Бягство

56

Инспектор Слоун нямаше намерение да ходи на работа в неделя. Не беше дежурен, а съпругата му Бети много държеше да се занимае с разчистването на гаража. Обаче когато му се обади дежурният от участъка, за да му предаде, че някакъв познат на Лейси Фаръл се бил обадил на майка й от уличен телефон на 74-та и Мадисън, нищо не можа да го задържи у дома.

Когато пристигна в участъка, сержантът кимна към кабинета на капитана.

— Шефът иска да говори с теб — каза той.

Бузите на капитан Франк Делио бяха доста зачервени, което беше сигурен знак, че нещо или някой е предизвикал гнева му. Днес обаче Слоун веднага забеляза, че в очите на Делио се чете тревога и тъга. Веднага се досети какво означава тази комбинация. Капанът им беше задействал. Успели бяха да хванат ченгето, което играеше двойна игра.

— Снощи късно ми изпратиха касетата от лабораторията — обясни Делио. — Никак няма да ти хареса.

Кой ли е, зачуди се Ед, прехвърляйки в главата си всички лица на колеги от участъка: Тони… Лио… Адам… Джак… Джим.

Той погледна към екрана на монитора. Делио натисна копчето. Ед Слоун се наведе напред. На екрана виждаше собственото си очукано и надупчено бюро, затрупано с какво ли не. Сакото му висеше на облегалката на стола, където го беше оставил, ключовете висяха примамливо от джоба, с цел да привлече вниманието на крадеца, който си беше позволил да открадне веществено доказателство от сейфа му.

В горния ляв ъгъл на екрана можеше да види собственото си теме, докато седеше в стаята за разпити.

— Това е снимано снощи! — възкликна той.

— Да, знам. Гледай какво ще стане сега.

Слоун се загледа напрегнато в екрана, където Ник Марс забързано се изниза от стаята за разпити и се огледа.

В дежурната имаше само двама души. Единият говореше по телефона с гръб към Ник, другият дремеше.

Капитанът и Слоун видяха на екрана как Марс бръкна в джоба на сакото на Слоун и извади връзката с ключове, като ги скри в дланта си, за да не ги забележи някой. Обърна се към големия шкаф, където бяха личните сейфове на служителите, после се завъртя и бързо пъхна ключовете обратно в джоба на сакото на Слоун.

— Точно тук се появих аз — сухо отбеляза Делио — и той се върна в стаята за разпити.

Ед Слоун онемя.

— Баща му беше ченге, дядо му е бил ченге, никой за нищо не го е закачал. Защо?

— Защо въобще има нечестни ченгета? — върна въпроса му Делио. — Ед, засега всичко трябва да си е между нас. Това парче лента не е достатъчно, за да го задържим. Той ти е партньор. Може да каже, че просто е проверявал в джоба ти, защото напоследък си станал небрежен и се е разтревожил, че ще те обвинят отново, ако изчезне още нещо. С неговите честни сини очи, няма начин да не му повярват.

— Трябва да направим нещо. Нямам желание да седим един срещу друг и да си работим все едно нищо не се е случило — заяви Слоун.

— Напротив, точно това ще направиш. Болдуин се е запътил насам. Според него Лейси Фаръл е някъде наблизо. Страшно ми се иска ние да разрешим този случай, само за да му натрием хубавичко носа. Твоята задача сега, както сам се досещаш, е да се погрижиш Ник Марс да няма възможност да унищожи още някое веществено доказателство.

— Ако ми обещаеш десет минути насаме с тази гадина, когато го пипнем окончателно.

Капитанът стана.

— Хайде, Ед. Болдуин ще цъфне всяка секунда.

Днес е ден на невероятните разкрития, горчиво отбеляза Ед Слоун, докато помощникът на федералния прокурор се готвеше да им пусне запис на разговора между майката на Лейси Фаръл и неизвестен мъж.

Когато пуснаха записа, Слоун само леко повдигна вежди и това беше единственият признак на удивление, който си позволи. Гласът му беше добре познат от безбройните посещения на 70-та Източна 13. Говореше Тим Пауърс, управителят на сградата.

И той крие Фаръл в тази кооперация! — Слоун беше изумен.

Останалите седяха тихо и слушаха внимателно записания разговор. Болдуин имаше вид на котарак, току-що изял канарчето. Явно си мисли, че ни показва как трябва да си вършим работата, ядосано си помисли Слоун. Ник Марс седеше леко намръщен, със скръстени в скута ръце — истински Дик Трейси, отбеляза мислено Слоун. Кого ли ще изтича да уведоми, ако разбере, че ангелът-пазител на Лейси Фаръл е Тим Пауърс?

Ед Слоун реши, че засега е достатъчно, ако само още един човек знае къде е отседнала Лейси Фаръл.

И това беше той самият.