Чугуненият ездач

18. ДЕНЯТ НА ВЪЗДВИЖЕНИЕТО

В едно прекрасно утро, когато Тихон Гренадеров с голям интерес сънуваше картини от предишния си живот, напразно стараейки се да запомни поне малко от тях, още преди сирената, преди изгрев, взеха да го будят и дърпат. Това беше Шалва Евсеевич.

— Ставай, синко! — изкомандва той. — Празник е днес! Всички като един ще вземем участие според силите си, ще въодушевим с личен пример…

Комисарят Потрошилов хвърли поглед към чичо Саня Синелников, но той вече се надигаше, мърморейки в смисъл, че ако не беше осветената от векове традиция, никой и никога не би успял да вдигне него, чичо Саня, от леглото.

— Нова година! — зарадва се Тихон, припомняйки си нещо.

— Ей че си глупав, братко! — каза Шалва Евсеевич. — Това е празник на изостаналите хора, твойта Нова година. А ние тук си имаме свой празник, народен! Такъв празник няма нито един народ!

Чичо Саня забеляза, че най-изостаналите племена на Огнена Земя съвсем определено си имат такъв празник, само че там той свършва с всеобщо грехопадение и актове на канибализъм.

— Днес е Денят на Въздвижението! — обяви накрая Шалва Евсеевич, скъса пломбата от стенния шкаф и извади три комплекта празнични, на карамфилчета, пижами.

— Само в този ден ги обличаме, синко! — похвали се той.

Заработи екранът. На него Кузма Никитич се обличаше точно в същата пижама. Помагаха му Друбецкой-заде и Залубко, облечени в аналогични униформи.

— …Накрая настъпи… — зарадва всички Кузма Никитич. — …световните народи, затаили дъх… всички хора с добра воля… цялата планета усеща пулса… символизира тържеството на демократичните начала… от Карпатите до Сахалин… Скитник идва към Байкал! Рибарска лодка взема там!! Тъжна песен той запява!!! За родината, за нас!!!!

Шалва Евсеевич разясни на Тихон и на нас, че празникът Въздвижение е възникнал в зората на времето и символизира въздвижението на Кузма Никитич Хегемонов към номенклатурата. В онези дни обитателите с нищо не се отличавали един от друг, били еднакви като личинки. Сред тях царял хаос и неуставни взаимоотношения. Постепенно от хаоса започнал да се въздвижва Кузма Никитич, който преди това е бил само един от множеството. Постепенно движението на масите станало все по-подредено, и посредством свободно волеизявление Кузма Никитич накрая бил въздвижен от самите недра до самия връх и се закрепил там с помощта на цял ред пленарни мероприятия. А за да не забравя ръководителят като Володя откъде е бил въздвижен, ежегодно се устройва този ден на всеобщо равенство.

Чичо Саня добави, че теоретично, по втория закон на диалектиката, да се въздвижи на този ден може всеки от обитателите, дори и Тихон Гренадеров, затова и всички трябва да се обличат по-прилично. На практика това не се случва, но надеждата остава, защото освен нея хората нямат нищо друго.

Имало наистина случай, когато в Заведението се опитали да проведат избори като хората — с урна, бюлетини, пионери и тайно гласуване. Но за съжаление обитателите злоупотребили с доверието и се наложило неизвестни органи да подменят урната, тъй че вместо бюлетини избирателната комисия намерила там праха на съвсем страничен човек. След равносметка на извършената работа комисията била удостоена с прижизнена мумификация.

…И тримата, празнично възбудени, излязоха в коридора, наобиколиха казана с успокоително и употребиха както следва. Тихон никак не можеше да свикне, че лекарството е толкова горчиво и го изгаря. Докато юношата кашляше и го тупаха по гърба, ги забелязаха санитарите, връчиха им един транспарант и портрет на слабо известен мъж с бакенбарди и кожена шапка.

Чичо Саня заяви, че няма да носи портрети на който и да е. Санитарите без разговори го хванаха и му биха болезнена инжекция, а портрета просто вързаха на гърба му. Стенейки, чичо Саня все пак поиска обяснения чий именно портрет трябва да носи и какви са заслугите на портретирания пред международното работническо движение. Санитарите, които сега не можеха да бъдет отличени от всички останали, накрая казаха, че картината изобразява два пъти Героя на Политическия Труд Николай Султанатович Казидло на вилата на ВЦСПС20, а кой е той — не е работа на чичо Саня.

По това време Тихон и Шалва Евсеевич разпънаха някак транспаранта, слабо украсен с надпис:

Чичо Саня го прочета на глас и добави:

— Н-да. Не напразно покойният Иван Алексеевич казваше, че главата на Валерий Яковлевич приличала на чайник. Чайник си е!

Шалва Евсеевич се обиди: лозунгът е политически грамотен, а това, че той е политически неграмотен, може да се оправи.

— Няма какво да се тълпите тук! — ругаеха санитарите. — Ще се тълпите долу!

Долу наистина се тълпяха, при това в необикновено количество. Разбира се, да се броят хората беше забранено, а и не всеки умееше.

По това време Кузма Никитич също излезе през черния вход на двора. Окръжаваха го четирийсет човека санитари. По традиция изобщо следваше Кузма Никитич да го въздвижат простите обитатели, за да бъде процесът естествен. Но веднъж, когато пак се беше случил недостиг на кирза, взеха да въздвижват Кузма Никитич толкова активно, че го насиниха и замалко не му счупиха ребрата. Оттогава се наложи да разработят система за сигурност: санитарите посредством осеяни с шипове налакътници избутваха обитателите от началството, а самите те, умело работейки с нежните рамене, сякаш преливаха Кузма Никитич от място на място.

Поради неопитността на Тихон Гренадеров, тълпата също го люшкаше накъдето си иска. Заедно с него бе принуден да се люшка и комисарят Потрошилов, за да не се понижи четимостта на транспаранта. Чичо Саня с привързания немил портрет бе изтикан към периферията.

Масоните, възползвайки се от суматохата, съвсем разгърнаха тайната си пропаганда, но от нея не бе възможно да се чуе нито дума. Клинът на санитарите разряза тълпата на две, Агресора и Тетерин се озоваха в различни половини и с вдигнати напред ръце показваха един на друг секретни масонски знаци, приемани от непосветените за обикновени кукиши и дулици. Всъщност свободните зидари недвусмислено си даваха да разберат един друг, че се явяват държава в държавата. Санитарите решиха, че кукишите са предназначени за Кузма Никитич и незабавно, със силни шутове, връчиха на масоните по един портрет, при което на Агресора кой знае защо се падна Тугарин Змеевич Расторгуев21.

Накрая санитарите окончателно въздвижиха Кузма Никитич, тоест вдигнаха го на кръглия подиум. Удари камбана; скритият под подиума оркестър засвири марш „Самураят се къпе“. Тълпата възхитено млъкна, а който не млъкна възхитено, му запушиха устата санитарите.

Народното волеизявление, за необходимостта от което от сутринта се трудеха санитарите, се осъществи.

На подиума издърпаха Друбецкой-заде.

— Скъпи санитари и обитатели! Дълго, много дълго чакахме ние този светъл ден. От нашите редици, родни и любими, за кой път вече излезе Кузма Никитич Хегемонов. Бидейки наш одушевен авангард, наш двурък и двукрак компас, без да се съобразява нито със свободното време, нито с обективната реалност, дадена ни под формата на усещания. Последователен материалист, Кузма Никитич всекидневно води непримирима борба с реакциите на Пирке и Васерман. Крупен мислител, той в същото време се явява изтъкнат организатор на показателния процес на развитие на световното общество. Всяко изказване на Кузма Никитич е непоносим удар за извергите от всички цветове, окопали се, за съжаление, по ъглите на общественото съзнание. Кузмизмът-никитизмът е опора на надеждните гаранции! Кузма Никитич! От името на събралите се ми позволете да Ви дам клетва за вярност от всички световни народи!

Клетвата беше тутакси дадена. Кузма Никитич се смущаваше и човъркаше с върха на чехъла си дъските на подиума. Не издържайки на тази нечовешка, наистина демократична скромност, Залубко влетя на подиума и извика по родному:

— Заверяемо! Ридного Кузьму Мыкытыча! Шо! Усих його лютых ворогов! Геть! (Укр.)

Санитарите подхванаха наздравицата и строго следяха останалото население.

После започна парад-хоровод. Първите кръгове около подиума образуваха санитарите, нататък следваха обитателите по реда на личната си съзнателност. Кузма Никитич бащински гледаше хоровода и кимаше, кимаше. Референтът се въоръжи с дебела книга и от време на време изкрещяваше оттам в микрофона:

— Без пчелата майка кошерът пропада! Ура!

— Ура!!! — съгласяваха се санитарите и обитателите.

— Без стълбове и стоборът не стои! Ура!

— Ура!!!

— Клонките в банята над всички началстват! Ура!

— Ура!!!

— Четата заради войводата е дружна! Ура!

— Ура!!!

— Старшите и в Ордата ги почитат! Ура!

— Ура!!!

Друбецкой-заде вземаше назаем народна мъдрост от Дал още близо половин час, докато се натъкна на такъв израз:

— И ковчега по мярка го правят! Ура!

— Ура-а-а! — завика единствен от всички Тихон Гренадеров.

Дочувайки за ковчега, Кузма Никитич се огорчи и зарева. Друбецкой-заде пред очите му разкъса подлата книга на конфети и взе да обсипва с тях ръководителя. Кузма Никитич реши, че е завалял сняг, и почна да настръхва. Залубко метна на раменете му купения в Исландия гръцки кожух и даде знак на своите да започват.

Санитарите живо изтикаха тълпата към стените на Заведението, а самите те украсиха глави с разноцветни шапчици, строиха се по план и започната всякакви придвижвания вътре в строя. От подиума Кузма Никитич наблюдаваше как с помощта на различни цветове и тихи команди пред него се появяват нетленни лозунги и образи с непреходно значение. Най-изкусна беше композицията, в която възникваше лицето на Хегемонов и почваше да се усмихва, а после в левия горен ъгъл на живата картина се появяваше птица гълъб, кацаше на рамото на изобразения, започваше да му шепне на ухото нещо много заветно, и усмивката ставаше по-широка.

Схемите на живите картини бяха разработени от Семьон Агресора, затова във всяка от тях той бе въвел или ционистка, или масонска символика. Никой не можеше да разбере това поради незнание, но Агресора все едно бе доволен от идеологическата диверсия.

После обявиха голям концерт. Оркестърът свиреше китка от любими на Кузма Никитич песни, с които той толкова удачно завършваше почти всяко свое изказване.

Хореографският кръжок на санитарите изобрази китайския народен танц „Момичета от Четвърта женска спомагателна армия едно след друго геройски загиват по време на историческия щурм на планината Вейхушан“. На всички им стана много жал за момичетата.

После обитателят Двоерилко, бидейки истински поет, разказа басня собствено съчинение, в която действащи лица бяха царят на животните Лъва и мерзките Гниди, заселили се в гривата му. Алегорията излезе толкова прозрачна, че даже санитарите се почувстваха неловко.

Накрая сборният хор на санитарната служба обяви нова песен, съчинена неотдавна за празника. Солистът Васичкин запя с мъжествен като хиляда дяволи глас:

Хорът подхвана:

И още много добри думи бяха изпети по адрес на ръководителите, на техните роднини и сподвижници, за слава на челните идеи и безкомпромисните решения. Ама как бяха изпети! Да бях аз самият в този час на празничния двор, неволно бих попитал: откъде тези мерзавци, свикнали всеки ден да тъпчат и погазват достойнството на ближния, сменили срещу дажби всички дадени на човека чувства, държащи с помощта на двете гънки в главите си всичко на всичко две мисли: стратегическа (да живеят вечно) и тактическа (ден да мине, друг да дойде), откъде тези гадняри, наливачи на акъл, показвачи на зимовищата на раците, измивачи на кървави сълзи, натиквачи в миша дупка, разпарячи на черва и промивачи на мозъци, стривачи на прах, избивачи на мисли заедно със зъбите — откъде получаваха те мощ и широта на гласа, напевност и дълбочина, съгласуваност, задушевност и хармония?

Новата песен някак незабелязано премина в Химна на санитарната служба, после се смени с кантата „По прочита на материалите на XXXII отчетно-храстова конференция“. Един след друг прегракваха и замлъкваха певците, и ето вече се стараеше само Павел Янович, с тънък глас напяващ частушката:

Самият герой на частушката вече отдавна спеше стоешком, но не падаше, тъй като отгоре върху него своевременно бяха надянали специално устройство, прилагано в нежна възраст и наричано „проходилка“. А можеше и на всички да се сложи по едно такова — вече клонеше към вечер, горното квадратче небе потъмня, нямаше да е зле и да се похапне. В стомасите започна брожение, шумното къркорене се сля в единния звук на морски прибой. В отговор на утробните пожелания на трудещите се Кузма Никитич отвори едно око и пресипнало каза:

— …приветстват и поздравяват… в това число крал Хюсеин и кралица Умайра…

Ясно, след кралския поздрав и кирзата беше добре дошла. Още повече към кирзата дадоха месо. Наистина, месото беше старо, но затова пък заслужило, цялото в сини медали от санепидстанцията за прослужени години. За придирчивите пък на цялата стена на столовата висеше плакат: „Гарванът с мърша се храни, пък сто години живее! Народна мъдрост.“