Чугуненият ездач

21. НЕ Е ВОДИЦА

Семьон Агресора и Терентий Тетерин не си мътеха главите с паметника — внимателно го огледаха, не намериха свои символи, плюха и го забравиха. За работа те си бяха харесали най-далечната и дълбока галерия. Там, далеч от любопитни очи, те провеждаха закрити заседания на масонската ложа, обсъждаха много от най-коварните и престъпни планове за световно господство. Лошо се пише на човечеството, когато Семьон и Терентий успеят да излязат на свобода! Терентий смяташе да подчини на себе си международната наркомафия, а Агресора — ционисткото лоби. С лопатите работеха не твърде много, без да бързат, защото отдавна бяха оплели санитаря-десетник в лепкавите си мрежи.

Но в този ден двамата решиха съвсем да си починат.

— Никакви сили нямам повече — съобщи Семьон Агресора. — Явно мисията на моя народ на тази земя е изпълнена.

— И аз спирам — съгласи се Тетерин. — Колко време се бъхтя заради теб? Аз бачкам, а ти или на цигулка, или кино снимаш…

— Но аз нямам никаква цигулка, аз не умея на цигулка! — възмути се Агресора. И заби моторизирания си бел дълбоко в земята, давайки да се разбере, че не възнамерява да го измъкне днес.

Терентий заби лопатата си до него — още по-дълбоко. Изпод лопатата нещо пръсна.

— Мамка му — кладенец изкопахме! — досети се Тетерин.

— Да бягаме, глупако! — закрещя Семьон. — Това са подземни води! Аз предупреждавах, че не бива да копаем дълбоко…

И тайните масони, вземайки подотчетния инвентар, бързо и ловко се качиха горе.

Санитарят-десетник, оплетен в мрежите на заговорниците, все пак се смая от такава наглост и искаше да ги срита надолу, но…

— Защо са ви разкървавени мутрите? — попита той. — Пак ли не можахте да разделите консервите?

И наистина, мутрите на масоните бяха в кръв.

— Какво, значи сега такава вода извира? — учуди се Агресора.

Терентий се обърса, погледна ръкава си:

— Вярно бе. На ти сега кладенец!

Дотича санитарното началство. Началството не повярва на вечно лъжещите масони и прати десетника на проверка. Десетникът зашляпа надолу и се върна като от филм на ужасите. Началството нареди да си траят и да затворят масоните за секретност в ареста. Не успя да хлопне вратата зад тях, а ямата се напълни до края…

Докладваха на Павел Янович. Да каже на Кузма Никитич цялата истина той не се реши — рапортува, че е открито находище на нефт, нефтените работници на Заведението още днес пристъпват към експлоатация и строителство на нефтопровода Родина — Мюнхен по съвместен проект. При това той изпроси за себе си и най-близкото обкръжение усилени дажби.

В голямата страна такава глупост би минала за чиста истина. Но първо, нефтът мирише на нефт. А второ, кръвта мирише на кръв. Замириса на кръв.

Първи усетиха миризмата кръвопийците със стаж, като Шалва Евсеевич.

— Дойде временцето, синко! — зарадва той Тихон Гренадеров.

— Какво временце?

— Ами нашето — на старите орли! А и за вас, комсомолците-орлета, ще има плячка! Разбирам аз — свърши либерализмът!

— Как така?

— Сега ще ти обясня. Ето ние с теб седим тук. А срещу нас на държавното легло нахално спи и хърка обитателят Синелников. Как смяташ — с нас ли е той сега?

— Като че ли не.

— Значи е против нас?

— Така излиза…

— А ако е против нас — бий го на моя отговорност!

Тихон Гренадеров помисли и се отказа. Шалва Евсеевич също помисли и се отказа, страхувайки се да не получи по мутрата. Тогава комисарят реши да смени подхода:

— Тиша, сега ще ти го обясня още по-добре. Как мислиш, ако почнем да учим на ум обитателя Синелников — той ще ни го върне ли?

— Разбира се, ще ни го върне.

— Значи няма да се предаде? А ако врагът не се предава, добрите хора какво правят с него?

— Че той само тихо лежи и спи.

— Глупости! Той не спи, а приспива бдителността ни! Мислиш, заради кого седим затворени тук в Заведението? Ами ето, заради ето такива седим! Преброй колко ръце има той!

— Една, две — две ръце…

— Винаги съм казвал, че е двуръчник23! Колко пъти съм сигнализирал — все без полза…

— Ами че ти, чичо комисар, също си двуръчник…

— Аз да съм двуръчник? Че аз още от двайсет и девета година! Такива като вас! С ей тия ръце!

Тук миризмата на кръв удари в главата Шалва Евсеевич особено силно, и той се нахвърли върху Тихон. Тихон с едната си дълга ръка вдигна Шалва Евсеевич над пода, а с другата взе да буди чичо Саня. Чичо Саня се събуди без удоволствие, подуши с нос…

— А-а, ето каква е работата! Ударило е старата гвардия! Шалва Евсеевич, нали ти казвах, че историята не върви заднишком, какво беснееш?

Комисарят Потрошилов се удряше в Тихоновия юмрук и викаше:

— Другарю Курски! По-широко прилагайте разстрелите! Повишавайте масовостта на терора!24 За нашия Миронич! Смърт на наемниците от всички видове!

Е, тук и Тихон озверя! Той почна да блъска Шалва Евсеевич в каквото му попадне и крещеше странно:

— Ето как, ето как бие нашият „Спартак“!

Чичо Саня едвам ги раздели по ъглите, но и той кой знае защо действаше по-твърдо от обичайното.

В Заведението се надигна страшен ропот. Във всяка стая обитателите взеха да си припомнят един на друг обиди — лични, на баща, на майка, класови, общочовешки, национално-териториални, стари, нови, за три години напред. Обитателите дори почнаха да трошат държавните мебели, за да могат с техните фрагменти да се обезобразяват един друг и така да възстановят историческата справедливост.

Дори в самата санитарна служба отнякъде се появиха две крила: дясно и ляво. Десните твърдяха, че безсмъртието е крайна цел на кузмизма-никитизма, а левите — че то е само средство за постигане на борбата за освобождение на човечеството по целия свят. А тук още Васичкин припомни на Тиртични за укритата от приятеля му още през 1968 година бутилка водка „Кориандрова“. Двете крила със страшни викове се нахвърлиха едно срещу друго. Само пряката заплаха за снемане от дажби, обявена от Павел Янович, успя да ги удържи от взаимно изтребление. Усмирените санитари хванаха велосипедните вериги и се хвърлиха да въвеждат ред.

Когато всички повече или по-малко се усмириха, пред личния състав се изказа по телевизията Друбецкой-заде. Като бивш син на геолог той квалифицирано обясни, че от земята не извира никаква кръв, а най-обикновена руда. Ненапразно в Русия на кръвопускането казват така — мятане на руда. Освен това нефтът на Марс, както ни учат фантастите, е именно червен на цвят, но там никой не прави от това трагедия. А виж, обитателите с несанкционираното си безчинство са огорчили Кузма Никитич. Затова той заповядва паникьорите и кресльовците да се наказват строго, а останалите да пият успокоително, колкото поемат.

Поеха, както се казва, много, и всички се успокоиха. Само за масоните, заключени в карцера, забравиха. И те се млатеха, колкото им сили държат. Но после също се успокоиха и заспаха прегърнати, тъй като в дранголника не се полагат одеяла и прочие.

Заведението заспа, кръвта от земята тихичко течеше и течеше, и пропиваше пръстта, и тя ставаше течна и лепкава, но никой не забеляза как под тежестта на зданието пръстта лекичко поддаде. Два сантиметра, не повече. Само чугуненият ездач на постамента сякаш се размърда, но и това не забеляза никой, тъй като уставът забраняваше на часовите да се пулят към охранявания обект.