Бягство

10

В чакалнята на педиатричното отделение в Медицинския център на Хакенсак един лекар се усмихна окуражаващо на Лейси.

— На косъм беше, но ще се оправи. Освен това Бони много настоява да ви види, госпожице Фаръл.

Придружаваше я Алекс Карбайн. След като изкараха Бони на носилка от операционната зала, Мона, Кит и Джей отидоха с нея до стаята й. Лейси не отиде с тях.

Аз съм виновна, аз — това беше единствената мисъл в главата й. Почти не усещаше главоболието, причинено от куршума, одраскал черепа й. Всъщност цялото й съзнание и тяло бяха безчувствени, сякаш се носеше в някакъв нереален свят без да разбира ужаса на случилото се.

Осъзнавайки загрижеността и обвиненията, които Лейси си отправяше, лекарят каза:

— Госпожице Фаръл, имайте ми доверие. Ръката и рамото, макар и бавно, ще се оправят и ще бъдат като нови. Децата бързо се възстановяват. Освен това бързо забравят.

Като нови, с горчивина си каза Лейси, втренчила безизразен поглед пред себе си. Детето изтича да ми отвори вратата, това беше всичко. Бони ме чакаше да дойда. И това за малко не й отне живота. Дали въобще нещата ще могат да станат „като нови“ след всичко това?

— Лейси, иди да видиш Бони — подкани я Алекс Карбайн.

Лейси се обърна да го погледне, спомняйки си с благодарност как той се беше обадил на 911, докато майка й се опитваше да спре кръвта, която бликаше от рамото на малката Бони.

В стаята на племенницата си Лейси видя Джей и Кит, седнали от двете страни на детското креватче. Майка й стоеше в долния край на леглото и с ледено спокойствие наблюдаваше всичко с тренираното си око на медицинска сестра.

Рамото и горната част на ръката на Бони бяха здраво омотани с бинт. Момиченцето сънливо протестираше:

— Не съм бебе. Не искам в детско креватче.

После забеляза Лейси и личицето й светна.

— Лейси!

Лейси направи усилие, за да се усмихне.

— Страхотна превръзка, сладурче. Къде да се подпиша?

Бони й се усмихна.

— Ти ранена ли си?

Лейси се наведе над креватчето. Ръката на Бони лежеше върху една от възглавниците.

В предсмъртните си мигове ръката на Изабел Уеъринг се протягаше към възглавницата, мъчейки се да извади окървавените страници. Бони е тук сега само защото аз се случих там преди два дни, мислеше си Лейси. И сега можеше да организираме погребението й.

— Тя наистина ще се оправи, Лейси — внимателно каза Кит.

— Не си ли усетила, че те следят? — попита Джей.

— За Бога, Джей, ти си откачил! — сряза го Кит. — Естествено, че не е.

На Бони очите й се затваряха.

Лейси се наведе и я целуна по бузата.

— Ела утре пак — помоли я Бони.

— Преди това трябва да свърша някои неща, но ще дойда пак много скоро — обеща Лейси.

За миг устните на Лейси се задържаха върху бузката на Бони.

Никога повече няма да те излагам на опасност, закле се тя.

В чакалнята Лейси установи, че я очакват инспектори от прокуратурата на Бергън каунти.

— Обадиха ни се от Ню Йорк — обясниха те.

— Инспектор Слоун ли? — попита тя.

— Не. От Главна прокуратура, госпожице Фаръл. Казаха да се погрижим за безопасното ви прибиране.