Бягство

48

Когато самолетът й най-сетне излетя в 3:00 следобед, Лейси не се присъедини към спонтанните радостни възгласи и ръкопляскания на останалите пътници. Вместо това се облегна назад и затвори очи, усещайки как примката на страха, която се затягаше все повече около врата й, започва да се отхлабва. Седнала беше на средното място, притисната от един възрастен господин, който дремеше и похъркваше през повечето от времето, докато чакаха да излетят, а от другата й страна седеше явно амбициозен млад чиновник, който през цялото време работеше на лаптопа си, но въпреки това на няколко пъти се опита да завърже разговор с нея.

В продължение на три часа тя не престана да се страхува, че ще отменят полета, че самолетът ще се върне на изхода на летището, където ще я очаква Къртис Колдуел.

Най-сетне се озоваха във въздуха. Имаше няколко часа, докато пристигнат в Чикаго, през които щеше да се чувства в безопасност. Все още беше облечена с анцуга и маратонките, с които сутринта отиде в спортния клуб в Едина. Разхлабила беше колкото може повече маратонката на десния си крак, но не искаше да я свали, защото се страхуваше, че няма да може да я обуе след това. Глезенът й се беше надул двойно и пулсиращата болка пълзеше все по-нагоре към коляното й.

Престани да мислиш за това, казваше си тя. Не бива да позволяваш това да те спре. Имаш късмет, че въобще си жива и усещаш болката. Трябва да си съставиш план за действие.

В Чикаго ще се качи на първия възможен полет за Ню Йорк. Но какво ще правя, когато пристигна там, питаше се тя. Къде да отида? Определено не мога да се върна в моя апартамент. А в никакъв случай не бива да отивам при мама или при Кит — само ще ги изложа на опасност.

Тогава къде?

Вече беше платила един полет с кредитната карта на името на Алис Карол. Сега ще трябва да плати и билета до Ню Йорк. Картата й беше с лимит до триста хиляди долара и вероятно нямаше да й стигне за хотел в Манхатън. Освен това беше сигурна, че когато федералният адвокат разбере, че е изчезнала, моментално ще я потърсят чрез картата. Ако се регистрираше в някой хотел, Гари Болдуин щеше да изпрати агентите си да я открият още преди да съмне. И тогава отново щеше да се озове в капан. Той имаше право да я задържи като свидетел по углавно дело.

Не, трябва да намери друго място, където да отседне, някъде, където няма да постави в опасност никой друг и където никой не би се сетил да я потърси.

Докато самолетът прелиташе над покрития със сняг Среден Запад, Лейси обмисляше възможностите си. Можеше да се обади на Гари Болдуин и да се съгласи да се върне в програмата за защита на свидетели, федералните щяха да я отведат някъде за няколко седмици, докато решат в кой непознат град да я изпратят, където тя щеше отново да заживее живот на друга несъществуваща личност.

В никакъв случай, закле се безмълвно тя пред себе си, по-скоро бих умряла.

Лейси отново си припомни веригата от обстоятелства, които я бяха довели дотук. Ако Изабел Уеъринг не й се беше обадила тогава, за да включат жилището на Хедър Ланди в списъка с имоти за продажба в агенцията, ако беше вдигнала телефона онази вечер и беше говорила с Изабел, когато тя й се обади вечерта преди убийството…

Господи, ако се бях чула с Изабел онази вечер, може би тя щеше да спомене нечие име, размишляваше Лейси. Може би щеше да ми каже какво е открила в дневника на Хедър. „Ман…“ това беше последното нещо, което успя да изрече. Какво означава това? Във всеки случай, смятам, че се доближавам до човека, който се крие зад всичко. Това е очевидно. Явно се беше случило едно от двете възможни неща. Или мама някак си ме е издала, или някой се е добрал до секретна информация вътре в полицията. Може би Свенсън се е обадил в Ню Йорк да ми отпуснат още хиляда и петстотин долара, за да се запиша в клуба в Едина. Може би информацията е изтекла от офиса на областния прокурор. Предали са на когото трябва и готово. Но този вариант й се струваше по-малко вероятен. В програмата бяха включени много хора, които бяха внимателно подбрани и се следяха отблизо.

А майка й? Снощи майка й отиде на вечеря в ресторанта на Алекс Карбайн, спомни си Лейси. Алекс ми е много симпатичен. Държа се великолепно през нощта, когато Бони пострада. Но какво всъщност зная за него? Когато го видях за първи път у Кит, той каза, че познава Хедър.

Джей също може би е познавал Хедър, нашепваше й един глас. Той отрече. Но по незнайна причина, когато споменаха името й, той се обезпокои и се опита да смени темата.

Ами Джими Ланди? Не, не би могъл да е той. Тя бе видяла скръбта в очите му, когато му занесе копието от дневника на Хедър.

Ами ченгетата? Дневникът на Хедър беше изчезнал, след като им го предаде, продължаваше да размишлява Лейси. Сега Джими Ланди иска да знае дали в края на дневника е имало няколко страници без редове. Спомням си тези три страници. Целите бяха изцапани с кръв. Щом копията от тези три страници са изчезнали от полицията, значи на тях трябва да е имало нещо наистина важно.

Копието от дневника беше в сака й, мушнат под предната седалка. Лейси се изкушаваше да го измъкне и да погледне, но реши да изчака до момент, когато би могла да разгледа тези три страници на спокойствие. Мъжът вдясно, онзи с компютъра, й се струваше от хората, които не само ще надничат, но и ще коментират прочетеното, а тя нямаше никакво намерение да разговаря за тези неща. Дори с непознати. Особено пък с непознати!

— Започваме спускане към…

Чикаго, каза си тя. После Ню Йорк. И най-сетне у дома!

Стюардесата завърши дежурната реч за изправянето на седалките и затягането на коланите и после добави:

— Нортуест се извинява за причиненото от лошото време закъснение. Може би ще ви е интересно да научите, че веднага след нашето излитане видимостта се влоши рязко и ние бяхме последният самолет, който излетя. Полетите са били възобновени едва преди няколко минути.

Значи имам поне един час преднина пред преследвача си, който и да е той, каза си Лейси.

Утехата от тази мисъл, обаче, беше пропъдена от друга възможност. Ако някой я преследваше и подозираше, че може да е тръгнала за Ню Йорк, нямаше ли да е по-умно от негова страна да се качи на някой директен полет и да я чака направо там?