Амеран

20

Нел стоеше на входната врата на къщата си в Пал-Мал, взираше се в гостенката си, изтръпнала от ужас, и не вярваше на очите си. Беше се разбудила съвсем, независимо от късния час, а брадичката й бе увиснала чак до бието на зелената дантела, която обрамчваше врата й. Бузите й бяха изгубили руменината си и тя изглеждаше така, като че ли е споходена от привидение.

— Не може да бъде! — прошепна Нел през смях и сълзи и сложи ръце на устата си. — Не може да бъде! — повтори тя.

Амеран излезе от мрака.

— Може, и е истина. — Тя свали вълнената си червена шапка и разтърси косите си. — Под тези панталони и под тази моряшка риза съм аз, твоята стара приятелка.

Амеран се огледа предпазливо. Нямаше нищо друго освен каляската, която я бе докарала до Пал-Мал. Кочияшът, старият моряк на капитан Били — Фенуик, бе получил нареждане да чака, докато посещението й завърши.

Нел я хвана за ръката и я издърпа вътре:

— Предполагам, че не искаш да те видят.

Амеран за последен път погледна зад гърба си, преди вратата да се затвори. Площадът беше пуст. И все пак тя изпитваше неприятното чувство, че още някой освен мистър Фенуик я наблюдава.

Още щом бе слязла от „Лъки Лейди“, който бе застанал на котва на Лондонското пристанище само през няколко кораба от „Феър Уиндс“, се бе сблъскала с един дух, който се бе появил от миналото й да я изплаши с острия си поглед и белезникаво-червената си маска от белези, останали от едра шарка. Той не каза нищо. Дори не повдигна и веждите си. Но тя не можа да не си помисли дали Тони Трембъл я бе познал, както тя го бе познала.

Нел дълго я притиска в прегръдките си, обляна в сълзи.

— А слугите? — прошепна Амеран, като влязоха в преддверието, където един мраморен фонтан изливаше водата си в малко басейнче, пълно със златни рибки.

Нел залости вратата.

— Всички се пръснаха насам-натам вечерта. Сама съм. Джейн и Чарли са в Уиндзор заедно с мисис Търнър и учителя по езда — каза тя, въздъхна тежко и лицето й помръкна. — Надявах се да се позабавлявам тази вечер, но плановете ми излязоха погрешни, когато тази германска свиня настоя Чарли да я посети тази вечер.

Нел я обгърна с ръце и я притисна силно към себе си.

— Сега се радвам, че поиска това — каза тя и докосна ръката й, рамото, бузите и косата й, за да се увери, че това наистина е тя. — Мислеха, че си мъртва. Казаха ми, че си се удавила.

Амеран се усмихна мрачно.

— Има такива, които биха искали да вярват в това и направиха всичко възможно, за да стане.

Нел й зададе безброй въпроси.

— Как, кога… от колко време… Защо не дойде при мен преди.

Амеран положи всички усилия, за да остане спокойна.

— Слязох от кораба само преди час.

— Какъв кораб? „Феър Уиндс“ е тук от… — Нел нервно си вееше с ветрилото. — Ела, седни, преди да съм припаднала.

Тя я дръпна да седне на дивана, а тя самата се отпусна на яркочервените възглавници. После отново скочи на крака.

— Чакай, почини си. Сигурно си умряла от глад. Ще отида да приготвя нещо. Има достатъчно храна, особено след като кралят ще вечеря другаде тази вечер.

Амеран не се опита да я спре. Знаеше, че няма никакъв смисъл да се опитва да го стори. Вместо това я изчака да се върне с голям сребърен поднос, отрупан с храна и напитки.

След като остави подноса върху една масичка от палисандрово дърво, Нел седна и притаи дъх. Наля и на двете по чаша портвайн.

Амеран лакомо се нахвърли върху виното и храната, а Нел я гледаше изненадано.

— Апетитът ти доста е пораснал — отбеляза тя и й наля още вино, а после я огледа с доброжелателно съмнение. — Значи все пак е вярно това, което се говори — че морският въздух увеличава апетита.

Амеран кимна.

— И прави жените по-плодовити.

Нел извика от радост. После лицето й изведнъж се натъжи и тя привлече Амеран в прегръдките си, като за малко не обърна подноса.

— О, горкичката ми! О, мила моя! Горкичката! Колко е тъжно, че лорд Карлайл никога няма да може да се порадва на плода на вашата любов! — Тя здраво стисна ръката й. — Сигурно е голямо щастие, че в теб е останала частица от него в бебето ти, въпреки че него вече го няма на този свят.

Амеран не можа да се сдържи да не се разсмее.

— Не е така, както мислиш. Грей е толкова жив, колкото и аз:

Нел пак започна да си вее с ветрилото и да отпива големи глътки портвайн.

— Искаш да кажеш, че и той не е мъртъв? Никога не съм чувала по-прекрасни новини! Не знам дали сърцето ми ще издържи! — Тя сложи разтрепераната си ръка на гърдите си. — Трябва да ми кажеш всичко. Недей да пропускаш нищо. Дори и най-малката подробност.

Амеран си пое дълбоко дъх и започна разказа си.

Големият сребърен часовник върху камината отброи час, после втори, а тя още разказваше приключенията си на своята приятелка.

Нел мълчеше, докато Амеран разказваше. Само от време на време въздъхваше или стенеше, протягаше ръка към гърлото си, слагаше я на сърцето си или поглеждаше към тавана, докато слушаше ужасните подробности. По лицето й се появиха много бръчки и криви гримаси, но най-накрая те отстъпиха място на усмивка и облекчение.

Когато Амеран завърши разказа си, по дребното лице на Нел се стичаха сълзи. Тя не можеше да свали ръце от врата на Амеран.

— Наистина е чудо… чудо, че си жива.

Амеран кимна тържествено. Тя наистина бе понесла такива мъки, че малко бяха останалите живи след тях, които да могат да разкажат.

— Кралят бе толкова разстроен през последните няколко седмици. Той се чувства лично виновен за това, което се е случило. На плещите си усеща огромна вина. — Ръката на Нел още по-здраво стисна нейната. — Все пак ти бе негова дъщеря и Грей му бе по-близък и от синовете му. — Тя наля още портвайн. — Кралят изобщо не се изненада, като му казах какво беше намислила. Каза, че той се е съмнявал в това, като е разбрал, че си изчезнала от двореца. — Усмивката на Нел изчезна. Тя още по-здраво стисна ръката на Амеран и възкликна: — Ах, този проклет Гидиън Хорн! С нетърпение очаквам да видя физиономията му, когато се изправи лице в лице с мъжа, когото не очаква никога повече да срещне.

Амеран кимна, но не каза нищо. Тази среща бе неизбежна. В противен случай Грей никога нямаше да може да измие позорното петно от името си. Но това не я караше да очаква мига на срещата с по-голямо нетърпение.

— Никой не вярва на лъжите на Гидиън, а кралят — най-малко — каза Нел на Амеран, като изпи третата си чаша.

— Грей много би се успокоил, ако можеше да чуе това.

— Той сигурно не е мислил, че добрите хора толкова лесно ще поругаят паметта на един човек, отдал живота си в служба на краля и на родината си! — тихо забеляза Нел.

— Гидиън умее много убедително да лъже — напомни й Амеран.

Нел не се съгласи.

— Предполагам, че може няколко души да са се заслушали в лъжите му за пиратска атака и бунт в защита на честта на краля, но те наистина са били съвсем малко на брой, а още по-малко са онези, които са повярвали на думите му. — Тя й намигна многозначително. — Една дупка в корема му не може да му издигне геройски паметник.

Дупка в корема му! Само ако бе нанесла точно в целта този фатален удар, както бе възнамерявала да направи! Защо съдбата бе пожелала да стане другояче! Защо Гидиън продължаваше да ги измъчва.

— Значи Гидиън още не се е достигнал върха на славата си? — попита Амеран.

Тя добре помнеше хвалбите му, че кралят ще го покрие с почести, титли и богатства, тъй като е рискувал живота си за каузата на Англия.

— Тъкмо обратното. Моят Чарли по-скоро не го забелязва. — Амеран се замисли със сбръчкано чело за ситуацията, а Нел продължи. — Той присъства на няколко приема, но само по настояване на кралицата и по нейна покана, а ти знаеш не по-зле от мен кой дърпа конците там — каза Нел със смях.

— Констанс, херцогинята на Мороу — дори и само като изговори името на глас, тя почувства неприятен при вкус в устата си. — Без да искам, забравих една малка подробност. Помниш ли бележката, която ми изпрати през онзи следобед на митницата.

— Да, наистина! Още не са намерили тази проклета брошка — каза Нел и откъсна едно парче месо от печения бут.

— Никак не съм изненадана. — Амеран извади брошката от перли и диаманти и я пусна в скута й. — Намерих я зашита в хастара на пътническата си чанта.

Нел я изгледа внимателно.

— Като не можа да се отърве от теб по един начин, тя е измислила друг. Какво ще правиш с брошката? Не искам да те хванат с нея.

— Смятам лично да й я предам. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Но има други по-важни неща, които трябва първо да бъдат свършени.

Нел продължаваше да върти бижуто в ръка.

— Колко жалко, че си толкова честна. Тази малка брошчица струва цяло състояние. На твое място бих я продала.

— Признавам, че и на мен ми мина тази мисъл през ума, но в такъв случай не бих могла да изпитам голямото удоволствие да видя физиономията, която ще направи, когато й я върна. Сигурна съм, че тази физиономия ще струва не по-малко от самата брошка — обяви Амеран уверено и по устните й пробягна лукава усмивка.

— Кога Грей ще застане срещу Гидиън, за да го изобличи като лъжец и убиец, какъвто всъщност е? — попита развълнувано Нел. — Утре?

Амеран също бе задала на Грей този въпрос преди няколко часа.

— В момента има много по-важни проблеми за разрешаване.

Нел не я разбра.

— Какво би могло да бъде по-важно от изобличаването на такова ужасно зло?

— Предотвратяването на още по-голямо.

Лицето на Нел изведнъж пребледня. Тя стисна гърлото си с пръсти.

— Мили Боже… кога… как!

Амеран поклати глава.

— Грей не знае това, но е сигурен, че ще е скоро. И той като Гидиън не е бил посрещнат като герой, както се е надявал. Може дори да стане и по-скоро.

Нел отчаяно стисна ръката на Амеран.

— Трябва да го спрем. Трябва да спрем Гидиън, преди да е станало прекалено късно.

Амеран се опита да успокои страховете й доколкото можеше.

— Грей ще го спре. Заклевам се. Ще го спре.

„Или ще умре при опита си да го стори.“ Тези думи останаха неизказани, но пронизаха сърцето й. Саможертвата, на която бе готов, за да спаси живота на краля, я караше да го обича още по-пламенно.

— Само ако можехме да разберем кога се готви да нанесе удара! — каза Амеран замислено.

Нел седеше до нея и кършеше безпомощно ръце. Тези въпроси имаха съдбовно значение, но те не знаеха отговорите им.

Малко по-късно Амеран бавно стана. Тя бе смъртно уморена. Следващият ден също щеше да започне твърде рано.

— Защо не останеш тук? — помоли я Нел, когато Амеран настоя да си върви. — Мога да те представя като моя племенница. Слугите няма да разберат. През ден на вратата ми чукат разни лели и племенници.

Амеран отклони с благодарност предложението й. Нел протегна ръка и погали корема й.

— Една жена в твоето положение не би трябвало да спи на твърда койка на стар паянтов кораб, пълен с плъхове.

— Не мога да заспя, ако Грей не ме прегърне.

Нел въздъхна тъжно.

— Познавам много добре това усещане.

Двете жени отново се прегърнаха.

— Кога ще кажете на краля, че и двамата сте толкова живи, колкото той и аз? Той много страда… и по двама ви — каза й Нел.

Амеран сви вежди.

— Не искам нищо по-силно от това да отида още сега при него, но не мога. Не смея. Спокойствието му трябва да бъде пожертвано заради живота и доброто му.

Нел се съгласи. Амеран я хвана за ръка.

— Ще дойда отново сутринта.

— Ще изпратя слугите по работа.

Амеран кимна.

— Може би ние заедно бихме могли да преценим кога за Гидиън би било най-удобно да направя своя удар.

Нел бързо свъси вежди.

— Чакай! Няма да бъда тук сутринта, ветроходната регата започва в десет, а ти знаеш колко е запален кралят по яхти. Може би бихме могли да се срещнем… — лицето на Нел се смрази. — Мислиш ли, че… о, Боже, ти наистина мислиш така!

Амеран поклати глава.

— Не зная, Нел. Не зная. Но това вероятно ще е най-удобният момент да нанесе удара си. Сред тълпа от хора много биха могли да бъдат заподозрени, а и ще може лесно да се измъкне.

— Трябва да предупредим краля!

Амеран стисна ръката й.

— Не можем, защото ако Гидиън наистина мисли да извърши пъкленото си дело утре сутринта, но тръгнат слухове, че ще се опита, той ще го отложи за друг ден и за друго място, а ние може би няма да открием кога и да го предотвратим.

Нел прошепна едва чуто:

— Но аз не мога да позволя моят Чарли да отиде непредупреден на собствената си екзекуция. Не, не мога.

— Нел, Гидиън няма да се успокои, докато кралят не умре и Монмаут не се възкачи на трона — предупреди я Амеран и думите й прозвучаха рязко, но тя нарочно бе пожелала така. — Опитите му да убие крал Чарлз няма да престанат, докато не бъде арестуван… или пък ще успее и ще изчезне в безопасност — тя хвана Нел за треперещите й рамене и я накара да я погледне в очите. — Моля те от все сърце, позволи на Грей да се заеме с това така, както той намери за добре.

Нел кимна с нежелание.

— Гидиън ще седи в кралската ложа. Кралят не искаше това, но кралицата настоя.

— А Констанс?

— И тя ще бъде там. — Трапчинките по бузите на Нел отново затанцуваха. — Както и кралските любимки.

Амеран бързо се усмихна.

— А може би и племенницата на най-предпочитаната от тях?

Нел се засмя.

— Това може лесно да се уреди. Чарли все ми се смее, че роднините ми растат по дърветата. — Тя се замисли за момент. — С шапка с воал, който да те пази от слънцето, няма да бъде проблем да скриеш самоличността си.

— Така и двете ще можем да следим дали няма да стане нещо необичайно. — Амеран приседна на ръба на фонтана.

— Гидиън не би си позволил смелостта сам да извърши това. Той е твърде голям страхливец. Всъщност няма нищо против други да вършат пъклените му дела.

— Но кой?

Амеран поклати глава.

— Не зная, но бъди сигурна, че няма да успее. Грей не възкръсна от царството на смъртта, за да се провали при най-важната мисия в живота си. — Тя стана бързо, целуна Нел по бузата, после я прегърна силно. — Кралят ни няма да умре от ръката на убиец нито утре, нито който и да било друг ден.

— Ще дойдеш ли утре сутринта, за да ми съобщиш плановете си? — попита Нел и в гласа й прозвуча отчаяние.

— Ще бъда тук още преди трети петли — увери я Амеран.

— Няма да мога да мигна тази нощ.

— Никой от нас няма да може да затвори очи, докато Гидиън не бъде погълнат от вечните огньове на ада.

— Където му е мястото — съгласи се Нел.

Когато Амеран се върна на борда на „Лъки Лейди“ с новината за нещастието, надвиснало със сигурност над краля следващия ден, капитан Били и Грей веднага се съгласиха с всички доводи, които тя вече бе обсъдила с Нел.

— Ако Гидиън е наистина толкова глупав, че да направи хода си утре, той е в ръцете ни! — възкликна Грей, докато седяха около бюрото на капитан Били и обсъждаха плана си на светлината на свещите. — А ако не го направи, ще постъпим така, както вече се уговорихме.

Капитан Били кимна.

— Ще помоля краля за аудиенция с цел обсъждането на посвещаването ми в рицарство и ще взема Монкес със себе си, както и няколко моряци, за да не ми се измъкне и да ме лиши от последното ми удоволствие за негова сметка — каза той и намигна весело.

Амеран кимна. Вече бе решено, че един от моряците ще бъде Грей. Иза също щеше да отиде с тях.

— Дори и да не можем да обвиним страхливеца Гидиън, че отново заговорничи за убийството на краля, поне ще докажем несъмнено обвинението в държавна измяна и предателство — каза Грей.

Очите на капитан Били светнаха.

— Можеш да разчиташ, че Монкес ще бъде добър свидетел. Той с нетърпение очаква да се върне в Испания. — Капитан Били присви очи. — Но аз нямам намерение да оставя злодействата му ненаказани.

Думите на Грей бяха пълни с ненавист.

— Надявам се, че Гидиън ще прекара добре тази нощ, защото тя ще му е последната на този свят.

Капитан Били се засмя.

— Луцифер вече реди съчките за кладата. — Той се протегна към бутилката с ром, но след миг я остави на мястото й, без да пие. — По-добре ще бъде да не притъпявам сетивата си за великия ден на равносметката, който предстои — каза той с лукава усмивка.

Грей нервно крачеше напред-назад из капитанската каюта, скръстил ръце на гърба си и потънал в дълбоки и сериозни мисли. Най-после спря да крачи и с уверена усмивка на уста обяви:

— Имам план.

Седна до бюрото и започна да им го обяснява.

По-късно, когато капитан Били отиде да събере хората си, за да им обясни ролята, която трябваше да играят за спасяването на краля си, Амеран и Грей се оттеглиха в своята каюта и паднаха изтощени върху леглото. Нямаха сили дори да се съблекат. Бе задължително да посрещнат с бистри умове това толкова важно утро, ако ходът на историята трябваше да остане непроменен. Но сънят не посети очите им.

— Ако утре не успея…

— Ще успееш — бързо го увери Амеран, — Планът ти е блестящ, съдбата няма да разреши да се провали. Кралят ще бъде в абсолютна безопасност, след като ти, капитан Били и екипажът на „Лъки Лейди“ ще го охранявате.

— Не ме питай откъде знам, но сърцето ми казва, че Гидиън е избрал утрешния ден. Не бих се учудил никак, ако сега Монмаут очаква новината за смъртта на баща си на борда на някоя яхта.

Амеран протегна ръце в мрака, за да го успокои.

— Утре по това време всичко ще е приключило. Кралят ще бъде спасен, а Гидиън ще е получил заслуженото.

Тя бе сигурна в думите си, но не му разкри причината за това. Майка й веднъж бе казала, че рожденият ден на краля ще съвпадне с деня на неговата смърт, така че му оставаха още девет спокойни месеца дотогава… а дано и още много други рождени дни.

Амеран се притисна силно към Грей. Страхуваше се за съдбата му, но бе сигурна, че няма да престъпи клетвата си. Дори детето, което носеше в утробата си, не би я накарало да го моли да се откаже от това, което той приемаше като свой дълг. И не защото бе жадна за слава, а от обич и преданост към своя владетел.

Целувките им отначало бяха нежни и сладки, но телата им започнаха все по-страстно да се притискат, а целувките — все по-искащи и все по-пламенни, и те се отдадоха на страстта си.

По-късно, когато телата им още веднъж се сляха в целувката на нощта и Грей я притисна към себе си, както винаги правеше, преди да заспи, Амеран затвори очи, но все още не можеше да заспи. Искаше й се да е сигурна за бъдещето на Грей така, както бе сигурна за бъдещето на краля. Грей се бе измъквал от смъртта толкова много пъти. Дали щеше да успее да я надхитри още веднъж. Тя се молеше за това.

Амеран седеше заедно с Нел в една от позлатените каляски на фамилията Стюарт. Бе облечена в една от най-красивите рокли на Нел от бледорозова коприна. Нел бе проявила смайващо умение, служейки си с иглата, за да подгъне и преправи роклята по мярка на Амеран. Дългите до лакътя ръкави, украсени с красива бродерия, покриваха слънчевия загар по кожата й. Не носеше на врата си кръста със скъпоценни камъни, защото той щеше да издаде самоличността й, а една обикновена огърлица от няколко реда перли. Дългите й черни къдрици бяха прибрани високо на тила и се спускаха на масури под шапката й с воал, панделки и джуфки. Беше обула розови копринени пантофки, които стягаха краката й, свикнали да ходят без обувки.

Трябваше дълго да убеждава Нел да облече друга рокля в черешовочервено и с деколте, много по-изрязано, отколкото модата позволяваше. Нел си беше избрала отначало една строга масленозелена рокля от муселин, която според нея повече отговаряше на настроението й. Нел отказваше да се преоблече, докато Амеран не каза, че видът й на обикновена матрона би ги издал веднага.

Този път не бяха завладени както обикновено от весели разговори. И двете седяха мрачни и потънали в мисли за събитията, които предстояха през този ден. Опитваха се да обсъждат от време на време някои банални теми — времето, хората, регатата… всичко друго, но не и виденията, които измъчваха сърцата и умовете им.

Не можеха да мислят за нищо друго освен за това, което предстоеше да се случи. Седяха, хванали се за ръце, всяка отдала се на вълненията на душата си.

Капитан Били заедно с екипажа си и Грей, преоблечен като един от моряците, вече бяха отишли да заемат тайните си постове около кралската ложа.

Улиците бяха по-оживени от обикновено. Имаше каляски, карети и хората се тълпяха в очакване да мине кралската каляска. Прозорците бяха отворени и отрупани с хора. По покривите и балконите също имаше много зрители, които изгаряха от нетърпение да зърнат краля.

— Бихме могли да стигнем по-бързо пеша — отбеляза Нел, когато каляската им почти спря. — О, така се надявам, че с моя Чарли всичко ще бъде наред.

Амеран стисна ръката й.

Каляската спря и тръгна, после отново спря и отново тръгна, и така продължи да напредва още по-бавно отпреди.

Амеран погледна през прозореца. Навсякъде бе пълно с хора, които не изглеждаха особено дружелюбни. Някои от тях имаха прекалено гневен вид. Те като че ли крещяха и размахваха ръце по-скоро ядосано, отколкото весело.

Изведнъж няколко мъже скочиха върху каляската и започнаха да я клатят.

— Католическа курво! — викаха те.

Цяла минута измина, преди Амеран да осъзнае, че всъщност не тя бе обект на тяхната омраза.

Нел се засмя и показа глава през прозореца.

— Глупаци такива! Гледайте по-добре. Това е протестантската курва — извика тя така, че всички да я чуят. — Това съм аз, Нел Гуин!

Мъжете скочиха от каляската и припряно й се извиниха. Нел им прости с въздушни целувки и седна на мястото си. Беше престанала да се смее и лицето й не бе така весело.

— Бързай! Моля те, побързай! — тихо каза тя на кочияша. Пътят се ограждаше от едната страна от Темза, а от другата — от малки селца. Във всяко от тях имаше панаир, за да може кралят и свитата му да се забавляват, като слязат от каляските си. Но нито жонгльорите, нито акробатите, нито огнегълтачите, марионетките или борбите с мечки не успяха да отвлекат Нел и Амеран от мрачните им мисли по време на дългото пътуване.

Зад шествието от каляски вървяха войници. Техните редици се простираха като че ли чак до хоризонта — полк след полк се редяха гвардейци с железни ризници и шлемове, мускетари с щикове, закрепени на мускетите им, бандолиери с оръжие на рамо и гренадири с жълто-червени униформи и с качулки на главите си бяха готови за защитят своя крал.

По реката покрай тях се носеха шлепове, украсени с цветя, гирлянди и разноцветни ленти и знамена. На палубите им свиреха музиканти на арфи, корнети, тромпети и барабани. Шлеповете предвождаха процесията от позлатени и богато украсени яхти, които скоро щяха да вземат участие в регатата, за голяма радост на краля.

Тревистият речен бряг вече бе пълен със зрители. На пейките, покрити с червено кадифе, седяха благородници и знатни дами с различен ранг. Амеран не познаваше повечето от тях и бе сигурна, че и те не я познават. Хортензия и нейният приятел, принцът на Монако, седяха един до друг, а Луиза, католическата курва, която хората толкова мразеха, бе седнала сред собствената си свита от френски поддръжници. Амеран веднага забеляза Грей. Но тя бе сигурна, че е единствената от всички присъстващи, която би могла да го различи, той като той бе нацапал лицето си с мръсотия и бе облякъл дрипави бричове и риза, и никак не приличаше на главнокомандващия кралската флота. Тя срещна погледа му и дискретно му кимна, но което той отвърна също така едва забележимо.

— Сърцето ми бие толкова силно, като че ли ще изскочи от гърдите ми — каза Нел, когато седнаха на местата си три редици зад стола на краля.

Амеран се опита с всички сили да я успокои. Струваше й се, че накъдето и да погледне, вижда някой от хората на капитан Били. Когато каза това на Нел, тя започна да диша по-спокойно.

Кралят пристигна точно когато яхтите се нареждаха една до друга, за да го поздравят. До него бе кралицата, облечена със строга масленозелена рокля.

Амеран смушка Нел и двете се разсмяха. Констанс вървеше до кралицата, облечена в ефирна бяла рокля с буфони и дантели, която придаваше още по-деликатен вид на бледата й кожа. Гидиън, облечен в червено сако със златни къдри и бял шарф, стоеше на няколко стъпки зад тях. Раменете му бяха сгърбени и се подпираше на сребърен бастун, но въпреки това успяваше да отвърне с поклони и ръкомахания на веселите аплодисменти на тълпата.

Амеран не изпитваше съжаление към него, бе изпълнена с омраза и съжаляваше, че опитите й да го убие не бяха имали успех.

Кралят мина покрай редовете, за да поздрави гостите си, и когато стигна до Нел, хвана и двете й ръце и я целуна по двете бузи.

— Ти си красива както винаги, мила моя Нел! — На ухото й той прошепна: — Тази нощ!

Нел се изчерви.

— Много сте любезен, господарю!

Амеран придърпа воала още по-плътно към лицето си.

— Това също ли е една от твоите прекрасни племенници, мистрес Гуин? — каза кралят доста по-високо.

— Да, господарю. Това е… Лили.

Кралят хвана ръката на Амеран.

— Очарован съм! — каза той и се вгледа във воала й. Амеран усети как се изчервява под изпитателния му поглед. Кралят се взря в нея още за един миг. В очите му проблесна странен израз.

— С нетърпение ще чакам да поговоря с вас по-късно.

— Да, господарю — каза тя тихо.

Беше ли си въобразила или действително гласът на краля бе трепнал при тези думи!

— Той знае — прошепна Нел. — Не можем да го излъжем.

Амеран кимна, но не се тревожеше, защото бе сигурна, че той ще запази тайната й.

Шлеповете вече влачеха яхтите нагоре по течението към предварително отреденото за начало на гонките място.

Измина още цял час, преди в далечината да се покажат издутите от вятъра платна.

Нел не сваляше очи от краля.

Амеран гледаше ту краля, ту Гидиън, ту Грей и после отново краля. Оглеждаше и тълпата. Там като че ли не ставаше нищо необичайно. Нямаше нито едно подозрително лице.

От време на време кралят поглеждаше към нея. Очите им се срещаха съзаклятнически под знака на общата тайна. В неговия поглед се четеше облекчение, а в нейния — загриженост.

Амеран и Нел седяха на местата си и заедно с другите гледаха коя щеше да бъде първата яхта, пресякла финиша. Кралят се отправи към брега и заедно с двама телохранители от двете му страни се качи на шлепа, от който щеше да наблюдава финала на регатата.

Амеран затаи дъх. Кралят мина съвсем близко до Грей. С ъгъла на окото си тя забеляза как нещо жълточервено се втурна през тълпата. Тя бързо се обърна, за да види по-добре. Един от гренадирите бе напуснал поста си. Никой като че ли не го бе забелязал освен нея, но тя наблюдаваше всяко негово движение. Нещо не беше наред. Само той от всички гренадири бе напуснал редицата.

Гренадирът мина покрай кралската ложа. Гидиън погледна към него, очите им се срещнаха и Гидиън му кимна. После мъжът в гренадирска униформа се извърна, но преди това погледна към мястото, където седеше Амеран, вперила поглед в него.

Сърцето й замря. Лицето му й бе познато. Тя не можеше да сбърка тази физиономия, изпъстрена с белези от дребна шарка, или очите, дебнещи следващата си жертва. Наетият от Гидиън убиец бе Томи Трембъл.

— Мълчи! — предупреди тя Нел. — И не прави излишни движения!

Нел пребледня, но не й зададе никакви въпроси.

Без повече обяснения Амеран тръгна към брега към мястото, където бе застанал Грей. Той я видя. Тя насочи погледа си към Томи Трембъл. Очите на Грей проследиха нейните. И двамата едновременно забелязаха, че Томи държи нещо в ръка. Той я вдигна, като че ли се готвеше да хвърли това, което държеше. В този момент Амеран разбра, че има намерение да взриви краля. Грей също разбра това и се втурна през тълпата към краля, без да знае, че Амеран е съвсем близо до него. Той скочи върху Томи точно в мига, когато той се готвеше да хвърли гранатата в шлепа на краля. Грей го повали на земята и гранатата се изтърколи по тревата. Амеран бързо я вдигна и с всичка сила я хвърли надолу по течението на реката. Чу се ужасен взрив и зрителите бяха окъпани от водни пръски.

Капитан Били насочи камата си към гърлото на Томи Трембъл.

— Ха мръдни, мръсно копеле! Много ще ми е драго да ти разпоря физиономията от едното ухо до другото.

Шлепът на краля се отправи към брега. Констанс, Гидиън и кралицата бяха застанали на брега, за да го посрещнат.

Грей и Амеран тръгнаха към тях. Тя си свали воала, а той избърса саждите от лицето си.

Констанс видя, че идват, олюля се и се опря на ръката на Гидиън. Той погледна към тях. На лицето му се появи израз, който Амеран добре познаваше — израз на нескриван ужас. Трябваше му обаче не повече от миг, за да възвърне самообладанието си.

— Този мъж и тази жена се опитаха да убият краля! — извика той.

Тълпата притихна. Иза, мистър Фенуик и другите моряци от екипажа на капитан Били ги обградиха в кръг, за да ги защитят.

— Грешиш, Гидиън — каза му Грей със сабя в ръка. — Дойдох да сложа край завинаги на жалкия ти живот!

Гидиън се подпря на бастуна си.

— Но аз нямам оръжие,- приятелю, и както виждаш, съм ранен в битка — усмивката му беше студена и жестока като погледа му. — О, красива моя Амеран, ти така убедително изигра ролята си на курва! Жалко, че не си така умела и с камата.

Думите му не я нараниха както някога.

— Много жалко, нали?

След това Амеран извади брошката от ръкавицата си и я хвърли в краката на Констанс, както се хвърля кокал на куче.

— Мисля, че това е твое.

Констанс не каза нито дума, нито пък се наведе да я вдигне.

Кралят пристигна бесен, смачквайки с краката си тръстиките.

— По дяволите! Каква е тази история! Трябва да проведем регатата още веднъж утре — викаше гневно той.

В миг мургавото му лице пребледня и той се почеса по брадата, разбрал, че над живота му току-що е било извършено поредното покушение. После с нежна усмивка се обърна към Амеран и я привлече към гърдите си.

— Това си ти!

Амеран леко се поклони.

— Аз съм, господарю.

Недоверието на краля се превърна във възторг.

— Грей? Грей! Ти си жив!

— Да, Ваше величество. За всеобща изненада аз съм жив.

Кралят прегърна главнокомандуващия на флотата.

— Архиепископът ще бъде много доволен, като научи, че аз не се колебая повече дали съществуват чудеса, тъй като вие двамата току-що доказахте, че всъщност те се случват.

— Той е предател, Ваше величество. Не оставяйте думите му да ви залъжат. Аз самият бях свидетел на позорните му постъпки и нося белега на неговата подлост.

Гидиън погледна за подкрепа към Констанс, но тя не каза нито дума. Той се обърна към тълпата, но никой не излезе в негова защита.

Кралят съвсем спокойно се обърна към Гидиън.

— Бих ви предложил, мистър Хорн, да помолите за прошка хората и Бога, защото не ви остава много време на този свят. — Той кимна на един от телохранителите си и Гидиън бе отведен.

Погледът на краля се сведе към нозете на Констанс.

— Остатъка от дните си, милейди, ще прекарате в компанията на мишките и плъховете в Тауър.

— Не! — опита се да извика тя, но се чу само шепот. — Не заслужавам такава жестокост.

— Заслужавате по-голяма — каза той и кимна да отведат и нея.

— Но, Ваше величество, добрата херцогиня не е направила нищо лошо. Аз самата бих се застъпила за…

— Мълчете, Катрин. Бих ви приканил да си спомните коя сте, преди аз да съм забравил.

Кралицата сведе глава и не отрони нито дума повече. Капитан Били доведе Томи Трембъл пред краля. Ножът му още бе опрян в гърлото на злодея.

— На колене, свиньо! — извика капитанът и го блъсна към земята, а Томи падна по корем.

Капитан Били стъпи с единия си крак на него и усмихнато отдаде чест на краля.

— Капитан Били Блиц е на вашите услуги, господарю! Томи Трембъл запъшка от болка, а капитан Били заби още по-здраво пета в гърба му. — Покажи известно почитание, мръснико, към мъжа, когото току-що се опита да убиеш!

Кралят удари капитан Били по гърба.

— Смяташ ли да останеш достатъчно дълго на брега, за да мога да те посветя в рицарство?

— Да, господарю, и бих искал да обсъдим един малък въпрос за губернаторството на Бахамските острови.

— Ах, ти, стар пират! Липсваше ми компанията ти!

— Липсваше ви умел партньор на карти, нали, господарю? — Капитан Били смушка краля. — Дори не можете да си представите какво съм ви донесъл този път.

Луиза, Хортензия и Нел най-после успяха да се промъкнат през тълпата и се скупчиха до краля, но той избра Нел, за да я увери нежно, че нищо лошо не му се е случило.

Кралицата стоически понесе това, застанала до съпруга си.

Нел потърси успокоение в прегръдките на Амеран.

— Моля се и следващия път да има същия късмет.

Амеран притисна силно приятелката си.

— Грей ще го пази — каза тя и не се опита да я убеждава, че няма да има следващ път, тъй като и двете знаеха, че докато враговете на краля желаеха смъртта му и докато имаше такива, които да ламтят за трона му, винаги щеше да го очаква следващ път.

Нел се обърна към Грей. По бузите й се стичаха сълзи.

— Много съм ви благодарна, лорд Карлайл.

Грей протегна ръце към нея.

— Аз също съм ви много благодарен, Нел.

След това Грей притисна Амеран към себе си.

— Най-после всичко свърши, любима!

Амеран притисна устни към неговите.

— Не, любими, едва сега започва — каза тя и постави ръцете му върху корема си, за да усети как рита тяхното бебе.

Кралят ги прегърна и двамата.

— Нямам търпение да чуя разказите ви. Сигурен съм, че приключенията ви могат да изпълнят цяла книга.

— Томове, Ваше величество — каза му Амеран и тихо въздъхна. — Могат да изпълнят томове!