Александър. Добродетелите на войната

Към читателя

Това е художествено произведение, а не исторически труд. Има измислени сцени и герои, допуснати са литературни волности. В устата на исторически личности са вложени думи, които изцяло са плод на авторовото въображение.

Макар че нищо в този роман не противоречи на духа на живота на Александър, както го разбирам аз, все пак съм променил някои исторически събития в интерес на темата и фабулата. Представям като възхвала на Филип речта, която според Ариан3 Александър произнася в Опид. Пращам Парменион в Екбатана, докато Курций4 ни съобщава, че по онова време той още е в Персенол. Речта, която в романа Александър произнася при Хидасп, всъщност е произнесена при Хипазид, а молбата, която според Ариан Кен отправя от името на войската при Хипазид, пренасям при Хидасп. Отбелязвам го, за да не си помисли образованият читател, че събитията се разместват както си поискат.

Позволил съм си волността понякога да използвам съвременни топоними и хидроними като Афганистан и Дунав и мерни единици като километри, метри и декари, които явно не съществуват по времето на Александър, както и по-късни концепции като кавалерство, бунт, партизанска война и други, които формално нямат аналози в гръцко-македонското мислене, но които според мен говорят на съвременния читател толкова живо и са толкова близки по дух до древната заемка, че се надявам пуристите да ми простят.