Дейзи

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

— По тези хълмове има много крави — каза Рио на Дейзи, докато слизаше от коня и вървеше към лагерния огън, — но някои от тях не са белязани.

— Не разбирам — каза Дейзи. Подаде му чаша силно черно кафе, каквото той обичаше.

Хесус, племенникът на стария човек, се приближи, яздейки в бърз тръс.

— Идва един конник — каза той още преди да е слязъл от коня.

Дейзи се стегна. Господин Кокрейн бе казал, че убиецът е напуснал областта, но непознатите ездачи все още я притесняваха. Тя вдигна пушката си. Не беше сигурна дали може да улучи нещо. Рио й беше показал как да я използва само преди два дни, но си мислеше, че никой друг не го знае. Не почувства облекчение, когато видя Боб Грийн да приближава с двама работници.

Грийн слезе от коня и приближи към огъня. Дейзи искаше да му каже да си тръгва, но вместо това му предложи чаша кафе. Той я взе и отпи.

— Съжалявам за баща ти.

— Благодаря.

— Сама ли смяташ да управляваш земите си?

— Да.

— Трябва ти по-добро място за живеене от това — каза той, като посочи палатката.

— Ще построя къщата отново, когато получа пари.

Грийн посегна към джоба на ризата си и извади от там пачка банкноти.

— Това трябва да е достатъчно.

Дейзи не се помръдна:

— Не продавам земята си.

— Не е за земята, а за животните, които продадох.

С всяка минута Дейзи все повече се объркваше:

— Не разбирам.

— Всяка година част от животните на баща ти се смесват с моите. Вместо да ги карам до неговата земя, аз белязвам телетата вместо него и продавам биковете, въпреки че тази година не са толкова много колкото миналата. Мануел Кордова, съседът ви от юг, прави същото нещо. Съжалявам, че толкова закъснях с парите, но снегът ме забави.

Дейзи беше объркана. Спомняше си, че всяка зима отсядаха в хотел. Баща й им казваше, че парите са от вложенията му.

— Трябва да наемеш още двама мъже и да започнеш да ги бележиш — каза Грийн. — Тук имаш говеда, които струват цяло състояние — Той посочи към хълмовете. — Имаш късмет, че не са откраднали голяма част от тях. Мануел и аз се опитахме да накараме баща ти да на позволи да ги бележим вместо него. По дяволите, дори му предложих безплатно да ги събера. Мислех си, че ако конекрадците започнат да крадат говедата му, след това ще се прехвърлят и на моите. — Той ядосано се намръщи. — Старият глупак не искаше дори да стъпим на земята му. Предполагам, мислеше, че искаме да му вземем глупавата мина.

Значи баща й никога не е изкарвал пари от златните си мини или от вложеният си. Всичко, което получаваше, идваше от съседите му. Дейзи почувства в нея да се надига безпомощен гняв. През всичките тези години правеше всичко, което той каже, отнасяше се с него като с крал, а той е лъгал през цялото време.

— Рио и племенникът му ми помагат — каза тя. — Смятаме да започнем белязането утре.

Грийн отново й предложи парите и Дейзи ги прие. Той изля остатъка от кафето си, подаде й чашата и хвана юздите на коня.

— Имаш страшно много стока тука. Няма да се справиш само с един старец и едно момче. Имаш нужда и от ограждение за животните. Мога да ти услужа с двама работници за месец, месец и нещо. Ще прибавя и конете им.

Дейзи искаше да откаже, но благоразумието й казваше, че ще направи грешка. Тя не можеше да повярва, че Грийн може да има нещо общо със смъртта на баща й, не и след това, което току-що стана. Докато се изправи на крака, ще има нужда от всяка помощ, която й предложат.

— Защо го правиш? — попита тя.

Грийн се усмихна:

— Трябва да се държим заедно. Единствените земи, които Кокрейн не притежава, са нашите. Той може да има толкова крави, че да понесе загубите, но аз не мога. Ако продължава така, ще трябва да продам всичко. Като ти помагам, помагам и на себе си. Сигурен съм, че Кордова мисли същото.

Той се обърна към Рио Мендоса:

— Наблюдавай я отблизо. Има още много да се учи.

— Защо не й каза, че вероятно зад конекрадците стои Кокрейн? — попита един от хората на Грийн, когато вече никой не можеше да ги чуе.

— Тя е сгодена за сина му. Би трябвало да е тайна, но момчето на Кокрейн е прошепнало нещо. Няма смисъл да настройваме момичето срещу свекъра й. Това само ще я вкара в беля.

— Може да не иска да се омъжи за него. Може да иска да управлява земите си и да си е сама господар.

— Няма значение какво иска. Кокрейн ще се погрижи да се омъжи за сина му. Той винаги получава това, което иска.

Дейзи остави коня й да води кравата и телето към мястото, където хората на Грийн и Кордова помагаха на Рио и Хесус с дамгосването. Тя се учеше да язди едно проклето пони. Беше натъртена, схваната и уморена, така че единственото, което понякога успяваше да направи, беше да стои на седлото. Щеше да й трябва малко време, докато се почувства удобно на кон, но тя се гордееше с напредъка си.

— Водиш повече добитък от всеки друг — забеляза Рио. — Учиш се много бързо.

— Конят знае достатъчно за двама на — каза Дейзи. — Господин Грийн каза, че е един от най-добрите му коне.

Но когато Дейзи тръгна отново през обраслата с храсти земя, която сякаш се простираше на мили във всяка посока, тя знаеше, че не е само заради коня. Сякаш говедата я намираха, а не тя тях. Едва беше изминала и миля, когато видя друга крава с теле да върви към нея.

Дейзи спря, за да види какво ще направи кравата. Тя се спря и започна да пасе. Не изглеждаше на най-малко заинтересована от присъствието на Дейзи. Внезапно кравата вдигна глава, измуча и продължи да върви към Дейзи.

Дейзи извади пушката от калъфа й. Нещо в храстите беше изплашило кравата. Като внимаваше да държи пушката насочена право напред, Дейзи подкара коня си. Проследи кравата, огледа се наляво и надясно.

Забеляза кафяво петно сред един хвойнов гъсталак, което не се връзваше с обстановката. Внимателно заобиколи. Решила беше да прочисти набелязаното място. Вдигна пушката и стреля в туфата от трева, храсти и закърнели дървета.

— Какво, по дяволите, искаш, като обикаляш наоколо и стреляш из храстите! — извика Тайлър, изниквайки от туфата борове и хвойни.

Дейзи едва не изтърва пушката, когато той се изправи. През тялото й от главата до петите премина тръпка. Той не беше отишъл отново в планината. Почувства как всичките й надежди се връщат. Имаше само една причина, поради която мъж може да преследва жена по този начин, особено бедна жена. Тайлър още не го съзнаваше, но той я обичаше. Не беше способен да я изостави, така както тя не беше способна да го забрави.

Преди Дейзи да се отърси от учудването, Тайлър я свали от седлото и бързо и грубо я целуна. След това, преди тя да почне да диша нормално, отново я качи на седлото.

За момент Дейзи беше неспособна да се движи или говори. Помисли си, че целият свят се е побъркал. Поне Тайлър беше, щом си мислеше, че може да я целуне и всичко да бъде забравено. Той наистина я обичаше. Не можеше да се съмнява вече в това, но очевидно не гореше от желание да й го каже. Беше все съшият далечен, недосегаем човек, който идваше в живота й и после изчезваше, като оставяше чувствата и да кипят, и събуждаше надежди, които сякаш нямаше намерение да изпълни.

Е, тя не беше същата жена, която той беше спасил и бе напускал два пъти оттогава. Тя може и да го обича, но този път няма да остави чувствата й да я водят.

Като използва всяка частица от самообладанието си, която успя да събере, Дейзи се отпусна и заговори колкото може по-естествено:

— Какво правиш тук?

— Изглеждаш чудесно — каза Тайлър. — Явно усилената работа ти понася. Косата ти наистина ми харесва така. Никога не я вдигай.

Дейзи прие комплиментите му като поредното нещо, което Тайлър прави, за да я извади от равновесие, и отново се опита да говори с него, сякаш той не означава много. Но това беше трудно, когато я гледаше с топлите си, блестящи кафяви очи.

— Ти завръщаш кравите към мен! — обвини го тя. — Затова намирам толкова много. — Без значение какво правеше тя, той не спираше да се грижи за нея. Но това вече не беше достатъчно. Не напълно достатъчно.

— Мислех си, че ще имаш нужда от помощ, за да започнеш. Не съзнавах, че половината страна ще хукне да ти помага.

— Искаш да кажеш, че си ме последвал от Албакерк, за да се криеш из храстите и да гониш кравите към мен, когато не гледам?

Той изтупа сухите иглички, полепнали по дрехите му.

— Аз съм причината да дойдеш тук сама. Дойдох да се увери, че си добре.

И той беше като Зак. Държеше се, сякаш цялата вселена се върти около него.

— Не се ласкай. Тук съм, защото не мога да се омъжа за Гай, без да го обичам. Можеш веднага да се връщаш при твоите мини.

Тайлър не изглеждаше на най-малко обезкуражен:

— По-добре да си взема коня.

— Мислех, че яздиш само мулета.

— Отраснал съм в Тексас — извика Тайлър през рамо. — Мулетата и магаретата са само за търсене на злато. Конете са за работата по полето. Тук не можеш да ме излъжеш.

Тайлър беше скрил коня си, висок около шест фута жребец, зад един хребет. Когато го яздеше, той изглеждаше великолепен. Дейзи преглътна една язвителна забележка, която беше на езика й. Трудно беше да е саркастична, когато от вида му дъхът й спираше. Не беше честно, че само присъствието му я караше да губи ума си. Баща й винаги казваше, че разумът е по-силен от тялото. До днес му вярваше.

— Докато съм все още тук, мога да ти помогна да закараш тази крава до лагера.

Значи той възнамерява да говори само за работа. Това е добре. Тя можеше да бъде безразлична също като него:

— Откъде научи толкова много за кравите?

— Казах ти, че съм израсъл в Тексас. Семейството ми има ранчо там.

— Едно от многото, което трупа парите, които не искаш да приемеш?

— Лаура ти е казала?

— Някой трябваше да ми обясни. Ти не го направи.

Тайлър подкара кравата към лагера.

— Не мислех, че това засяга някой друг освен мен.

Дейзи се почувства така, сякаш са й ударили шамар.

— Хората, които те обичат, биха искали да те разбират, а това е една голяма част, които остава извън пълната картина.

— Предполагам, че затова винаги съм искал да бъда сам.

Каквато и да беше причината му да се върне, очевидно не беше, за да поиска прошка или нещо подобно. Сърцето му беше също толкова кораво както и преди.

— Това спестява обясненията и загрижеността. Сега разбирам.

Кравата се опита да избяга, но Тайлър бързо я върна.

— Какво разбираш? — попита той.

— Че не искаш никой в живота си. Не искаш да си уязвим, не искаш никой да бъде важен за теб. Използвал си отказа на братята си да вложат пари в твоите хотели като извинение да държиш хората на разстояние. Не мислиш, че заслужаваш добрия си късмет. Не си направил нищо, за да заслужиш тези пари. Държиш хотелите за себе си, защото, когато най-накрая ги построиш, те ще бъдат оправданието ти да заемеш мястото си в семейството. Как се справям дотук?

— Разговаряла си много с Лаура.

— Освен това съм живяла дълго време с баща си. Вие много си приличате. Открих, че е можел да изкарва добри пари от ранчото, но беше вманиачен в търсенето на злато.

— Мислиш ли, че и аз съм такъв?

— Не съм сигурна, че това има значение. Може би е вече много късно да се върнеш към нормалния човешки живот. Може би самотата така те е завладяла, че си забравил как да се измъкнеш от нея.

— Много си разсъждавала.

— Имах много време.

Работата в лагера замря, когато те пристигнаха.

— Това е Тайлър Рандолф — каза Дейзи на Рио. — Той гонеше кравите от хълмовете вместо мен. — Останалите мъже в лагера одобрително гледаха Тайлър, когато Дейзи им го представяше.

— Готова ли си да докараме още? — каза Тайлър, когато представянето свърши.

— Готова съм да се връщаш в Албакерк.

— Оставам. Можеш да яздиш с мен или да останеш в лагера. И в двата случая ти вземаш решението. — Той пришпори едрия жребец и тръгна обратно към хълмовете.

— Вярваш ли му? — попита Рио.

— Като на гърмяща змия — каза Дейзи и тръгна след него. — Като си помисля за това, на нея бих вярвала повече. — Искаше й се това да е вярно, но тя, изглежда, му вярваше, независимо че много пъти я бе изоставял.

— Какво, по дяволите, беше всичко това? — попита един от мъжете на Боб Грийн. — Как е успяла да накара един Рандолф да й помага?

— Познаваш ли го? — попита Рио.

— Не него, но зная семейството му. Всеки ги знае. Те са богати като крале и подли като змии. В момента брат му е в Албакерк. Той е стрелец. Този май търси злато.

— Мисля, че вече го е намерил — каза Рио. Погледът му бе обърнат към двамата, които изчезваха в далечината.

Дейзи и Тайлър се прибраха в лагера на здрачаване. Тайлър слезе от коня, помогна на Дейзи да слезе, после взе двата коня и тръгна към корала.

— Човекът знае как да се оправя с крави — забеляза Рио, докато с Дейзи гледаха Тайлър да върви към въженото ограждение за добитъка.

— Израснал е в ранчо в Тексас. Знае всичко за кравите от игла до конец. Мрази ги.

— Не му личи.

— Личи съвсем малко. — Дейзи протегна ръце към огъня. Докато слънцето грееше, беше топло, но след залез стана хладно. Чувстваше се добре край огъня. — Май е по-добре да се залавям с вечерята — каза тя. Преди да е вдигнала и един тиган, се спря. — Рио, иди да се погрижиш за конете вместо Тайлър. Кажи му, че искам да сготви.

Рио изглеждаше скептично настроен:

— Сигурна ли си?

— Само почакай и ще видиш.

След половин час на Рио не му трябваше повече от една хапка, за да се убеди, че Дейзи е знаела какво иска.

— Готвил ли си никога преди? — попита той Тайлър.

— По целия път от Тексас до Уайоминг — отговори Тайлър. — На повечето от местата между двата щата.

На кафявото, изпито лице на Рио се появи усмивка:

— Басирам се, че си събрал много говеда. Какво мислиш за това събиране?

— Бих местил лагера всеки ден, вместо да ги карам към центъра на ранчото. Така ще си спестя време и кравите ще са по-малко уплашени. Те не обичат да ги изкарват от любимите им места.

Рио погледна към Дейзи:

— Какво мислиш?

Струваше й се, че така ще има много излишна работа. Нямаше да последва съвета му толкова бързо, дори и да знаеше много повече от нея за събирането на кравите. Щеше да си помисли. А междувременно й се искаше да му зададе един въпрос:

— Видя ли много добитък по тези хълмове?

— Някои доста добри две- и тригодишни.

— Мислех си, че татко ви кара всяка година да бележите телетата — каза Дейзи на Рио.

— Казах му, че не мога да се справя с всичките сам, но той не ми позволяваше да наема помощници.

— А има крадци — каза Тайлър.

Крадци! Грийн каза, че крадат от него и Кордова. А сега крадяха и от нея.

— Какво да направя?

— Спри ги.

Тя не знаеше как ще стане това. Имаше нужда от помощта на Тайлър, въпреки че не искаше да си го признае. Това ще значи още веднъж да се остави в ръцете му, но някак си не й се стори толкова неприятно, колкото беше очаквала.

— Колко мислиш, че губя?

— Не е възможно да се каже, докато не добием представа за размера на стадото, но аз бих казал, че е хиляди долари.

Дейзи искаше да изругае. Спомни си всичките години, през които майка й бе страдала, защото животът й беше толкова различен от това, което беше очаквала, а всичко е било напразно. Баща й е позволявал на крадците да крадат повече пари, отколкото са необходими, за да живее майка й удобно, и всичко това, защото се е страхувал, че някой може да намери златна мина, която не съществува!

— Познаваш ли добре тези хълмове? — попита Рио.

— През последните три години яздя през тях — отговори Тайлър.

— Защо не дадеш заповед утре?

— По-добре отнеси този въпрос до госпожица Сингъл.

Дейзи би искала да може да откаже предложението, но Рио не би го дал, ако няма основателна причина. Освен това беше ясно, че работниците на Грийн и Кордова уважават Тайлър. Независимо от това дали й харесваше да го признае или не, тя се чувстваше сигурна край него.

— Можем да опитаме — каза тя, като не желаеше да се поддаде още на първия ден от неговото появяване. Тя беше поласкана, че я е последвал, но това беше третият път, когато той неочаквано се появяваше в живота й. Нямаше основание да си мисли, че няма пак да изчезне. Тя го обичаше, но не смяташе да остави любовта да надвие разума.

За първи път тя сама си беше господар и усещането й харесваше. Сега знаеше, че от ранчото могат да се изкарат достатъчно пари. Ако можеше да бележи всичкия си добитък и да наеме двама надеждни работници, които да помагат на Рио, щеше да бъде независима. Ако добре овладееше работата си, след няколко години ще бъде свободна да прави каквото си поиска.

— Не ми ли вярваш? — попита Тайлър.

— Зная, че можеш да готвиш, но не зная дали можеш да организираш събирането на животните — отговори тя. — По-добре да видя какво можеш, преди да взема решение.

Дейзи не можеше да отрече чувството на задоволство, което стопли душата й. Досега никога не бе имала властта да казва на някой мъж какво да нрави. Действително се чувстваше като собственичка на това ранчо, като шеф, който отговаря за вземането на решенията.

Беше чудесно!

Трябваше да мисли трезво. Не разбираше от ферми. Тайлър можеше да се справи. Но решението си оставаше нейно. Тя можеше да му каже да си тръгва или да остане.

Разбира се, той ще прави това, което си иска. Тайлър винаги така правеше, но това няма да намали щастието й. Тя се изправи.

— Искам по изгрев да съм вече на седлото.

— Да приготвя ли закуската?

— Разбира се — отговори Рио вместо нея.

— Тогава Хесус трябва да му помогне — каза Дейзи. — Не можеш да очакваш от него да бъде едновременно и готвач, и да работи без помощник.

— Нямам нищо против — отговори момчето.

— За теб добре ли е? — попита тя.

— Разбира се — отговори Тайлър.

— Добре.

— Почакай малко — извика Тайлър, когато Дейзи се запъти към палатката си.

Тя се обърна тъкмо когато той плъзна ръце около нея. Преди да разбере какво става, той я целуна дълго и нежно.

Дейзи си помисли, че сигурно всяка кост от тялото й се е разпаднала. Може да беше заради умората или напрежението, но тя не можеше да стои на собствените си крака. Облегна се на него, а топлината на тялото му проникна в нея. Тя безсрамно се притисна в него с ръце зад врата му.

— Не обичам да си лягам, без да кажа лека нощ — каза Тайлър.

Тя не знаеше как той може да говори толкова небрежно за това, което току-що се случи между тях. Земята сякаш се разклати под краката и с нечовешко усилие тя успя да овладее гласа си:

— Не искам да си мислиш, че с това ще си спечелиш особено отношение.

— Не бих посмял дори да си мечтая за това — каза Тайлър.

Дейзи пусна Тайлър и направи една колеблива крачка към палатката. Цял ден беше успяла да владее чувствата си, но не знаеше колко още ще може. Едно беше да си каже, че ще се държи безразлично като Тайлър; друго — да го направи след такава целувка. Тя събуди спомените от последната им нощ в хижата.

Дейзи влезе в палатката, но половин час по-късно все още не можеше да заспи. Можеше да управлява действията си, но не и чувствата си, а любовта й към Тайлър продължаваше да бъде все така силна. Както Лаура каза, не беше лесно да обичаш мъжете от семейство Рандолф. Дейзи не можеше да си представи някой, който да се осъзнава по-бавно от Тайлър. Тя се чудеше дали изобщо ще разбере, че го обича.

Дейзи яхна коня и обиколи лагера. Трябваше да намери начин да се отблагодари на Грийн и Кордова за това, че й пратиха работници. Никога нямаше да успее да бележи толкова много добитък само за три дни, ако не бяха те. Тя се обърна настрани, докато кастрираха един млад бик. Тайлър й беше казал, че трябва да отдели слабите животни от стадото, да запази само най-добрите бикове и юници за разплод, а останалите да угоява за продажба. Звучеше разумно, но не й харесваше.

В продължение на три дни яздиха рамо до рамо. Беше й трудно да повярва, че това е същият човек, който познаваше от планината. Той разговаряше, и то много. И когато си поискаше, беше почти толкова очарователен колкото Зак. Мъжете щяха да направят всичко, което той поиска. Беше ги чула да казват, че е най-добрият каубой в Ню Мексико.

Гледаше как Тайлър се справя с едно младо биче, което току-що бяха белязали. Животното се изправи на крака разярено. Втурна се към Тайлър, но той просто отстъпи. Рио прегради пътя му с коня си и го отведе настрани от лагера. Тайлър се приближи до нея. Дори дишането му не беше учестено.

— Не зная дали някой ти е казал, но ще трябва да направиш това отново, когато младите телета се родят.

— Боб Грийн каза да не чакам, че имам много говеда, които не са белязани.

— Прав е. Искал е да знаеш. На другата година можеш да си направиш редовен график. Така ще можеш да събираш един постоянен състав от работници.

През последните три дни той само това правеше — даваше й по малко съвети. Постепенно я обучаваше за всичко, което трябваше да знае. Това я дразнеше, но здравият разум й казваше да си мълчи. Трябваше да се учи. Грийн и Кордова също можеха да я научат, но те си имаха собствени грижи.

— Тази есен няма да имаш много млади бикове за продан, но ако продадеш някоя от онези дребни крави, трябва да имаш достатъчно пари да преживееш до следващата година. Нещата ще вървят слабо, докато не дойде младото поколение. Крадците са направили няколко големи нападения над младите животни.

— Мислех си точно за кражбите — каза тя. — Как да ги спра?

— През повечето от времето просто ще караш хората си да яздят и непрестанно да проверяват добитъка. Мисля, че Грийн и Кордова с удоволствие ще ти помогнат. Никой собственик на ранчо не иска наоколо да се въртят крадци на добитък.

Тайлър приближи до едрия си жребец и го яхна. Отиде при Дейзи:

— Готова ли си?

— Къде отиваме този път?

— До един тревист каньон в подножието на планината. Мисля, че там ще открием съвсем малко животни.

Дейзи обърна коня си, за да тръгне с него, но видя облак прах в далечината. Старият страх отново стисна сърцето й. Не знаеше кога ще престане да се бои, че следващият човек, който приближи ранчото, може да е убиецът. Благоразумието й подсказваше, че дори да е все още в Ню Мексико, той няма да дойде в ранчото, когато наоколо има много хора. Все пак тя чувстваше как страхът стяга сърцето й, докато не разбра, че това е двуколка. След няколко минути разпозна Гай и Адора.

— Ти тръгвай. Сега не мога да дойда с теб.

— И аз не мога да тръгна. — Тайлър слезе от коня, върза го за една хвойна и се приготви да чака.