Брачни игри

ЕПИЛОГ

— Спомняте ли си — говореше възбудено Частити, — че само преди година изобщо не подозирахме за съществуването на Макс, Гидиън и Дъглас, а сега… не мога да повярвам. — Тя вдигна крак на стола и опъна копринения чорап по бедрото.

— Да не забравяме татко и контесата — засмя се Констанс и подаде на сестра си красиво избродирания жартиер.

— Жартиерите са много по-романтични от обикновените ластици, затова са напълно подходящи за първата брачна нощ — кимна доволно Частити и закрепи жартиера на мястото му.

— Абсолютно си права — съгласи се Прюдънс и й подаде втория жартиер. — Жартиерите са неотменна част от тоалета на жена, която ще се омъжи за „Летящия шотландец“.

Частити избухна в смях.

— Сигурно имаш предвид влака със същото име, Прю?

— Намекът ми беше двузначен — призна ухилено сестра й.

— Е, влакът заминава утре в десет, затова ще прекарам първата си брачна нощ в сватбения апартамент на хотел „Кларидж“. — Частити обу фини обувчици с цвят на слонова кост. — Нямам представа откъде Дъглас е намерил пари да го плати.

— Не бива да го питаш. Не е дипломатично — предупреди я Констанс, вдигна от леглото роклята от ябълково зелен шифон и я нахлузи през главата й.

— Не съм чак толкова глупава — отвърна сърдито малката сестра, но гласът й бе заглушен от шумоленето на коприната. Тя разпери ръце, за да могат сестрите й да закопчеят тесните ръкави. — Не е ли прекрасна?

— Възхитителна — кимна сериозно Прюдънс. — За разлика от дъщеря си контесата има отличен вкус. Подаръкът й е великолепен. Тази жена изобщо не се държи като мащехата от приказките.

— Лаура знае ли какво е станало с купените от нея мебели за кабинета на Дъглас? — попита Констанс, след като закопча и последното копченце.

— Не — отговори с усмивка Частити. — Оттогава не е идвала на Харли стрийт. Изцяло е заета с преустройството на дома на Джордж.

— Това не го смущава — отбеляза с кискане Констанс. — Той я обожава.

— Всекиму своето — заключи философски Прюдънс. Някой почука енергично на вратата.

— Мисис Фарел — извика Макс, — мъжът ви започва да става нетърпелив.

— Кажи му, че някои неща траят дълго, Макс — нареди строго Констанс. — Час не може да излезе от къщи по фуста.

— Той сигурно не би имал нищо против — засмя се Макс. — Но добре, отивам да му предам думите ти.

— Наистина трябва да побързаме — каза Частити и сложи на шията си кехлибарената огърлица. Промъкналият се в стаята лъч на залязващото слънце позлати огнените опали на пръста й. — Колко умно от страна на Дъглас… Знае, че само родените през октомври могат да носят опали. — Тя вдигна ръка към светлината. — Вижте как светят.

— Великолепни са. Като обиците. Сложи и тях. — Прюдънс й подаде чифт опалови обици.

— Остават вечерната чантичка, ръкавиците и палтото — изброи Констанс и когато сестра й се облече напълно, кимна с обич. — Изглеждаш прекрасно, скъпа. Още от сутринта.

Частити пое дълбоко дъх и в кафявите й очи блеснаха сълзи.

— Знам, че това не е краят на всичко, но въпреки това имам чувството, че нещо свършва.

— Не, мила, това е начало — възрази убедено Прюдънс. — За всички нас. Хайде, върви най-после при твоя летящ шотландец. — Тя бутна Частити към вратата, но после я привлече към себе си и я целуна по челото. Очите й заблестяха предателски.

Констанс прегърна двете си сестри и няколко секунди трите се държаха здраво една за друга. Частити се отдели първа.

— Стига толкова — прошепна с треперещ глас тя. — Готова съм.

Сестрите й слязоха първи по стълбата. Гостите чакаха в залата, за да се сбогуват с новобрачните. Дъглас гледаше втренчено младата си съпруга. На минаване Констанс прошепна в ухото му:

— И да я пазиш добре, летящи шотландецо.

В първия миг той я погледна неразбиращо. В следващата минута обаче Частити се озова до него и той забрави всичко друго. Омагьосан от красотата й, не можа да се сдържи, улови ръката й и под аплодисментите на развеселените гости я целуна страстно по устата.

— Колата чака, сър — оповести Дженкинс. — Мисис Фарел, моля, приемете благопожеланията на персонала.

— За пръв и последен път ти позволявам да ме наречеш така, Дженкинс — промълви трогнато Частити и го целуна по бузата.

— На вашите заповеди, мис Час — отвърна засмяно той и се поклони.

Дъглас мушна ръката й под мишницата си и двамата минаха през шпалира от гости. Лаура, която стоеше до лорд Беринджър, ги посипа с бели листенца от рози.

— Това е италиански обичай — обясни пискливо тя. — Такава култура…

Частити й благодари с усмивка, силно впечатлена от културните розови листенца, които красяха косата й.

Лорд Дънкан и съпругата му чакаха на вратата, която Дженкинс държеше отворена. Лорд Дънкан прегърна дъщеря си и я притисна до сърцето си.

— Последната — промълви той. — Майка ти щеше да се гордее с дъщерите си.

Частити го целуна и пошепна в ухото му:

— Преди една година ти беше загубил надежда, че ще омъжиш поне една от нас, татко. — Целуна го отново и той се засмя.

— Нали знаеш, никога не съм бил особено добър в предсказанията — призна той и се обърна към новия си зет: — И да се грижите добре за малкото ми момиче, Фарел.

— Ще се грижа, сър — обеща тържествено Дъглас. — Освен това оттук до Уимпол стрийт са само пет минути път пеша.

— Ще се радваме да ни посещавате винаги когато имате време — намеси се контесата с майчинска усмивка. — Права ли съм, Артър?

— Да, скъпа моя, както винаги. Идвайте по всяко време на деня и нощта. — Лорд Дънкан погледна с любов жена си. — Но да не забравяме, че младите хора живеят свой живот.

Дъглас потегли Частити към вратата и двамата слязоха бавно по стълбите. Тя се обърна и с усмивка махна на гостите, излезли да ги изпратят. После се подчини на ръката, която я поведе към колата — красив открит екипаж с двойка бели коне.

— Сега ще ме вдигнеш, за да ме сложиш вътре, нали? — попита тя с примирена въздишка.

— Така повелява обичаят — отговори той и очите му засвяткаха.

— Това е езически обичай. Младоженецът пренася булката през прага, не я хвърля в колата — възрази тя.

— Нали знаеш, че в моите вени тече немалко езическа шотландска кръв — напомни й той и я прегърна. Преди да я качи в колата, попита все още неразбиращо: — Какво каза преди малко сестра ти за някакъв си „летящ холандец“?

— Ами — вероятно е било намек, че шотландците са езичници — обясни с усмивка тя. Без да задава повече въпроси, Дъглас я вдигна високо във въздуха и под аплодисментите на изпращачите я настани на кожената седалка в екипажа.