Дейзи

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Дейзи неспокойно се размърда в одеялата си. Земята под нея беше твърда и студена, но тя едва ли си даваше сметка за това. Всеки нерв от тялото й беше съсредоточен във факта, че Тайлър лежеше само на няколко фута от нея. Тя толкова много искаше той да я люби, че едва не го помоли. Но независимо от това колко го желаеше тялото й, тя не би го оставила да я докосне, освен ако не й признае, че я обича.

Обърна се в постелята си, но и така не й беше удобно. Този нощ щеше да бъде ужасна. Почти се надяваше, че крадците ще се бият. Така поне ще има нещо друго, за което да си мисли.

Тя лежеше и наблюдаваше Тайлър. Не трябваше, но не можеше да затвори очи. Сякаш нещо я теглеше към него. Той трябва да бе чувствал същото, защото обърна лице към нея. Погледите им се срещнаха през малкото разстояние, което ги разделяше. Очите му винаги досега изглеждаха така, сякаш невидим щит ги защитаваше от всичко извън него. Тази нощ те бяха широко отворени и блестящи. Досега никога не беше изглеждал толкова достъпен, като че ли най-после е премахнал стените, които го отделят от нея и от всеки друг човек на света.

Но в погледа му тази нощ имаше нещо ново, нещо топло и привлекателно. Той сякаш я канеше при себе си. Тя знаеше, че това не може да е вярно. Тайлър не беше способен наистина да допусне някой до себе си.

— Обичам те.

Дейзи замръзна. Тези думи трябваше да я възпламенят, но вместо това те превърнаха в камък ума и тялото й. Не беше в състояние да помръдне, да отговори, да мисли. Като че цял живот бе чакала Тайлър да каже точно тези думи, а сега беше парализирана, глупашки безпомощна и безмълвна.

— Като зная какво си мислиш за мен, едва ли би искала да чуеш точно това.

Той не беше разбрал нищо. Но кога ли беше разбирал. Чудеше се как един мъж с неговата чувствителност може да знае толкова малко за жените. Дори ако не го обичаше, дори ако не искаше никога да го види отново, тези думи щяха да са добре дошли.

— Не исках да си го призная.

Това не я изненадваше. Беше прекарал целия си живот, като се е самоубеждавал, че не чувства нищо. Не беше изненадващо, че му трябва много време, за да разпознае любовта, когато тя най-после се появи.

— Зак го знаеше от много отдавна. Лаура също. Аз не, предполагам, защото твърде много години отказвах да чувствам каквото и да е.

— Защо?

Последва мълчание. Дейзи си помисли, че отново е изпаднал в един от дългите периоди на мълчаливост.

— Баща ми беше жесток човек. Някои дори биха го нарекли злобен. Имаше навика да ни кара да се състезаваме един с друг за похвалата му. Ти си виждала само Хен, но другите ми четирима по-големи братя са точно като него. Аз не бях толкова добър. Те бяха по-високи, по-красиви и по-умни, можеха да яздят по-бързо и да скачат по-високо.

Когато бях на седем, татко доведе вкъщи едно чистокръвно червеникавокафяво жребче на черни петънца. Каза, че мога да го задържа, ако докажа, че съм достатъчно добър за него. Знаеше, че братята ми ще ме оставят да победя, за да задържа коня, така че ме накара да се състезавам с едно момче, което мразех, Леонард Крейвън.

Цяла седмица Джордж и Мадисън ме водеха по всеки фут от маршрута, съветваха ме как да направя всеки скок, кои хълмове да взимам бавно, за да пестя сили, кои не мога да взема с пълен галоп. Обичах този кон. Нарекох го Циклон, защото беше най-бързият кон в конюшнята. Знаех, че ще спечеля състезанието.

Но Леонард беше три години по-голям. За него беше въпрос на гордост да не загуби от мен. Той излезе бързо напред и ми препречваше пътя, когато се опитах да мина. На скоковете ме блъскаше, така че едва не падах. Въпреки това щях да спечеля, но като започнах да го изпреварвам на правия участък, той удари Циклон по главата с камшика си и така го накара да се отклони от маршрута.

Загубих с една дължина.

Татко беше толкова бесен, задето загубих, че даде Циклон на Леонард. В този момент го намразих, но не можех да покажа чувствата си. Това само щеше още повече да разяри татко. Така че се скрих в конюшнята. Не исках да плача, но когато си спомнех, че Леонард ще язди Циклон, не можех да се спра.

Татко ме спипа. Каза, че мъжете никога не плачат, особено мъжете от семейство Рандолф. Каза, че макар да не съм много добър Рандолф, той ще се увери, че никога повече няма да плача. Щеше да ме бие, докато се науча да приемам всеки удар без сълзи. И го направи.

Дейзи беше ужасена. Не можеше да повярва, че има човек, който може да направи нещо толкова жестоко.

— В началото плачех. Ударите от камшика са болезнени. Но той ме удряше, изкрещяваше ми да спра да плача и после пак ме удряше.

— Не зная защо не си плакал все по-силно.

— Защото го мразех твърде много. Исках да му покажа, че не може да ме докосне, не и отвътре, където беше най-важно. Спрях да плача и го гледах в лицето, докато спря. След това му проговорих само веднъж.

— Какво направи майка ти?

— Стоеше до мен, кършеше ръце и ме молеше да не ядосвам баща си, докато една от жените в кухнята мажеше раните ми с мехлем. Мама винаги вярваше, че татко ще бъде мил и обичлив, ако синовете му не го ядосват.

— Кога беше единственият път, когато му проговори?

— Избягах. Джордж ме върна, но аз бях решил да си отмъстя на татко. Пъхнах камъче в лявото предно копито на любимия му ловджийски кон. Когато дойде време за големия есенен лов, конят окуця и татко загуби голям облог. Казах му, че аз съм го направил. Едва не ме уби, но аз само го погледнах. Казах му, че ако някога ме докосне отново, ще го убия, като порасна. Скоро след това се преместихме в Тексас. Татко се присъедини към армията на Южните щати и никога повече не го видях.

Дейзи не знаеше кога или как се е случило, но тя се оказа извън собствената си постеля, легнала до Тайлър, а ръцете й бяха обвити около него. Това й напомни за нощта, когато той я прегръщаше, докато тя плачеше за баща си.

— Реших, че ако си забраня всякакви чувства, нищо няма да ме нарани. Нищо не чувствах, когато напуснахме Вирджиния, когато татко и момчетата тръгнаха на война, когато мама почина. Но сега, когато искам да изпитам нещо, не мога.

Дейзи се чудеше дали наистина е опитвал. Вероятно това го е плашело много, карало го е да чувства, че губи контрол. Тя никога не бе могла да се контролира. Любовта й беше донесла свобода. Той беше направил това за нея и дори не го знаеше.

— Не ти разказах всичко, за да те убедя, че съм различен от това, което ти си мислиш, че съм. Не съм сигурен защо ти го казах. Просто си помислих, че може би искаш да знаеш нещо за мен.

Дейзи взе ръката на Тайлър и я обви около себе си. Нейните чувства бушуваха също като неговите, но тя беше по-сигурна, че го обича. Ако можеше да направи нещо за него, щеше да го направи. Но досега беше опитала всичко, което можеше да измисли. Единствено можеше да продължи да го обича.

— Студено ми е — каза тя. Нямаше намерение да го казва, но си го мислеше. Мислеше си също така и още нещо.

— Не мога да спя до теб цяла нощ и преди разсъмване да си тръгна, както направих в хижата.

— Зная.

— Но ти не искаш да се омъжваш за мечтател, за човек, обсебен от златната треска, за човек, който се опитва да те командва.

— Обичам те.

— Не разбирам.

— Нито пък аз.

Тайлър протегна ръка и леко докосна бузата й:

— Наистина те обичам. Не го казвам просто така. Не искам на сутринта да съжаляваш.

— Ще съжалявам само ако не го направиш.

— Почти от първия миг, когато те видях, поисках да те любя.

Беше мило да го каже, но само защото го е казал, не значеше, че трябва да бъде толкова глупава да му повярва.

— Не може да е вярно, не и както съм изглеждала с кръвта по лицето ми и с глава, увита с превръзка.

— Златотърсачите не виждат много жени. На мен ми се струваше хубава, въпреки че тогава не беше в най-добрия си вид.

Това беше поне отчасти комплимент, но трябваше да го приеме, докато не се появи по-добър. Той се наведе и я целуна по устните.

— Радвам се, че не си дребна и изнежена.

— А аз се радвам, че не си безупречно облечен и със съвършено държание.

— Пак бих искал да те любя, дори и ако лежах на постеля от борови иглички.

Боровите иглички бяха добре, ако ги споделяше с Тайлър. Някак си това й се стори подходящо. През целия си живот се бе чувствала като изгнаница. Първо от обществото, което бе създало родителите й, след това от обществото, в което би влязла, ако станеше жена на Гай. Чувстваше се удобно да спи на борови иглички до каубой, облечен в памук, лен и кожа.

Да бъде в прегръдките на Тайлър, беше точно толкова хубаво, колкото си спомняше, че е. Това водеше до такова вълнение, че на Дейзи й беше твърде топло да остане под толкова много одеяла. Тя не протестира, когато Тайлър я измъкна от завивките. Не забелязваше студа. Не чувстваше вина този път и нямаше нужда да спират. Трудно й беше да повярва, че само прегръдката може да й достави такова удоволствие. Харесваше й топлината от близостта му. Харесваше й успокоението от силата му, здравата опора на твърдото му, мускулесто тяло.

Беше хубаво да е в прегръдките му.

Краката й бяха в пространството между двете постели. Придърпа ги навътре в леглото на Тайлър.

— Студена си — прошепна той.

— Само краката ми.

Той я придърпа към себе си. Сякаш я обви в топлината си. Чудеше се какво може да е толкова успокояващо в прегръдката на мъж, дори и едър като Тайлър. Това не променяше нищо от миналото. Останалият свят си беше същият. Тя дори се съмняваше, че ще има някаква последица в бъдеще. Въпреки това всичко изглеждаше ново, различно, тя виждаше и чувстваше всичко за първи път.

Тайлър нежно я целуна, като едва докосваше устните й със своите. Това беше неочаквана промяна след грубите, жадни целувки, които беше започнала да очаква. Той проследи устните й с върха на езика си, с което я обърка още повече. От това по цялото й тяло пробягаха тръпки. Той сякаш я опитваше. Устата й се отвори и езикът й потърси неговия в поредица от целувки, които ставаха все по-настоятелни.

Тя чуваше как дишането на Тайлър се учестява. Целувките му ставаха все по-груби и търсещи. Те бяха топли и разгаряха същата топлина у нея.

Онова странно усещане в корема й се завърна. Това беше някакво странно вълнение, едновременно възхитително и притесняващо. То сякаш влияеше на мускулите й, като ги правеше неконтролируеми. Караше горещината да обхваща цялото й тяло в един постоянен поток. Усещането за ръцете на Тайлър върху тялото й увеличаваха горещината и треперенето й, докато накрая Дейзи беше неспособна да събере мислите си. Хиляди чувства и усещания, които бяха съвършено нови, и всяко едно от тях се бореше да я завладее. Не мина много време и всички те я завладяха. Когато Тайлър мушна ръка под ризата й и обхвана с мазолестата си длан гръдта й, мозъкът й престана да различава и анализира, дори престана да запомня.

Просто преживяваше.

Тръпки от вълнение рикошираха в ребрата й, сякаш са изстреляни в клетка сачми. Натискът на пръста му върху зърното й предизвика малка експлозия. Той потриваше настръхналата й кожа и това караше горещи вълни да извират от нея. Тя не беше способна да стои неподвижно. Тялото й се изви и коремът й докосна втвърдения член ниско под стомаха на Тайлър.

Устните на Тайлър се заключиха в яростна целувка, която изразяваше нуждата им един от друг. Горещина изби от Дейзи подобно горски пожар, който вятърът е довял в сухи храсти. Дъхът й заседна в гърлото, след което се освободи с експлозия, която остави тялото й отпуснато. Но това беше само за миг. Допирът на пръстите на Тайлър, които се движеха надолу по тялото й и разкопчаваха ризата й, накара мускулите й да се свият, дишането й стана неравномерно, а по кожата под ръцете му пробягваха тръпки.

Езикът на Тайлър се стрелна към устата й. Нейният език изскочи да го посрещне и те се сплетоха в змиеподобно веселие с грацията на танцьори, като в прелюдия към сливането на телата им. Чувството за неотложност нарастваше, докато те започнаха да дишат шумно и неравномерно.

Сетивата й станаха още по-напрегнати, когато той започна да разкопчава ризата й. Усещането за студения въздух върху голата й гореща кожа предизвика у нея тръпка. Секунди по-късно голата ръка на Тайлър я покри и прекрати контакта й със свежия нощен въздух. Ръката му се придвижи към гръдта й и я обхвана, след това продължи надолу към корема. Грубата му ръка жулеше нежната й кожа, която все повече настръхваше от това.

Но нищо не можеше да се сравни с удара, който разтърси тялото й, когато Тайлър се наведе и пое гръдта й с уста. Дейзи си мислеше, че ще избухне.

Горещата влага на езика му опари кожата й. Гръдта й стана толкова чувствителна, а зърното й толкова твърдо, че тя изпита едновременно и болка, и удоволствие. Не можеше да реши кое е по-силно. Това усещане се усили, когато ръката на Тайлър започна да гали другата й гръд, а върховете на пръстите му и отворената му длан й доставяха удоволствие, голямо почти колкото това от устните му.

Дейзи извика, когато той стисна зърното й със зъби. Опита се да го сдържи, но треперещото стенание само изскочи от устата й през един горящ вихър от страст, който бавно я поглъщаше, тя протегна треперещи пръсти да разкопчае ризата на Тайлър. Усети мускулите му да трептят възбудено при допира й. Усещаше силата на мускулестата му гръд и широките рамене. Тялото му беше изваяно като скулптура. Тя зарови пръсти в меката покривка от кафяви косми на гърдите му, която постепенно изтъняваше до тясна ивичка, която се спускаше към кръста му.

Имаше намерение да свали ризата на Тайлър, да изучи всеки инч от него, докато той престане да бъде загадка за нея. Но установи, че силата на волята й се стопява. Тайлър беше свалил роклята й, смъкнал беше ризата до кръста й и продължаваше да ги изхлузва от тялото й. Мисълта, че ще лежи гола в ръцете му, я накара да забрави всичко друго.

Тайлър свали собствените си дрехи. Още преди да е успяла да свикне със своята голота, тялото на Тайлър се долепи до нейното.

Това, че голите им тела се докосваха, я замая. Ръцете му бродеха по тялото й, докосваха, галеха, проучваха и това беше повече, отколкото можеше да осъзнае. Почувства се изцяло в негова власт. Колкото по-разгорещено я докосваше, толкова по-безпомощна ставаше тя. Всеки миг на опознаване беше по-разтърсващ от предишния. Тя се чувстваше като отнесена от вихър от главозамайващи усещания, които волю-неволю я отнасяха от едно слисващо преживяване към друго.

Тайлър мушна крак между нейните, а тялото му здраво се притисна в нейното.

— Отпусни се — прошепна той. — Няма да те нараня.

Не си беше и помисляла, че може да го направи, но не беше в състояние да контролира тялото си. Не можеше да контролира нищо в себе си. Тялото й му отговаряше така, сякаш има собствена воля.

— Трябва да се отпуснеш и да ми помогнеш малко — каза Тайлър.

Тя се опита, но тялото й не искаше да я слуша. С нежен натиск Тайлър придвижи лекичко крака си между нейните, докато мускулите й се поддадоха.

— Обещавам, че няма да те боли повече, отколкото е необходимо.

Не беше болка това, от което се страхуваше и което усещаше, а само изненада и неизвестност, и очакване за нещо повече. Тайлър обви ръце около нея и я придърпа към себе си. Тя се стегна от непогрешимото доказателство за възбудата му, но той просто я държеше плътно до себе си. Шептеше й тихичко, целуваше я нежно, галеше косата й. Прегръщаше я.

Топлината на тялото му проникваше в нейното и тя постепенно се отпусна. Дори когато ръката му се плъзна по гърба й, отпусна се на кръста й, обгърна дупето й, тя не можеше да сдържи изненадата си, да преглътне учудващите вълни от усещания, без да стегне тялото си. Всичко това се промени, когато той пъхна ръка между краката й. Тя си поемаше дъх със стенание.

Дейзи не знаеше как ще почувства удоволствие, когато паниката заплашваше да погълне всяко друго чувство. Когато ръката на Тайлър проникна в нея, вече беше сигурна в това. Всяка частичка от нея предупредително пищеше, сякаш готова да се надигне и да се бори срещу това вмешателство.

Но някъде дълбоко под страха, напрежението и несигурността, Дейзи почувства онова усещане в корема й да расте и да потича като водите на летен дъжд. Когато умът й се бореше да разбере какво става с нея, тялото й продължаваше с нетърпение да го приема. Почувства как започва да се отпуска, да се приближава към Тайлър, да иска все повече, а не по-малко. Топлината продължи да се увеличава и тя почувства как цялото й тяло започва да отговаря на докосванията му. Постепенно съзнанието й се стесняваше и накрая не мислеше за друго, освен за магията, която предизвикваше Тайлър.

Не знаеше кога Тайлър е легнал над нея, осъзна го едва когато той дръпна ръката си.

— Може в началото да ти е малко неудобно — прошепна той.

Усещаше натиска му, докато той бавно проникваше в нея. Но той беше толкова нежен, че на моменти тя се притискаше в него, искаше той да достигне някаква нужда дълбоко в нея.

— Ще те заболи — предупреди я той, — но ще е само за миг.

Тайлър потъна дълбоко в нея. Една остра болка я накара да извика, но той покри устата й с целувка. Когато започна да се движи в нея, болката постепенно намаля и копнежът да го усеща се усилваше. Тялото й сякаш се бе превърнало в нажежено до бяло ядро и тя не съзнаваше нищо.

Притисна се в Тайлър, опита се да го обгърне, да го погълне така, че да може той да достигне онова място дълбоко в нея и да задоволи нуждата, която сякаш растеше с всяка секунда. Накрая стана настоятелна, почти безумна. Тайлър сякаш не правеше достатъчно да прекрати тази агония, която беше и сладка, и горчива едновременно.

Нуждата на Дейзи растеше, докато тя престана да обръща внимание на всичко друго. Нищо сега нямаше значение. Оковите вътре в нея сякаш ставаха все по-тесни и тесни и тя се почувства така, сякаш скоро ще бъде превърната в нищо. Само нуждата й растеше безгранично.

Тогава почувства в нея да се надига една вълна, която я издига, после още една, после те последваха непрестанно една след друга и тя сякаш се мяташе безпомощно между тях. Притисна се в Тайлър, пръстите й се забиха дълбоко в плътта му, а тялото й се бореше, за да принуди неговото да открие душата на нейната нужда.

Вълни от чувствено удоволствие пулсираха в нея, туптяха и тя имаше усещането, че няма да може да диша. Една последна пулсираща вълна се надигна от някъде дълбоко в нея и точно когато си мислеше, че ще умре, бентът се пръсна и облекчението я заля на пулсиращи вълни.

Едва след като малко от напрежението се отцеди от тялото й, тя осъзна, че сега Тайлър е обхванат от същата нужда, която така скоро бе измъчвала и нея. Тялото му беше сковано, дишаше със шумни стенания и движенията му не бяха равномерни. Движеше се дълбоко и бързо. Наведе се напред, докато тялото му се притисна в нейното, и с поредица мощни движения се изпразни в нея.

Накрая, напълно изтощен, той рухна.

Дейзи лежеше неподвижно и се опитваше да осъзнае значимостта на това, което току-що се беше случило с нея. Не искаше да говори или да се движи. Искаше само да усеща. Тайлър лежеше с ръце около нея и тялото й беше сгушено в неговото. След това, което се случи, нищо не можеше да ги раздели. Между тях беше изкована една връзка, която изглеждаше по-силна от различията им. Всичко се беше променило.

И все пак като че си бе останало същото. Щеше да й е необходимо време, за да разбере. А междувременно, беше доволна да остане там, където е.

Тайлър никога не бе искал да се бави, след като е бил с жена, а сега не искаше да се отдели. Дейзи лежеше в извивката на тялото му, топлината й се сливаше с неговата. Да споделяш постелята си беше толкова странно усещане. Само че не споделянето на леглото бе странно, а споделянето на малка част от себе си. Да обвие ръце около нея, да я притиска до себе си, да иска да е близо до нея, всичко това изискваше да направи малък пробив в защитната стена, с която се беше оградил. Този пробив го правеше неспокоен, но не го караше да се чувства зле.

Трябваше му всяко късче смелост да си признае пред Дейзи, че я обича. Това беше първият пробив в защитата му. Не, още преди това, когато искаше да я люби. Преди това, когато я целуна. А може би още по-преди, когато огради за нея кътче от стаята или когато я хранеше, или когато се тревожеше за раната й.

По дяволите! Това не беше малък пробив. Защитата му беше в пълен безпорядък. Може би вече бе рухнала, а той беше такъв глупак, че не го съзнаваше. Но все пак някак си това нямаше значение. Харесваше му това, което има, и не би направил нищо, за да го промени.

Не се помръдваше. Знаеше, че трябва само да я събуди, за да й се наслади отново, но се колебаеше. Нещата бяха толкова добре в състоянието, в което се намираха. Той погали кожата й с пръсти. Беше мека и топла. Досега никога не си е позволявал да се наслаждава така на някоя жена. Никога преди не е искал да го прави.

Преди никога не ти е пукало за онези жени без лица, те ти даваха само физическо разтоварване. Това изобщо не е същото.

Любовта е странно чувство. Не я разбираше. Започва с това да си загрижен за някого, да искаш да бъдеш с него. Но не можеше да се каже докъде ще свърши. Улови се, че мисли за нещо повече от тялото на Дейзи или физическото удоволствие, което можеха да си дарят един на друг. Той си мислеше за други нощи освен тази, за дни, утрини и вечери. Всъщност, нямаше край на бъдещето, в което се лутаха мислите му, и навсякъде в него беше Дейзи.

Това не биваше да го изненадва. Беше го накарала да изостави търсенето на злато. Той беше преодолял мечтите си, за да й помогне. Никога не си беше мислил, че нещо подобно може да се случи, но ето го него — доказателство, че се е случило точно това.

Ако щеше да се грижи за безопасността й, по-добре да направи нещо за тези крадци. Знаеше, че тя очаква да тръгне с него, но щеше да се чувства по-добре, ако е сам. Така няма да се притеснява, че нещо може да й се случи. Крадците вероятно не очакваха неприятности, но той не беше виждал крадци, които да не са готови да се бият за собствеността, която са откраднали. Дейзи с удивителна бързина се беше приспособила към новия си живот, но все още не беше готова за сражение. С малко късмет ще може да отведе обратно кравите, преди тя да се е събудила.