17 милиона причини да умреш

14.

Сега, когато ги нямаше децата, на Лиз не й се стоеше вкъщи. Беше отишла на работа по-рано от обичайното, изнервена от мъчителното очакване да звънне телефонът и от зловещата тишина на празния дом. Лу й се обади и я покани на обяд. Това я изнерви още повече, защото и двамата бяха прекалено заети, за да си позволят подобен лукс — явно съпругът й възнамеряваше да й съобщи нещо много важно. После й хрумна, че в момента тя вероятно е последният човек, с когото Лу би пожелал да обядва — тази мисъл не само й причини болка, но засили любопитството и опасенията й.

Болд беше избрал да се срещнат в „Бейтман“, едно от любимите му места — евтин ресторант на самообслужване, разположен наполовина под земята, в който правеха най-хубавите сандвичи с пуйка в града — сякаш за да компенсират недотам приятната обстановка. Тя отиде пеша до ресторанта въпреки ситния ръмеж — някои хора биха го определили като дъжд — доволна от присъствието на мъжа и жената в непромокаеми палта, които вървяха на известно разстояние зад нея. Лиз познаваше и двамата — Боби Гейнис и Марк Хайман, но остана доста изненадана, когато ги забеляза, защото те бяха измежду най-добрите детективи на Болд. По този начин Лу й показваше, съзнателно или не, колко сериозно възприема заплахата над безопасността й. Когато стигнаха до „Бейтман“, Гейнис се отдели от партньора си, пресече улицата и влезе в книжарница за окултна литература, срещу ресторанта, откъдето можеше да наблюдава входа му. Хайман последва Лиз в заведението и седна да се храни на една близка маса, като остави съвсем демонстративно служебното си уоки-токи на покривката пред себе си.

Всъщност масата му не беше чак толкова близо до тяхната. Лу не искаше да ги притесняват. След като изчакаха да получат поръчките си, двамата с Лиз се настаниха на известно разстояние от него, така че детективът да не чува какво си говорят.

Лиз бръкна в купата си с чили, извади няколко парчета месо и ги сложи в чинията си. Лу си сипа пуешко, червени боровинки и жито и ги нападна с пластмасовата вилица. Направи й впечатление фактът, че и двамата не могат да ядат храната си във вида, в който са им я сервирали.

Той заговори с обиграния глас на човек, свикнал да се изказва в съдебна зала по време на процес.

— Разполагаме само с пет минути да ти съобщя онова, за което те повиках.

Тонът му беше извинителен и тя се подготви да чуе още лоши новини. Не са за децата, помисли си Лиз, предполагайки, че Лу не би чакал до обяд, за да й съобщи подобно нещо. Болд си сложи малко боровинково желе върху парче бяло месо и го сдъвка. После прекара залъка с глътка горещ чай.

— Не знаем каква е връзката с останалите събития и дали изобщо има връзка, но се случи нещо, за което трябва да знаеш. — Той й разказа за кръвта в хижата и че не е напълно сигурен какво точно се е случило там, преди да чуе мнението на криминалистите. После я предупреди, че съществува вероятност да намерят нейни латентни отпечатъци, което може да изкара наяве аферата й с Хейс, и че трябва да е подготвена за подобна възможност.

— Записът?

— Заснел го е Дани Форман.

Тя остави внимателно лъжицата си. Направо й прилоша — от чилито на празен стомах или от новината.

— Това е запис, направен по време на полицейско наблюдение, който той е конфискувал — обясни й Лу. — Решил е, че не е от значение за разследването, тоест искал е да те избави от неприятности. — Обясни, че в криминалната лаборатория са открили по касетата отпечатъците на Пол Гийзър и Дани Форман. — И частичните отпечатъци на един руснак със зелена карта от Имиграционната и натурализационна служба. — Обясни й колко е трудно да се докаже в съда, че един частичен отпечатък принадлежи на даден човек, но как пепелта от руска цигара, която е намерил в мазето на Форман, е затвърдила подозренията му и ги е отвела до един дистрибутор на черен хайвер. Изреди всичко, без да споменава имена. — Лиз, трябва да си наясно, че този човек, този вносител, играе грубо. Руската мафия е известна с това, че когато иска да притисне някого, заплашва семейството му.

— Семейство Лароса — изрече тя.

— Да. Руснакът… Срещнах се с него вчера следобед… Разказа ми една история — самата тя не е важна — от която би могло да се заключи, че той или те, не съм сигурен, са ни проследили до дома на Кати. Възможно е да знаят къде са Майлс и Сара. — Той наведе глава.

Лиз се вкамени. Изведнъж й стана студено. Знаеше какво е чула току-що, но майчиното й чувство да закриля децата си при всякакви обстоятелства й пречеше да повярва на думите на съпруга си. Най-накрая тя промълви:

— Искам да чуя какво точно ти е казал.

— Не е нещо важно — повтори той.

— Искам… да… чуя… какво… точно… ти… е… казал.

— Провалих се, Лиз. Съжалявам. Направих всичко възможно да не ни проследят.

Тя осъзна, че той възприема сполетялото ги като свой личен провал. Прииска й се да му прости, да му каже, че е направил каквото е могъл, но после обмисли отново всичко и се ядоса, че им е позволил да ги проследят. И изпита задоволство, че макар и за кратко може да прехвърли част от вината, която изпитваше, върху него. Но само след няколко секунди се почувства неловко, че се наслаждава на неговия срам, защото си даде сметка, че тези проблеми нямат нищо общо с него, а се дължат единствено на собственото й минало. Осъзнаването на този факт засили вината й и я накара да се почувства още по-зле. Отвратена от себе си, тя избута купата с чили настрани.

— Кажи ми какво ти е казал — настоя отново Лиз.

Лу й преразказа накратко историята за свраката, която дебнела гнездото да се опразни.

— Не можем да сме сигурни — добави бързо той, — че това има нещо общо с децата. Може по този начин да намеква, че не е отговорен за събитията, разиграли се в хижата. Знаем, че Дани Форман е бил примамен далеч от там. Възможно е мъжът, за когото говоря… неговите хора също да са били подмамени надалеч или да са проследили Форман, вместо да останат да наблюдават Хейс. Не е сигурно, разбираш ли?

— Трябва да ги заведем някъде другаде.

Лу прояви наглостта да поклати отрицателно глава.

— Невъзможно е.

Никога не беше усещала такъв студ, дори по време на болестта си; никога не беше изпитвала подобно чувство на безсилие и откъснатост.

— Защо? Кати може да ги отведе някъде. Бойси27. Рино28. Някъде далеч.

— Ако ги наблюдават, това няма да помогне, само ще ги отдалечи още повече от нас. Виж какво, те може да не знаят къде са децата и да използват този трик, за да ни накарат да ги отведем при тях.

— Не мога да повярвам — заяви тя прекалено високо.

Хайман завъртя глава към тяхната маса, но явно размисли и отново се върна към сандвича си. Внезапно на Лиз й се стори, че всички посетители са се втренчили в тях. Потисната, тя усети, че я обзема клаустрофобия.

— Не сме сигурни — каза твърдо Лу. — Не трябва да си вадим прибързани заключения. Няма да е от полза за никого. Трябва да бъдем благоразумни. Да премислим всичко.

Без да обръща внимание на думите му, тя рече:

— Можем — можеш да изпратиш полицейски коли. Цяла армия. Посред нощ. Да ги изведат оттам. Да използват фалшиви коли като при президента. Те няма да могат да ги проследят всичките.

— Тогава ще хванат Кати — отвърна той и я погледна в очите. Неговите бяха пълни с болка. — Или твоите родители. Или теб. Или дори мен. Могат да изчакат шест месеца или година… и тогава да подгонят децата. Мисълта ми е, че ако това е било заплаха — а ние не сме сигурни дали е така — няма как да я неутрализираме. Не можем да надхитрим тези хора, Лиз. Не и когато играем по техните правила.

— Това не е игра.

— Знаеш какво имам предвид.

— Трябва да има някакъв начин.

— Засега ще им съдействаме.

Неговото изявление я порази. Тя плъзна поглед по масите и по хората, застанали пред бара, като се чудеше дали в момента те не ги наблюдават отнякъде.

— Значи смяташ, че откраднатите пари са принадлежали на тези хора?

— И това не знаем със сигурност.

— Но разполагаш с такава информация?

— Да, но непотвърдена.

Мразеше този термин. Лу го използваше непрекъснато.

Той каза:

— Имам две предположения — каза той. — Едното е, че те може би знаят, че Майлс и Сара са при Кати. Другото е, че парите може да са техни — на онзи руснак. В това има известна логика, защото в момента бизнесът му е спрян от правителството и приходите му са намалели значително. А това прави седемнайсетте милиона още по-примамливи. Той наема нови адвокати на Хейс, те издействат освобождаването му под гаранция и руснакът му намира работа.

— Какво съм сторила? — възкликна тя, обзета от огромно съжаление.

— Можеш да ги надхитриш — заяви Лу по онзи характерен за него начин, който подсказваше, че вече е обмислил следващото нещо, което ще й каже.

Лиз познаваше тази негова черта и го обичаше заради нея — винаги да наднича зад следващия ъгъл — но този път не можа да схване какво има предвид.

— Отърваваме се от тях, но го правим по безопасен начин, като или им сътрудничим, или вкарваме цялата пасмина в затвора. Вече сме предприели определени стъпки и аз съм планирал още няколко, но междувременно трябва да им съдействаш, каквото и да поискат от теб. Това беше посланието, което получих. И което няма да споделя дори със служителите от моя отдел. Ако ти се обадят, по-скоро когато ти се обадят, ще ме уведомиш незабавно и двамата ще решим как да постъпиш. Дали ще включа и по какъв начин ще включа моите хора в играта е нещо, което все още не знам.

— Не ми звучи много редно.

— Не е — отговори той, — но е необходимо.

— И след всичко това искаш от мен да се върна на работа? И да се преструвам, че е само поредният работен ден?

— Имаш да организираш прием.

Лиз не можа да повярва на ушите си. И изражението й го показа на Болд.

— Има втори начин на тълкуване на историята със свраката, който или ще бъде подкрепен от физическите улики, или ще бъде оборен от тях.

— Не разбирам как можеш да говориш толкова спокойно за това — изрече на един дъх тя.

— Възможно е Дани Форман или един заместник-прокурор — Пол Гийзър, да са били съучастници на Хейс, може те да са виновни за престъплението, извършено в хижата. Може те да са свраката, която открадва Хейс от гнездото и го скрива от руснаците.

— Ами Дейвид? Намерихте ли трупа му?

Лу не отговори.

— Най-важното е, ако ти се обадят Форман или Гийзър, независимо от това какво ще поискат от теб, да дойдеш първо при мен, дори да те убеждават в противното. Не вярвай на никого, освен на мен, Лиз.

Тя кимна объркано, несигурна кое би било по-добре за семейството й — Дейвид Хейс да е жив или да е мъртъв. Беше изумена дори от самия факт, че й е хрумнала подобна мисъл.

Лу се пресегна през масата и стисна ръцете й. За нейна изненада неговите се оказаха по-студени и от нейните.