Бягство

64

Ед Слоун ясно забелязваше, че партньорът му е неспокоен. В колата беше доста хладно, а от Ник Марс се носеше остра миризма на пот. По бебешки невинното му лице дори избиха капчици.

Инстинктът, който никога не му изневеряваше, подсказваше на Слоун, че нещо не е наред.

— Май е време да влезем вътре и да приберем госпожица Фаръл — рече той.

— Защо, Ед? — изненадано попита Марс. — Ще я приберем, когато излезе навън.

Слоун отвори вратата на колата и извади пистолета си.

— Да вървим.

Лейси не беше сигурна дали наистина е чула някакъв шум на стълбата. Старите къщи понякога издават странни шумове. Определено обаче усети, че атмосферата в стаята някак се промени, сякаш температурата вътре падна изведнъж с няколко градуса. Лоти Хофман също го усети и Лейси забеляза промяната в погледа й.

По-късно тя осъзна, че това, което е усетила, е било приближаването на злото, което коварно се промъкваше все по-наблизо, обгръщаше я така, че почти можеше да го докосне.

Същата хладна тръпка беше усетила и докато се криеше в дрешника, за да види как Къртис Колдуел слиза по стълбите след като беше застрелял Изабел. Тогава отново долови същия звук. Чуваше се едва-едва, но несъмнено беше истински. Не си въобразяваше! Вече беше сигурна и сърцето й заби ускорено. На стълбите ставаше нещо!

Сега ще умра, каза си тя.

Видя ужаса да се прокрадва в погледа на госпожа Хофман, затова сложи пръст на устните си, за да не се издаде. Той се спускаше по стълбите безкрайно бавно, играеше си като котка с мишки. Лейси се огледа из стаята — имаше една единствена врата и тя водеше точно към коридора със стълбите. Нямаше изход. Намираха се в капан!

Очите й се спряха на стъкленото преспапие върху масичката за кафе. Беше с размерите на топка за бейзбол и сигурно беше доста тежко. Само че не би могла да го стигне без да стане от мястото си, а се страхуваше да опита. Вместо това докосна госпожа Хофман по ръката и посочи преспапието.

Лейси виждаше цялата долна част на стълбата. Той вече се намираше точно там. През дървените пречки на перилата се виждаше отлично лъснатата му обувка.

Треперещата немощна старческа ръка сграбчи преспапието и го подаде на Лейси. Лейси се изправи, отметна назад ръка и в мига, когато убиецът, когото тя познаваше под името Колдуел, се подаде в цял ръст, тя с всички сили запрати по него стъклената топка, прицелвайки се в гърдите му.

Тежкото стъкло го улучи в горната част на корема, точно когато се готвеше да изтича набързо по останалите няколко стъпала. Ударът го накара да се препъне и да изтърве пистолета. Лейси незабавно се спусна към него, за да го изрита надалеч. В същия миг госпожа Хофман с несигурни стъпки се добра до входната врата. Отвори я и се разкрещя навън.

Инспектор Слоун се втурна в коридора покрай нея. Точно в момента, когато пръстите на Саварано обхващаха дръжката на пистолета, Слоун вдигна крак и го стовари върху китката му. Зад него Ник Марс насочи пистолета си към главата на Саварано и се опита да дръпне спусъка.

— Не! — изкрещя Лейси.

Слоун се завъртя и удари партньора си по ръката, което накара куршума да се забие вместо в главата в крака на Саварано. Той нададе страшен вой.

Зашеметена, Лейси наблюдаваше как Слоун сложи белезници на убиеца на Изабел Уеъринг. Отвън долетя вой на полицейски сирени. Най-сетне тя се осмели да погледне в очите Саварано, чийто поглед я преследваше през последните няколко месеца. Леденосини ириси, смъртоносночерни зеници — очи на убиец. Но внезапно тя видя нещо ново в тях.

Страх.

Федералният прокурор Гари Болдуин се появи внезапно. Беше заобиколен от множество агенти. Той изгледа Слоун, после Лейси, след това Саварано.

— Значи ни изпреварихте — процеди той.

Гласът му, макар и неохотно, изразяваше уважение.

— Надявах се да го хвана преди вас, но няма значение. Важното е, че свършихме работа. Моите поздравления.

Той се облегна на рамото на Саварано.

— Здравей, Сенди — тихо рече той. — Търсех те навсякъде. Запазил съм ти клетка на твое име — най-тъмната и най-тясна килия в Марион, най-строгият затвор в цялата страна. Сигурно няма да ти хареса, но знае ли човек? Някои хора не успяват да опазят разума си достатъчно дълго, за да им пука. Все едно, помисли си добре, Сенди. Една клетчица. Само за теб. Малка, тясна килийка. Все за теб, до края на живота ти, Сенди.

Болдуин се изправи и се обърна към Лейси.

— Добре ли сте, госпожице Фаръл?

Тя кимна.

— Някои не са.

Слоун отиде при Ник Марс, чието лице беше тебеширенобяло. С пистолет в ръка, той бръкна в сакото на партньора си и му взе белезниците.

— Кражбата на веществени доказателства е достатъчно голямо провинение. Опитът за убийство е не по-малко тежко. Нали знаеш какво трябва да направиш, Ник?

Ник постави ръце зад гърба си и се обърна. Слоун щракна личните белезници на Ник около собствените му китки.

— Сега са си само твои, Ник — мрачно се ухили той.