Двойни игри

70

Залавянето на убийцата на Джубал Пю се оказа проста работа.

Най-трудно беше да обяснят на ФБР и на полицаите от Програмата за защита на свидетелите защо Ема, Демарко и четирима бивши командоси се бяха появили в Монтана. В хода на този процес крещяха представителите на ФБР, настояващи за пълна прозрачност, крещеше и Ема, която безцеремонно заяви, че наблюдението на Пю не е углавно престъпление. Измина доста време, преди да насочат вниманието си към извършителката на убийството.

Стан се оказа прав в твърдението си, че е видял убийцата много добре. Благодарение на неговото описание беше изготвен портрет, който самият той определи като изключително точен. Демарко изрази същото мнение в мига, в който видя портрета, но истината беше, че личните му наблюдения бяха ограничени предимно върху хубавия задник на тази жена, а не върху чертите на лицето й. Ако го бяха помолили да опише на полицейския художник задника й, той беше готов да се обзаложи, че описанието му нямаше да отстъпва по нищо на наблюденията на Стан върху лицето й.

Портретът беше разпространен между всички агенти на ФБР, които следяха Линкълн през последните четири месеца. Двама от тях без колебание обявиха, че това е собственичката на кубински ресторант в Маями. Десет дни преди убийството Оливър Линкълн беше посетил въпросния ресторант и беше разговарял дълго с неговата собственичка на чаша калвадос.

Името на жената беше Бианка Тереса Хелена Кастро, но то нямаше никаква роднинска връзка с Фидел. Мис Кастро бе пристигнала в САЩ едва петнайсетгодишна с малък сал, направен от брезент и автомобилни гуми. Майка й била проститутка, която вкарала дъщеря си в древния занаят още на тринайсет. Пред имиграционните власти Бианка признала, че била принудена да прави секс с всички мъже на сала, за да я вземат със себе си. След двегодишен престой в лагер за имигранти в Литъл Рок, щата Арканзас, тя била освободена от някаква жена, представила се като нейна роднина. На практика обаче тя била съдържателка на публичен дом в Джаксънвил, щата Флорида. Между седемнайсет- и деветнайсетгодишната си възраст Бианка била арестувана два пъти за проституция, но до присъда не се стигнало. След това изчезнала от погледа на правоохранителните органи — поне що се отнася до официалните архиви. На двайсет и шест тя поискала лиценз за ресторантьорска дейност. След внимателен преглед на финансовото й състояние ФБР стигнало до заключението, че разходите й са в рамките на това, което печели от ресторанта.

После ФБР се зае с една от дейностите, които владееше до съвършенство: преглед на записите от охранителните камери на летището в Маями през десетте дни преди убийството на Пю. След като изгледаха купища дискове и разговаряха с много хора, те успяха да докажат, че шест дни преди убийството Бианка се бе появила на летището и си бе купила билет под името Мария Ернандес. Целта на пътуването й бил град Спокейн, щата Вашингтон. Трийсет агенти на ФБР направиха десант в Спокейн и разпространиха снимката на Бианка до различни компании за коли под наем. Един младеж, служител в подобна компания, си спомни за Бианка единствено защото била „страхотно парче“.

Документите сочеха, че тя бе наела кола под името Мария Ернандес. Изминатите километри покриваха разстоянието от Спокейн до Виктор, но това не бе достатъчна улика. Агентите на ФБР обиколиха мотелите в околностите на Виктор, за да проверят дали Мария Ернандес бе отсядала в някой от тях. Но удариха на камък. Наложило се да разпитат поотделно администраторите и обслужващия персонал. Един младеж разпозна Бианка по снимката, която му показаха. Тя се бе регистрирала под името Елена Мендоса и бе платила в брой. Не показала документ за самоличност. Но младежът бе сигурен, че жената на снимката е именно Елена Мендоса. Беше я запомнил, защото била „супермацка“. Явно младите мъже в този район на страната използват унифицирани изразни средства за оценка на представителки на другия пол.

Пипнахме я! — казаха си агентите на Бюрото. И с основание. Разполагаха с двама свидетели, които бяха видели Бианка да влиза в офиса на гробището за стари коли в униформа на заместник-шериф по времето, когато бе убит Пю. И двамата бяха категорични, че до откриването на труповете в офиса не бяха влизали други хора. Освен това разполагаха с доказателства, че тя бе пътувала до Виктор и бе прекарала известно време там. Да, те разполагаха с достатъчно доказателства, за да арестуват Бианка Кастро и да я обвинят в убийството на Джубал Пю. Дори преди да претърсят дома й, където очакваха да открият още доказателства.

Първият агент, който разпитал Бианка, несъзнателно изрекъл думите, които в крайна сметка я принудили да издаде Оливър Линкълн. Всъщност той изобщо не я разпитвал, а произнесъл реч, в която изброил уликите срещу нея и я предупредил, че ще бъде осъдена на смърт за предумишленото убийство на Джубал Пю и на индианеца, собственик на гробището за стари коли. А после добавил:

— Предлагам ти да си наемеш някой много добър адвокат.

А Бианка бързо стигнала до решението, че няма да харчи пари за адвокати. Давала си сметка, че ФБР разполага с достатъчно доказателства, за да я обвини в убийството на Пю, но не и за ликвидирането на Роли Патерсън. И още по-важно — те нямали никакви доказателства, че именно тя бе сложила запалителната бомба под леглото на любовницата на сенатор Уилям Бродрик. Жалко за онзи индианец, но не и за Джубал Пю. В края на краищата той беше гаден наркодилър, замесен във фалшиви терористични нападения, при които бяха загинали осем души. Никой не го бе грижа за него. Но най-много се радваше, че не беше убила онази полицайка от Монтана, задоволявайки се само с един хубав нокаут.

Вследствие на всичко това Бианка Кастро стигна до решението да сътрудничи на ФБР. При условие присъдата й да бъде максимум двайсет години, а след изтичането на десет от тях да има право на помилване. Двайсет години бяха много за убийството на Пю и някакъв индианец. Последното и най-важно за сделката условие гласеше, че властите няма да докоснат спестяванията й и ще й позволят да ги вложи в дългосрочни инвестиции, преди да влезе в затвора. При евентуален отказ тя беше готова да гние в килията до края на дните си, без да им каже нищо.

В момента тя беше на четирийсет и две. След пълното излежаване на присъдата щеше да бъде на шейсет и две, а и не беше изключено да получи помилване, преди да изтече крайният срок. На шейсет и седем майка й не спираше да се вихри, а баба й беше починала на деветдесет и две. Бианка произлизаше от род на дълголетни проститутки. Затова мисълта да бъде стара и бедна й се струваше непоносима. По тази причина беше готова да приеме една двайсетгодишна присъда, но само при условие че запази парите си.

ФБР прие условията на Бианка Кастро и тя им предаде Оливър Линкълн.