Двойни игри

46

Слава богу, материалите най-после пристигнаха.

Донесе ги непознат мюсюлманин, който почука на вратата на стаята му в мотела в два часа през нощта. Той стреснато подскочи, мислейки за полицията. Погледна през шпионката и с облекчение установи, че човекът отвън е мургав, с типичните черти на неговата раса. Без да каже нито дума, мъжът му подаде пакета и си тръгна.

На следващия ден, четвъртък, двамата с момчето свързаха пластичния експлозив с радиостанциите и капсул-детонаторите. Материалът беше в излишък и сигурно щеше да стигне за още една бомба. Запита се какво да прави с него. Би могъл да го запази за следващата операция, или да накара момчето да го заложи на някое друго място в рафинерията. Но пътуването с експлозив беше опасно, а момчето не биваше да остава зад оградата по-дълго от планираното. Това многократно увеличаваше опасността да бъде открито.

После му хрумна едно много по-практично решение — да използва материала за живи хора.

Когато устройството беше готово, той каза на момчето, че трябва да го заложи в понеделник през нощта и да го задейства във вторник сутринта. Искаше да взриви резервоарите в работен ден. Избра вторник, защото много от работниците използваха не два, а три почивни дни.

Момчето само кимна.

Ох, това хлапе наистина щеше да му липсва.

После то най-после зададе въпроса, който очакваше от доста време насам.

— Какво ще стане с майка ми?

— Всичко ще бъде наред. Ще я разпитват, но няма да я арестуват. Ние ще й изпращаме пари, а когато теб те няма, тя ще може да преживява с това, което й отпуска държавата. Естествено, ще се радва на вечната Божия благословия, тъй като ще бъде майка на мъченик.