Амеран

14

Амеран се беше отпуснала в хамака, опънат между два стълба на носа на кораба, и се наслаждаваше на топлия, лек полъх на вятъра, който галеше лицето й.

Англия бе останала далеч назад. Плуваха в тропически води и корабът се движеше бавно, за да избегне кораловите рифове, които почти се подаваха от повърхността на океана. Понякога моряците се завързваха през кръста и се хвърляха през борда, за да поплуват в топлата вода. Онзи следобед, когато тя и капитанът на „Феър Уиндс“ седяха на носа, Грей й разказа историите за Бахамските острови, които бяха точно пред тях. Той говори дълго за розовите пясъци на плажовете и робите-корабокрушенци, които бяха превърнали малките острови в свой дом. Двамата заедно се радваха на играта на делфините, лудуващи сякаш специално за тях.

Грей беше си припомнил много разкази за това как тези благородни морски създания дълго време могат да плуват покрай корабите на големи разстояния и как при нападение на акулите не един моряк е бил спасен от делфините, които се бият до смърт с тези ужасни морски демони.

През нощта, при светлината на пълната луна и ярките звезди, тя виждаше застрашителните перки на акулите, които кръжаха наоколо в очакване на плячка.

Понякога нощем, когато стояха на палубата ръка за ръка и се наслаждаваха на усамотението си под светлината на пълната голяма луна, Амеран долавяше някакво тъжно изражение върху лицето на Грей. Веждите му бяха сключени, погледът — мрачен. Като усетеше, че го наблюдават, той добродушно се присмиваше на нейните тревоги и й казваше, че никога не се е чувствал по-щастлив. Но тя знаеше, че нещо го безпокои, и подозираше, че това е Гидиън. През повечето време Гидиън беше като сянка на Грей и те се смееха, когато си припомняха за времето, прекарано заедно, но Грей говореше много малко за стария си приятел. Без съмнение Гидиън обвиняваше нея за това, че е разделила двамата приятели, но тя знаеше, че причината за охлаждането на техните отношения е много по-сериозна от това, което би могла да причини една жена. Искаше й се Грей да й се довери.

Лекото полюшване на кораба при движението му я унасяше в следобедна дрямка. Тя долавяше шума от работата на моряците, направлявани от гръмките заповеди на боцмана, който едновременно представляваше администрацията на кораба и ръководеше моряците.

Колонистите се бяха оттеглили долу за обеда си, състоящ се от хляб и осолено месо, с надеждата да имат за вечеря прясна риба, ако акулите не разкъсат мрежите, влачещите се след кораба.

Тя беше прекарал утрото долу в плетене и разговори. Макар че се страхуваше да им разкаже истината за себе си и й беше много трудно да лъже и извърта, изглежда, те изпитваха доверие към чистата й кожа и белите й зъби. Мъжете намираха упоритостта й за забавна, а жените, особено Алисън, Афра и Джуел, бяха завладени от романтиката и приключенията. Мартин я уверяваше, че винаги ще бъде на нейно разположение, ако тя промени отношението си към Грей.

Амеран затвори очи, въздъхна и се усмихна. Мислеше си, че трябва да бъде благодарна на Гидиън, въпреки странното му поведение. Ако той не беше търсил жена за капитана си, може би нямаше да има смелостта да нахлуе в стаята на Грей от страх да не би той да обърне кораба в обратна посока или да я върне вкъщи с първия срещнат кораб, пътуващ за Англия.

Малко по-късно Амеран се надигна с неприятното усещане, че някой засенчва лицето й. Приятният й унес бе нарушен от кошмар: Гидиън се бе надвесил над нея с поглед, втренчен в лицето й. Тя реши да не се отдръпва от него, защото Гидиън се наслаждаваше на слабостта у другите.

— Какво искате?

Ъгълчетата на устните му се помръднаха в опит да оформят нещо като усмивка, а това винаги я ужасяваше.

— Какво искам? Чудесна жена като вас никога не би трябвало да задава на един мъж такъв провокационен въпрос. — Той посегна да я докосне по бузата, но тя се отдръпна. — Може би ще ми кажете какво искате вие — каза той, все още усмихвайки се — и може би ще намерим начин да задоволим желанията и на двама ни.

Този човек беше отвратителен!

— Уверявам ви, Гидиън, не желая нищо от вас.

Той се изсмя заплашително:

— Не зная защо изпитвате такова неразположение към мен, след като винаги съм бил учтив към вас.

Амеран не отговори. Помисли си, че ако престане да му обръща внимание, може би той щеше да се откаже от нелепите си подмятания и да я остави на спокойствие.

— Ако все още ме обвинявате за онова малко недоразумение в Мер… — продължи той.

— Не беше недоразумение и вие знаете това толкова добре, колкото и аз. — Студеният тон, с който се обърна към неприятния събеседник, изненада дори и самата нея.

— Тогава се опитах да оправя нещата. Не може да се каже, че Гидиън Хорн не се старае да постъпва правилно. — Той въздъхна тежко. — Не можете да ме обвинявате за това, че искам да защитя капитан си от едно дяволско изчадие.

— Аз не съм вещица и вие знаете много добре това. — Разгневените им погледи се кръстосаха. — Ако бях такава, сигурно щях да ви накарам да се махнете далеч от погледа ми.

— Харесвам вашия боен дух.

— Сигурно ви се иска да се справите с него и да ми извиете врата.

— Никога ли няма да станем приятели? — Думите му бяха подигравателни, както и усмивката му.

— Никога.

— Казвате това с прекалена сигурност.

— Казвам го с пълно убеждение.

— Жалко, че мислите така, като имате предвид, че Грей и аз сме се заклели в приятелство и преданост до гроб.

Студени тръпки полазиха по гърба й при споменаване на Грей и смъртта. Може би Гидиън беше усетил, че нещо тревожи Грей. Защо иначе капитанът замлъкваше при неговото появяване? Искаше му се да разбере каква беше причината!

— Много бързо забравихте, че аз, а не вашият любим, ви спасих от смъртта — напомни й той.

— Нищо не съм забравила от онази нощ.

— И не изпитвате никаква благодарност?

— Само любопитство. — Тя си даваше сметка, че тази игра на котка и мишка беше опасна, но не можеше да устои на предизвикателството да я продължи. — Моят нападател, от когото вие толкова великодушно ме спасихте, беше невъоръжен — припомни му тя, примигвайки срещу слънцето. — Ако вашият кинжал не беше го накарал да замълчи завинаги, той би могъл да назове организаторите на нападението.

Гидиън не се помръдна, но лицето му не изрази никаква вина или съжаление.

— Побързах да го убия, защото исках да ви спася. След това обаче съжалих, че не съм го заговорил, преди да го пробода с кинжала си. — В думите му имаше съвсем слабо съжаление. Амеран не каза нищо, макар да долови, че той очаква отговор от нейна страна. — Грей беше достатъчно справедлив, като краля — продължи Гидиън, без да престава да се усмихва самодоволно. — А от вас очаквам не благодарност, а само приятелство.

Амеран продължаваше да мълчи. Ясно беше, че Гидиън бе в основата на всичко. Сега тя беше съвсем сигурна. Това, което все още я озадачаваше обаче, бе въпросът дали нападателят беше получил нареждане да я убие или само да я уплаши почти до смърт.

— Може би ще бъдете по-благосклонна към мен, когато ви съобщя добри новини. — Сигурно Гидиън не би могъл да й предаде добри новини. Амеран му хвърли поглед, изпълнен с досада. — Преди известно време ми дойде на ум, че ако вие и Грей наистина искате да се ожените, аз бих могъл да го заместя при служебните му задължения.

— О? — Амеран го погледна с подозрение, което дори не се опита да прикрие.

— Зная какви мисли се въртят в хубавичката ви глава, но ви уверявам, че това ще е най-лесно и ще даде същите резултати, както ако службата се поеме от архиепископ. — Той се усмихва с най-голямо си очарование. — Капитанът на кораба има правата да оформя бракове, когато има желаещи за това.

— Грей не може да изпълни церемонията на собствената си женитба — отговори тя.

— Не, но това мога да направя аз.

— Вие не сте капитан на кораба — студено му припомни тя.

— Не — Гидиън се доближи към нея. — Но Грей може да ми възложи тези задължения само до приключване на церемонията, нали разбирате.

Амеран не се отдръпна, нито пък потрепна от неговия пронизителен и изучаващ поглед.

— Разбирам много повече, отколкото предполагате — каза тя. Гидиън имаше за цел да се докопа до командването на „Феър Уиндс“ и това беше желание, на което той не можеше да се противопостави.

— Надявах се, че ще ви зарадвам с предложението за разрешаване на проблема — каза Гидиън с мрачен и студен глас.

— Заблуждавали сте се — отговори тя също толкова хладно.

— В такъв случай, мадам, аз се оттеглям, защото е очевидно, че не желаете нито компанията, нито приятелството ми.

Вечерта, когато Амеран и Грей вечеряха картофи и телешко задушено, Грей заговори за предложението на Гидиън.

Амеран се дръпна от масата.

— Не искам той да ни ожени. Грей продължи да яде.

— Не се дръж толкова по детски, Амеран. Какво значение има кой ще запита съпрузите за съгласието им, щом като то съществува.

Амеран усети, че тялото й пламва, но това беше от яд, а не от нежни чувства.

— Гидиън направо се подигра с вашето приятелство. Не позволявам да стори същото и с нашия брак. — Грей поклати глава и продължи да се храни мълчаливо. — Не се ли замисляш за това, че Гидиън трябва да стане капитан на кораба, за да изпълни церемонията по венчаването ни. — Грей не отговори. — Като капитан — продължи тя — той ще има право да издава всякакви команди срещу теб, а екипажът няма да има друг избор, освен да му се подчини?

— Не искам да говорим повече по този въпрос.

Амеран стана бавно и излезе от каютата.

Спря до стълбите с надеждата, че Грей ще я последва, но това не стана, а тя нямаше смелост да се върне обратно.

Дочуха се стъпки и Амеран затаи дъх. Изпита желание да хукне по коридора, защото това не беше Грей.

— Кажи на хората да бъдат спокойни. Погрижил съм се за всичко.

Амеран се притаи в нишата под стълбата. Не й беше нужно да види лицето на говорещия, защото по гласа разпозна Гидиън.

— Те вече са готови — дочу се друг глас, също толкова тих.

Амеран не чу по-нататъшните разпореждания на Гидиън, защото по стълбата над главата й изтрополиха тежки стъпки.

Тя почака малко, за да не я забележат, и притича обратно до капитанската каюта, за да разкаже на Грей за подслушания разговор.

Той тъжно поклати глава:

— Може да е ставало дума за пускане на котвата близо до някой от тези малки островчета, край които минаваме, за да могат хората малко да си отпочинат.

— Не — простена тя, — не беше това!

— Тогава какво?

— Не зная.

Грей се намръщи.

— Не мога да арестувам някого и да го окова във вериги само заради твоите подозрения.

— Грейсън Карлайл, ти ме вбесяваш!

Грей се засмя.

— Още не сме се оженили и вече се държим като дългогодишни съпрузи.

Амеран посегна към първото нещо, което й попадна — мраморна поставка за книги, и я запокити към него. Грей се наведе. Когато се след малко се изправи, държеше главата си с две ръце. Амеран се хвърли към него, сипейки извинения. Тогава той я обхвана с две ръце и тя видя, че по главата му няма никакви рани.

— Следващия път ще те улуча — каза тя, като се опитваше да се освободи.

Въпреки нейния протест Грей покри устата й с целувки и я държа така, докато всички яростни думи замряха в гърлото й. Безсилна да му се противопостави, макар че му бе ядосана, Амеран се остави на сладостната сила на неговите устни.

— Не очаквай от мен да бъда мила, кротка и послушна, лорд Карлайл, защото това не ми е в характера.

— Това ми е добре известно.

Твърдото изражение на лицето й започна да се отпуска.

— Понякога все пак мога да бъда малко по-сговорчива.

Неговите ръце се плъзнаха жадно по бедрата й и той промълви:

— Няма да чуеш оплаквания от мен.

Ръцете му продължаваха да я държат отстрани, но тя не им разрешаваше да отидат по-нататък.

— Сега не е време за това — усмивката й беше умолителна, а тялото й се извиваше около неговото.

Грей изстена.

— Какво трябва да направя, за да се смилиш над мен.

Усмивката й се стопи.

— Обещай ми да не се възползваш от предложението на Гидиън.

Грей въздъхна тежко и не протегна към нея ръце отново, когато тя се дръпна настрани.

— Ако искаш, ще намеря друга каюта за тази нощ.

Тя вдигна вежди.

— Не съм чувала по-нелепо предложение.

— Нито пък аз.

— Обичам те — каза тя и се доближи до него.

— И аз те обичам, даже когато си непоносима.

— Не мога да не говоря за Гидиън — каза тя тихо.

— Ти не можеш да мълчиш за каквото и да е — усмихна се той.

— Прощаваш ли ми? — попита Амеран и смъкна дрехите през главата си.

Грей нежно я целуна по ръцете.

— Нямам друг избор. — Тя се притисна към него с обезкуражаваща усмивка. — О, любов моя, ти ще ме унищожиш — каза Грей, като жадно са наслаждаваше на нейната сочна прелест.

— По-добре да те унищожа аз, която те обичам, отколкото Гидиън, който те ненавижда.

Грей поиска да каже нещо, но се отказа и вместо това долепи устни до шията й.

— Мислиш ли, че кралят само ще ме уволни, или направо ще ме хвърли в Тауър? — запита Грей, когато се насити на красотата й. — Отвличането на кралската дъщеря може да бъде наказано и със смърт.

Сърцето й замря. Той говореше на шега, но представата за неговата смърт бе ужасяваща. Грей бе нарушил всички божии забрани, но ако трябваше да умре, тя би умряла заедно с него. Тя се притисна към него. Никога, никога няма да се раздели с него. Устните му докоснаха бузата й.

— Кралят ще ни бъде страшно сърдит.

Амеран си спомни последната им разходка. Тя не му беше доверила плановете си да се качи на „Феър Уиндс“ с фалшив паспорт за Америка, но долавяше подозрителни пламъчета в тъмните му очи, които я караха да мисли, че той знае за намеренията й. Имаше усещането, че не е бил особено изненадан от съобщението на Нел за нейното отпътуване от Уайтхол.

— Неговият гняв ще бъде краткотраен. Нел ще се погрижи за това — каза Амеран, като навиваше на пръстите си косъмчетата върху гърдите му. — Преди всичко и той е роден под знака на Венера, богинята на любовта. И ако някой разбира от любов, това е именно Негово величество кралят. Самият той е казвал, че на света няма такава голяма цена, която да не си струва да се плати за истинската любов.

Грей сложи глава върху гърдите на Амеран, езикът му галеше розовите й зърна, които станаха твърди от докосването.

— Няма достатъчно голяма цена за твоята любов — прошепна той.

Нейните пръсти си играеха със светлите му коси.

— Като си помисля само колко лесно можехме да се разделим…

Той сложи ръка на устните й и я накара да замълчи.

— Изхвърли тези мисли от главата си. Винаги ще се събираме отново. Убеден съм в това. Дори и да сме в различни краища на света, ще се търсим постоянно, докато се намерим. Съдбата ни е да сме двамата заедно.

Целуваше я бавно и нежно. Силните му галещи ръце опипваха овалните й бедра, пръстите му лекичко стискаха и милваха нежната плът, устремена към него.

Тя мъркаше като коте под неговите ласки. Никога нямаше да се насити от тежестта на неговото тяло върху нейното. Усещането за това как неговата сила преминава в нея, за топлия му дъх върху лицето й я караше да се чувства жива по удивителен начин.

Те лежаха още голи и потни след няколкочасови любовни игри, но тя го желаеше пак, и той я желаеше отново и отново.

Тя преплете крака около него. Хвана ръцете му и нежно ги насочи към тези места от тялото си, където й се искаше да бъдат. Облегната назад, с вдигнати бедра, тя се устреми към него с мълчаливо настояване за повече нежна любов. Гладката й плът пламна от неговите ласки. Тъмните сини дълбини на погледа му издаваха желанията му и отразяваха нейните.

Те завършиха бавно заедно, един върху друг, като се стараеха едновременно да дадат и да получат пълно удоволствие и задоволяване в единението си. Разменяха си сладки, тихи любовни думи между две забързани вдишвания. Всяка целувка веднага бе последвана от друга.

Едната му ръка беше на кръста й, а другата галеше тези тайни местенца от тялото й, до които никакъв мъж преди това не беше се докосвал, местенца, пазени специално за Грей, чиято сладост никой друг нямаше да усети.

От устните й се отдели стон на облекчение, след това още един и още един, тялото й плътно се долепи до него.

Леко се повдигна и сложи ръцете си върху твърдите мускули на гърдите му, после целуна твърдите им очертания.

Грей също изстена и се отпусна върху нея.

Телата им отново се разтвориха едно в друго, с преплетени устни и крайници. Отначало бавно, но след това с все по-нарастваща страст Грей проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Амеран сключи краката си плътно около него, пламналите й пръсти стискаха, драскаха и молеха за още и още. Никога не бе изпитвала такава сладка агония, такова чудесно безразсъдство. Имаше чувството, че се издига все по-високо и по-високо към някакъв разрушителен екстаз. Тялото й започна да трепери като в огнена река. Грей си пое въздух за последен път, след това с усмивка и тежка въздишка потъна дълбоко в нея. После с облекчение се отдръпна от нея и зарови лице във възглавницата. Много скоро той заспа.

Амеран се наведе и го целуна по рамото.

Дълго време тя лежа до него и наблюдава съня му.

Усмивката не слизаше от лицето й. Сложи ръка върху корема си и леко погали напрегната плът. Беше се случило нещо чудесно. Тя бе сигурна, че преди малко вътре в нея е започнал да се развива друг живот, едно мъничко същество, което тя и Грей бяха създали от своята любов. Любовта между мъж и жена не би могла да бъде по-пълна и съвършена.

— Грей, трябва да ти кажа нещо — започна Амеран няколко дни по-късно, по време на закуската в неговата каюта. Преди малко беше ровила в пътната си чанта да търси една панделка за глава и пръстите й се набодоха на нещо, което я разтревожи.

Тъмните му сини очи се отвориха широко в престорен ужас.

— Сигурно няма да ми направиш признание, че си имаш друг любовник.

Тя не можа да сдържи усмивката си. Неговите пръсти зашариха под покривката на леглото, с която тя се бе загърнала.

— Какво тревожи душата ти?

Амеран се поколеба, после пое дълбоко дъх и започна да му разказва съдържанието на бележката, получена от Нел малко преди отплуването на кораба.

— Глупости — каза Грей, като довърши закуската си. — Ти не си крадла и аз ще се боря до смърт с всеки, който те обвинява в това.

Това негово обещание не я успокои.

— За Констанс аз съм най-долнопробна крадла.

— Само защото си откраднала моето сърце — каза той и сложи крак върху нейния. — Не се тревожи за Констанс, любов моя. Колкото до брошката, сигурно тя я е сложила някъде и когато я открие, а съм сигурен, че това вече е станало, ще разбере, че обвиненията й са били неоснователни.

— Това не може да стане. — Тя посегна към пътната си чанта, после бръкна в нея и извади брошка с перли и диаманти. — Заклевам се, че не зная как това се е оказало в моята чанта. — Тя обърна чантата с подплатата навън. — Както виждаш, някой доста се е постарал да зашие брошката под подплатата.

— Това може да бъде един-единствен човек, и то именно този, който обвинява. — Грей прехвърляше брошката в ръцете си. — За дукесата трябва да е било безкрайно мъчително да се раздели с тази малка дрънкулка. Несъмнено това струва цяло състояние.

— Не е било просто отказ от брошката. Тя е уверена, че ще я получи отново — каза Амеран, връщайки се отново в леглото. — Преди всичко тя посочи крадеца и бе сигурна, че откраднатата вещ ще бъде намерена между вещите на обвиняемия.

Белегът върху лицето му гневно пулсираше, както ставаше винаги в пристъп на гняв.

— Ще й изпратя брошката лично, когато се върнем в Уайтхол.

Амеран беше скрила лицето си с ръце.

— Самият факт на моето изчезване увеличава подозренията по отношение на мен. Ти не ме мислиш за крадла, нали? — попита тя в отговор на дългото мълчание на Грей.

— Аз зная, че ти не си крадла. — Челюстите му се стиснаха отново. — А мога ли да зная защо Констанс иска да те изкара крадла?

— Не е ли ясно? Тя иска да загубя благоразположението на краля, а също и твоето, което е по-важно за мен.

Грей кимна бавно.

— Колко добре от нейна страна, че изчака моето отплуване, за да те обвини в кражба.

— Тя е много предвидлива.

— Не толкова, колкото си мисли — отбеляза Грей, като си наливаше още чай.

— Каква зла душа в такова красиво тяло — каза Амеран и също си сипа чаша чай.

Грей я целуна по устните нежно и с обич.

— Красотата й бледнее в сравнение с твоята и това е истинската причина за нейната злоба.

— Думи, подходящи за един чудесен съпруг, какъвто ти наистина си. — Възторгът й се пренесе върху устните му в кратка целувка. — Отначало ме обявиха за вещица. Сега — за крадла. Няма ли Констанс да ме остави някога на спокойствие? — Тя знаеше отговора още в момента, в който изговаряше въпроса.

Грей я потупа по ръката.

— Нел ще я постави на мястото й, а и всички останали, сигурен съм.

— Забелязвам, че вече не си толкова критичен към Нел, както по-рано.

Грей престана да дъвче.

— Мислех, че добре познавам Нел Гуин, но съм се лъгал. За съжаление трябваше да ме сполети едва ли не трагедия, за да ми се отворят очите за истинската Нел Гуин. — Той се приближи до отворения илюминатор и отправи тихите си думи в посока към океана. — Очите ми често много бавно съзират истината.

Амеран долавяше неговата болка. Можеше ли да се надява, че той някога ще разкрие истината и за Гидиън? Търпеливо беше чакала неговите признания, за които жадуваше, но когато това се случи, не изпита задоволство от неговата откровеност.

— Имам някои опасения, свързани с Гидиън, и то от доста време. Верният другар не води непозната жена при приятеля си с надеждата да го накара да забрави истинската си любов — тъжно каза Грей и поклати глава. — Пък и някои други неща в поведението му ме озадачиха напоследък. Имам чувството, че настройва екипажа срещу мен. — Амеран опита да го успокои, но нямаше достатъчно сили за това. — Може би изобщо не познавам Гидиън. Изглежда, с моя помощ се е издигнал по-високо, отколкото би могъл се надява. Нямам му доверие. Не мога да вярвам на човек като него. — Грей дишаше дълбоко и разтревожено. — И ме огорчава мисълта, че несъзнателно съм допринесъл за неговото двулично поведение с това, че бях негов най-упорит защитник.

Тя го притисна още по-силно и потрепери от мисълта каква би могла да бъде съдбата на нейния любим, ако всички подозрения по отношение на неговия заместник се окажеха верни.

— Сега не трябва да се караш с Гидиън — каза тя. — Трябва да изчакаш, докато се върнем вкъщи и проверим опасенията си по всички възможни начини.

Той мрачно кимна.

— Страхувам се от тази истина и ще отлагам колкото е възможно обяснението с него, защото съзнавам размера на опасността.

Грей беше отправил поглед през илюминатора, сякаш чаканите от него отговори бяха написани върху вълните. Амеран проследи погледа му.

Дневната светлина бавно угасваше зад хоризонта. Небето беше осеяно с розови и златни облачета. Водата беше огледално гладка и в нея се отразяваха първите звезди.

Тя не каза нищо. И не биваше нищо да казва. По бръчките на челото му и сключените му пред гърдите ръце успя да долови огромната загриженост, тегнеща на сърцето му. Ако срещне затруднения, Гидиън сигурно щеше да остане на страната на Грей, но нямаше да му се противопостави открито и да приеме удара срещу себе си. Моряшки бунт можеше да избухне и без Гидиън, дори и той да бъде затворен или отпратен далеч. По негово настояване допълнително бяха наели хора в екипажа, той беше ги подбирал и новите моряци можеха да проявят нелоялност към кораба и капитана му.

От мрачното настроение на Грей тя заключи, че тези ужасяващи допускания бяха част и от неговите собствени мисли.

— Каквато и игра да е замислил Гидиън, той няма да рискува репутацията си пред крал Чарлз — каза Грей, сякаш прочел мислите й. — Няма да посмее да поеме командването на кораба. Хората, наети от него, може и да застанат на негова страна. Но моите хора — боцманът Фипс, лейтенант Бейнбридж, Мариън, Роджърс, Питман, Герисън, Форестър и всички останали, които са плували с мен и преди, няма да допуснат това. Екипажът ми не може да бъде придуман или подкупен. — Бръчките по лицето му започнаха бавно да се отпускат, белегът на лицето му избледня. — Не, моите моряци няма да го допуснат. Мога да разчитам на тях дори и срещу най-силните хора на Гидиън.

Чувствата на Грей бяха в унисон с нейните.

— Ако има бунт, твоите хора ще застанат зад законния си капитан.

Грей кимна. Тъмните му сини очи проблеснаха с яростен гняв.

— И ако някой досегашен верен приятел е толкова глупав да се опита да заграби командването на моя кораб, няма да го пощадя. Ще увисне на мачтата заедно с другите дяволски изчадия.

— Гидиън няма да се осмели да застане открито срещу теб. — Тя сложи главата си на гърдите му и се помоли мълчаливо. — Няма да посмее.

Грей нежно я погали по косите.

— Не, разбира се, няма да посмее.

С ръце, сключени около него, тя го притисна с всички сили. И двамата не бяха уверени в предположенията си. Тя започна да се моли да се окажат неправи.

След малко той се отдръпна от прегръдките й и се ослуша. Светлите му вежди се сключиха тревожно.

— Какво е това? — попита тя.

Той посегна за сабята си и я закачи на кръста.

— Слушай.

— Не чувам нищо — тя поклати глава.

— И аз.

Тогава той й обясни това, за което вече бе започнала да се досеща и сама. Пълната тишина наоколо беше подозрителна за голям кораб като „Феър Уиндс“.

Сърцето й се сви. В главата й моментално изникнаха спомените за всички пиратски истории и вражески нападения, които беше чула по време на пътуването.

Грей сложи пръст на устните й.

— Не излизай от каютата, докато не дойда да те взема. Ясно ли ти е?

Тя кимна.

Сърцето й се обля в кръв и сълзи от тревога, но трябваше да запази спокойствие заради него.

— Бъди внимателен — пошепна тя.

— Заключи вратата след мен.

Тя отчаяно искаше да тръгне с него, да бъде с него и да го пази, но не се осмели да каже нищо. Лорд Грейсън Карлайл беше капитан от флотата на Британия и не можеше да изостави служебните си задължения на „Феър Уиндс“, нито пък да избяга от задълженията си към краля и държавата.

Амеран дълго стоя права на мястото, където я бе оставил Грей. Опита се да се убеди, че сигурно съществува логично обяснение за настъпилата тишина. Предчувстваше, че са се сбъднали най-страшните и кошмарни нейни предчувствия, че ще бъдат извършени дори и такива жестокости и зверства, които не би могла да си представи. Но дотогава тя не можеше да направи нищо друго, освен да чака… да чака и да се моли предположенията й да се окажат неверни.