Двойно прикритие

10.

Същият понеделник, точно в 7,00 сутринта, осем души, облечени с дънки, тениски и ботуши, събрани около огромна осмоъгълна маса в уединената зала, изчакваха сервитьоркатасобственичка да приключи със сервирането на димящите неръждаеми съдове, претрупани с бъркани яйца, наденички, пържени картофи и кифлички.

Тя огледа одобрително подредения плот на бюфета, уверявайки се, че синият пламък все още нажежава специалните метални съдове и че е пренесла достатъчен брой чинии, чаши и посребрени прибори за групата.

— Е, младежи, мисля, че всичко е готово — съобщи тя, оглеждайки за последен път бюфета. — Кафето е топло — около четиридесет чаши и повече, — храната е гореща, баните са чисти. Ако искате нещо, още храна, кафе, каквото и да е друго, вдигнете този телефон и натиснете „5“. Ние веднага ще пристигнем тук, защото моят съпруг и аз сме на ваше разположение и днес най-вероятно никой друг няма да дойде. Освен това можете да разполагате с мястото до три, когато ще започна да чистя за играта на карти тази вечер. Построихме тази сграда далеч от града, така че вдигайте колкото си искате шум. Само не чупете нищо и не превишавайте това, което сте предплатили.

— Всичко е наред — любезно се опита да я пропъди подполковник Джон Ръстман и после, преди да заключи вратата, изчака жената да се отдалечи по склона до малката къщичка.

— Е, хайде! — Той се доближи до бюфета. — Всеки да грабва нещо. Това може да е последният ви шанс за прилично ядене през следващата седмица.

Ръстман изчака, докато всички от екипа насядат около масата с препълнени чинии и чаши с кафе. После се приближи до квад-ратно черно парче около метър и двадесет, покриващо отдалечената стена, внимателно повдигна долния край на материята и го закова в горната част върху стената.

Действията на запасния офицер накараха един от мъжете да спре да яде и да се вторачи в избелелите букви, напечатани на върха на внезапно появилата се карта.

— Провинция Джаспър? — В тона на Уинтърсоул ясно се прокрадна изненада и лошо предчувствие. — Ще прехвърлиш операцията в собствения си район?

— Не беше първоначалният план — отговори спокойно подполковникът, преди да вдигне дървената показалка. — Но пък това ни осигурява някои удобства и голямо предимство — на първо място време и терен.

Ръстман посочи с показалката една огромна кръгла област в горния десен ъгъл на картата.

— През последните четири седмици ученията бяха в този район. Познавате терена, местната фауна и флора, времето, трафика и минималния полицейски контрол.

Той премести показалката върху едно петно извън кръга.

— Предполагаемата засада ще е разположена тук — процеди той и удари върху картата с върха на пръчката. — Дванадесет възла от съществуващо скривалище и около двадесет и пет от всички други, но достатъчно близо до два от тайните ви складове за муниции и запаси… Което означава, че можем да оставим всичките тези неща по местата си.

Дърветата наоколо са високи и близки едно до друго, с великолепни корони, което ще затрудни евентуално въздушно претърсване. Това едва ли ще е най-уместното им решение, защото най-близката военна база е при водопадите Кламат и възможностите за въздушно преследване на местните федерални и щатски агенти са съвсем ограничени. Но за всеки случай трябва внимателно да обмислим маршрутите за оттегляне и терена на местността, защото той може да се окаже критичен фактор, ако загубим контрол над ситуацията.

Планините близо до град Логърхед са окупирани от антиправителствена, религиозна полувоенна група, известна като Избраната седма бригада на тюлените. Те са се окопали в хълмовете преди около двадесет години и чакат да се вдигне голямата завеса. Групата се състои приблизително от петнадесет мъже, тринадесет жени и шепа деца. За някои от мъжете е известно, че имат военно обучение, но е минало много време, за да помнят инструкциите за използване на основните бойни оръжия. Всички възрастни мъже притежават чин полковник, подполковник и майор. Двама младежи на възраст над петнадесет години са провъзгласени за капитани, а всички жени имат чин лейтенант. Доколкото е известно, те имат само леко въоръжение — карабини, пистолети и няколко ловни пушки, — нямат прибори за нощно виждане. Имат няколко гранати, които не се знае дали са годни. А, направили са просеки към съвсем елементарни минисюрпризи, капани, ако вече не са унищожени от животните или техните хора.

Като се има предвид всичко това, мисля, е съвсем ясно, че тази група представлява минимална заплаха за нашата операция.

Ръстман спря и със задоволство забеляза, че никой от екипа рейнджъри на Уинтърсоул не се усмихва.

— И както вероятно вече се досещате, при това разположение на засадата Избраната седма бригада на тюлените може да бъде използвана като първоначална примамка. Някакви въпроси?

Един от членовете на екипа вдигна ръка и Ръстман му даде знак, че може да говори.

— Подполковник, извинете, но като че ли липсва причина тези хора да станат примамка… или нещо друго, сър.

Подполковник Джон Ръстман кимна замислено.

— Това е един от проблемите, войниче — съгласи се той. — Какво ще предложиш, за да коригираме тази ситуация?

— Да ги въоръжим, сър — незабавно отговори той.

— Но така те ще бъдат заплаха за вашия екип?

— Не мисля, сър. — Войникът леко се усмихна. — Малко вероятно е.

Ръстман се обърна към Уинтърсоул, който кимна одобрително.

— Ще се нуждаеш от посредник, за да се сприятелиш с тези хора — заговори Ръстман директно на Уинтърсоул. — Разбрах, че има един външен човек в групата и, изглежда, му вярват достатъчно, така че чрез него да успееш да влезеш в техния двор. Някакъв стар чудак, който твърди, че е гадател — пророк, който се навърта из града и се опитва да продава индиански накити и предмети на туристите. Виждал съм го около „Плоската къща“ три или четири пъти през последния месец. Той е около петдесетте или малко повече, с къдрава прошарена коса, напълно посивяла брада. Носи различни гердани и панделки на главата си, с повечето от които, предполагам, че наистина желае да се раздели, ако цената е добра — и типичното старо облекло от виетнамската епоха. Може би си заслужава да опитаме.

— Тъй вярно, сър. Ще го открием и незабавно ще се свържем с него — потвърди Уинтърсоул, едва успяващ да прикрие негодуванието си.

— Отлично предложение, войниче — поздрави Ръстман младежа, който зададе уместния въпрос. — И единственото, което мога да добавя, е, че това само потвърждава превъзходството на американския войник, мъж или жена — добави той, без да пропусне да наблегне на последната дума, забелязвайки, че единствената жена, член на екипа, много силен, отличен боец, отговори на признанието със слабо кимване. — Ако един американски офицер падне в боя, следващият му подчинен от сержантския състав трябва да излезе напред и незабавно да се докаже, като продължи битката. Това се отнася за всеки в тази стая. Ние имаме мисия и няма да се провалим. Ще я изпълним, без значение какво ще се случи. Има ли някакви въпроси?

Никой не вдигна ръка.

— Все още е ловен сезон — продължи Ръстман. — Така, че никой няма да обърне особено внимание на стрелбите ни… дори да усилим огневата мощ с нашите полувоенни съучастници. Всъщност някои от изстрелите могат да се окажат полезно прикритие на собствените ни действия — добави той с бегла усмивка. — Установили сме пет първоначални маршрута за оттегляне — продължи той, като ги посочи с пет бързи движения с показалката. — Така ще имате достъп до скритите запаси, които също ще оставим по местата. Общо сто килограма семтекс и дванадесет експлозива, разположени в тила на интервали от двадесет и два метра, охраняващи всеки един от маршрутите за оттегляне. Експлозивите са снабдени с устройства за дистанционно задействане от личните ви радиопредаватели. На лицевата им страна ясно е маркиран стандартният обсег на действие. Просто трябва да сте сигурни, че радиопредавателят ви е наред, преди да го задействате. Офицерът отново разтегли широко устните си в усмивка.

Членовете на екипа продължаваха да се хранят с привидно безразличие. Те знаеха всичко за маршрутите на оттегляне. Монтирането на устройствата и маркирането на местата им беше отнело цели две седмици. Знаеха наизуст зонитеубийци. Нямаше проблем.

— Вашата мишена… — продължи Ръстман и със задоволство забеляза, че всички моментално спряха да се хранят и съсредоточено се заслушаха. — Вашата мишена са пет специални агенти от Агенцията за охрана на околната среда.

Ръстман спря за миг, за да може думите му да бъдат осмислени.

— Поради причини, които не са важни за вас и за вашата мисия, тези агенти представляват огромна заплаха за военната ни индустрия. Тяхната смърт и след това изобличаването на действията им в медиите ще повиши репутацията на един много влиятелен човек. Човек, който няма да пожертва военната сила на нашата нация заради оцеляването на няколко редки животински видове.

Надявахме се да получим личните им досиета и да ви ги предоставим днес, но кратките срокове ни възпрепятстваха. Затова главен сержант Уинтърсоул устно ще ви опише тези агенти, които ще успеете да разпознаете и едновременно с това да изолирате като диверсионни мишени. Досиетата — които ще включват и снимки — ще ви бъдат предадени със съобщение за точното място, където ще осъществите контакта с тези агенти и ще ги унищожите. Обаче още сега мога да ви кажа, че никой от тях няма военен опит и не се очаква да бъдат въоръжени с друго освен със зачислените им служебни оръжия, 10-милиметрови полуавтоматични пистолети „Смит и Уесън“ с пълнител за дванадесет патрона. Като всички федерални агенти, те са обучени да стрелят в тялото, което е значително предимство за вас, тъй като новите ви бронежилетки лесно ще спрат 10-милиметрови дебалансирани островърхи куршуми.

В допълнение към изключително модерните ви оръжия и огнева мощ — продължи Ръстман — вие ще бъдете екипирани с последните модели на устройствата за нощно виждане, които използват фазова решетка от инфрачервени и ултравиолетови детектори. Екранът усилва цвета на излъчващите топлина обекти и възможностите на старите зелени едноцветни визьори са подобрени… особено от гледна точка за малки предмети, които са на разстояние или се движат. В началото ефектът може да бъде дезориентиращ, особено ако сте употребявали старите уреди, така че няколко часа преди това ще трябва да ги използвате, за да свикнете. Но както ще забележите, печелите съществено тактическо предимство. С други думи — заключи запасният офицер, — вашите противници нямат шанс.

Ръстман забеляза, че всички — с изключение на Уинтърсоул, който остана с безизразно лице — кимнаха и леко се усмихнаха. Никакви широки усмивки. Никакви поздравления и весели коментари. Само мълчание, професионализъм. Превъзходството в предстоящата операция бе напълно в тяхна полза.

Това се харесваше на подполковник Джон Ръстман.

— В 9,00 тази сутрин, местно карибско време, сто хиляди долара бяха прехвърлени във всяка от посочените от вас сметки в банката „Гранд Бахама“. При завършване на тази мисия, допълнително двеста хиляди долара ще бъдат прибавени към всяка сметка.

Има възможност и всеки от вас да спечели допълнително петдесет хиляди долара — Ръстман спря, за да подсили ефекта, — в случай че една женаагент, която се очаква да бъде зачислена към техния екип, бъде заловена жива и бъде използвана за нашата диверсионна задача. Главен сержант Уинтърсоул ще ви обясни това по-късно.

Хм, и още нещо — каза Ръстман. — Вероятно е да има доносник, който да работи извън обсега на операцията, с цел събиране на информация. При необичайна ситуация може да се наложи информаторът да осъществи контакт с някого от вас. Паролата ще бъде „дива патица“, повторена два пъти. Всички ли разбраха?

И седемте глави кимнаха в потвърждение.

— Ако всичко върви по план, а то ще е така, защото няма да направим грешка — наблегна Ръстман с твърд и уверен глас, — това ще бъде мисия за един ден. След като примамите агентите в засада, вие ще нападнете бързо, ще ударите твърдо, ще се откъснете от противника и ще изчезнете. Някакви въпроси? Друг член на екипа вдигна ръка.

— Сър — започна той колебливо, — както главен сержант Уинтърсоул спомена, вие преместихте операцията във вашия район… или много близко до него. Няма ли това да усложни нещата за всички и особено за вас дори ако всичко мине по план?

— Нещата ще станат по-несигурни и по-трудни за мен — призна си Ръстман, — но не и за вас. Поради основателни причини това е последният път, когато аз контактувам с някой от вас, докато мисията се изпълни. Възнамерявам да проведем най-много още една среща, преди да започнете операцията, но ще бъде твърде рисковано. Аз съм много известен в Джаспър, ето защо ще се срещнем в провинцията Джаксън. Така че отсега нататък ще контактуваме чрез съобщения, пуснати с редовна поща, и така ще си разменяме информацията. Всъщност — Ръстман направи справка в бележките си — ще използваме малка пощенска кутия в сградата на улица „Брендиуайн“ до Логърхед Грийк. Вие ще използвате кутия номер четиринадесет за получаване на съобщенията, а ще ни изпращате чрез кутия номер петнадесет. — Той хвърли верижка с шест еднакви ключа на масата. — Ние ще изпращаме някого да пуска или взима пощата в 8,00 и 16,00 часа. Можете да си установите собствено разписание за взимане и получаване, но се опитайте да бъдете там плюс или минус петнадесет минути от тези определени часове. Искаме, ако е възможно, да избегнем всякакви външни контакти с вас.

— Сър, какво ще кажете за радиовръзката? — попита любезно специалистът по комуникации и единствената жена в екипа.

— Вече сте запознати, че свързочната мрежа на екипа е с късовълнов обхват. Другите радиопредаватели се смущават чрез промяна честотите на вълните. Обходихме планините наоколо, за да блокираме или смутим всички радиопредавания с дълъг обхват, така че вътрешните свръзки между членовете на екипа няма да бъдат проблем — напомни им Ръстман. — Но ви съветвам да избягвате всякаква мрежа извън района, освен ако не е абсолютно неотложно. Шансовете някой да засече вашите сигнали и да ги разкодира са почти равни на нула. Но дори радиопредаванията да са с променени честоти, може да се разкрие местоположението ви и предполагам, че техническият агент от Агенцията за охрана на околната среда е опитен електронен спец. Няма смисъл да поемаме излишен риск. — Вие имате изключителното предимство на изненада, терен, информация и огнева сила — заключи Ръстман. — Знаете вашата мишена, разположение, разписание и маршрути за оттегляне. Няма да има нужда повече да се свързвате с мен. Само още веднъж, още един път… за да предадете съобщението от три думи — добави той и разтегли устни в усмивка. — Мисията изпълнена. Край.