Бягство

28

— Защо не сте уведомили господин Ланди по-рано? — тихо попита Стиви Абът.

Беше понеделник следобед. Абът настоя да придружи Джими на срещата с инспектор Слоун и инспектор Марс в 19-ти полицейски участък.

— Много държа да разбера какво става! — ядосано обясни Джими сутринта. Гневът в гласа му беше изписан и върху лицето. — Определено става нещо. Полицията би трябвало да знае къде е Лейси Фаръл. Не може току-така да изчезне. Нали е свидетел по убийство!

— Обади ли им се? — попита Стиви.

— Естествено. Но когато попитах за нея, ми казаха да се обърна към „Паркър & Паркър“, за да назначат нов агент да се занимае с продажбата на апартамента. Само че аз не им се обадих затова. Да не си въобразяват, че ме безпокои продажбата, че става въпрос само за парите? Ама че глупости! Казах им, че отивам да се срещна с тях и че настоявам да ми обяснят някои неща.

Абът много добре знаеше, че заличаването на Хедър от стенописите в ресторанта не само не е намалило гнева на Джими Ланди, но го бе усилило и подтиснало допълнително.

— Ще дойда с теб — настоя той.

Когато пристигнаха, инспектор Слоун и инспектор Марс ги въведоха в залата за разпити до дежурната стая. С неохота си признаха, че след опита за покушение Лейси Фаръл е включена във федералната програма за защита на свидетели.

— Попитах защо господин Ланди не е бил уведомен по-рано за случилото се с госпожица Фаръл — повтори Абът. — Настоявам за отговор.

Слоун започна да вади цигара.

— Господин Абът, вече уверих господин Ланди, че следствието продължава и това е самата истина. Няма да преустановим работа по случая, докато не открием убиеца на Изабел Уеъринг.

— Разказахте ми някаква опашата история за тип, който се занимава с това да посещава скъпи апартаменти под формата на евентуален купувач и след това се връща да ги ограби.

Джими беше готов да избухне отново всеки момент.

— Тогава ми казахте, че смъртта на Изабел се дължи на случайност, че се озовала на неподходящо място в неподходящ момент. Така ли беше? Сега пък ми казвате, че госпожица Фаръл е включена в програмата за защита на свидетели, а също така признавате, че са откраднали дневника под носа ви, тук в полицейския участък. Не си играйте с мен. Това не е случайно убийство и вие го знаете от самото начало.

Еди Слоун виждаше гнева и отвращението в погледа на Джими Ланди. Не му се сърдя, мислеше си инспекторът. Бившата му жена е мъртва; жената, довела убиеца в жилището й, е изчезнала… Знам как бих се чувствал аз на негово място.

И за двамата инспектори последните четири месеца след онази октомврийска вечер, когато от апартамента на 70-та Източна 13 се бяха обадили на 911, бяха ужасни. С развитието на следствието Еди все повече се радваше, че областният прокурор подкрепя действията на канцеларията на федералния прокурор, господин Болдуин. Областният прокурор категорично беше разпоредил да не се приключва следствието по този случай.

— В 19 участък е извършено убийство и независимо дали ни харесва или не, ще трябва да доведем нещата до край — беше казал той на Болдуин. — Ние, разбира се, ще ви даваме информация, но вие също сте длъжни да ни уведомявате за всичко. Когато заловите Саварано, ще ви подкрепим да сключите споразумение за снизхождение на съда, при условие, че той се съгласи да свидетелства. Но ние ще ви сътрудничим само, подчертавам, само ако не се опитвате да ни изместите. Ние също имаме голям интерес от това дело и смятаме да участваме пълноправно.

— Не е опашата история, г-н Ланди — разпалено отвърна Ник Марс. — И ние не по-малко от вас желаем да открием убиеца на госпожа Уеъринг. Но ако госпожица Фаръл не беше отмъкнала дневника от жилището на Изабел Уеъринг, с идеята да го предаде на вас, сега можехме да сме доста по-напред в разследването на случая.

— Но доколкото знам, дневникът е изчезнал след като е бил докаран тук — отвърна Стиви Абът със застрашително тих глас. — Да не би да твърдите, че госпожица Фаръл е направила нещо на дневника?

— Не, не смятаме, че има такова нещо, но не сме напълно сигурни — призна Слоун.

— Бъдете откровен с нас, инспекторе. В какво сте сигурни, освен че напълно сте объркали разследването по случая — озъби се Абът, без повече да прикрива гнева си. — Хайде, Джими. Струва ми се, че е време да си наемем човек, който да разследва нещата от наше име. Полицията явно няма да разкрие нищо.

— Точно това трябваше да направя още щом говорих с Изабел! — възкликна Джими Ланди и скочи на крака. — Настоявам да ми върнете копието от дневника на дъщеря ми преди да сте загубили и него.

— Ние си направихме наши копия — спокойно обясни Слоун. — Ник, донеси копието, което господин Ланди ни даде.

— Веднага, Еди.

Докато чакаха, Слоун се обърна към Джими:

— Господин Ланди, вие казахте, че сте чели дневника преди да ни го дадете.

Джими Ланди се намръщи.

— Да, четох го.

— Казахте, че сте го чели внимателно. Сега бихте ли потвърдили същото?

— Какво означава внимателно? — раздразнено попита Джими. — Прегледах го.

— Вижте, господин Ланди — продължи Слоун, — представям си колко ви е трудно, но ще ви помоля да го прочетете отново много внимателно. Ние също го проучихме и с изключение на няколко двусмислени забележки в началните страници, отнасящи се до някаква случка в Уест Сайд, не можахме да открием нищо, което дори да ни наведе на някаква следа. Госпожа Уеъринг обаче е казала на Лейси Фаръл, че е открила в тези страници нещо, което би могло да докаже, че дъщеря ви не е загинала при случайна злополука…

— Изабел би открила нещо подозрително и в църковен требник — поклати глава Джими.

Настъпи мълчание докато Ник Марс се завърна в залата за разпити с кафяв плик, който подаде на Ланди. Джими го издърпа от ръката му и го отвори. Извади съдържанието отвътре, прехвърли листовете, прочете последната страница и попита:

— Какво се опитвате да направите сега?

Слоун имаше неприятното чувство, че ще чуе нещо, което няма никакво желание да чува.

— Веднага мога да ви кажа, че преди имаше повече листове — продължи Ланди. — Последните две страници от дневника, който аз ви дадох, бяха написани на листове без редове. Много добре помня, защото написаното по тях беше доста неясно. Явно оригиналът на тези няколко страници е бил зацапан с кръв… Беше ми трудно да ги гледам. Къде са те сега? И тях ли сте загубили?