Амеран

16

Амеран лежеше в леглото, което бяха споделяли с Грей, и се взираше в тъмнината. Не можеше да заспи. Веригата върху китката й беше закачена към желязна халка на стената до леглото и й напомняше по жесток начин, че никога няма да има отново спокоен сън. Всеки път, когато притваряше клепачи, ужасите, които бе видяла, заставаха отново пред очите й. Тялото й беше вцепенено, сетивата — притъпени от страшните зрелища. Тя не можеше по никакъв начин да помогне на жертвите на Монкес и хората му и на ренегатите на „Феър Уиндс“. Никога нямаше да може да се отърве от виковете на жените, които бяха вързани и им беше отнета честта от главорезите, които изявиха най-невъобразимите долни нагони. И когато се наситиха, те захвърлиха голите и окървавени жени на съпрузите и децата им, затворени в трюма. Никога нямаше да забрави зловещия смях на пиратите, когато изхвърляха зад борда ранените и умрелите, а там кръвожадните акули ги разкъсваха. Може би най-лошо от всичко беше това, че тя беше принудена да стои заедно с Гидиън на капитанския мостик и да гледа как колонистите бяха свалени на брега без прясна вода. Всички знаеха, че няма да издържат повече от три или четири дни. Гидиън, Монкес и неговите пирати се присмиваха на техните беди и отчаяние. И Гидиън я беше принудил да наблюдава всичко това: нещастието, унижението, смъртта, мъченията и грубостите, като предупреждение, че същите неща могат да сполетят и нея самата.

Дни и нощи тя чакаше Грей да дойде и да я спаси. Грей! С неговата вярна любов, този, който тя, ако не за повелител, считаше за свой съпруг! Не е възможно той да е останал жив сред акулите. Сигурно е мъртъв, и никакви желания и молитви не могат да го съживят. Тя с радост би го последвала на оня свят, ако не беше обещанието, което му даде, обещанието да оцелее, каквото и да се случи. По някакъв начин тя трябваше да издържи, както и да издевателстваше над нея Гидиън! По някакъв начин трябваше да спаси името и репутацията на Грей, дори и да не го види никога повече.

Амеран се мяташе в леглото и се чудеше кога ли Гидиън ще предприеме следващата си стъпка. Тя се стараеше да не мисли за събитията от последните няколко дни, макар да знаеше, че те се бяха запечатали завинаги в паметта й. Нападението на френския товарен кораб беше не победа, а кървава баня. Нищо неподозиращият капитан беше посрещнал любезно кораба на съюзниците, но щом „Феър Уиндс“ се долепи до борда на „Бел шер“, пиратите се прехвърлиха и изклаха екипажа. Гидиън се постара капитанът и няколко моряци да останат живи, за да се върнат и да разкажат на крал Луи за ужасното нападение, извършено от английските морски кучета под пред водителството лорд Карлайл, капитан от британската флота. След това Монкес и хората му се върнаха в закътания залив на Ред Снапер, където между мангровите дървета беше скрит техният кораб. Там Гидиън и Монкес щяха да се разделят. С дузина допълнителни лодки и много оръжия и муниции, Монкес щеше да потегли срещу стария си противник, Били Блиц. Испанските главорези вече не се бояха от уелския кораб, чиито подвизи бяха възпети в балади и песни от младежите.

Около седмица по-късно Гидиън и екипажът му от мошеници и престъпници трябваше да потеглят към Англия. Гидиън нямаше търпение да се върне в Уайтхол и да опетни името на Грей, но трябваше да остави „Бел шер“ да върви напред, за да могат по-този начин известията за престъпленията, приписани на лорд Карлайл, да стигнат до ушите на краля преди него.

Амеран се взираше в тъмнината. Кошмарите й нямаха край. Само смъртта можеше да я отърве от спомена на изкривените от ужас лица и сгърчените тела, който се бе отпечатал дълбоко в съзнанието й. Чудеше се колко ли дълго Гидиън щеше да я остави жива. Нямаше да й разреши да се върне в Англия и да рискува с разобличаването си. Доставяше му голямо удоволствие да й напомня, че е жива само за негово удоволствие. Отначало тя се страхуваше, че той ще я подари на Монкес. Но след бурите и морските вълнения от последните дни тя беше сигурна, че Монкес никога нямаше да я вземе на борда, защото се съмняваше, че тя ги е предизвикала. Гидиън нямаше друг избор, освен да я убие или поне да се опита да го направи, и тя се чудеше как щеше да го стори. Какво значение имаше още един труп след толкова други? Той я остави жива, но защо? Едва ли от великодушие или сърдечна добрина? Най-вероятно, за да я измъчва и тормози по-дълго време. Той беше репетирал многократно пред нея речите си пред краля, които щяха да променят всеобщото отношение към името на Грей.

Но Гидиън не успя да постигне това, което желаеше най-много — да оскверни тялото й и да я направи негова държанка. Многократно денем и нощем по време на нейното затворничество той беше идвал при нея с твърдото намерения да я подложи на неописуеми унижения и оскърбления. Той се събличаше и се хвърляше гол върху нея, надаваше животински ревове, но не можеше да предизвика у себе си достатъчно мъжественост, за да осъществи акта.

Внезапно като че ли мисълта за него го доведе. Гидиън се открои пред нея, зловещият му силует беше осветен от фенера, който той бе закачил на стената.

Тя не бе чула превъртането на ключа в ключалката.

— Добър вечер, любов моя — дъхът му вонеше на ром.

Амеран се обърна на другата страна. Очите й отказваха да погледнат убиеца на Грей.

Гидиън седна на леглото. Тя се отдръпна толкова далеч, колкото можеше, тялото й беше долепено до стената.

— Монкес и хората му ще отплуват на разсъмване. — Той сложи ръка на крака й, където кинжалът вече го нямаше. — Всички жадуват за теб тази вечер.

Амеран с мъка преглътна. Образите на Джуел, на Алисън и Афра и на бедната Ани и всички останали беззащитни жертви, които лежаха голи и завързани на палубата, болезнено нахлуха в съзнанието й. И всичките те бяха гледали към нея с такова презрение, сякаш я обвиняваха мълчаливо в по-страшни грехове от тези на насилниците за това, че тя не е заедно с тях.

Гидиън мушна ръка между бедрата й, пръстите му заопипваха най-нежните места. Амеран прехапа устни, за да не заплаче от болка. Страданието й би му донесло голямо задоволство.

Той бръкна още по-дълбоко с грубите си силни пръсти.

— Но до разсъмване има достатъчно време, за да можеш да ме убедиш да те оставя за себе си. — Той се наведе над нея, лицето му беше на сантиметри от нейното.

Беше достатъчно близо, за да може да му избоде очите. Докато се бореше с това огромно желание, в главата й започна да се оформя един друг замисъл, който ако успее, щеше не само да го нарани… но и да го убие.

— Какво искаш да направя? — попита тя с прегракнал глас.

— А, тя проговори най-после, и то с най-сладките думи, които някога са произнасяли устните й.

Амеран се напрегна вътрешно. За да успее планът й, трябваше да се кажат такива думи и да се извършат такива неща, за които тя щеше да съжалява, ако не успеят.

Гидиън хвана лицето й с ръце и се загледа в очите й.

— Ако беше изразила поне малко благодарност, че те спасих от онова стадо свине горе, сигурно нямаше да искам да се разделя с тебе.

— Аз… аз не съм неблагодарна, Гидиън. — Тя се опита да не изразява с гласа си ненавистта, която изпитваше към него. Дори произнасянето на неговото име на глас остави в устата й неприятен вкус. — Зная, че щеше да се отървеш от мен много отдавна, ако искаше.

Гидиън я погледна самодоволно.

— Разбира се. Можех да те хвърля на акулите или да те дам на разбойниците заедно с другите нещастни жени, или да те продам на търг. Постигнахме голям напредък, че най-после призна това пред себе си и пред мен.

Натискът му върху нея отслабна. Пръстите му повече не ровеха между краката й, а се преместиха върху треперещата плът под ризата й, но вече пипаха почти нежно.

— Трябва да разбереш, Амеран, че не съм те мразил. Грей ми пречеше, а не ти.

Последва дълго мълчание и тя се досети, че той очаква тя да защити Грей. Нужни й бяха огромни сили да не направи това. Гидиън се усмихна.

— Ревнувах от Грей, защото той имаше това, което аз исках. Тебе. Сега, когато Грей е мъртъв, може би…

Тя успя да сдържи сълзите си, които препълваха очите й. В този момент би дала доброволно живота си, само да може да забие ноктите си в лъжливите му очи.

Гидиън въздъхна няколко пъти.

— Не искам да умирам, Гидиън. Ще направя каквото трябва, за да остана жива.

Собствените й думи разкъсваха сърцето й. Само да я отвържеше от веригата, тя щеше да довърши това, което беше започнала. Този път ножът й няма да пропусне целта!

— О, бойният ти дух е започнал да се разколебава? — Ръката му я стисна за гърдата, той очакваше тя да се дръпне.

— Не искам да умра — повтори тя, този път по-нежно. — Какво искаш да направя, за да ти докажа това?

Той взе окованата й ръка и я стисна между краката си. Тя усети, че членът му се втвърдява. Знаеше, че не бива да се опитва да го успокоява.

Гидиън простена.

— Ти наистина си най-чудесната жена, която някога съм виждал. — Тя усещаше ударите на сърцето си, които сякаш изпълваха каютата, обитавана преди от тях двамата с Грей. — Не искам да те насилвам — той изпусна още една дълга въздишка.

— Можеше да го направиш досега, ако си имал такива намерения. — Знаеше какво иска тази мръсна свиня и се помоли думите, които щеше да чуе след малко, да не са същите като тези, които вече бе чувала.

— Искам да дойдеш сама при мен. — Гласът му беше тих, но все още натежал от омраза.

Тя вдигна ръка към него, но веригата я спря. Точно на това разчиташе. С въздишка тя отпусна ръката си обратно на леглото. Не се осмеляваше да помоли да я освободи. Идеята за това трябваше да бъде негова.

Гидиън я погледна отблизо.

— Ако те освободя, обещаваш ли ми, че няма да се опиташ да избягаш.

— Къде да избягам? При Монкес и хората му? Сигурно не. — Тя добави малко разпаленост в гласа си. Ако изведнъж станеше много покорна, това щеше да събуди у него подозрителност.

Гидиън се разсмя. С нацупени устни и мигащи ресници тя беше много съблазнителна. Гидиън отново се засмя. Амеран започна да разбира. Не му беше достатъчно да изнасили жената, която Грей беше обичал и която го бе обичала с цялото си сърце и душа. Гидиън искаше да я подложи на най-унизителното мъчение. Да я направи своя наложница и очакваше тя да го моли за това.

Той приближи устните си до нейните. Но не я целуна. Само я докосна с езика си.

Амеран лежеше кротко. Последния път, когато той се беше приближил толкова близо, беше го ухапала до кръв.

— Няма ли да ме ухапеш? — попита той.

Гидиън освободи ръката й от веригата, но тя си наложи да я задържи неподвижна. Той като че ли щеше да експлодира. Видът на жена, оставила се на волята му, желаеща и покорна, го възбуждаше много повече, отколкото такава, която трябваше да бъде взета насила.

Тя се молеше той да не заподозре яростните й мисли. Устните й трепереха.

— Оставям се на твоето милосърдие.

— Ами Грей?

Отговорът й беше решаващ. Ако излъжеше, той сигурно щеше да усети. Амеран подбра внимателно думите си.

— Видях го как умира. А аз искам да живея.

Думите разкъсаха сърцето й.

Той си играеше с къдриците й.

— Макар че показа толкова голяма ненавист към мене, ти ме желаеш, нали?

Ако кажеше „да“, той сигурно щеше да усети лъжата. Тя се колебаеше

— Понякога, може би… чудя се… интересно ми е… какъв ли си.

Мълчанието му я уплаши. Дали беше прозрял преструвката й? Не можеше да разбере израза на очите му. Те я гледаха учудващо спокойно.

После той отново приближи устата си до нейната. Този път не беше толкова нетърпелив и когато тя въздъхна леко, прие това като несъмнен признак на страст, с която тя се опитва да се бори.

Гидиън тихо изстена.

— Повече не се бори с мен. Уморих се да бъда твой враг.

Тя отново се повдигна към него, като този път се постара веригата да издрънчи.

— В моето положение не мога да ти се противопоставям.

— Желая от тебе повече — изсъска той.

Тя стисна силно възбудения му член.

— Няма да откажа на твоето желание.

— Но ако ме разиграваш…

— Не съм глупачка, Гидиън. — Нейния боен дух започна да се проявява отново, но този път по добре обмислен начин. — Може и да не те обичам, но предпочитам тебе пред акулите или Монкес, и желая да ти докажа това.

— Нямаш избор. — Думите му станаха отново жестоки.

— Вярно е; обаче изборът да дам или откажа удоволствие на някого си е мой и само мой. — Тя многозначително разтърка окованата си доскоро ръка. — Също както ти можеш да избираш дали да покоряваш насила или с ласки.

Усещаше, че той все още не бе повярвал в нейната искреност.

— Целуни ме, Гидиън. Целуни ме и нека ти докажа, че съм способна да ти доставя безкрайно удоволствие в замяна на живота си. Остави ме жива и няма да съжаляваш. — Тя започна да се отпуска под пръстите му. — Ако не успея да те задоволя, както ти обещавам, нека ме настигне твоят гняв.

— Добре, така да бъде — каза той колебливо.

Амеран го погледна право в очите, както много пъти преди, но сега се опитваше да не издава омразата си.

Устните й се разтвориха, а ръката й се устреми между краката му.

— Какво ще кажеш, капитан Хорн? Желаеш ли да получиш това, което аз съм съгласна да дам?

Само да махнеше веригите от ръцете й!

Гидиън се прилепи към устните й с ярост, която нямаше да изчезне, докато той не се убедеше в истинността на нейните думи.

Амеран не оказа никаква съпротива. Тя насили устата си да задоволи неговата жадност и когато той понечи да се отдръпне от нея, тя се залепи отново до устните му.

— Вярвам, че у теб има и добра страна, капитан Хорн, която криеш много дълбоко.

Слаба усмивка се появи на лицето му и той я целуна отново. Тя присви подканващо устните си. Този път целувката изобщо не беше груба. Устата му не беше жадна, а се стапяше в нейната с нарастваща страст.

Амеран усети, че подозренията му започнаха да намаляват и той почти е готов да попадне в нейния капан. Само да махне веригата, тя ще му покаже колко желаеща може да бъде.

Веригата издрънка, когато тя хвана ръката му и я постави на гърдите си.

— Зная, че не можеш да рискуваш да ме заведеш в Англия и че не мога да очаквам други милости освен тези, които вече получих от тебе, но… — Тя сложи съблазнително крака си върху неговия. — Дочух, че имаш имение в Ирландия. Можеш да ме затвориш там под ключ и с пазачи, ако искаш. — Със свободната си ръка тя започна да разкопчава ризата му. — Нямам нищо против да ти бъда наложница.

Тя се надяваше, че Господ ще й прости това, което каза и се канеше да каже, защото сама на себе си нямаше никога да си прости.

Гидиън очевидно беше учуден.

— Ти сама ми предлагаш това?

— Ако това е цената на живота ми… — Ръката й се пъхна под ризата му, пръстите й пощипваха плътта му. — Моля те, не ме убивай, след като получиш това, което искаш. Остави ме да живея и аз ще направя всичко, което поискаш.

Тя се протегна към него, като знаеше, че веригата ще я спре и нейният насилник ще пожелае да я освободи от нея.

— Признавам си, че се учудих, когато не се хвърли зад борда да споделиш съдбата на Грей — каза той, като се почеса по косматите си гърди.

— Не съм великомъченица — отговори тя с решителност.

— Тогава какво си?

Тя долови очакване във въпроса му и добре знаеше какъв отговор би желал да чуе.

— Аз съм наложница — каза тя, без да откъсва очи от неговите.

— Кажи го пак. — Тя повтори. — Чия наложница?

— Твоя наложница, капитан Гидиън Хорн. Аз съм твоя наложница и ничия друга.

Той се отмести далеч от нея.

Дъхът й замря. Наблюдаваше го, страхувайки се, че ще си тръгне, доволен от нейното унижение, но като видя, че той изважда от джоба си ключ, разбра, че малко остава до освобождението й.

Гидиън спря за малко, преди да сложи ключа в катинара на веригата.

Тя се страхуваше той да не прозре истинската причина, скрита зад усмивката й, и да не промени намерението си.

— Има и друга причина да ме оставиш жива — каза тя, когато най-сетне той отключи.

Той започна да съблича дрехите й.

— Мога да си мисля само за една — каза той сладострастно.

Със смях тя се отдръпна от прегръдките му.

— Чуй ме.

— Кажи нещо, което си заслужава да бъде чуто — каза той сериозно.

— Ами ако ти разкрия нещо далеч по-ценно, отколкото някога си си въобразявал? — Бавно и покорно тя съблече блузата си през главата.

— Видял съм много неща. — Гидиън се усмихна. — Но не толкова предизвикателни.

Тя му обърна гръб.

— И колко такива си видял? — Нужни му бяха няколко минути да оцени напълно значението на думите й. — Може да съм проститутка — каза тя, като отново се обърна с лице към него, без да се опитва да прикрие срама си. — Но проститутка от дома на Стюартите и това може да се окаже за тебе много доходно, ако решиш да ме заведеш в Ирландия.

— Цената ти бързо се покачва.

Той зарови лице между гърдите й и засмука жадно зърната, които беше събрал заедно.

Погледът й беше умолителен като думите й.

— Моля те, остави ме да преживея тази нощ и следващата, и по-следващата. Аз ще се окажа много ценна за тебе по начин, за който още не си помислял.

— Ще потвърдиш ли историята, която ще разкажа на краля? — Той я наблюдаваше втренчено.

— Каквото и да кажеш, ще бъде още по-убедително, ако го потвърдя и аз — без колебание отговори тя. Поиска да се завие, но не посмя.

— А няма ли да ме предадеш при първа възможност? — попита той, а очите му жадно поглъщаха щедрата красота пред него.

— Зная, че в момента, в който се осмеля на това, ще подпиша собствената си смъртна присъда.

По леката му усмивка тя разбра, че този отговор го задоволява.

— Ще те накарам да шпионираш в моя полза — продължи Гидиън, като се доближи още повече. — И ще искам да ми даваш вярна информация, която да бъде важна за мен и моите приятели, които искаме да сложим на трона херцог Монмаут.

Тя кимна.

— Сигурна съм, че близката ми връзка с краля ще ми осигури достъп до сведения, които ще ти бъдат от полза.

— И ти ще предадеш баща си? — Ръцете му останаха върху гърдите й.

— Самият той предаде майка ми — усмихна се тя. — Не съм дошла в Англия само да подновя семейните връзки.

Гидиън галеше врата й, а устните му докосваха шията и.

— Сигурно нашият приятел Грей е бил нещо като заложник в твоя план? — Тя усети, че очите му я наблюдават внимателно за някаква реакция, но само се усмихна. — Разбира се, че жива ще си по-ценна за мен, отколкото мъртва.

Амеран го целуна горещо.

— Как можеш да говориш така, след като все още не си се убедил?

Тя знаеше, че Гидиън лъже и нямаше никакво намерение да я остави жива. Рискът беше твърде голям. Хорн искаше само да провери колко ниско щеше да падне тя, за да запази живота си, и това беше истинската причина, а не нейното чудесно тяло, уж устремило се към него, която му доставяше най-голямо задоволство.

Но докато той не се съмнява, че тя също лъже от своя страна, нямаше опасност за нея и тя трябваше да протака нещата и да печели време до момента, когато ще извърши това, което трябва. И когато всичко свърши, ще избяга с една от малките дълги лодки, завързани за кораба, и ще се остави на милостта на морето, което нямаше да бъде по-жестоко към нея, отколкото нейния поробител.

— Разполагам с кораба на лорд Грейсън Карлайл, с неговия екипаж, а скоро ще получа неговите земи и състояние — заяви той с лека насмешка.

А също и неговата жена.

Той отново я стисна за гърдите, но вече не толкова грубо.

— Вече няма нужда да се преструваш на тъгуваща любовница, скъпа моя.

Като знаеше, че е наблюдавана много внимателно, Амеран си позволи само една силна въздишка.

— Колко жалко, че не бяхме венчани. Щях да наследя огромно състояние. — Тя го погледна лукаво. — Състояние, което щях да разделя с този, който сподели моя живот. Впрочем, ти можеш да свидетелстваш, че си присъствал на брачната церемония, проведена от корабния свещеник…

Смеейки се, Гидиън разтвори краката й и понечи да свали панталоните си.

— Излиза, че двамата с тебе си допадаме много повече, отколкото си представях.

— Дори повече, отколкото си мислиш.

Трябваше да улучи удобен момент да замахне с ножа. Ако направеше това точно сега, той щеше да го изтръгне от ръцете й и едва ли друга такава възможност щеше да се появи по-късно!

Той захвърли ризата си и застана пред нея гол, само с един бандаж около кръста.

Само рана върху тялото! Тя си припомни за своя пропуск с яд към самата себе си. Само беше го одраскала. Няма да има повече такъв късмет!

Амеран го познаваше много добре и знаеше, че голото му тяло я тормози, но се постара да остане безучастна, докато той се разхождаше пред нея.

— Виждам, че Грей е имал причина да ти завижда. — За момент тя се насили да задържи погледа си върху изпъкналата част от тялото му, насочена право към нея.

По глупавата му усмивка отсъди, че той е много доволен от забележката й. Той се засмя още по-гръмко, отново разтвори краката й и задърпа ризата й.

— Не — тя отблъсна ръцете му.

Лицето му се изкриви от яд.

— Осмеляваш се да ми кажеш не? Трябва ли да ти напомням, че в твоето положение не можеш да ми отказваш нищо.

Тя замига.

— Наясно съм с това.

— Тогава каква игра си играеш с мен? — В очите му проблеснаха ярост и подозрение.

Въпреки отчаянието и страха си тя се усмихна.

— Игра, която сигурно ще ти хареса.

Ако той съблечеше ризата й сега, сигурно щеше да види ножа, и затова по никакъв начин не трябваше да допуска това.

Гледайки го в очите, тя започна бавно да се съблича сама, като смъкваше ризата надолу с предизвикателно кокетство.

— Обърни се, Гидиън.

— Защо? — В тона му имаше някакво добродушие.

— Обърни се. — С нацупени устни тя освободи от дрехата едната си гърда, после другата, като през цялото време се молеше той да не разбере нейната хитрост. — Обърни се, Гидиън. Остави ми малко време да се подготвя за теб.

Той бавно се усмихна.

— Ти наистина си жена с много сюрпризи. — Като й хвърли още един изяждащ поглед, Гидиън бавно обърна гръб към нея.

— И други неща ще откриеш у мен. — Бързите й пръсти се плъзнаха по крака й и напипаха ножа, вързан около глезена й. — Ще ме оставиш жива, нали?

— Разбира се, мила моя.

Амеран пусна надолу ризата си върху разтрепераните си крака.

— Имам ли честната ти дума, че няма да ме убиеш?

— Бих си направил много лоша услуга, ако посегна на живота ти.

— А херцогиня Мороу? — попита тя, като театрално захвърли ризата си към него.

Дишането му стана тежко.

— Трябва ли да смятам това за ревност?

— А аз имам ли причина да бъда ревнива? — Кинжалът лежеше до нея в леглото, като почти се впиваше в тялото й.

— Мадам, вашите увъртания и закачки започнаха да ме изморяват.

Когато той се обърна, тя беше готова.

— Позволи ми още един въпрос и повече няма да чуеш нито една дума до сутринта, щом така искаш. — Тя отхвърли настрани покривката на леглото. — Ти ли нае моя нападател или Констанс?

Дъхът на Гидиън замря при вида на щедрата женска плът.

— Аз го намерих, а тя му плати.

Тя реши, че ще е по-добре да запази мислите си за себе си.

— Ако той беше успял, сега нямаше да се забавляваш с мен.

Той пристъпи към нея с усмивка.

— Това би било ужасно голяма загуба. — Той започна да я целува от стъпалата все по-нагоре и нагоре. — Изобщо не исках да те видя мъртва.

— Ти се постара да ме спасиш.

— Точно така.

Подозренията й се потвърдиха.

Амеран пое дълбоко дъх. Тя се молеше да има достатъчно сили да издържи още няколко мига.

Ръцете й се разтвориха подканващо. С ужасяващ смях Гидиън се устреми към нея. Но усмивката му замръзна при вида на вдигнатия нож. Острието му проблесна на слабата светлина. Очите му се изпълниха с ненавист. Обзе го внезапен страх, като разбра истината. Гидиън видя насоченото към него острие, но вече беше много късно. Той бе вече прободен.

Амеран усети болката на тялото му и долови последния му дъх. Кръвта му заливаше корема й. Ръцете му се протегнаха към нея, но тя не усети болка от хватката им. Натисна ножа по-дълбоко и по-силно в корема му.

— Стотици пъти съм искала да те убия.

Острието се опря в нещо. Тя натисна за последен път и го изчака да умре. Обвитите около нея ръце се отпуснаха, тялото му се отмести и падна на пода.

Амеран се облече бързо. Нямаше време да измие кръвта от себе си. Отново завърза калъфа на ножа около крака си и без да й мигне окото, измъкна ножа от човешката плът и кости и го сложи в кожената ножница.

После взе кинжала на Грей с перлената дръжка, който лежеше на бюрото. И накрая, за довършване на нейния грижливо обмислен план, взе диамантената брошка от пътната си чанта и я забоде на кръста си от вътрешната страна на ризата. Щяха да й трябват пари, за да се върне в Англия, и Констанс, без да иска, й бе осигурила едно малко богатство.

Престояха й най-тежките изпитания. Безброй заплахи я чакаха занапред… Монкес, акулите, бурното море… но тя беше твърдо решена да преодолее всичко. Нямаше да загине. Тя ще живее! И Грей ще живее чрез нея и тяхното дете.