Чугуненият ездач

14. ПУШКИН — НАША БОЙНА СЛАВА

Когато умира добър човек, а още повече Пушкин, веднага ще се съберат много хора и ще гледат: не може ли да се направи нещо? Тъй като да върнат добрия човек, а още повече Пушкин, е невъзможно, събралите се решават да разяснят на останалите как добрият човек е живял, и какво е ял, и какви предмети е използвал, и какво е имал предвид, като е написал думата „чернь“.

С голямо закъснение се устреми към Пушкин в двайсетте години Егор Хасбулатович Рогозулин, но твърде юнашки се устреми: съчини и напечата брошурата „Тайната на брадата на Черномор“. В брошурата той неопровержимо доказа: ако в поемата „Руслан и Людмила“ навсякъде, където става дума за Черномор, вместо думата „брада“ се замести с „елда“12, ще се получи много хубаво и закачливо. Брошурата накуп с автора я обвиниха в порнография и я изгориха, при това авторът не изгоря, а избяга в стоманените обятия на ЛЕФ. Там той за две бройки смени гледната си точка за Пушкин и за две бройки обясни, че Александър Сергеевич е певец на ръцете, краката и някои други работи, без които пролетариатът спокойно ще мине. За това също му триха сол на главата. Наложи се да бяга при конструктивистите, да овладее близката професия на металург и да създаде книгата „Завод богатир“, която не е остаряла и до днес, понеже оборудването в тоя завод оттогава не е сменяно.

Един от първите Рогозулин съобрази, че за удобство на литературоведите трябва всички писатели да се съберат накуп. За съжаление, на известната картина, изобразяваща срещата на писателите в квартирата на Горки, няма да видим Егор Хасбулатович, тъй като той седи под масата в краката на Фадеев. Поради това стана недоразумение и Рогозулин едва не го застреляха, но не улучиха.

Потресен от избавлението от куршума на ГПУ, Егор Хасбулатович незабавно формулира определение за социалистическия реализъм и го внуши на всички непосредствено изпод масата. За това под масата паднаха немалко вкусни парчета, а Демян Бедни дори пожертва своята чаша водка. Ето така, съвсем евтино, нашата литература получи ценен подарък, да се разплати за който не може и до днес.

В 1937 година на страната бе заповядано да празнува радостно събитие: сто години откак Пушкин го няма. Егор Хасбулатович живна, силно се постара и откри десета глава на „Онегин“. Тази глава доста се отличаваше от онези, които намериха конкурентите: в нея Александър Сергеевич предричаше събитията в Русия сто години напред. Приличаше си много, някои дори се объркваха:

Егор Хасбулатович се приготви за почести, но критикът Ермилов намери, че стиховете

прекалено топло се изказват за НЕП-а, който ние отхвърлихме по дяволите.

Пътьом Егор Хасбулатович пусна брошурата „Кучият син Дантес“. В нея се разказваше, че убиецът на поета наистина бил порождение на безотговорните опити на престъпния химик Лаперуз над домашни животни. Като доказателство се прилагаше снимка на кучешка опашка, принадлежала неизвестно на кого.

В 1939 година Егор Хасбулатович дори беше представен на Рибентроп по време на известната визита, и поразеният Рибентроп каза, че във ведомството на доктор Гьобелс се е нагледал и наслушал на какво ли не, но такова… Похвалата на хитлеристкия дипломат беше нож с две остриета, но всичко се размина.

Къде е прекарал Егор Хасбулатович тежките военни години — никой не знае. Жена му само казваше: „По четиристотин грама масло на човек! Как оцеляхме?“ Наистина помнят, че при евакуацията той успял да се натовари в два вагона, а от разгромена Германия домъкнал още два вагона всякакво имущество.

Не успял още да изтрие лице от въображаемите барутни сажди, Рогозулин се хвърли в самия водовъртеж на борбата на идеологическите фронтове. За срам на английския език доказа, че той се явява добре развален руски, и Шекспировото „my sweat“ не е нищо друго освен нашето ласкаво „мой свет“, а самият Шекспир е ратай на Иван Грозни, избягал от прогресивния цар в Албион на самоделни криле с парно задвижване.

Той не забрави и Пушкин: никакъв етиопец не е той, не е арап, прадядо му получил прозвището „Анибал“ от Петър I на пияна глава, тъй като много пътувал и скитал, но винаги се измъквал от трудни ситуации.

Оцелял благополучно в най-тежките времена, Егор Хасбулатович не се опази тогава, когато целият живот омекна и се поотпусна. Той дръзко реши да издигне литературознанието в ранг на точна наука и напълно самостоятелно разработи единица за оценка на всяко творение. Тази единица се наричаше „епическа сила“ и беше подобна на конската.

Когато с помощта на методиката на Рогозулин почнаха да ревизират литературните запаси, се оказа, че романът на М. Бубеннов „Бялата бреза“13 е двайсет и два пъти по-мощен от „Тихия Дон“ на Шолохов. Великият писател-хуманист в закрито писмо поиска Рогозулин да бъде съден за компания със Синявски и Даниел14 и да го осъдят на разстрел. Когато не стана както искаше, той смъртно се обиди и завинаги се затвори в бездните на своя хуманизъм.

Трябва ли да казваме, че в санитарната служба Рогозулин преживя втора младост, понеже първата вече за нищо не ставаше.