Зона 51: Началото

8.

Дяволското гнездо, Небраска

Време до излитането — 119 часа

— Имаме зелена светлина — обяви Прага на хората, събрани около него. — Според сателитното наблюдение районът е чист. Вдигайте и трите птички във въздуха. Хайде, размърдайте се. — Той се отправи към един от малките АХ-6 и махна на Търкот. — Идваш с мен, мръвко. Сядай отзад.

Търкот се намръщи. Вече започваше да му писва това „мръвко“, но още не беше време да се погрижи за досадника. Последва Прага и се изкатери в хеликоптера. Командирът се настани отпред до пилота, а Търкот се разположи нашироко отзад. Вратите бяха отворени и нощният въздух нахлуваше безпрепятствено в кабината, което го караше да съжалява, че не си сложи яке с дълъг ръкав. На всичкото отгоре така и не получи инструктаж за това, което предстоеше да вършат. Огледа се, смъкна окачените на стената слушалки и ги нахлузи върху по-малките, за връзка с групата, които вече си бе поставил.

Благодарение на това, че беше в един хеликоптер с Прага — командирът на мисията — Търкот откри, че е включен директно към информацията от сателита, която беше поверителна. Междувременно хеликоптерът изви рязко и пое на югозапад, към житните полета на Небраска.

— „Найтскейп шест“, говори „Куб шест“. Докладвайте местоположението си. Приемам. — Гласът от другата страна бе познат на Търкот, но още не можеше да се сети кому принадлежи.

Прага се обади от предната седалка.

— Говори „Найтскейп шест“. Летим към Оскар Ромео Папа. Там ще изчакаме. Край.

Търкот беше на „ти“ с военната терминология. ОРП беше съкращение от „обект за разгръщане на подразделението“, крайния рубеж, овладян от приятелски сили, преди да се атакува целта. Само дето в конкретния случай се намираха далеч във вътрешността на собствената си страна и единственият неприятел наблизо като че ли бе самият Прага.

— Разбрано, „Найтскейп шест“ — отвърна басовият глас. — „Скакалец три“, докладвай местонахождението си. Приемам.

В ефира се появи нов глас.

— Тук „Скакалец три“. Летя по предварителния маршрут. Край.

— Прието. Изчакайте нови разпореждания. Край на връзката.

Пилотът на хеликоптера се спусна съвсем ниско над полето, а големият черен УХ-60 „Блекхоук“ ги следваше съвсем близо отзад и встрани. За съвсем кратко житата отстъпиха място на зелено пасище и уплашено стадо крави, които мигом се втурнаха в различни посоки, сетне под тях отново се появи море от полюшващи се класове. Търкот никога не бе виждал толкова просторни нивя, дори в Германия. Сякаш цялата площ на Небраска бе засята с жито. От време на време през прибора за нощно виждане зърваше отделни дървета и дори светлинки от прозорци, обозначаващи единични фермерски къщи. „Какво всъщност търсим тук?“ — запита се той.

Пилотът дръпна ръчката към себе си и намали скоростта. Търкот забеляза, че Прага проверява позицията им върху наземния позиционен приемник (НПП). Той махна на пилота да задържи на място.

— „Куб шест“, говори „Найтскейп шест“. Намираме се над Оскар Ромео Папа. Чакам окончателни разпореждания. Край.

— Говори „Куб шест“. Според сателитната информация районът е чист в радиус дванадесет километра. Никакъв трафик до осемнадесет километра. Продължавайте според плана. Повтарям — продължавайте. Край.

— Разбрано. Край. — Прага забоде пръст в предното стъкло и те отново се гмурнаха в тъмнината. — Начало на първи етап. Започнете наблюдението.

Кубът, Зона 51

Време до излитането — 118 часа и 30 мин.

— Сър, имаме сянка зад „Скакалец три“.

— Имате какво? — завъртя се Гулик в командното кресло. — Какво искате да кажете с тази сянка?

Майор Куин посочи екрана.

— „Фантом“, точно зад него. Не сме го засекли по-рано, защото е твърде малък, и все пак нещо преследва „Скакалец три“. Проверих записите и се оказа, че е било зад него още от момента, когато „Скакалец три“ е напуснал хангара. Трябва да е се е навъртало из околността.

— Какво е това? — попита Гулик.

— Не зная, сър. Първи го засече сателита, после и топлинното разузнаване.

Кубът разполагаше с директна връзка с Американския космически команден център за ракетно предупреждение, разположен в планините Чайене над Колорадо спрингс. Космическият команден център отговаряше за отбранителната сателитна система. Нейните сателити следяха цялата земна повърхност от височина четиридесет хиляди километра, обикаляйки на геосинхронизирана орбита. Системата бе разработена през периода на студената война с цел да следи за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети. По време на Войната в залива тя бе засекла всички изстрелвания на ракети „Скъд“, доказвайки недвусмислено своята ефективност, което накара военните да вложат нови средства в нейното усъвършенстване.

На всеки три секунди Отбранителната сателитна система изпращаше инфрачервена карта на земната повърхност и заобикалящото я въздушно пространство. По правило тази информация се записваше от Центъра за ранно предупреждение, освен, разбира се, ако компютърът не беше засякъл изстрелване на ракета или, както бе в този случай, някоя друга агенция на поиска да й се предава директно изображение в реално време от конкретен район.

— Да не е „Бързоходец“? — попита Гулик, използвайки кодовото название на неидентифицирани инфрачервени източници, които понякога системата прехващаше и за които нямаше достоверно обяснение.

— Определено е „фантом“, сър. Не отговаря на нищо от записите. Твърде малко е, за да е реактивен самолет.

Непроизнесеният въпрос бе как нещо с подобни миниатюрни размери може да лети толкова бързо и да следва по дирите „Скакалец три“, който се носеше със седем хиляди километра в час към Небраска.

— Дайте го при мен — нареди Гулик и се извъртя към главния екран. За момент опря пръсти в слепоочието си, сетне ги отдели. Ръката му едва забележимо трепереше. Гулик сграбчи облегалката, за да спре треперенето.

Междувременно Куин прехвърли информацията на големия екран върху стената на залата. Имаше мъничка белезникава точка зад голямото светло петно на „Скакалец три“.

— На какво разстояние зад него е това?

— Трудно е да се определи, сър. Вероятно на двадесетина километра.

— Съобщихте ли на пилота?

— Да, сър.

Гулик доближи устни до микрофона на таблото пред него.

— „Скакалец три“, тук „Куб шест“. Имате ли зрителна връзка с „фантома“?

— Тук „Трети“. Нямаме връзка. Каквото и да е, намира се твърде далеч. Край.

— Говори „Шести“. Опитайте се да му избягате. Край.

— Разбрано — отвърна пилотът. — Преминавам към изпълнение. Край.

На екрана светещата точка, изобразяваща „Скакалец три“, внезапно подскочи надясно, северно от Солт Лейк сити. По-малката точка я последва със същата скорост. Бързата серия от зигзагообразни маневри изглежда не затрудни ни най-малко „фантома“.

— Сър, да разпоредя ли отмяна на операцията? — попита Куин.

— Не — поклати глава Гулик. — Никакво отказване. Обявете бойна готовност за „Аврора“. Искам я по петите на този „фантом“. — Той включи микрофона. — „Трети“, тук е „Шести“. Отбой на последната заповед. Продължавайте с изпълнение на мисията. Ние ще се погрижим за проблема. Край.

Куин изглеждаше обезпокоен и това подразни Гулик.

— Да информирам ли „Найтскейп шест“?

— В никакъв случай, майор Куин. Оставете ги да си вършат работата, аз ще се погрижа за „фантома“. Аз съм този, който взема решения тук, забравихте ли? — Гулик го изгледа навъсено.

— Тъй вярно, сър!

Околностите на Блумфилд, Небраска

Време до излитането — 118 часа и 15 мин.

— Няколко топлинни източника вляво от курса — докладва пилотът на АХ-6 и изви в същата посока.

— Засякох ги, каубой — извика Прага в интеркома, докато настройваше прибора за нощно виждане. Той се пресегна към задната седалка и сграбчи прикрепената за облегалката й пушка. Преметна ремъка й през рамо и увисна отвън на еластичните въжета. Търкот се наведе напред, проследявайки същата сцена, която се разкриваше и под Прага — уплашени крави, търчащи във всички посоки под грохота на хеликоптерите.

Прага опря приклада в рамото си и погледна специалния мерник на пушката. Стреля два пъти и две от кравите се строполиха.

— Парализиращ заряд — подхвърли той през рамо на Търкот. — Събаря ги, но не оставя никакви следи. После изваждаме стреличките.

Хеликоптерът изправи нос и зае стационарна позиция на около стотина метра от телата на животните. Големият УХ-60 застана точно над тях, отвътре хвърлиха четири въжета и пред погледа на втрещения Търкот по тях се спуснаха четирима мъже с раници.

Мъжете се скупчиха около животните и само редки, но ослепителни проблясъци показваха, че там кипи оживена дейност.

— Време? — попита Прага.

— Шест минути и тридесет секунди до идването на „Скакалец три“.

— Добре — кимна Прага. — Всичко е наред.

— Какво правят те? — не се сдържа Търкот.

Прага се извърна назад, с лице като на механичен демон и озъбена усмивка, под изпъкналите нощни очила.

— Ще резнат малко от филето. Обичаш ли сърце? Или предпочиташ очите? А какво ще кажеш за кравешки яйчници? Снабдяването ни тук е чудесно. Разполагат със свръхмодерни лазерни резачки. Освен това си носят и аспиратори, с които изсмукват кръвта. После местните ще открият само трупове на крави, с доста особени хирургически разрези от неизвестни инструменти, липса на някои вътрешни органи и най-вече — никакви следи от превозни средства из околността. На всичко отгоре и нито капка кръв — басирам се, че това направо ще им вземе акъла. Никой няма да разполага с достоверно обяснение.

„Обяснение за какво?“ — питаше се Търкот. Разбира се, беше чувал за намерени обезобразени животни. От време на време подобни съобщения изпълваха страниците на вестниците. Но защо е необходима толкова сложна и скъпа операция? Затова ли Дънкан го изпрати тук? Да открие, че зад обезобразяването на животни стоят хората от Зона 51?

Хеликоптерът се бе отдалечил на известно разстояние, докато хората долу работеха. Ето че отново се доближи и спусна люлка. Двама от мъжете се прикачиха за нея и потеглиха нагоре, натоварени с карантия. След малко ги последваха и другите двама.

— Започваме втори етап — нареди Прага и всички продължиха на юг.

— Чу ли това? — вдигна глава Били Питърс.

— Кое? — отвърна Сузи, все още съсредоточена върху други неща — в конкретния случай ръката на Били върху нейното рамо и главата й върху широките му гърди. Чуваше само туптенето на сърцето му и нищо повече.

— Заприлича ми на хеликоптер или нещо подобно — промърмори Били.

Той се пресегна с незаетата си ръка и избърса запотеното предно стъкло на пикапа. Бяха спрели тук доста отдавна, малко преди да се стъмни, но имаха да си кажат много неща. Сузи бе намислила да напуска родителите си и Били все още се колебаеше дали да й предложи да се настани в неговата каравана, или да зареже всичко и да иде с нея при сестра й в Оклахома.

Нарочно избра това място, за да е сигурен, че никой няма да ги прекъсва, но сега почти бе готов да се зарадва на подобна възможност, защото така и не можеше да вземе решение, особено след като Сузи непрестанно му се натискаше. Кой мъж е в състояние да разсъждава трезво при подобни обстоятелства?

— Нещо приближава насам — каза Били, вторачен през прозореца в нощното небе.

Кубът, Зона 51

Време до излитането — 118 часа и 4 мин.

Гулик не откъсваше очи от голямата карта. Призракът все още следваше „Скакалец три“. В момента двете светещи точки се намираха в близост до мястото, където се събираха границите на Уайоминг, Колорадо и Небраска.

— Състоянието на „Аврора“? — попита той.

— На пистата, готова за излитане.

— Дайте разрешение.

— Слушам, сър.

— Време до началото на втори етап?

— Осемдесет и шест секунди — докладва Куин.

Гулик превключи монитора пред себе си. Появи се изображение от контролната кула на повърхността. По пистата рулираше самолет с причудлива форма. Плосък и издължен като морска котка, с миниатюрна двуместна кабина, той привличаше вниманието с двата грамадни въздухоприемника отпред и също толкова големите изсмукатели за изгорелите газове зад двигателите. При скорост над десет хиляди километра в час или почти пет километра в секунда, самолетът бе в състояние да постигне 7М, догонвайки всяка възможна цел.

Наследник на прочутия СР-71 „Блекбърд“, „Аврора“ бе извършил първия си полет през 1986 г. С цена от над един милиард долара за машина, нищо чудно, че имаше само пет подобни самолета и те се използваха единствено в случаите, когато всякакви други възможности бяха изчерпани. Официално тези самолети не съществуваха за обществото, което бе финансирало конструирането им. Те бяха една от най-строго охраняваните тайни на ВВС но фактът, че Гулик разполагаше с подобна машина, говореше колко високо ценяха военните работата в Зоната. След като се засили по пистата, „Аврора“ внезапно се издигна във въздуха, набра височина под ъгъл от седемдесет и пет градуса, направи остър завой на североизток и изчезна от екрана.

Околностите на Блумфилд, Небраска

Хеликоптерът на Търкот поддържаше височина шестдесет метра, а по-големият „Блекхоук“ ги изпревари малко и увисна над едно царевично поле вляво. Другият АХ-6 остана на резервна позиция на неколкостотин метра по-назад. Големият хеликоптер се спусна плавно до височина двадесетина метра, малко над точката, от която въздушната струя от роторите му би могла да остави трайни следи сред насажденията.

Ослепително ярък лъч лумна от долния край на товарния му отсек, удари в земята долу и описа точен кръг през царевицата, прогаряйки почвата.

— Лазерът се насочва от компютър — поясни Прага доволен от хората и техниката си. — Очертава съвършен кръг. После учените глави ще има да се тюхкат какво точно го е направило. Тъпанари. Няма начин да не го свържат с убитите животни в съседното поле — продължи той през смях — Ще чакам само да им чуя обясненията.

„И какво от това? — питаше се Търкот. — Какво ще постигнат?“

— „Найтскейп шест“, говори „Скакалец три“ След четиридесет и пет секунди съм при вас. Край.

— Разбрано. Край. — Прага се обърна към Търкот — Последното действие ще ти хареса най-много. Гледай на юг.

Докато чакаше, Търкот провери готовността на автомата. Нищо не разбираше, но най-много бе озадачен, че Прага му показва и обяснява охотно всичко. Защо преди мълчеше?

— Божичко, Сузи, видя ли това? — Били взе да трие трескаво предния прозорец, загледан в яркия лъч, който танцуваше из полето пред тях.

— Какво има? — попита тя, забравила за малко проблелите си.

— Нямам представа, но мисля, че трябва да си дигаме чуковете от тук.

Той завъртя ключа и двигателят на форда изрева.

— Топлинен източник сред дърветата на югозапад! — докладва пилотът на АХ-6. — Най-вероятно двигател на кола!

— Мамка му! — изруга Прага.

От юг се появи окръглено сияние, носещо се с невероятна скорост ниско над хоризонта. Летеше съвсем безшумно, следвано от друга, по-малка точка.

— Какво е това зад „Скакалец три“? — попита Прага, изгубил невъзмутимостта си за първи път от началото на операцията.

Търкот бе поразен от начина, по който се движеха и двете тела. С всяка измината секунда цялата тази история ставаше все по-налудничава.

Пред погледите им по-големият диск, който Прага бе нарекъл „Скакалец три“, подскочи рязко надясно, за частица от секундата смени посоката си на 180 градуса, премина над малкото градче Блумфилд и продължи на югозапад.

— Карай към топлинния източник! — нареди Прага. Пилотът на хеликоптера побърза да изпълни заповедта, насочвайки носа към близките дървета. — Останалите да се връщат в стартовия район.

Другите два вертолета описаха широки завои и потеглиха обратно към Дяволското гнездо. Търкот плъзна пръст по хладната повърхност на оръжието и безшумно премести предпазителя. Каквото и да ставаше, ясно бе, че не съвпада с плановете на Прага.

Кубът, Зона 51

— Маневрата завършена. „Трети“ се връща обратно — обяви Куин.

Всички погледи бяха вперени в екрана. „Фантомът“ следваше неотстъпно чинията. Продължи още около минута, после рязко смени посоката си и полетя на североизток, откъдето се бе появил в началото.

— „Аврора“ да следва „фантома“! — нареди Гулик.

Околностите на Блумфилд, Небраска

— Трябва да задържим тия хора — нареди Прага, докато хеликоптерът се снижаваше към дърветата и носещия се между тях пикап.

— Това са цивилни — възрази Търкот, загледан в под скачащото камионче.

— Твърде много видяха. Не бива да им позволяваме да се раздрънкат за хеликоптерите. Стреляй пред пикапа — викна той на пилота, който се бе изравнил ловко с бегълците. Картечницата върху плъзгача извъртя дуло встрани и мракът бе прорязан от няколко ослепителни реда трасиращи куршуми. Стоповете на пикапа светнаха в червено.

— По дяволите! — подскочи Търкот. — Да не си полудял?

— Свали ни на пътя пред тях — рече Прага, без да му обръща внимание.

— Какви са тези хора, Били? — извика уплашено Сузи. — Защо стрелят по нас?

Били не посмя да губи времето в обяснения. Натисна спирачките и включи на задна скорост, докато хеликоптерът се спускаше в заревото от фаровете на автомобила, вдигайки облаци от прах.

Задните гуми на пикапа забуксуваха в калната канавка край пътя. Били подаде газ, но колата само се разтресе безпомощно.

Плъзгачите опряха в земята и в същия миг Прага изскочи през вратата. Търкот го следваше на крачка, опитвайки се да разбере какво става.

— Горе ръцете и вън от кабината! — изрева Прага.

Вратите се разтвориха и отвътре излязоха младеж и момиче, което се криеше зад него.

— Кои сте вие бе, хора?

— Сложи им белезници! — викна Прага на Търкот.

— Те са цивилни — не отстъпваше Търкот.

Прага насочи дулото към него.

— Слагай белезниците!

Търкот погледна оръжието, сетне Прага, накрая извади чифт пластмасови белезници от калъфа на колана си и закопча ръцете на двамата зад гърбовете им.

— Искам да ви видя документите — настояваше младежът. — Нямате право да постъпвате така. Вие не сте ченгета.

— Качвай се в хеликоптера — кресна му Прага и махна с автомата към машината.

— Къде ще ни водите? — заинати се момчето и спря насред пътя. Момичето все още гледаше да се крие зад него.

Търкот погледна към Прага и по позата и начина, по който се местеше пръстът му върху спусъка, осъзна, че всеки миг ще открие огън. Направи крачка и застана пред младежите.

— Моля ви, послушайте го. Ще се разберем веднага, щом ви откараме в базата. Стана инцидент… — добави умолително той. — Аз съм Майк. — Той се пресегна и потупа момчето по рамото. Двамата изглеждаха объркани от неочаквано приятелския жест.

Младежът го погледна.

— Аз съм Били — произнесе той. — А тя е Сузи.

Търкот ги побутна към хеликоптера.

— Е, добре, Били и Сузи, шефът е решил малко да ви повози.

— Млъквай, мръвко — изсъска Прага и отново им махна с оръжието.

Качиха се в кабината и пилотът набра височина.

Кубът, Зона 51

На екрана се бе появила трета точка, която изскочи откъм източната част на Невада и се насочи право към връщащия се в базата „Скакалец три“. Гулик знаеше, че това е „Аврора“ на пресечен курс с „фантома“.

— Сър, „фантомът“ се отказва от преследването — докладва Куин. Малкото сферично тяло бе описало широк завой и сега летеше към района на действие на „Найтскейп шест“.

— Пренасочете „Аврора“ към Небраска — нареди Гулик.

Куин кимна.

— След колко време „Аврора“ ще достигне обекта?

— Десет минути — отвърна Куин.

Никак не изглеждаше зле за разстояние от две хиляди и четиристотин километра. Но в този случай това означаваше цели девет минути закъснение, мислеше си Гулик, докато наблюдаваше как непознатият обект се приближава към района на действие. За момент се поколеба да нареди на „Скакалец три“ да поеме обратен курс, но в момента това би означавало да надвиши правата си. Гулик удари с юмрук таблото пред него и околните го погледнаха втрещено.

Околностите на Блумфилд, Небраска

АХ-6 прелетя над върховете на дърветата в края на полето и обърна на север. Търкот бе закопчал с колани младежа и момичето на задната седалка, а след това се бе наместил между тях. Прага седеше отпред, полуизвърнат, с насочено към тях оръжие и играещ върху спусъка пръст.

Търкот погледна дулото, после Прага.

— Ще ти бъда благодарен, ако не насочваш желязото към мен — изрече той в микрофончето. В действителност беше уплашен. Не толкова от оръжието, макар да оценяваше опасността, а по-скоро заради човека, който го държеше. Какво възнамеряваше да стори Прага на тези двама души?

— Не ме е еня за твоите благодарности — отвърна Прага по интеркома. — Ти не изпълни заповед по време на операция. А това е подсъдно, мръвко. Ще се погрижа да те изритат, където трябва.

— Тези хора са цивилни — рече Търкот. Двамата до него не чуваха и думичка от разговора, който се водеше по интеркома.

— Ако питаш мен, по-скоро са трупове — заяви Прага. — Видяха нещо, което не биваше да виждат. Ще ги откараме в Дълси и там ще ги турим под похлупак.

— Не зная какво си намислил, нито разбирам за какво говориш — отвърна Търкот. — Но тези хора… — Той млъкна защото хеликоптерът внезапно се люшна надясно и взе да губи височина.

— Какво правиш? — извика Прага на пилота, без да откъсва поглед от пленниците.

— Имаме си компания! — извика в отговор пилотът.

Яркосияещ овал — с диаметър около три стъпки — се бе появил точно отпред. Пилотът дръпна ръчката към себе си и намали рязко оборотите, за да избегне сблъсъка, но овалът неочаквано се гмурна право към тях и се заби в предното стъкло. От удара плексигласът се пръсна и Търкот инстинктивно закри лицето си с ръка.

— Падаме! — извика пилотът в интеркома. — Ще се ударим в… — краят на изречението бе погълнат от сблъсъка на хеликоптера със земята. Перките се заровиха в меката почва и хвръкнаха настрани, разминавайки се по чудо с кабината.

Търкот почувства остра болка в дясната си страна, после изведнъж всичко застина. Той вдигна глава. Единственият звук бе нечий пронизителен писък. Обърна се наляво. Устата на Сузи бе широко отворено „О“ и звукът извираше отвътре. Ококорил очи, Били премигваше, опитвайки се да преодолее завесата на мрака.

Търкот се пресегна и разкопча предпазния колан на Били, сетне извади ножа и преряза белезниците и на двамата.

— Излизайте — нареди им той и ги бутна към вратата, преди да насочи вниманието си към предната седалка.

Пилотът висеше безжизнено на коланите, а дясната му ръка бе извита под неестествен ъгъл. Прага тъкмо се размърдваше. Пушката я нямаше, изглежда бе излетяла навън при сблъсъка.

Из въздуха витаеше тревожният мирис на изтичащ керосин. Достатъчно бе течността да допре нагорещената метална повърхност и кабината щеше да се превърна в огнен кипящ ад.

Прага човъркаше с пръсти пистолета на колана. Търкот се преви над седалката, сподавяйки нетърпимата болка в хълбока, предизвикана от движението. С другата си ръка Прага вече разкопчаваше кобура.

— Не им позволявай да се измъкнат — изхриптя той на Търкот. В същия миг измъкна пистолета и го насочи към Били, който помагаше на Сузи да излезе.

Търкот реагира мълниеносно — удари с разтворената длан на лявата си ръка шията на Прага, усещайки как гръклянът поддава, а същевременно стовари дясната върху предмишницата на ръката, която държеше пистолета. Прага изцъкли очи и направи отчаян опит да си поеме въздух през смазания гръклян.

Едва тогава Търкот последва Били и Сузи през задната лява врата. Искри проблясваха из вътрешността на хеликоптера. Той застана до кабината и разкопча коланите на пилота. Прага неочаквано замахна с нож към гърдите на Търкот. Острието разсече здравия брезентов плат и се заби в рамото му.

Търкот притисна ръката с ножа към облегалката, сетне замахна и отново стовари разтворената си длан върху гърлото на Прага, този път без да сдържа силата си. Почувства пукот на хрущяли — сега вече Прага нямаше откъде да си поема въздух.

Търкот метна тялото на пилота през рамо, извърна се и измина няколко крачки, преди хеликоптерът да избухне в пламъци.