Амеран

8

Амеран се разхождаше в градината с три игриви кученца, които се опитваха да й захапят петите. Слънцето приятно топлеше, а небето бе безоблачно синьо — с изключение на сивите пушеци тук-там над комините на града.

Въздъхна доволно. Изминалата седмица бе най-прекрасната в живота й. Дните й бяха самотни без Грей, но раздялата им през деня само допълнително подслаждаше любовната им страст през нощта. Луи XIV още веднъж заплаши Англия с наказание за преговорите на крал Чарлз с холандците. Английският крал реагира на заплахите, като засили военната си и морска мощ; тъй като Йоркският дук бе все още в Шотландия, отговорността по подготовката на допълнителен брой кораби падна изцяло върху раменете на Грей. Амеран се надяваше, че няма да има война. Не можеше да понесе мисълта за нова раздяла с Грей. Ако се наложи, ще се бие заедно с него!

Амеран седна върху скалните късове около изкуственото езеро с декоративни рибки и заследи с поглед играта на добре охранените златни рибки, които влизаха и излизаха от изкуствено направени тунели и подпорки. Кучетата играеха в краката й — тя ги вдигаше подред в скута си и галеше копринената им козина.

От другата страна на пътеката, върху каменна пейка до фонтан с купидони, седеше кралицата с постоянната си компаньонка, дукесата на Мороу. Амеран неволно се запита какви ли планове кроят да се освободят от нея. Бе чула от Маги, една от камериерките на горния етаж, че кралицата била изискала от съпруга си да прогони дяволската вещица не само от Уайтхол, но и от Лондон. Грей я бе успокоил, че кралят никога не се прегъва пред настояванията на жена си.

След онази първа, ужасна среща Амеран не бе заставала отново лице в лице с Констанс. Беше я зърнала само веднъж по залез слънце от прозореца на стаята си, където чакаше Грей. Констанс седеше на пейка извън лабиринта от жив плет, подрязан под формата на различни животни. Гидиън се бе появил в градината по същото време и двамата веднага изчезнаха в лабиринта от ниско надвиснали клонки и гъсти храсти. Когато спомена на Грей за тази странна среща на двама души, които иначе твърдяха, че не могат да се понасят, Грей само сви рамене и каза, че сигурно е сгрешила, защото Гидиън и Констанс никога не са си разменяли учтива дума.

Но Амеран знаеше и виждаше нещата по-добре от Грей. Откъде можеше Констанс да научи, че е била обвинена в магьосничество, ако не от Гидиън? Трябваше да намери начин да накара Грей да разбере, че няма по-опасен враг от този, който се представя за приятел.

През тревата се изтърколи топка и спря пред краката на Амеран. Кученцата веднага започнаха борба за нея.

Двете момчета, които играеха наблизо, изтичаха към нея. Амеран им подвикна весело, грабна топката и я подхвърли на по-малкото от двете деца — момченце с гъсти, черни къдрици и големи очи със същия цвят. По-голямото й благодари, по-малкото предпочете да се скрие свенливо зад него. После отново заиграха с топката в тревата заедно с кученцата.

Амеран ги наблюдаваше с усмивка. Двамата с Грей често си говореха за децата, които ще имат един ден. Докосна леко корема си. Може би, дори сега…

— Чарлз… Джейми — извика бодър глас наблизо. Иззад покрит с розови пъпчици храст между езерото и градинската стена се появи жена със същите розовите бузи като на по-малкото момче. Тя бе приятно закръглена, с буйна кестенява коса, явно неподдаваща се на контрола на панделките и гребенчетата.

— Я виж къде сте били, мили мои — каза тя и разтвори широко ръце.

Момчетата се втурнаха в прегръдката й.

— Почти изгубихте майка си с тая игра на криеница. — Тя седна със смях на пейката до Амеран. В ръка държеше дантелена кърпичка, с която си вееше.

Надявам се, че моите момчета не са те безпокоили — каза тя малко задъхано. Гласът й бе весел — весели искрици проблясваха и в очите й.

— О, не, ни най-малко — бързо я успокои Амеран. — Обожавам децата, особено момченца с трапчинки — каза тя, като щипна едното по носа и разроши къдриците на другото. — Чувствах се самотна.

Жената се усмихна. Трапчинките на бузите й затанцуваха като тези на момчетата.

— Кажете на дамата имената си, момчета.

— Аз съм Чарлз, граф Бърдфордски — гордо каза по-голямото, което бе и по-сериозно. — А името на брат ми е…

— Мамо, искам Чарли да ме остави сам да кажа на дамата името си.

— Добре, миличък — каза жената и намести и двете момченца в скута си.

— Аз съм Джеймс. Чарли е по-голям и е кръстен на баща ни. Нашият татко е кралят на Англия. Знаеш ли това? А аз съм кръстен на брата на татко. — Прехвърли се в скута на Амеран. — И съм малкият граф Боклеркски — каза той и изпъчи гордо гърди. — Но мама ме нарича Джейми и, ако искаш, и ти ме наричай така. — Разгледа с любопитство златния кръст на Амеран, като го обръщаше внимателно в ръцете си. — Хубав е. И ти си хубава. — Целуна я по бузата и скочи със смях на земята.

Амеран се разсмя.

— Имате много очарователен син.

— Точно като баща си.

Амеран се вгледа в малките момчета. И двете наистина приличаха много на краля.

— Казвам се Нел Гуин. — Подаде пълничка ръка с пръсти, украсени със скъпоценни камъни. — Артистка и нещо като кралски шут. — Изсмя се дрезгаво. — Без съмнение вече си чула за мен.

Амеран поклати отрицателно глава.

— Тогава скоро ще чуеш. — Погледна към кралицата и Констанс и отметна глава назад. — Онези двете там не ми изглеждат чак толкова високопоставени дами. А на теб?

Амеран ги погледна.

— Не знам какво да кажа за всяка една от тях. — После подаде ръка на Нел. — Казвам се Амеран Мишол.

Нел се разсмя.

— Знам коя сте, миличка. Цял Лондон знае за теб. Репутацията ти е толкова кална, колкото и моята. — Махна с ръка на момчетата. — Я вървете да потичате и поиграете, момчета. Мисис Търнър скоро ще дойде да ви отведе на вечеря.

Момчетата целунаха майка си по бузата и в следващия миг вече тичаха с кучетата по поляната.

— Надявам се, че не те обидих — каза Нел. — Не съм искала.

Амеран се усмихна.

— Чувала съм и по-лоши неща за себе си, уверявам те.

Нел с широка усмивка комично заизвива глава наляво и надясно.

— Май си твърде хубава за вещица. Косата ти не е зловещо разрошена и на носа ти няма брадавица.

— Това ли се говори за мен? — запита Амеран и усмивката й изстина.

Нел отново отправи поглед към двете жени отсреща и горделиво отметна глава назад.

— Дукесата на Мороу започна тези приказки, но всички мислят, че клюкарства от чиста злоба и ревност — виждат, че ти си спечелила сърцето на лорд Карлайл. Тя тича след него от години. — Лицето й се сбръчка в гримаса. — Не е по-възрастна от тебе, а е оставила три съпруга зад гърба си — и смъртта на всеки един от тях е повече от странна… Сигурно отрова, но никой не смее да я обвини, заради кралицата. — Нел успокоително потупа Амеран по гърба.

— Не се безпокой, няма да бъдеш прогонена от двореца заради нея. Кралят много ясно я е посъветвал да си държи мислите за себе си.

На Амеран й стана приятно.

— Кралят наистина ли й е казал така?

Нел кимна.

— Разбира се. — Погледна я шеговито. — Има ли причина да ревнувам и от теб?

— От мен!?

— Мм. Кралят, изглежда, много те харесва. — В погледа на Нел имаше само любопитство, не злоба. — Наистина ли си подарък от онзи мошеник Луи?

Амеран поклати глава.

— Ако бях останала във Франция, днес нямаше да бъда жива. Дойдох тук не като любовница на краля, а като жертва, която търси убежище от лоши и зли хора.

— Чудесно! — Закръглените бузи на Нел се затресоха от смеха й. — Не обичам да деля моя Чарли с когото и да било — нито с обикновена жена, нито с високопоставена дама.

— Няма да имаш неприятности от моя страна — увери я Амеран.

Нел кимна многозначително.

— Предположих, че всички тези приказки за нова любовница от Франция не са нищо повече от празни клюки. Чарли вече си има една и тя му носи само неприятности. — Нел изтегли врат. — Ето я, пристига. Връща се от следобедната си разходка с карета. Дърта свиня.

По алеята към езерото зави малка позлатена карета с червени спици на колелата.

Амеран въздъхна тихичко с облекчение. От този кратък разговор с Нел разбра, че поне от нея няма причини да се страхува; бе обещала на краля да не говори за обстоятелствата, които я бяха довели в английския двор, и не желаеше да наруши клетвата си.

Нел се изправи на крака и махна с ръка на кочияша да спре.

Тъмнокоса жена с бяла като порцелан кожа и смръщено, обсипано с лунички лице се показа от прозореца и многобройни нанизи от перли се залюляха от врата й — както и чифт гърди, които също демонстрираха изобилие от лунички.

Нел смигна хитро на Амеран през рамо.

— Прекрасен ден за разходка по градинските алеи, нали, мадам?

— За това ли спряхте каретата ми, госпожо Гуин?

Нел й отговори със захаросана усмивка.

— О, не, не, скъпа лейди. Спрях каретата ви, защото знам колко разтревожена сте сигурно напоследък за здравето на краля — исках само да ви уверя, че Негово величество е изключително добре. — Тя прокара ръка по косата си и се напери като младо момиче. — Истината е, че никога не съм го виждала в по-добра форма от снощи. — Повиши глас, — Е, да, гореше от треска миналата нощ, но тази треска бе от друг характер…

Амеран едва се сдържа да не се изсмее. Дамата в каретата се усмихна с усилие.

— Сведенията ви за здравето на краля са много ценни за мен, мадам. Сега очаквам с още по-голямо нетърпение тази вечер. Карай — заповяда тя на кочияша, без да хвърли поглед назад.

С широка усмивка и ръце на кръста Нел проследи отдалечаващата се карета.

— Католическа блудница! — Изплю се след каретата. — Какви тревоги причинява само на моя Чарли. Представяш ли си, непрекъснато дрънка, че той се бил оженил за нея по силата на някакъв папски фарс и сега се опитва да го убеди да узакони копелето й, Ричмондския дук, така че онзи недорасъл слабоумник да бъде посочен като наследник на трона. Питам те, чувала ли си някога нещо толкова нелепо?

Амеран се предаде и избухна в смях.

— Извинявайте, мадам. Не исках да бъда груба.

Нел се присъедини към смеха й.

— Няма защо да ми се извиняваш, мило момиче. И на мене ми е смешно.

Допрели глави, двете жени се кикотеха като ученички, докато Нел разказваше на Амеран как съвсем скоро си е отмъстила на Луиза, предизвикана от хвалбите й, че кралят щял да я посети през нощта. Нел изразила желание да сключат мир и й предложила сладкиши, в които прибавила разслабително. Когато на Луиза неколкократно й се е наложило да се извинява по време на срещата й с Чарлз, кралят я оставил и отишъл при Нел.

— Тази френска уличница не знае, че само досажда на краля с високомерното си поведение и интелигентен брътвеж. Той е вече уморен от нея — сам ми го каза. „Нел, моето момиче — каза той, — в моя живот идват жени и си отиват, но в леглото ми никога няма да има друга Нел Гуин“. — Нел изправи гръбнак и изпъчи гърди. — Хиляди дяволи, малкият Чарли и Джейми имат толкова права над трона, колкото и нейните копелета. При раждането на Джейми любимият ми господар настоя към името му да се прибави и „Боклерк“. Знаеш ли кой е Боклерк?

Амеран поклати отрицателно глава. Все още продължаваше да се смее. Не бе разговаряла с никаква друга жена освен с майка си, която проклинаше и беснееше, докато говореше… А Нел бе така очарователна и приятна.

Нел заяви гордо;

— Боклерк е второто име на крал Хенри I. — С вдигната високо глава тя се опита да приглади непокорните си кестеняви къдрици. — Скъпият ми крал настоя момчетата ми да получат титли — без да се наложи да настоявам за това. Чарли стана Бърдфордски граф — тези дни той дори наименува кораб в негова чест! А малкият Джейми е лорд Боклерк. Чудесен човек е моят Чарли — завърши Нел с продължителна, изпълнена с обожание въздишка. — И ще извия врата на всекиго, който се осмели да твърди обратното.

Джейми изтича при майка си.

— Мамичко, моля те, скрий ме! Чарли винаги ме намира…

Нел вдигна тъмночервената си пола.

— Бързо се пъхай под полата ми. Той няма да се сети да те търси тук.

Джейми се засмя.

— Чудесна си, мамичко. Знаех си, че ще ми помогнеш — каза бързо той, докато изчезваше под диплите на полата й.

Само след миг пред тях се появи Чарли.

— Къде е Джейми? — запита той задъхано.

Нел сви рамене.

— О, скъпи, надявам се, не си изгубил малкия ангел? — задържа тя ужасено дъх. — Не мислиш, че е паднал в езерото, нали?

Чарли посочи малката обувка, която се подаваше изпод полата на майка си.

— Добре, Джеймс Боклерк, предавам се. Ти спечели.

Джеймс изскочи бързо, като едва не събори Нел — тя успя да се хване за ръката на Амеран, за да не се претърколи в езерото.

— Ето ме, Чарли. Видя ли какво страхотно скривалище си намерих?

Чарли с обич разроши къдриците на братчето си.

— Невероятно скривалище — направо разкошно, Джейми. — Отпусна се до майка си. — Татко дали ще дойде днес на чай при нас, мамо? Много ми се иска да му почета от новата си книга.

— А аз искам да му дам рисунките си на коне, които направих за него — вмести се и тънкото гласче на Джейми.

Нел с обич прегърна синовете си.

— Едва ли ще ни посети днес, скъпи мои. Той има много важен гост от Франция и му се налага да прекара вечерта в дискусии за политика и други подобни.

Момчетата кимнаха примирено.

Амеран усети разочарованието им. Кралят сигурно бе добър баща за момчетата, независимо от отрицателните черти на характера си — синовете му явно го боготворяха.

— Имам една идея — възкликна Нел и притегли двете деца към себе си. — Ще изпратя съобщение на краля, че мисис Търнър ще опече любимите му пирожки със скълцани стафиди и портокалови кори за чая утре.

Джейми заскача радостно около пейката, а Чарли се усмихна и запляска с ръце.

Амеран наблюдаваше с удоволствие играта на Нел с децата. В този момент собственото й нещастно детство разкъсваше сърцето й. Майка й никога не се бе смяла и играла с нея. Колко щастливи бяха тези момченца и каква ободряваща промяна трябва да е Нел за краля в сравнение със свадливата му жена.

— За мен беше огромно удоволствие, че те срещнах, Амеран Мишол — заяви Нел, когато станаха да си отиват малко по-късно. — Усещам, че ще станем големи приятелки. — Кимна към кралицата и дукесата, които продължаваха да седят вторачени в тях на пейката от другата страна на езерото. — Сигурно има нещо много общо между нас, след като предизвикахме гнева на двете най-ужасни жени в двореца.

Амеран се усмихна, но й беше трудно да види комичната страна на изтъкнатия от Нел факт — най-големите заговорнички й бяха официално обявени врагове… Страхът в погледа й предизвика симпатиите на Нел, която разтвори ръце и я покани в топлата си прегръдка точно както правеше с момчетата си.

— Не се безпокой за тези двете, миличка. Ще трябва доста да си помислят, преди да тръгнат срещу краля.

Амеран отново погледна двете жени, които не се и опитваха да скрият, че кроят планове да се освободят от нея.

Нел отметна назад къдриците си и се разсмя.

— Подозирам, че и двете се чудят какво ли заговорничим. Може би си мислят, че сравняваме техники и начини за задоволяване на нашите любими. По дяволите, момиче. Накарах те да почервенееш, нали? — Нел щипна бузите й, точно както бе направила с малкия Джейми. — Ние двете можем да предизвикаме доста голямо раздвижване в Уайтхол. — Хвана момчетата за ръце. — Хайде, мои малки мъжлета, лорд Бърдфорд, лорд Боклерк. Хайде да видим какви деликатеси ни е приготвила мисис Търнър за вечеря. Ще се видим ли утре тук? — запита тя Амеран.

Амеран кимна с радост. Вече очакваше с нетърпение следващата им среща — най-сетне си бе намерила приятелка! Искаше й се по-скоро да сподели добрата новина с Грей.

Но когато разказа на Грей за срещата си с Нел, той не посрещна разказа й с ентусиазма, който очакваше. Накара яда седне на леглото, още не приключила с обличането си за късната вечеря с краля.

— Нел е наистина очарователна и умна жена, както си забелязала; тя действително надживя всички други любовници на Чарлз; но не съм сигурен, че е в твой интерес да те виждат в нейната компания — репутацията й е значително очернена, меко казано.

— Никога не съм чувала нещо толкова нелепо! — Амеран се отпусна върху възглавниците с ръце, кръстосани на гърдите. — Тя е първата и единствена жена в двореца, която се отнесе към мен с внимание и доброта. Всички други фини дами — като твоята Констанс, например, и кралицата — ме третират като че ли съм уличница, извадена от някоя канавка.

— Точно такова впечатление ще направиш, ако продължиш да се срещаш с Гуин. — Грей седна на леглото до нея и се опита да я притегли към себе си, но тя се дръпна настрана. — Съгласен съм с теб, че Нел Гуин е много очарователна, и тя наистина не представлява заплаха за никого в двореца — продължи Грей с кръстосани на гърдите ръце като нея. — Но понякога тя нарушава допустимите граници на положението си на кралска метреса и се опитва да поема отговорността и на главния съветник. — Гласът му бе спокоен. — Госпожа Гуин е много своеволна жена; страхувам се, че лошият й навик да говори директно ще й причини много грижи в бъдеще.

Амеран прецени, че няма смисъл да продължава този спор с Грей. Той бе взел решение по въпроса — както и тя. Не смяташе, че следобедните й срещи с Нел в градината или където и да било другаде ще навредят на някого.

Грей се наведе към нея и я целуна по носа.

— Не се цупи, скъпа. Не ти прилича, уверявам те. Освен това отиваме на празнична вечеря. — Стана, облече горната част на униформата си и се залови с панталоните. — Изглежда, че нашият приятел отвъд пролива се е обезпокоил от усилването на армията и флотата и е изпратил пратеник с дар за сдобряване.

— Пари? — Лицето й се отпусна в усмивка.

Грей кимна.

— Много.

Амеран запита с облекчение:

— Това означава, че няма да има война с Франция, нали?

Грей протегна ръце към нея, за да я целуне. Този път Амеран не се дръпна настрана.

— Сега, след като Чарлз убеди Луи, че не е кукла на конци, която подскача по команди отвън, надявам се, няма да има война.

Амеран обви стегнато ръце около врата на Грей. Езикът й игриво се вмъкваше и измъкваше от ухото му.

— Аз съм твоята кукличка и съм готова да танцувам по твоите команди.

Грей й разреши да го издърпа върху леглото.

— Грешиш, сладка ми Амеран. Ти ме караш да танцувам според желанията си…

Прехвърли крак над него и седна на гърдите му.

— Ако това е истина и аз съм командирът — каза тя с игриви искрици в очите, — защо тогава да не забравим кралската вечеря и не вечеряме само двамата тук, в леглото? — предложи тя и прокара върха на езика си по белега от рана на бузата му.

Грей я смъкна от себе си.

— Мм, великолепна идея. Но човек не може така просто да отклони покана за вечеря от краля. Една такава покана не е молба, която може да бъде приета или отхвърлена по желание. Тя е кралска заповед, която не предполага извинения.

— Да… Колко жалко. — Амеран бавно смъкна от раменете си презрамките на разкошната си кадифена рокля. — Сигурно ще бъде истинско престъпление, наказуемо с хвърляне в Тауър, ако не сме съвсем точни за един такъв ангажимент. — Тъмните й мигли предизвикателно трептяха.

С висок стон Грей развърза корсажа й. Добре оформените гърди, млади и нежни, скочиха в ръцете му.

— С радост ще приема всяко наказание, което кралят реши да ми наложи — засмя се той и зарови устни в меката им топлина…

Амеран стегна ръце около врата му и го притисна към себе си с все сила. Животът с Грей бе по-сладък от това, което можеше да й поднесе въображението й.

С един замах Грей смъкна роклята й и срита панталоните си, докато Амеран го освобождаваше от ризата.

Краката й се обвиха около него, притеглиха го още по-плътно към тялото й, притиснаха го още по-дълбоко в нея… Той се плъзна в топлата влага между краката й и телата им се залюляха в нежен ритъм.

— Никога ли няма да ти се наситя? — стенеше Грей.

— Никога, любими мой. Никога. — Изви гръб, за да посрещне ритмичните му тласъци с отзивчивостта, която те изискваха. — Нямам друга цел в живота, освен да направя така, че никога да не ми се наситиш…

Въздишките им преминаха в стонове… А после двамата лежаха още дълго време, вплетени един в друг с доволна усмивка на устни…