Грей и Амеран лежаха в обятията си. Изминалият ден се бе оказал ужасно дълъг. Капитан Били бе посветен в рицарство заради смелата си служба на краля и страната си, а кралят бе настоял дъщеря му и главнокомандуващият кралската флота да се оженят с церемония с такъв блясък, какъвто в Уайтхол още не бяха виждали.
— Защо се усмихваш? — попита Грей.
— Мислех си за сватбата ни.
Грей също се усмихна.
— И какво смешно намираш в този толкова тържествен случай?
Тя постави брадичката си на гърдите му.
— Наистина беше много зрелищна, но въпреки…
— Какво?
— Въпреки великолепния й блясък, когато мисля за сватбения си ден, ще си спомням за церемонията на борда на „Лъки Лейди“.
Грей се усмихна.
— И аз.
Тя леко го захапа за гърдите. Той погали нежно косата й.
Архиепископът наистина няма силния дух на Били, за да направи от случая събитие.
— Сигурна съм, че когато остареем и разкажем на децата си за сватбените си дни, те също ще решат, че първият е бил по-вълнуващ.
Грей я притисна към себе си.
— Ще им разказваме с голямо удоволствие безброй пъти за времето, когато сме били волни като птици и жадни за приключения, и когато един пират ни е оженил.
— Това наистина е много по-романтична история. — Тя го погали по бузата. — Обещай ми, че винаги ще бъдем така волни като птици и така жадни за приключения, както тогава.
Той притисна устни към нейните.
— Заклевам се.
Езикът й затанцува в устата му. Усмивката й беше красноречиво сладострастна и порочна.
— Обещай ми, че все аз ще бъда твоята плячка.
— Все ти! — разсмя се той, търколи я и я плени в обятията си.
Тя въздъхна дълго и доволно.
— Мислиш ли, че ще се отегчиш от мен, след като вече сме женени?
— От утре започвам да търся бъдещи любовници.
Ръката й започна да го измъчва, плъзгайки се нагоре по бедрото му.
— Утре ли?
— Може би другиден.
Тя затвори устата му с целувка.
— Е, може би ще почакаш до другиден.
— Мога само по един начин да запазя верността ти — каза му тя.
— И какъв е този начин?
Тялото й се плъзна върху него бавно, по ясен и красноречив начин.
— Толкова много ще те изтощавам по време на изпълнението на съпружеските ти задължения, че няма и да помислиш да спиш с друга.
Грей притегли главата й към себе си. Устните му погалиха страните й, а пръстите му се загубиха сред буйните й къдрици.
— Ти си единствената любовница, която някога ще пожелая.
— И няма да се отегчиш от мен като жена и майка? — Тя сложи ръката му на меката издатина на корема си.
— Не, любима. Ще те обичам още повече.
Амеран го прегърна с всичка сила. Нямаше да го пусне никога!