Амеран

4

— Разкажи ми за краля — помоли го Амеран по-късно, когато се събудиха. Грей се разсмя високо.

— Нямаш ли милост, жено? Докарваш ме до ръба на смъртта, а след това очакваш от мен и да разговарям, и да правя любов, така ли?

Амеран започна да го гъделичка с подновено усърдие.

— Няма да те оставя на мира, докато не задоволиш любопитството ми.

— Аха, и това ли трябва да задоволя?

Амеран заби пръсти в ребрата му. Грей отстъпи със смях.

— Предавам се, предавам се!… Какво искаш да знаеш? — Отпусна в леглото голото си силно тяло, все още мокро и хлъзгаво от пот.

— Всичко. Разкажи ми всичко, каквото има за разказване, за мъжа, когото моята майка е обичала. Какъв тип управник е той? — запита тя, като се сви отново в извивката на ръката му. — Мил ли е, или отблъскващо студен? Добър ли е, или лош? Разкажи ми всичко, което знаеш.

Грей мисли доста, преди да започне.

— За крал Чарлз се говори, че никога не е казал някоя глупост, но и никога не е направил нещо мъдро.

Амеран поклати глава.

— Не разбирам.

Грей целуна рожденото петно на рамото й.

— Ще се опитам да обясня. Кралят никога не казва нищо глупаво; но и никога не върши нещо мъдро. Обикновено отговаря на критиците си, че докато деянията му са фактически деяния на неговите министри, думите му са само негови собствени. Като мъж е много приятен и харесван от всички около него, но като управник в никакъв случай не е съвършен.

Амеран се сгуши още по-близо до него. Как обичаше само този гладък, масивен гръден кош!… Как само обичаше допира до кожата му, миризмата му — особено след като току-що се бяха любили и гърчили в огъня на страстта.

— Най-голямата му грешка е, че се осланя твърде много на съветниците си. Онези, на чиито преценки вярва най-много, са точно хората, които се стремят да подкопаят доверието в него, за да постигнат собствените си цели. — Грей се повдигна на лакът, другата му ръка беше заета да изследва меките извивки на тялото й. — По дяволите, жено, нима никога няма да ти се наситя?

Амеран игриво отблъсна ръката му.

— Кралят, ваше величество.

Грей отново се отпусна на леглото и кръстоса ръце над гърдите си.

— А, да, кралят. Много добре. — Въздишката му бе демонстративно шумна — явно, не му се говореше на тази тема. — Независимо от отрицателните си качества, които са прекалено много, за да се описват с подробности, той наистина притежава някои достойни за възхищение черти. — Амеран слушаше внимателно с усмивка на уста. — Приемам, че от време на време кралят проявява егоизъм и глупаво упорство — продължи Грей. — Но е добросърдечен по природа и маниерите му са очарователни. Освен това е учен, страстен четец и покровител на драмата, изобразителното изкуство и архитектурата. Силният му интерес към науката стана причина за основаването на Royal Society, Кралската академия на науките, на която той е президент.

Амеран отново отблъсна ръката, която пак се впусна във възхитително, бавно изследване на извивките й.

— Моля те, продължавай, лорд Карлайл.

Грей поклати глава.

— Ти си впечатляващо жестока за толкова красива жена. Но ако настояваш да разговаряме, а не да…

— Настоявам — разсмя се тя. — Моля те, продължавай.

— В основни линии кралят е добър човек, далеко от образа на неморалния развратник, който непрекъснато се изтъква от враговете му. — Грей се изсмя. — Въпреки че държи двореца в напрежение със скандалите си.

— Изглежда е интересен човек.

Грей отговори със сериозен глас:

— Да, така е: той е добър крал, въпреки че нито историята, нито съдбата ще погледнат на него с разбиране и милост — поне така ми се струва…

— Управлението на нито един владетел не е без проблеми — забеляза Амеран замислено.

Грей се съгласи.

— Но крал Чарлз изглежда много по-преследван от всеки друг владетел. Не е тайна, че не може да трае своите национални събрания — нито пък те него. Пред целия свят той е управник на нация, разделена не само географски, но и политически. — Грей поклати глава. — Освен това целият свят знае — за нещастие, — че Англия не е в състояние да води война, дори и ако това се наложи.

Амеран победи изкушението още веднъж да плъзне пръсти по тялото му.

— А какво ще кажеш за близките му отношения с Франция? Знае се, че твоите хора не одобряват зависимостта на крал Чарлз от Луи XIV.

— Те са и твои хора, скъпа моя. — Грей я целуна нежно по устните. — От една страна са онези, които вярват, че съюзът му с Луи евентуално ще предизвика провала му — не е тайна, че Чарлз желае постигане на абсолютна монархия като тази на своя френски ментор. — Топлите му устни се спряха на врата й. — Зле насочените амбиции на Чарлз го накараха да възстанови католицизма, да поддържа постоянна армия и да се задължи към Франция чрез приемане на екстравагантни подаръци и огромни суми. Говори се, че на краля никога повече няма да се наложи да свиква парламента или да се поставя в зависимост от милостта на министрите си за осигуряване на финансова мощ, благодарение на впечатляващата щедрост на Краля-Слънце.

— Могъщият Луи XIV не върши нищо, без да очаква много в замяна.

Грей погали бузата й.

— Какъв късметлия съм само да имам такава умна красавица в леглото си.

Допирът на ръцете му завъртя главата й.

— Баща ми беше само беден рибар, но се ориентираше отлично в политиката — обясни тя. — Твоят крал не може да не разбира, че такова ненаситно желание за власт твърде вероятно може да доведе до загубване на престола.

Не вярвам крал Чарлз да притежава тази способност за вникване в същността на нещата. Управлява в продължение на двадесет години и през този период напълно съзнателно допускаше при нужда подкупи, ласкателства и корупция. Кълне се, че прави всичко това не заради себе си, а заради интересите на Британия, и аз съм склонен да му вярвам. Враговете му са много, но те могат да бъдат сигурни, че той ще управлява до смъртта си. — Лицето на Грей потъмня. — Страхувам се, че тази смърт ще се окаже ненавременна.

— Бъдещето му изглежда доста мрачно, нали? — обади се Амеран. — А какво ще кажеш за мъжа Чарлз? Толкова ли е интересен, колкото и кралят Чарлз?

Грей се засмя.

— Смея да кажа, много повече. Обича да говори за себе си, че е единственият нормален човек в едно обкръжение от лунатици. Не допуска да бъде тиранизиран от когото и да било, особено от парламента, който дрънка пари пред него като примамка в капан. С лекота може да манипулира министрите си, а отстрани изглежда, че прави всичко в неговата власт да ги тормози с упоритостта си.

— Какво друго можеш да ми кажеш за Чарлз-мъжа? — Амеран искаше да знае всичко за човека, който се бе оказал биологичният й баща.

— Чарлз има три големи страсти в живота си — продължи Грей с хитра усмивка. — Конете, жените и всичко друго, което може да бъде обяздено. Гордее се със славата на враг на девствеността и целомъдрието. В Уайтхол би било доста скучно без клюките за последните му скандали и победи в тази област. Нито една жена — било то обикновена слугиня или съпруга на благородник — не е защитена от любовните му домогвания. Особено привлекателните в неговите очи стават придворни дами, за да бъдат на негово разположение по всяко време на денонощието.

Амеран се намръщи.

— Колко ужасно е всичко това за кралицата.

— Самата кралица е доста ужасна — разсмя се Грей, разслаби мускули и с удоволствие се протегна. — Тази жена има страхотен език, с който може да натика в миша дупка и самия дявол. Нищо чудно, че Чарлз избягва леглото й.

— Нищо чудно, че си е спечелил репутация на Веселия монарх — забеляза Амеран.

— Този прякор без съмнение му е лепнат от привържениците на Кромуел и пуританите.

Усмивката на Амеран бързо изчезна и тя стисна зъби. Кромуел… пуританите… Мразеше ги с еднаква сила. Липсата на елементарна толерантност към всички с различни виждания беше единственото им оправдание за хладнокръвните, брутални убийства. Дори и в най-лошите си моменти Чарлз Стюарт вероятно никога не е бил така ужасяващ като тези налудничави фанатици. Смъртта на Великия защитник се бе оказала истинска благословия за Англия!

Грей я хвана за ръка.

— Какво има? Изведнъж пребледня.

— Добре съм. За миг се изгубих в мислите си. — Амеран се усмихна насила. Може би най-добре ще бъде да му разкаже цялата история на майка си сега, отколкото да чака да стигнат английския бряг. Той ще разбере. Ще й повярва, когато му каже, че няма да призовава злите сили, няма да иска от тях да й служат. Между тях не трябва да има никакви тайни.

— Грей, имаш ли някакви спомени за времето на Голямата чума? — запита тя бавно. Молеше се вътрешно решението й да е правилно.

Дори и въпросът й да му се бе сторил странен, Грей не показа с нищо това.

— Да, спомням си го добре. — Лицето му помръкна. — Бях юноша тогава и плавах на „Глориъс“. Против желанието на родителите си бях подписал договор за работа като чирак на навигатора. — Поклати тъжно глава. — Канехме се да отплаваме нагоре по реката след приключване на пътуването ни до Танжер, когато отговорникът на пристанището ни пресрещна и ни предупреди да останем на борда. — Гласът му заглъхна. — Майка ми, баща ми и трите ми сестри станаха жертва на този страшен бич. — Намръщи се и разтърка глава, сякаш се опитваше да изтрие вдълбаните в паметта му ужасни спомени. — Жертвите на чумата бяха струпвани на каруци по дванадесет-четиринадесет, изкарвани от града нощно време и хвърляни в огромна яма. И досега съня ми тормозят кошмари за купища мъртъвци, извличани от града и захвърляни в общ гроб…

Амеран се притисна до него. Страхуваше се, че любимият й ще се обърне срещу нея, когато му каже за проклятията на майка си.

Грей стегна ръце около нея.

— По време на този четиримесечен период — от май до септември — бяха отнети над седемдесет хиляди живота. Седемдесет хиляди живота! Не е лесно да си представи човек толкова много мъртви. И целият този ужас — заради плъховете, мръсотията и отвратителните условия на живот, които нито човек, нито звяр би могъл да издържи.

По бузите й се търкаляха сълзи. Грей отново затегна прегръдката си.

— Не исках да те натъжа. — Той се опита да изсуши с целувки сълзите й.

Амеран се насили да се усмихне. Ще посмее ли да му каже истината? Ще продължи ли да я обича, когато разбере, че плъховете и мръсотията не бяха единствените виновници за преживения ужас?

— Благодарен съм на Бога за големия пожар през следващата година — продължи той. — Само друга голяма катастрофа можеше да сложи край на вонящите улички и разпространяващите болестта бордеи. — Отпусна брадичка върху главата й. — По-голяма част от Лондон изчезна в пламъците. Много хора загинаха, много къщи бяха разрушени и погълнати от огъня… За щастие, и останките от чумата потънаха в пламъците и, благодарение на този огнен ад, Лондон и хората му отново се върнаха към живот.

Амеран потрепери независимо от топлината, която се излъчваше от ръцете му около тялото й. До този миг тя само се бе опитвала да си представи размера на злите деяния на майка си. Нанесеният удар бе много по-голям, отколкото бе мислила за възможно. Седемдесет хиляди живота… седемдесет хиляди мъже, жени, деца… малки бебета… — покосени от жестока смърт.

— Истинско чудо е, че кралят остана жив през тези ужасни първи години от царуването му — забеляза Грей, като придърпа завивките над тях. — Чумата, пожарът, постоянната заплаха за война с Франция, Испания и Холандия…

Амеран отново потрепери в ръцете на любимия си. Седемдесет хиляди мъртви — заради майка й! Семейството на Грей все още можеше да бъде между живите, ако не беше майка й!

Разплака се. Грей отново покри лицето й с целувки.

— Хайде да не говорим повече за това.

Амеран си разреши да се наслади още малко на ласките му, преди да се отдръпне настрана. Клепачите с гъсти, тъмни мигли прикриха изумрудения й поглед от очите му. Нямаше сили да погледне в тези тъмносини дълбини — нямаше да понесе отвращението, което можеше да открие там в края на разказа й.

— Грей, има нещо, което не мога да държа скрито от тебе. Трябва да ти го кажа, дори и да рискувам да те загубя завинаги.

Грей се опита да я притегли обратно към себе си.

— Нищо не може да ме отблъсне от теб, каквото и да кажеш.

Амеран се държеше на една ръка разстояние от него, очите й не се откъсваха от стената зад него. Пое дълбоко дъх и започна. Когато приключи с разказа си, намери сили в себе си да го погледне. Усмивката бе изчезнала от устните му, но в очите му нямаше омраза.

— Не се съмнявам в истинността на казаното от теб или в искреността на това, в което очевидно вярваш. Но много се тревожа, че сърцето ти е така претоварено с болка и угризения… Колкото и лоша да е била майка ти, не вярвам, че е могла да отприщи такива огромни природни бедствия.

Протегна ръце към нея, но тя отново се отдръпна.

— През целия си живот ме преследваха злобните й тиради и бесен гняв. Тя не спираше да говори как е проклела с най-грозни клетви мъжа, който я беше предал. Тя го е обичала. Бе й обещал да я направи негова кралица, когато си върне трона, но я изоставил и превърнал любовта й към него в омраза.

Този път Грей не й разреши да избяга от ръцете му, но Амеран не можа да се отпусне в тях.

— Когато се разбра, че кралят на Англия се е оженил за дъщерята на португалския крал, мама прокълна създаденото семейство и обяви, че кралицата ще остане ялова. Истина е, че до този ден кралят няма законни наследници.

Грей кимна.

— Вярно е, но не е тайна, че кралят прекарва повече време в прескачане от любовница на любовница, отколкото в леглото на своята кралица.

— Не е просто съвпадение, че кралят няма наследници, които да поемат властта от него — заяви тя с твърдо убеждение. — Мама пожела да бъде така.

Усмивката му бе мила и разбираща.

— Виждам, че не мога да те убедя в противното.

Амеран въздъхна тежко и тъжно. Не можеше да го накара да прозре истината.

— Искам само да знаеш всичко свързано с мен. Не искам да имам никакви тайни от теб. Не искам нищо да застане между нас в бъдеще.

— И нищо няма да застане, кълна се. — Целуна нежно бузата й.

— Мама се кълне, че царуването му ще бъде белязано с печата на неразрешими проблеми и жестоки бедствия. — Очите й потърсиха неговите. — Имало е опити да бъде убит, нали?

— Не повече, отколкото при всеки друг управник от неговия ранг.

— Имало е и заговори, водени от хора с неговата собствена плът и кръв, нали? — запита тя тихо.

Грей се замисли.

— Носеха се разни слухове, но…

— Една от клетвите на мама бе заговор за убийството му да бъде разработен от неговия собствен син. — Погледна го внимателно. Грей се поколеба и тя разбра, че е станало точно така.

— Мама каза, че той ще умре през двадесет и деветата нощ на месец май — точно на рождения си ден.

— Коя година? — запита той.

— Не е споменавала годината, но се страхувам… страхувам се, че ще бъде скоро. — Най-сетне тя отпусна тяло до неговото. — Мразеше го и го осъди на неописуеми страдания. Сърцето й бе така препълнено с желание за мъст, че в него нямаше място за обич дори и към собственото й дете. Но тя е моята майка. Тя ми е дала живот и колкото и да се опитвах да я презирам заради грозните й, жестоки деяния, не можех…

— Майка ти вече си е отишла — каза Грей нежно. — Трябва да се опиташ да оставиш цялото това страдание от миналото зад себе си.

— Не мога. Просто не мога — каза тя тихо. — Част от нея винаги ще живее в мен. — Тялото й се стегна отново. — Като всички жени в рода на майка ми през изминалите няколко века и аз съм родена с покривало — тънък слой кожа е покривал лицето ми — и както всички преди мен, мога да гася огън от горяща плът. — Напомни му как тази странна способност беше спечелила на майка й благодарността на мъжа, който властва сега от английския трон. — Използвала съм силата си само веднъж, и детето, което спасих, избяга в ужас от мен.

Грей я притисна още по-силно към себе си.

— Ти си мила и добра. В тебе няма зло и аз ще те защитя пред всеки, който се осмели твърди обратното. — Запечата клетвата си с нежна целувка. — Не трябва да се измъчваш и срамуваш от злите тайни и деяния на майка си.

— Майка ми се страхуваше, че ти ще ни разделиш. Затова си се разболял от онази странна болест в деня на отплаването на „Феър Уиндс“. Възстановил си се едва при пристигането си в Англия, когато вече не си представлявал опасност за нея.

Въпреки че той не задаваше въпроси, имаше още нещо, което трябваше да му каже, преди да обърне — доколкото бе възможно — гръб на миналото. — Стояла съм настрана от магьосническата практика на майка ми. Покривах си ушите с ръце, когато тя се опитваше да ми обяснява тъмните си тайни.

Устните му леко докоснаха нейните.

— Ти си добра, Амеран. В кръвта ти няма нито капчица зло. Умолявам те — остави миналото зад себе си, нека се съсредоточим върху общото бъдеще.

Тяхното общо бъдеще! Амеран импулсивно го прегърна и тялото й се притисна плътно към него. Винаги ще бъдат заедно! Нищо и никой от миналото или настоящето няма да може повече да ги раздели. Нито майка й, нито херцог Карон, Гидиън или Констанс. Тяхната любов ще преодолее всички трудности и ще победи всички врагове!…

Споменът за жестоките думи, хвърлени някога в лицето й от Гидиън, отново прогониха усмивката й.

— Не вярваш, че съм те омагьосала, нали?

Силното му тяло се стопи дълбоко в нейното.

— Красива моя магьоснице… Ако наистина съм бил омагьосан от теб, моля се никога да не избягам от сладката магия, в която си ме втъкала…

— Няма как да избягаш — шепнеше тя, докато обсипваше гърдите му с целувки. — Ще бъдеш мой за вечни времена.

— А ти — моя. Сега, когато те намерих отново, никога няма да можеш да се освободиш от мен. Обещавам ти! — След още една последна жадна целувка Грей се прехвърли над нея и скочи от леглото. — Почивай си, докато се изкача горе да проверя дали все още съм капитан на кораба.

Облече се бързо под любовната ласка на погледа й, докато тя с обич оглеждаше всяка част от тялото му.

— Ще изпратя готвача веднага долу с някаква храна. Сигурно умираш от глад след последните няколко часа. — Засмя се. — Трябва да поддържам силата ти.

Грей тръгна към вратата, но само миг по-късно бе на колене пред леглото. Нежно освободи лицето й от нападалите по него кичури коса.

— Когато се върна, няма да има време за сън. Ще молиш за милост много преди първите лъчи на зората — обещавам ти!

Амеран с усмивка се отпусна в леглото.

— Ще видим кой ще бъде този, който ще моли за милост, лорд Карлайл.