Зона 51: Началото

35.

Рапа Нуи (Великденски остров)

Гледката от ръба на Рано Као беше забележителна. Величествени океански вълни се блъскаха в скалните склонове близо триста метра по-надолу, а докъдето стигаше погледът, се виждаше само водна шир, върху която трепкаха безброй светлинки, подпалени от лъчите на залязващото слънце. Единственото, което разваляше донякъде хармонията на пейзажа, бе силуетът на грамадния самолетоносач, спуснал котва на няколко километра от брега.

В небето се появи транспортен самолет, натоварен с поредната порция политици. И без това тясното островно летище вече беше задръстено от прииждащите машини. Останалите кораби от флотилията на „Линкълн“ се бяха разположили в кръг около острова.

Търкот приклекна, взе едно камъче и го запрати надолу по склона. Кели стоеше до него.

Фон Сеект и Нейбингър бяха останали в подземната кухина, за да обменят информация с компютъра. Нейбингър бе узнал от стража къде е разположена шахтата, водеща навън, а малко след това Дънкан бе излязла да посрещне първите официални лица.

Още няколко пъти Нейбингър осъществява контакт със стража. Имаше толкова много информация. Тайни на медицината, възгледи за вселената, нови физични принципи, дори инструкция как да се лети с кораба-майка.

— А сега какво? — попита Търкот.

— Стоим върху сензацията на века — рече Кели. — По дяволите, това е сензацията на последните две хиляди години!

Вече знаеха какво се е случило с Гулик. Нейбингър им каза, че най-вероятно генералът е попаднал под въздействието на малката пирамида при разкопките в Мексико. Гулик бе наредил да я активират и после си бе изпатил от това. Имаха всички парчета от мозайката и Кели нямаше търпение да разкаже на света как точно е станало.

— Джони ще ми липсва — прошепна тя. — Това е неговата история, не моята.

— Смъртта му не беше напразна — опита се да я успокои Търкот.

— Вярно е. Той помогна да бъде хвърлена светлина върху най-великото откритие в човешката история.

Търкот метна поредното камъче надолу към океана и проследи полета му.

— Мисля си за онзи пришълец — Аспасия. Не му е било никак лесно да вземе подобно решение.

— Да?

— Знаел е на какво се обрича. Трябва да е бил силна личност.

— Аз пък не знаех, че си склонен към философски разсъждения.

— Друго имах предвид — той плъзна замислен поглед към хоризонта. — Дали ние взимаме правилно решение? Вярно, че там долу са скрити огромно количество тайни, възможности за нови технологии. Говорих с фон Сеект. Той каза, че вече открили как да възстановят енергийните запаси на стража, да го изправят на крака един вид.

— Говориш малко… — Кели се поколеба.

— Уплашено? — помогна й Търкот.

Тя кимна.

— Така е.