Бонбонени обувки

Епилог

ПОРЕДНИЯТ ДЕН, ПОРЕДНИЯТ ПОДАРЪК, ПОРЕДНИЯТ ГРАД разтваря обятия. Е, Париж започна да губи свежестта си, така да се каже, пък и по това време на годината харесвам Ню Йорк. Жалко за Анук. Отдавам го на липсата на опит.

Що се отнася до майка ѝ – е, тя имаше своя шанс. Може би за кратко ще има неприятности. Особено Тиери ще се опита да докаже обвинението в измама, макар че не бих се обзаложила, че ще успее да постигне нещо. В днешно време толкова често се случва да се краде самоличност – предполагам, че скоро ще го разбере, като прегледа банковите си сметки. Колкото до Франсоаз Лавери, има твърде много хора, готови да се закълнат, че по онова време Виан Роше е била на Монмартър.

А сега напред, към нови пасбища. В Ню Йорк се получава толкова поща и от само себе си се разбира, че част от писмата се губят. Имена, адреси, кредитни карти – да не споменаваме банковите данни, последните предупреждения, членствата в спортни клубове, автобиографиите, цялата информация, от която е изтъкан животът на човек и която само чака да бъде събрана от някой по-предприемчив...

Коя съм аз сега? Коя бих могла да бъда? Може би жената, с която ще се сблъскате на улицата. Може би стоя зад вас на опашката в магазина. Или съм новата ви най-добра приятелка. Мога да бъда всеки. Дори вас...

Аз съм свободен дух, не го забравяйте...

И ходя накъдето ме отвее вятърът.