Чугуненият ездач

20. КОРЕНЕН ПРЕЛОМ

Ашот Аршакович Баблумян по принцип презираше парите. Другарите му харчеха спечеленото пестеливо, пресметливо, с прицел към децата и внуците. Някъде там далеч, в планинското селище Котлонадзор, тихо израстваха нови къщи, купуваха се нужни практични вещи.

Ашот Аршакович пък след всеки строителен сезон отпътуваше за Москва, но не обикаляше по пазарите и магазините, това не е мъжка работа. Ашот Аршакович се настаняваше в един и същ хубав хотел, завърташе няколко телефона и чакаше да дойде уговореното време. Накрая времето идваше. Ашот Аршакович се отправяше към ресторанта на Централния Дом на литераторите, където го пускаха без обяснения, и дълго, сериозно се наливаше там с бира.

Като се напиеше до козирката, с бърза крачка пресичаше улицата към сградата на турското посолство, изчакваше уговорения сигнал, разкопчаваше си панталона и дълго, с вкус поливаше оградата на означеното суверенно и екстериториално здание. Вие можете да попитате: че къде гледа непременната в такива случаи милиция. Ами настрани гледа! Защото тъкмо за заплащане на това гледане настрани отиваше лъвският пай от бригадирската заплата. Нещичко се падаше и на осквернените турци. Стражите на реда смятаха Ашот Аршакович за безвреден чудак, а щом за своята безвредна чудатост той на всичкото отгоре си плаща, толкова по-добре. Човек, знаещ историята само от нашите учебници, би могъл сурово да осъди Баблумян, но аз в никакъв случай не бих казал такова нещо.

Тъкмо Ашот Аршакович беше виновен за всичко. Веднага след скандала със задгробното писмо бригадата пристигна за надстрояване на поредния етаж. Както ние помним, да се броят и номерират етажите беше най-строго забранено от съображения за режимност и секретност. Освен това, по броя на етажите можеше лесно да се определи броят на строителните сезони и да се поставят под съмнение някои официални данни.

Така че етажът беше неизвестно кой, но се намираше на такаава немислима височина, че върхът на сградата, издигаща се вече не по законите на съпромата, а изключително за сметка на майсторството на зидарите, отчетливо придоби люлеещи движения. При това майсторите не само се опасяваха за живота си, но и виждаха, че етажите не се заселват, а се затрупват с прах и мумии, които за вярващия човек е грехота и да гледа. А за специалиста безполезната работа е във висша степен оскърбителна.

След като поредната тухла, не издържайки клатенето, се хлъзна от прясното си циментово ложе и полетя в прекрасните далечини, Ашот Аршакович не издържа, заповяда почивка, спусна се долу и поиска аудиенция от Кузма Никитич. Не мина много време и аудиенцията беше получена. Кузма Никитич предполагаше, че бригадирът ще поиска някаква нечувана надбавка за височина и се готвеше да се попазари за солидност и да му подхвърли нещо. Но Ашот Аршакович каза само, че той, Ашот Аршакович, е майстор-зидаромазач, а виж, какъв точно е Кузма Никитич, ще трябва да се поинтересуват органите.

От тази нечувана дързост Кузма Никитич замалко да загуби и без това не много щедрия си дар слово, почервеня, плътно се приближи до състоянието, наричано от народа „кондратий“, но овладя организма си и даде на негодника-лентяй гневен отпор. Присъстващите при отпора началници и санитари после разказваха с благословение, че речта на Кузма Никитич, съвсем не като ежедневните словесни огризки в ефира, била рядко свързана и стройна. Наистина, в качеството на свръзки се употребявали известни руски нецензурни изрази. Когато само един от тези изрази по невнимание закачи мирно доживяващата дните си в село Котлонадзор Анаис Грачиковна Баблумян, нейният син Ашот сви страшните си пръсти в също така страшен юмрук.

Героят-санитар Локомотишчев, набързо обучен на прийоми, както той си мислеше, от японската борба „мицубиши“, понечи да се хвърли между юмрука на Баблумян и ухото на Кузма Никитич, но само влоши ситуацията. От удара на Баблумян главата на санитаря се вряза именно в набелязаното ухо и нанесе къде-къде по-големи разрушения, отколкото би могъл да причини самият юмрук. Кузма Никитич се строполи като пън на земята.

Санитарите се приготвиха да изтрият бригадира от лицето на земята, но тук в кабинета нахлуха останалите зидари, въоръжени кой с каквото намери. Известно време страните се изучаваха взаимно, при това Павел Залубко, като глава на санитарната служба, диво виеше от страх пред отговорността. Санитарите на глас съжаляваха, че го няма вече начело звярът и садист Нафик Героев, от който и дяволът се боеше. Единственият сред тях орел Локомотишчев, след като бе извършил подвига си, вече не беше способен на нищо. Сред санитарите зачестиха гърчовете и припадъците, както преди всяка баталия.

Ръмжейки и зъбейки се, враждуващите страни се спуснаха в двора, предоставяйки Кузма Никитич на грижите на медиците. Но и в двора никой не пристъпи към бойни действия. Обитателите се залепиха за прозорците и ободряваха страните с патриотични или провокационни викове. Накрая Ашот Аршакович каза, че те нека се задавят със своите пари, но на тях, зидарите, кракът им няма да стъпи вече тук. След което бригадата напусна Заведението, преминавайки през Стоманената порта по същия тайнствен и секретен начин, както и идваше, оставяйки след себе си мъка, недоумение и зараждаща се анархия, тъй като мнозина бяха чули шума в кабинета.

По същото време главните медицински специалисти по удари в главата, доносологът и космопедът, облъчиха черепната кутия на поразения Хегемонов с неподкупно рентгеново лъчение и с ужас видяха на екрана, че в съзнанието на ръководителя като Володя в резултат на сътресението е настъпил коренен прелом22. Дълго време не успяха да определят характера на прелома, а това беше много важно: ако е открит — незабавно за съобщят за него на населението, а ако е закрит — да се въздържат.

Нямайки медицински вести, Друбецкой-заде, Залубко и дори масоните тайно един от друг почнаха да се готвят за преврат, а за замазване на очите устроиха съдебно разглеждане на делото на героя-санитар Локомотишчев. Искаха дори да го мумифицират; след по-зрели размишления просто го изключиха от санитарната служба с изпитателен срок.

Накрая медиците окачиха закрит болничен лист, съставен, според техните твърдения, на латински. Там се казваше, че Кузма Никитич засега още се намира в състояние на политическа смърт, но за здравето му вече няма смисъл да се опасяват, всички вътрешни и външни органи функционират нормално. Кузма Никитич временно се намира на официална визита в дълбока кома, но и оттам приветства и поздравява всички добри хора по случай скорошното си оздравяване, към което са насочени всекидневните им мисли и копнежи.

Заговорниците се омърлушиха, с надежда поглеждайки един към друг: но кой ли ще се осмели под предлог на синовна грижа и преданост да удуши Кузма Никитич с възглавница? Всеки, както се казва, се надяваше на другите. Обитателите притихнаха, даже Потрошилов и чичо Саня престанаха да се ругаят и разказваха на Тихон Гренадеров забавни истории за Лицея и Бамлаг.

И ето грейнаха с приветна светлина дълго мълчалите екрани. Кузма Никитич седеше в креслото полуизвърнат, демонстрирайки на обитателите новото си ухо, отново японска марка, с необичайно изящен дизайн.

— …вашата поддръжка… — каза той. — …в най-критичните, може да се каже, преломни… всички опити предварително са обречени на провал… няма да се побоя от тази дума… ако може така да се изразя… достоен отпор… бих казал… в умовете и сърцата… и техните наемници… отдавна е заклеймил… устремени взорове… Умирай, мила! Умирай, мила!! Умирай, о-хаха!!! Моя чернокоса!!!!

И се вторачи в нищото със стъклени очи. В последно време в песенните му завършеци започваше да се прокрадва забранената за простите смъртни тема.

Друбецкой-заде, явно развълнуван, взе микрофона и каза, че Кузма Никитич най-плодотворно се е възползвал от неволния отдих от непрестанните грижи за благото на обитателите, преосмислил е много неща и е стигнал до нови, не по-малко исторически от предидущите, решения. Като размисли както следва, той намери в себе си мъжество да признае и заяви, че е настанало време за кардинални промени и епоха на коренен прелом в общественото съзнание, който прелом е намерил надеждна опора в неговата, на Кузма Никитич, глава. Без да зачерква миналите достижения и без да поставя под съмнение грандиозните завоевания на кузмизма-никитизма, Кузма Никитич независимо от това даде недвусмислено да се разбере, че сега следва да се развиваме в точно противоположното направление.

На дадения исторически етап движението нагоре напълно е изчерпало себе си, и негодните строители отвън не могат повече да удовлетворят порасналото съзнание на обитателите на Заведението. Бидейки в дълбока кома, ръководителят като Володя ярко е видял там картини от собственото си босоного детство, което впрочем е било босоного за цялото човечество, нали не някой друг, а Хегемонов е изобретил обувките. В тази обстановка на дружелюбие и конструктивност Кузма Никитич дочу и ясни майчини думи, едно своеобразно наставление. Сине, каза майката, не се откъсвай от земята, търси в нея корените си!

Не да се откъсваме, а да се заравяме! — така трябва да звучи лозунгът на днешния ден. Отсега обемът на Заведението ще се увеличава изключително за сметка на подземните помещения, като предстои да се задълбочи, разшири и издигне забравеното им значение. В най-близко време ще бъде доставена партида лопати и други средства за малка земекопна механизация, за да могат обитателите в единен порив в свободното си време да реализират себе си, изцяло отдавайки се на патоса на творческото съзидание.

Шалва Евсеевич слушаше и въздишаше, тъй като самият той никога не се беше занимавал със земекопни работи, а само бе обикалял около тях с пушка. Чичо Саня Синелников пък преценяваше каква ще бъде ежедневната норма. Семьон Агресора тайно си уреждаше лопата с моторче и все пак я получи само срещу сандък консерви. Терентий Тетерин, презирайки хвалената масонска солидарност, късаше жиците в моторчето на лопатата и от време на време уж безпричинно се хилеше. Обитателят-поет Двоерилко пристъпи към работа над поемата „Преобразеният труд“. Всички като преди си оставаха затрупани от работа, и работата нямаше край.