Зона 51: Началото

9.

Кубът, Зона 51

Време до излитането — 117 часа и 45 мин.

— Сър, „Найтскейп шест“ катастрофира — обяви Куин. — Получих точните координати. Радиовръзката е прекъсната.

— Изпратете спасителен екип до мястото на катастрофата — нареди генерал Гулик, без да откъсва очи от точката, изобразяваща „фантома“. Движеше се бавно над района, където бе паднал „Найтскейп шест“. „Аврора“ тъкмо наближаваше границата на Колорадо и Небраска.

Околностите на Блумфилд, Небраска

Време до излитането — 117 часа и 42 мин.

— Разкарайте се от тук — викна Търкот на Сузи и Били, които гледаха вцепенени горящите останки на хеликоптера. Беше положил пилота на земята, разкопчал бе комбинезона му и сега търсеше признаци на живот. Увери се, че все още диша, макар и слабо, провери за активно кръвотечение, за фрактури на костите. В края на краищата, изглежда се бе разминал само с контузия на главата, ако се съдеше по вдлъбнатината в шлема, и естествено — със загубата на съзнание. Реши все пак да не сваля каската, докато не пристигне спасителният екип. Това, че пилотът бе в безсъзнание, сега само можеше да му е от полза.

— Но… — мърмореше объркано Били. — Какво…

— Никакво „но“, никакви въпроси, никакви излишни приказки — озъби се Търкот, все още наведен над тялото на пилота. — Забравете всичко, което се случи тази вечер. Не разказвайте на никого, и без това хората няма да ви повярват, затова пък някой може да ви потърси с не дотам добри намерения. Оставете ни тук и тръгвайте.

Били очевидно не се нуждаеше от нови поощрения. Той сграбчи Сузи за ръката и двамата потънаха в тъмнината към близкия път.

Едва сега Търкот намери време да се огледа. Кръвта, която се стичаше от раната на рамото му, бе напоила десния ръкав на якето. Зае се с нея, извади бинт от аптечката на колана и наложи няколко марли, за да спре кървенето. Имаше още кръв по гърдите и когато разкопча якето, откри, че близо осемсантиметрова кървава диря прорязва ребрата му. Най-доброто, което можеше да направи, бе да превърже и нея.

Когато свърши, погледна небето. Все още виждаше малкия светещ обект, на височина приблизително триста метра. Поклащаше се лениво, сякаш се наслаждаваше на последствията от своите действия. Погледа го известно време, но сияещият овал изглежда не представляваше непосредствена заплаха. А и прецени, че по начина, по който се движеше, едва ли ще е в състояние да реагира навреме, ако реши да го нападне.

Търкот се завъртя и огледа хоризонта. Другите скоро ще са тук. И после? Мъчителен въпрос. Убийството на Прага бе по-скоро рефлекс. Не съжаляваше за постъпката си, особено след всичко, на което бе станал свидетел тази нощ, но ситуацията бе крайно объркана и Търкот все още се колебаеше какъв да бъде следващият му ход.

Дали Прага е знаел, че са го пратили да души? Това би могло да обясни някои от действията му, но не всички. Ако не подозираше, че е внедрен, тогава просто е бил маниак, садист, каквито нерядко се срещаха в специалните части. Освен ако нямаше друго обяснение. В края на краищата, по действията не винаги можеше да се съди за мотивите.

Едва ли случилото се щеше да му се отрази благоприятно, ако не съумее своевременно да се свърже с Дънкан и да й съобщи за всичко, на което бе станал свидетел. За целта обаче трябваше да бяга надалеч от хората на „Найтскейп“. Това, че пилотът бе в безсъзнание, щеше да му даде малко време, когато най-сетне дойдат да ги приберат. Думата на Търкот щеше да е единствената и той се зае да обмисля какво да каже.

Кубът

Гулик разполагаше с пълна телеметрична информация от борда на „Аврора“ и освен това можеше да слуша разговора на борда между пилота на самолета и офицера от разузнавателната служба.

— Всички системи включени. След седемдесет и пет секунди обектът навлиза в нашия обсег.

Гулик включи микрофона.

— „Аврора“, говори „Куб шест“. Искам добре да се прицелите. Заснемете го още при първото сближаване. Второ едва ли ще има. Край.

— Разбрано, „Куб шест“ — потвърди офицерът. — Петдесет секунди.

— Снижаваме се на три хиляди метра — съобщи пилотът. — Намалявам скоростта на 2,5М. Захождаме към целта — каза той на офицера, давайки знак за активиране на всички свръхчувствителни разузнавателни системи на борда на самолета.

— Отваряне на люка — докладва офицерът, докато скоростта им продължаваше да пада. Гулик се досети, че люкът може да бъде отворен, едва когато скоростта падне под четири хиляди километра в час. При по-високи скорости това би довело до аеродинамични нарушения в полета и би причинило разпадане и изгаряне на корпуса. Дори сега, съдейки по телеметричните данни, температурата на обшивката надхвърляше триста градуса по Целзий. — Двадесет секунди. Всички системи функционират нормално.

— Снижаване на хиляда и петстотин метра. Скорост 2М.

— Системи за наблюдение включени.

Гулик вдигна глава към големия екран на стената. Червеният триъгълник, изобразяващ „Аврора“, бързо приближи и подмина светещата точка на „фантома“. Сетне „фантомът“ подскочи встрани.

Гулик включи микрофона.

— Говори „Куб шест“. „Фантомът“ се измъква! Курс едно-девет-нула! Преследвайте го!

„Аврора“ притежаваше бързина, но маневреността не бе сред достойнствата й. Пред погледите на всички в залата червеният триъгълник започна широк завой, който щеше да обхване по-голямата част от Небраска и малко от Айова, преди самолетът да излезе на новия курс. Междувременно малката точка се насочи на югозапад и излезе над Канзас.

— Каква е скоростта на „фантома“? — попита генерал Гулик.

— По изчисления на компютъра 3,3М — докладва майор Куин.

„Фантомът“ вече наближаваше горния ръкав от територията на Оклахома, а „Аврора“ завършваше завоя над южна Небраска.

— Ще го стигне — промърмори Гулик.

Двете точки продължиха да се преместват, като червената бързо скъсяваше дистанцията.

— „Фантомът“ пресече мексиканската граница — съобщи Куин. Той се поколеба, но дългът го караше да говори. — Сър, разрешавате ли на „Аврора“ да продължи с преследването?

— По дяволите. Мексиканците дори няма да разберат, че е там. Лети твърде бързо и твърде високо. А и да го засекат за кратко на радара, докато се усетят, вече няма да е там. Никакво отказване.

За по-малко от дванадесет минути бе пресечена цялата мексиканска територия и сега „Аврора“ бе само на две хиляди километра зад „фантома“, като продължаваше да го доближава.

— Прехващане след осем минути — обяви Куин.

Околностите на Блумфилд, Небраска

Търкот чу шума от хеликоптерите далеч преди да пристигнат. Първо се приземи големият „Блекхоук“ и отвътре изскочиха шестима мъже с пожарогасители. Търкот знаеше, че след изгрев в нивата няма да остане нищо, освен няколко обгорели царевични стълба. Другият АХ-6, се приземи до него.

— Къде е майор Прага? — попита мъжът, който изтича от хеликоптера.

Търкот посочи мястото на катастрофата.

— Загина при падането.

Мъжът коленичи до пилота.

— Какво е състоянието му?

— Мисля, че има сътресение. Не му свалих шлема, за да притиска черепа, в случай, че е счупен.

Мъжът даде знак да качат ранения на борда на големия хеликоптер. Сетне посочи Търкот.

— Идвате с мен. Ще ви откарам в Куба, там искат да говорят с вас.

Кубът

— Сър, „Аврора“ е направила снимки на „фантома“ — обади се Куин. — Какви са разпорежданията, когато го застигне?

„Аврора“ бе чисто разузнавателен самолет. Монтирането на какъвто и да било вид оръжейни системи би нарушило аеродинамичната му форма и би повлияло драстично на скоростта.

— Искам да разберете откъде идват тези фантоми — каза Гулик. — А след това ще изпратя там някой, който да се погрижи за проблема.

И двата индикатора премигваха над източното крайбрежие на Тихия океан.

— „Куб шест“, говори „Аврора“ — прошипя гласът на офицера от разузнавателната служба в слушалките на Гулик. — Искам разрешение за изпращане на танкер с резервно гориво, който да ни пресрещне на обратния път. След петнадесет минути пресичаме точката на незавръщане. Приемам.

— Говори „Куб шест“. Разбрано. Край. — Гулик посочи с пръст Куин, който също имаше слушалки.

— Аз ще се погрижа за това, сър — кимна Куин.

Мексиканската брегова линия бе останала далеч назад. Гулик си даваше сметка, че Тихият океан край бреговете на Централна и Южна Америка е доста пусто място. Двете точки се носеха почти право на юг.

— Догонваме ги — обади се пилотът. — Сега са само на четиристотин километра пред нас. Ще намаля малко тягата.

Гулик следеше данните от телеметрията. Всичко това му припомняше времето, когато служеше като летец-изпитател и даваше наземни дежурства. Да получаваш същата информация, каквато и онези горе, но да не можеш да предприемеш нищо. Когато скоростта на „Аврора“ падна под 2,5М, офицерът отвори разузнавателния контейнер и задейства нисковисочинната светлочувствителна телевизионна камера (НВСТК). Гулик получи изображението незабавно чрез сателитната връзка. Всъщност НВСТК не беше обикновена телевизионна камера. Тя бе снабдена с мощно усилвателно устройство, което долавяше светлинните лъчи дори и през нощта, предавайки яркост и контраст на изображението, като същевременно можеше да го увеличава до сто пъти. Офицерът от разузнавателната служба ориентира камерата напред, използвайки координатите от сателита, за да локализира точното местонахождение на „фантома“.

— Сто и шестдесет километра — докладва пилотът. — Сто и двадесет.

— Видях го! — извика офицерът.

На малкия телевизионен екран пред Гулик бавно изплува светла точка. Сякаш осъзнала, че я наблюдават, точката изведнъж подскочи надясно и изчезна под океанската повърхност, сред фонтан от водни пръски.

Гулик се облегна на бюрото и затвори уморено очи. Усещаше пулсираща болка в челото.

— „Куб шест“, говори „Аврора“. „Фантомът“ се потопи. Повтарям. „Фантомът“ се потопи. Предавам координатите.