Джими Ланди не излезе от кабинета си цял следобед. Стиви Абът надникна няколко пъти.
— Джими, добре ли си? — попита той.
— Никога не съм бил по-добре, Стиви — отвърна той.
— Не изглеждаш добре. Защо не престанеш да четеш дневника на Хедър. Така само се разстройваш.
— Престани да ме учиш какво да правя.
— Добре, печелиш. Обещавам, че повече няма да те безпокоя, но нали знаеш, Джими — винаги съм тук, ако ти дотрябвам за нещо.
— Да, Стиви, знам.
В пет часа се обади инспектор Слоун.
— Господин Ланди — каза той, — намирам се в участъка. Реших, че е редно да ви уведомя, че убиецът на бившата ви жена е задържан. Госпожица Фаръл го идентифицира. Освен това срещу него е предявено обвинение в убийството на Макс Хофман. А може би ще успеем да докажем, че той е изблъскал и колата на дъщеря ви от пътя.
— Кой е той?
На Джими Ланди му се струваше, че е лишен от всякакви чувства — не изпитваше нито гняв, нито изненада, нито дори тъга.
— Казва се Сенди Саварано. Наемен убиец. Очакваме да ни окаже пълно сътрудничество по време на следствието. Не му се ще да попадне в затвора.
— На кой му се ще? — отвърна Джими. — Кой го е наел?
— Очакваме да научим всеки момент. Просто чакаме Сенди да запее. Между другото, заловихме и една доста по-дребна риба — заподозрян е в кражбата на дневника на дъщеря ви.
— Заподозрян?
— Да, в съдебен смисъл, макар да не си го признава. Но той се кълне, че не е вземал трите страници без редове, които смятахте, че са се изгубили. Вероятно съдружникът ви е прав. Те никога не са били при нас.
— Да, никога не са били у вас — съгласи се Джими. — Сега разбирам и аз. Моят съдружник явно знае доста неща.
— Госпожица Фаръл в момента е тук и дава показания, господине. Тя иска да ви каже нещо.
— Дайте ми я.
— Господин Ланди — започна Лейси, — страшно се радвам, че всичко свърши. За мен беше страшно изпитание, за вас предполагам също. Госпожа Хофман е тук при мен. Тя иска да говори с вас.
— Свържете я.
— Видях я в Мохонк — започна Лоти Хофман. — Беше с един мъж и когато го описах на Макс, той страшно се разстрои. Каза, че бил рекетьор, търговец на наркотици, но никой не го подозирал, най-малко Хедър. Тя нямала представа какъв е…
Макар да беше чувала всичко това по-рано, Лейси изтръпна, като си представи ужасяващите убийства, извършени след като Макс Хофман беше предупредил Хедър за онзи, с когото се е срещала. Тя внимателно слушаше описанието, което госпожа Хофман правеше на мъжа, когото беше видяла през онзи ден.
Определено не е сред моите познати, с облекчение отбеляза Лейси.
Слоун пое слушалката от госпожа Хофман.
— Познавате ли мъж с подобно описание, господин Ланди?
Той остана да слуша за миг, после се обърна към Лейси и госпожа Хофман.
— Господин Ланди ще се радва, ако се отбием при него в кабинета му.
Лейси искаше да се прибере в собственото си жилище, да се потопи във ваната, да се облече в собствените си дрехи и да отиде у Кит, за да се види с близките си. Навярно те вечеряха по-късно тази вечер и Бони сигурно беше останала с тях.
— Само при условие, че е за съвсем малко — отвърна тя.
— Само за малко — обеща Слоун. — После лично ще закарам госпожа Хофман до тях.
Извикаха Слоун на телефона точно когато щяха да потеглят от участъка. Когато най-сетне тръгнаха, той рече:
— У Ланди ще се видим и с други познати. Болдуин също е тръгнал натам.
Момичето в приемната ги отведе на горния етаж, където ги очакваше Джими. Лоти Хофман се възхити от прекрасното обзавеждане и Джими обясни:
— По-рано ресторантът беше доста по-малък. Навремето тук беше детската стая на Хедър.
Лейси си помисли, че в равния, почти безизразен глас на Ланди, има нещо, което й напомня за неестествено спокоен океан — океан, чието подводно течение е готово всеки миг да се превърне в цунами.
— Опишете ми пак мъжа, когото сте видели с дъщеря ми, моля ви, госпожо Хофман.
— Беше много хубав мъж…
— Чакайте. Бих искал и съдружникът ми да го чуе.
Той се обърна към вътрешната уредба.
— Стиви, можеш ли да дойдеш за секунда?
Стиви Абът влезе усмихнат в кабинета.
— Най-сетне реши да се измъкнеш от пашкула си, Джими. О, Съжалявам, не знаех, че имаш посетители.
— Много интересни посетители, Стиви. Госпожо Хофман, какво има?
Лоти Хофман сочеше към Абът. Лицето й беше бяло като платно.
— Точно вас видях с Хедър. Вие сте този, който Макс каза, че бил търговец на наркотици, рекетьор и крадец. Вие сте причината да остана вдовица…
— За какво говорите? — попита Абът.
Веждите му застрашително се свъсиха, веселото изражение се смъкна като маска от лицето му. Лейси за миг си помисли, че е невъзможно да си представи този хубав, обикновено весел мъж, в ролята на убиец.
Придружен от десетина агенти, федералният прокурор Гари Болдуин също влезе в стаята.
— Тя говори за това, господин Абът, че вие сте убиец, че сте наредили съпругът й да бъде убит, защото е знаел прекалено много. Той е напуснал работата си тук, защото е виждал какво правите и му е било ясно, че животът му няма да струва пукната пара, ако разберете, че знае какъв сте. Вие сте преустановили контактите с редовните снабдители като Джей Тейлър и сте започнали да търгувате с мафиотски фирми, където повечето стока е крадена. По същия начин сте постъпили и с казиното. И това е само част от дейността ви.
— Макс не е можел да премълчи пред Хедър какъв сте. А тя е трябвало да реши дали да ви остави да мамите баща й или да му разкаже как точно е научила истината за вас.
— Вие обаче не сте й оставили никакъв шанс. Саварано ни каза, че сте се обадили на Хедър и сте й казали, че Джими е получил инфаркт и тя трябва да се върне веднага. Саварано я е причакал. След това, когато Изабел Уеъринг не престанала да се съмнява, че Хедър е загинала при обикновена злополука, вие сте решили, че е станала прекалено опасна за вас.
— Това е лъжа — изкрещя Абът. — Джими, никога не съм…
— Напротив — спокойно отвърна Джими. — Ти си убил Макс Хофман и си постъпил по същия начин и с майката на дъщеря ми. И с Хедър също. Ти си я убил. Защо трябваше да забъркваш и нея? Та ти можеше да имаш всички жени, които пожелаеш.
Очите на Джими светеха от гняв, ръцете му се стегнаха в огромни юмруци, изпълненият му с неописуема мъка вик взриви стаята.
— И си оставил детето ми да изгори живо в колата — прогърмя той. — Ти… ти…
Джими Ланди се хвърли към Абът през бюрото и го сграбчи за гърлото с яките си ръце. Наложи се Слоун и цялата група агенти на Болдуин да го откъснат оттам.
Сърцераздирателните хлипания на Джими отекваха из цялата сграда, докато Болдуин отвеждаше Стиви Абът навън.
От болничното си легло Сенди Саварано се беше съгласил да даде пълни показания.
В осем часа шофьорът, когото Джей беше изпратил, за да вземе Лейси от жилището й, се обади да каже, че е на входа. Лейси нямаше търпение да се види с близките си, но преди това искаше да се обади по телефона. Толкова много имаше да разказва на Том. Болдуин, който изведнъж се беше превърнал в неин приятел и съюзник, й каза:
— Отървахте се. Саварано се съгласи да свидетелства и няма да имаме нужда от вашите показания, за да хванем Абът. Така че при вас всичко е наред. Но поне временно не се показвайте много. Защо не заминете някъде да си починете, докато всичко отмине?
Тя отвърна полу на шега.
— Нали знаете, че си имам квартира и работа в Минесота. Може да се върна там.
Лейси набра номера на Том. Добре познатият глас й се стори напрегнат и притеснен.
— Ало? — каза той.
— Том?
— Алис, къде си? Добре ли си?
— Никога не съм била по-добре, Том. А ти?
— Страшно се тревожех! Място не можех да си намеря, откакто изчезна.
— Това е дълга история. Обещавам, че ще я чуеш цялата.
Тя млъкна за малко.
— Има само едно нещо… Алис вече не живее тук. Смяташ ли, че би могъл отсега нататък да ме наричаш Лейси? Името ми е Лейси Фаръл.