Двойни игри

38

Материалите закъсняваха и той беше бесен.

Още преди две седмици трябваше да получи експлозив C-4, радиопредавател в комплект с приемници и капсул-детонатори. Фазата на планирането приключи. Момчето беше готово. Но материалите закъсняваха, а той нямаше представа какво ги беше забавило и колко още трябваше да чака.

Пътят им беше дълъг и сложен — от Германия до Мексико, а оттам през границата в Тексас. В Кливланд щяха да пристигнат с кола, шофирана от непознат за него човек. Той не би могъл да разбере какво става с едно обикновено обаждане по телефона, защото предполагаше, че АНС подслушва всички разговори както от стационарни, така и от мобилни телефони. Същото беше и с имейлите. Достиженията на американските технологии бяха наистина безгранични. Общуваха единствено по стария, но изпитан начин — изпращаха кодирани писма с обикновена поща и чакаха отговор. Писмата никога не бяха адресирани до крайния получател, а изминаваха дълъг и сложен път с помощта на посредници.

Ако не беше арабин и се намираше в друга държава, той лесно би могъл да се сдобие с C-4. Почти толкова лесно, колкото да си купи хляб от някой от гигантските американски пазари, или супермаркети, както ги наричаха тук. Дори магазините за хранителни стоки се бяха превърнали в паметници на упадъчно изобилие.

Нямаше друг избор, освен да чака. През това време трябваше да поддържа фанатизма на момчето, но това не беше особен проблем. То беше надъхано до такава степен, че едва ли щеше да се откаже. На този етап задачата му бе да гарантира, че момчето няма да бъде арестувано, както и да мисли за следващата операция.

Вестниците публикуваха историята и на едно друго момче, от Санта Фе, което било прието във Военновъздушната академия на САЩ — свидетелство за изключителните му способности. Но академията бе разположена в Колорадо — щат с голяма фундаменталистка християнска общност с изключително силно влияние на евангелистката църква. Момчето било подложено на силен натиск от религиозните фанатици, които не били малко и в самата академия. В крайна сметка било принудено да напусне. Бащата на момчето, който не бил богат, завел дело срещу военновъздушните сили, но по време на процеса бил подложен на нечувани унижения от адвокатите на правителството, а синът му, разбира се, изгубил делото. Според последните материали в пресата момчето си намерило работа в някакъв кинотеатър и продавало пуканки, за да събере пари за таксата на някой друг университет. Въпросът беше дали в гърдите му пламти толкова силна омраза, колкото омразата на хлапето от Кливланд. Но това щеше да му стане ясно едва след като се срещнеше с него и надзърнеше в очите му.