Двойно прикритие

13.

Дейвид Халахан, шефът на отдела за специални операции, вдигна поглед, когато видимо разочарованият му заместник влезе в офиса.

— Какво става? — попита той.

— Не могат да намерят Богс. Халахан се намръщи.

— За какво говориш? Кой не може да намери Богс?

— Екип „Чарли“ и секретарката на Богс — обясни Мур. — Токущо се обади Райли. Ходили до офиса и къщата му няколко пъти, оставили са дузина съобщения на телефонния секретар. Няколко пъти са проверили и любимите му места за риболов. Богс е изчезнал.

— Какво казва секретарката му?

— Е, очевидно не е необичайно да излиза сред природата, без да се обади, за два или три дни.

— Да, но той знае, че ще изпратим екип „Чарли“ — възмути се Халахан.

— Допускам, че е получил съобщението още първия път — изказа Мур мислите и на двамата. — И нито веднъж не се обади, за да потвърди.

— Подавалите.

— И за да ти стане малко по-ясно, Райли каза, че къщата е заключена, служебната му екипировка е в гаража — успели са да я зърнат през страничния прозорец — и личният му камион и лодка са паркирани под навеса.

— А служебните моторници и другите превозни средства?

— Има две лодки и четири коли в офиса и всичките са в бараката до сградата и отговарят на описанието.

— Може би е отишъл да уточни нещо с момчетата от щатската полиция? — предложи Халахан.

— Да, Райли проверява в момента. Това, което ме притеснява, е — продължи Мур разтревожено, — че не трябва да проваляме Богс и операцията му. Ако е открил нещо, за което, предполагам, ние не знаем…

— Но той е областен агент, а не таен частен детектив и трябва да е на разположение — заключи Халахан. — Какво прави сега екип „Чарли“?

— Райли им е наредил да стоят в местния хотел, докато се снабдят с коли и осъществят връзките. Планът е да ги раздели на три части. Донато и Лабранди да наблюдават, а Райли, Дабълю, Грийн и Марашенко ще работят на две групи, като се сменят. Но ще имаме проблем с прехвърлянето, ако скоро не открием Богс. Можем да възложим задачата на Донато и Либранди. Няма проблем, защото те работят яко, когато получат повече пари, впрочем повече от мозъка, който имат. Но разчитам Богс да осигури камионите и микробуса с орегонски номера на тайния екип. Провинция Джаспър е място, където прехвърляш старата кола на децата си, после излизаш и купуваш по-нова, пак втора ръка. Там новите коли бият на очи.

— Господи, никога не бих се сетил за това.

— Винаги можем да им изпратим повече пари, за да се сдобият с щогоде свестни употребявани коли — предложи Мур, — но трябва да сме много внимателни, когато купуваме от местните. Ще изглежда много подозрително, ако някой започне да обикаля наоколо, да разпитва продавачите, да проверява документите, преди да купува.

— Тези типове от Избраната седма бригада на тюлените не обичат правителството и не му вярват — напомни Халахан на своя заместник. — Наистина ли мислиш, че ще отидат в участъка и ще помолят за информация?

— Не, но напоследък нямаме късмет. Най-вероятното е Райли да закупи кола, позната на някой от Избраната седма бригада на тюлените, която някой чичо е използвал и после продал. Доколкото знаем, всичките членове на групата са родени и израсли в този район.

— Уместна забележка.

— Затова си мисля, че най-доброто, което можем да направим, е да ги изпратим до Джаксън или още по-добре до Джосефин, където могат да похарчат малко повече пари и да намерят нещо само на няколко години, което няма да им създава неприятности.

— А междувременно — измърмори Халахан на своя заместник — Донато и Либранди ще си тананикат в местните барове с провинциалните идиоти и ще търсят бърз и лесен начин да се сдобият с трофеите от големия лов. Господи.

Фреди Мур сви рамене.

— Да, така е, но какво друго могат да правят, ако не открием Богс? Със сигурност не искам да се опитват да се доближат до онези параноици, военните от седма бригада, и да завързват разговора около бракониерстването. Само Лайтстоун може да успее, но той е в друг екип.

— Трябва да сме сигурни, че са наясно и ще правят всичко бавно и спокойно. Не искам да претупат нещата и да провалят цялата операция. Трябва да дадем отговор на този конгресмен в посочения срок, но не бива да сгафим от бързане.

— „Бавно“ и „Спокойно“ са другите ми прозвища — отговори с усмивка роденият в Юга заместник-командир на отдела на специални операции.

— Да бе, ти и Пакстън, боже опази! — Халахан се засмя, но после изведнъж отново стана сериозен. — Другото, което ме тревожи, е, че през повечето време тези хлапаци се мотаят в района, изложени са на опасност, чудят се как да действат и все повече се навъртат около екип „Браво“ или порочната несигурност. Нямаме нужда от това точно сега.

— Да, знам. Ето защо исках да разговарям с вас да им изпратим пари този следобед. Според разписанието пратката от Нюарк и Маями пристига с товарния самолет. — Мур погледна часовника си и се усмихна. — Точно в този момент… Смятам, че утре сутринта членовете на нашия любим екип, които винаги лъжат, трябва да са много заети с разопаковането.