Двойни игри

74

Двамата с момчето сведоха глави и отправиха благодарствени молитви към своя бог. Стачката най-после беше свършила.

За да се върнат в Кливланд, щеше да им трябва поне седмица, още една щеше да изтече в проверки. Трябваше да са сигурни, че в рафинерията всичко си е постарому, а инсталациите отново работят с пълен капацитет.

Възнамеряваше да накара момчето да напише писмата по обратния път за Кливланд. Там нямаше да имат време за писане. Макар че беше необичайно умно за възрастта си, момчето беше зле с писането. Трябваше му време, за да напише писмата. Трябваше да ги напише лично, със свои думи.

Първото щеше да бъде за майка му. В него щеше да й каже, че много я обича и че тя не трябва да страда за него. Щеше да й обясни, че прави това, за да отмъсти за баща си и защото вярва в Бога и във вечното блаженство, обещано на всеки, който се жертва за него.

Получател на второто писмо щеше да бъде президентът на Съединените щати. В него момчето щеше да повтори, че се жертва в памет на баща си и отмъщава за всички мюсюлмани по света, пострадали от Америка. Щеше да изтъкне, че докато американците подкрепят евреите в Палестина и отказват да признаят правата вяра, те ще продължават да умират. И все повече американци като него ще им помагат да умрат.

Опасявайки се, че писмото до президента ще бъде забавено от подчинените му, той възнамеряваше да изпрати копие от него до офиса на ФБР в Кливланд и още едно до председателя Махоуни.

Преди да напусне Кливланд, той щеше да пусне писмата по пощата.