Зона 51: Началото

29.

Шосе 375, Невада

Променено време до излитането — 33 часа

— Трябва да позвъня по телефона — рече Търкот. Наближаваха Зона 51, но все още не бяха срещнали постове. Нейбингър и фон Сеект дремеха отзад.

— На кого? — попита Кели.

Колелата потракваха в равномерен, успокояващ ритъм. След като премисли всичко в последния половин час, Търкот взе решение. Той разказа накратко на Кели за доктор Дънкан и за задачата, с която го бяха изпратили в Зона 51. Обясни й как звънял на два пъти, но телефонът бил прекъснат, и как накрая се бе свързал с полковник Микел от Форт Браг.

— Пак ли ще опиташ да намериш Дънкан, или ще търсиш Микел?

— Микел. Той трябваше да провери дали на Дънкан може да се разчита.

— Ако може да се разчита, защо телефонът й е изключен?

— Може би тя не знае, че е изключен. Или пък не е в състояние да вземе необходимите мерки… — той зърна светлините на една денонощна бензиностанция и отби от пътя. Остави двигателя да работи, докато се обаждаше по телефона. Когато приключи и скочи обратно в кабината, той подаде на Кели къс хартия.

— Телефонният номер на Дънкан във Вегас. Микел каза, че поне доколкото е можал да провери, може да й се има доверие.

— А на Микел може ли да му се вярва? — попита Кели.

— Не съм сигурен, дали може да се вярва на когото и да било.

Няколко километра по-нататък Кели произнесе с тих глас:

— Това е пътят, на който, според полицейския доклад, е загинал при катастрофа Франклин.

— Не по твоя вина — рече Търкот, като я погледна.

— Ами Джони? Ако не бяхме го спасявали, можеше още да е жив.

— И ти наричаш живот онова в ковчега? Не сме го отвличали ние, нито сме го напъхали в онзи гаден ковчег, за да си правим експерименти с тялото и мозъка му. Направиха го хората на Гулик. Не го забравяй. Сега не е моментът да се вайкаме. Справедливостта е на наша страна.

— Ще ми липсва — призна натъжено Кели. — Беше добър приятел.

— Остави емоциите за по-късно. Сега ни чака работа. Спомни си за Прага и как постъпиха с теб. Това ще ти помогне да си възвърнеш бойния дух.

— Прав си.

— Знаеш ли, Прага беше мой пряк началник в Небраска.

Кели го погледна стреснато.

— Онзи, когото си убил?

— Същият.

— Браво.

Кубът, Зона 51

Променено време до излитането — 31 часа

— От щатската полиция на Юта съобщиха, че са открили тялото на Джони преди тридесет минути — обяви Куин. Седеше пред монитора в заседателната зала, в която тъкмо бе влязъл генерал Гулик.

— Къде? — попита генералът.

— Национален парк „Капитол риф“. Южната част на щата.

— Някакви следи от другите?

— Не, сър.

— Как е умрял?

— Изглежда е паднал в някаква пропаст.

Гулик помисли няколко секунди.

— Тръгнали са за Солт Лейк сити. Изпратете там хората от „Найтскейп“. Да следят всички големи новинарски централи.

— Това означава да намаля част от личния състав за охрана на базата, сър.

Гулик му хвърли гневен поглед.

— Разбрано, сър — кимна уплашено Куин.

— Един проблем по-малко — промърмори Гулик. Той се надвеси над монитора и прегледа останалата част от доклада от Дълси.

— Какво е това ронго-ронго, което са взели?

— От Великденските острови, сър. Един от руническите надписи.

— Значи те могат да разчитат проклетите надписи, а ние така и не съумяхме?

— Да, сър, най-вероятно Нейбингър е разшифровал руните. Освен това са взели и снимките на плочиците от втори хангар.

Гулик почука с показалец по масата.

— Нещо във вестниците?

— Не, сър.

— А от нашите източници?

— Също не, сър.

— Просто са изчезнали, като са оставили тялото на Симънс, така ли?

Въпросът, ако се съдеше по тона, бе риторичен и Куин не отговори.

— Къде е Джарвис? В града?

Този път Куин беше неподготвен.

— Мисля, че е във Вегас, сър.

— Искам го тук. Кажи му да държи под око ония перковци край „пощенската кутия“. Инак току-виж някой се промъкнал през кордона, както стана онази нощ.

— Да, сър, ще му предам.

Гулик стана.

— Дръж ме в течение, ако се случи нещо непредвидено. Също и по отношение на пресата.

— Разбрано, сър. — Куин изчака генералът да излезе, премести се в неговото кресло, издърпа към себе си клавиатурата и включи командния компютър.

Той започна да рови из файловете, търсейки някаква причина за промяната в развоя на събитията през последните седмици. Защо беше необходимо да се избързва със старта на кораба-майка? Какво налагаше да променят начина си на действие специалните отряди от „Найтскейп“? Съществуваше ли някаква причина от национална важност, която да изисква подобни драстични мерки, или какво?

Позволи си да рови десет минути, тъй като познаваше добре навиците на Гулик, но така и не успя да открие нищо интересно. Следващия път щеше да продължи оттам, където бе спрял.