Бягай и не бързай да се връщаш

XIII

Адамсберг взе такси пред бара, за да отведе Данглар у дома му, след това каза да го закарат под прозорците на Камий. От тротоара се виждаше осветения стъклен покрив на ателието, което тя държеше на тавана. Облегнат на капака на една кола, той постоя няколко минути, загледан в тази светлина, с уморени клепачи. Абсурдният и уморителен ден щеше да се разтвори в тялото на Камий и скоро от фантасмагорията с чумата щяха да останат само парчета, после полупрозрачни късове, после нищо.

Изкачи седемте етажа и безшумно влезе. Когато композираше, Камий оставяше вратата открехната, за да не я прекъсват насред такта. Седнала пред синтезатора си, със слушалки на ушите и ръце върху клавишите, тя му се усмихна и му направи знак с глава, че още не е свършила. Адамсберг остана прав, заслушан в нотите, които се дочуваха от слушалките, и зачака. Младата жена поработи още десетина минути, после свали слушалките и изключи апарата.

— Приключенски филм? — попита Адамсберг.

— Научна фантастика — отвърна Камий и стана. — Сериал. Имам поръчка за шест епизода.

Камий се приближи до Адамсберг и постави ръка на рамото му.

— Някакъв човек, появил се на земята най-неочаквано, надарен с паранормални способности и с намерението да изтреби всичко, което мърда, неизвестно защо. Този въпрос като че ли не вълнува никого. Желанието да убиваш не изисква повече обяснение от желанието да пиеш. Иска да трепе и толкова, това се знае от самото начало. Отличителен белег на чудовището — не се поти.

— Аз също — каза Адамсберг. — Научна фантастика. Още съм в началото на първия епизод и нищо не разбирам. Някакъв човек се е появил на земята с намерението да изтреби всички. Паранормална способност — говори латински.

Посред нощ Камий леко помръдна и Адамсберг отвори очи. Тя бе заспала с глава върху корема му, а той я придържаше с ръце и крака. Позата смътно го заинтригува. Полека се отдръпна, за да й направи място.