Чугуненият ездач

16. НАШАТА РУЛЕВА СЪВЕСТ

Вечерта в стаята комисарят Потрошилов разсъждаваше:

— Нещо много бърза нашият Кузма! Може да се каже, взима младежа от гърнето и направо в санитарната служба! Дружинник не е бил нито веднъж, един свестен донос не може да състави, а направо там…

— Че как постъпват в службата, Шалва Евсеевич? — попита Тихон.

— Там е работата — как. Виждаш ли, синко, санитарната служба — това не ти е буркан с краставици. А да влезеш в нея трябва тъй: първо да дочакаш, когато сърцето те потегли. Когато ето тук под самото сърчице, така тихичко зашепне: „Тиша! Тиша! Ела тук! Ела тук! Аз съм санитарната служба, авангард на всички хора!“ Само тогава! Ето обитателят Синелников говори и клевети, че в санитарната служба отиват заради дажбите. Дажбите наистина не са лоши, усилени: сух колбас „Професионален“ две пръчки, сандък консерви „Козли в натюр“, килограм бонбони „Театрален живот“ и още много други вкуснотии. Но затова каква отговорност е! Нали санитарната служба, каквото и да става, е винаги на предния край! Това е все едно пръв да се вдигаш в атака!

— А защо тогава — попита Тихон — сутрин те не стават първи, а спят най-дълго от всички?

— Мълчи! Чужда песен пееш! Това ние спим като заклани, а у тях и насън процесът на грижи за нас, необхванатите, не спира. На тях им показват такива тематични сънища, сякаш политическо обучение насън. Като задочен университет за милионите. Не е шега! Санитарната служба може да замени на хората много неща…

— Например мозъците — забеляза чичо Саня.

— Подлеци са твоите мозъци! Те без конвой, без да ги държиш изкъсо, каквото си щат ще измислят!

— А вие самият, Шалва Евсеевич, защо не влезете в нея? — попита Тихон. Чичо Саня се захили, а наркомът Потрошилов се омърлуши:

— Аз, синко, съм свързан с друга организация до смъртта си! Тя ми е бог, цар и воински началник! Който се числи в нея, не може да влезе в друга — ще се получи фракция и двуличие. А вие, сволочи, дори първична партийна организация нямате и няма къде да се закрепи човек! — с неочаквана злоба завърши той.

— Да, прослужените години едва ли ще ви ги признаят — каза чичо Саня.

— И аз ще ходя да ритам хората, да бия инжекции? — попита Тихон, дали с радост, дали обратно.

— Строгост е нужна, дисциплина — каза комисарят. — Ето на красноярския пункт имаше случай… Но по-добре да ви го разкажа друг път. А ти засега прочети теорията, вземи поне „Историята на санитарната служба“, за да не се отклоняваш от правилния курс.

Тази книга открито се държеше във всички стаи като задължително четиво. Честно казано, това беше не книга, а брошура и нищо повече. Беше я написал в своето мрачно време първият ръководител на санитарната служба Нафик Героев. Брошурата твърдеше, че това славно и непреодолимо движение е възникнало в ранния период, когато Заведението било разтърсвано от смутове и граждански войни, заплашващи да унищожат завоеванията на кузмизма-никитизма. Санитарната служба се била родила в самите недра на народа, в самия водовъртеж на битките, бидейки плът от плътта на масите.

Самият Нафик Аблазизович произхождаше от една малка, но много енергична югоизточна народност15. Ако трябва да сме точни, в тази народност възрастните мъже бяха всичко пет души: четирима народни поети и един овчар — тъкмо Нафик Аблазизович. На Нафик Аблазизович му беше скучно да пасе овцете, докато съплеменниците му съчиняват оди за богатира Ежов16. Самият той съчиняваше съвсем не по-лоши и от време на време ги пееше на земляците си, които със смях ги отхвърляха. Тогава Нафик Аблазизович, възползвайки се от войната, вместо стихове написа донос, че тези вражески поети само чакат Хитлер и дори са му приготвили за подарък бял кон. Заточиха поетите на Крайния Север, по пътя застреляха половината. Няколко години Героев беше най-яркият представител и любим син на своя народ. От тези времена е останала съчинената от него приспивна песен:

Но времената се смениха, остатъците от поетите се върнаха от Крайния Север, търсейки да заколят Нафик Аблазизович по законите на шариата и просто по съвест. Нафик Героев бягаше от убийците из цялата страна, докато знаещи хора не го посъветваха да престои малко в Заведението, където няма как да го достигне отмъстителен кинжал. Той така и направи. Опомни се, както и много други, но беше късно. А в Заведението все още „се издигаше зората на времето“. Тези думи в „История на санитарната служба“ се повтаряха доста често, и Тихон не можеше да разбере откъде точно се е издигала. В Заведението по всякакъв повод избухвали бунтове и смутове. Причините бяха на пръв поглед незначителни. Тогава нямало телевизия, радиопрограмите се предавали с помощта на кръгли, черни, страшни високоговорители. Всеки божи ден оттам се чувало:

— Днес в тържествена обстановка, обкръжен от народното признание и най-дълбоко уважение, ръководителят като Володя Кузма Никитич Хегемонов прие намиращата се на дружеска визита в столовата храна. В състава на приетата вътре делегация влизат варени яребици, мус от шунка, супа с рулца, крем от разбита сметана с банани. Всички гореупоменати компоненти прекрасно се усвояват от организма и носят със себе си за Кузма Никитич нов заряд от идейна сила, бодрост и нравствено здраве.

Уж тези съобщения смущавали обитателите.

— Нима може такова издевателство над стомаха? — казвали едни. — Не жали себе си Кузма Никитич, не се пази: вижда се, иска да ни остави горки сирачета без идейно ръководство. Нека мине на ябълкова диета! Сами ще се откажем от кирзата, ако не премине!

— Не, подлеци, лъжете! — заявявали други. — От ябълковата диета Кузма Никитич мигом ще ритне топа! Трябва на суровоядство да се превключи!

И почвали да се бият, осакатявайки се един друг.

Така гласеше брошурата. Всъщност по това време се бе случил сериозен недостиг на кирза, тъй като Заведението се намираше в зона на рисково снабдяване. Обитателите започнаха да протестират и да линчуват готвачите. Тогава на Нафик Аблазизович му дойде мисълта да събере най-съзнателните обитатели в особен челен отряд за поддържане на правопорядъка и законите на кузмизма-никитизма. Отрядът беше организиран, бунтовете зверски потушени, но не разпуснаха личния състав: Кузма Никитич му нареди да съществува в качеството на авангард. Тогава се роди и названието. Някой си спомни, че е имало в историята организация със същите функции и задачи и тази организация се е наричала „СС“ или нещо от тоя род. Поради давност на годините разтълкуването на тази абревиатура се оказа невъзможно. А Кузма Никитич го изтълкува така: „Санитарна служба“.

Скоро Тихон Гренадеров се измъчи да чете, понеже Нафик Аблазизович пишеше с лошо римувана проза. Тихон само погледна съдържанието.

Последният пункт трябва да се разшифрова специално. Работата е там, че по време на военни действия, когато се сражаваха с клонорезците или псевдохегелианците, когато римци и гърчани опитваха да обсаждат още ниското Заведение, у всички сътрудници на санитарната служба незабавно започваха страшни гърчове и позиви, така наречените „бойни схватки“, и теглото на сраженията падаше върху редовите обитатели.

Точно същото ставаше, когато се случваше изоставане в шивашките работилници и Кузма Никитич гонеше целия личен състав на ударна работа. Гърчовете у санитарите се възобновяваха и този път се наричаха „трудови схватки“.

Освен всички тези събития, Тихон следваше да изучи и Химна на санитарната служба.

Останалите двайсет и осем куплета Тихон не дочете — нека ги пропуснем и ние.

За членовете на санитарната служба въведоха униформа: горнище с цвят маренго и долнище с цвят каки за редовия състав и обратно — за ръководния.

Главното условие за приемане в непомръкващите редове беше най-бедният произход. Нафик Героев даже измисли хитър тест. Питаха кандидата:

— Кажете, любезни, често ли у вас вкъщи на масата е нямало месо?

— Често! — гордо казваше кандидатът и се проваляше.

— Аха! Значи през цялото останало време е имало, мутро буржоазна? Марш навън! Бийте му шута!

А ако изпитваният честно казваше, че не, не често, в отговор се чуваше:

— Значи през всичките останали дни сте постили, сиромасите? Идвай тук, попълни анкетата!

Това беше още един капан. Следваше да се обърнеш за това към някой грамотен началник и в никакъв случай да не показваш, че можеш да направиш това самостоятелно. Защото сега всички станаха много грамотни, а да се бъхти с инжекциите никой не иска.