Двойно разбъркване

I

Твърдият, стържещ глас на Медъкс излая от интеркома на бюрото ми и така рязко прекъсна съня ми, че едва не си счупих врата:

— Трябваш ми, Хармъс.

Припряно смъкнах краката си от бюрото и съборих телефона, докато се опитвах като обезумял да натисна копчето на интеркома.

— Идвам — казах, като се мъчех да звуча по-малко упоен, отколкото се чувствах в действителност. Ще бъда при теб след секунда.

Апаратът изръмжа и замлъкна.

Освен че оглавяваше Юридическия отдел и беше мой шеф, Медъкс бе и най-интелигентният експерт в застрахователния бизнес, а това означава нещо в този бранш на безмилостна конкуренция. Имах нещастието да бъда един от неговите следователи. Конкретно задачата ми се състоеше в това да проучвам всеки евентуален клиент, за когото Медъкс решаваше, че е съмнителен, а тъй като той се отнасяше с подозрение и към собствената си сянка, рядко оставах без работа.

Докато влизах в канцеларията на секретарката му, се питах какво ли ме очаква. През изминалата седмица в сградата на Градския съвет се проведе конгрес на застрахователите, на който се събраха застрахователни агенти и менажери по проблемите от цял свят, за да обсъдят бизнеса, да поговорят за бъдещата политика и да проверят колко уиски могат да погълнат. Тъй като и нашите агенти присъстваха на срещата, аз си позволих една хубава кротка почивка. Сега обаче имах предчувствието, че тя е свършила. Когато Медъкс ме потърси, това означава само едно нещо работа.

Когато влязох, Пати Шоу, русата секретарка на Медъкс, бясно чукаше по клавишите на пишещата машина. Спрях да й се порадвам. Всеки, който можеше да се изтрепва от работа като нея и въпреки това да изглежда симпатичен, ме очароваше. Тя ми хвърли един поглед, без да прекъсва непрестанното тракане и ме дари с една слънчева усмивка.

— Не е за вярване казах аз, като се наведох над бюрото й, за да видя какво пише, — но той ме потърси. Да вляза ли или да почакам?

— Влизай, иначе ще има неприятности. Ако не довърша това…

Тя врътна сините си очи и започна отново да удря по клавишите на пишещата машина.

Почуках на вратата на Медъкс и той изрева, че мога да вляза.

Както обикновено, той беше затънал в купчината от документи, разпръснати по бюрото му. Оредяващата му сива коса беше в безпорядък и червеното му лице беше навъсено. Той не беше висок, но зад бюрото си изглеждаше такъв. Имаше туловище на професионален боксьор и крака на джудже. Когато някой искаше да го фотографира с рекламна цел, той винаги заставаше зад бюрото си.

— Сядай — нареди Медъкс отсечено, като посочи с оплесканата си с мастило ръка към едно кресло. — Имам за теб една работа. — Той избута настрани документите, които лежаха пред него. Повечето от тях паднаха на пода, но никой от нас не си направи труда да ги вдигне. Това беше работа на Пати. Всяка вечер тя прекарваше не по-малко от половин час в разчистване на кабинета на Медъкс, след като той си тръгваше. — Какво прави цяла седмица? Мога да се обзаложа, че не си правил нищо особено.

Седнах.

— Винаги си намирам работа — казах безгрижно. — Какво става?

Медъкс ме погледна навъсено, отвори кутия с цигари, извади една и бутна кутията към мен:

— Може би си спомняш, че преди около три месеца прекарах една седмица в Ню Йорк — каза той, като посегна към запалката, която лежеше на бюрото. — Може би си спомняш също така, че шефът на компанията пое и моите функции.

— Разбира се — казах аз. — Ти много ми липсваше.

— Зарежи тая работа — каза Медъкс, като навъсеният му поглед стана свиреп. — Зная колко работа си свършил през онази седмица — горе-долу колкото и през тази.

— Всяка машина има нужда от почивка — казах миролюбиво, — но защо трябва да възкресяваме миналото?

— Докато ме нямаше — каза Медъкс, — нашата компания е акцентирала полица за застраховка, която аз не бих докоснал и с двайсетфутов прът. Шефът не е забелязал нищо обезпокоително около нея, а и този глупак Гудиър, който продал полицата, също не се усъмнил. Но това може де се очаква. Нашите застрахователни агенти мислят само за комисионния процент, който ще получат.

Това не беше справедливо. Алън Гудиър бе най-добрият ни продавач на застраховки и бедата се състоеше във факта, че той печелеше почти колкото Медъкс само от процентите, а това вбесяваше Медъкс.

— Какво не й е наред на полицата?

Медъкс прокара пръсти през разбърканата си коса и така изпръхтя, че нови документи се отлепиха от бюрото и паднаха на пода.

— Нещо й куца на тази полица. Това първо. Една компания от нашия ранг не може да си позволи да издава такава полица. — Той удари по бюрото със здраво стиснат юмрук. — Тази полица е била специално оформена да отговори на изискванията на клиента. Ти чувал ли си досега такова нещо? Всяка година харчим хиляди долари за наемане на адвокати, които да оформят гарантирани срещу измама типови застрахователни договори и изведнъж ние започваме да вършим тази работа.

— Имаш ли нещо против да започнеш от самото начало? — попитах аз. — Разбира се, ако желаеш да разбера за какво говориш.

— Добре, ще започнем от самото начало — каза той, — но слушай, за бога. — Докато аз бях в Ню Йорк през юни — продължи той, — Гудиър отишъл в Холивуд във връзка със застраховката на Джойс Шърмън срещу обир и пожар. Джойс Шърмън, филмовата звезда.

Като се има предвид, че Джойс Шърмън беше почти толкова известна, колкото Джоан Бенет1, не беше необходимо да ми казва коя е тя, но Медъкс никога не вярваше, че някой друг може да знае нещо за някого.

— След като Гудиър уредил подновяването — продължи Медъкс, — той отишъл на бар, вероятно да отпразнува случая — един пример за това как нашите агенти пилеят времето на компанията. Но това е друга тема. — Той тръсна пепел от цигарата върху купчината непрегледани полици на бюрото и продължи: — Според думите му излиза, че се заприказвал с някакъв тип — Брад Дени, дребен театрален агент. Разговорът се завъртял около застраховките срещу злополука и Дени казал на Гудиър, че едно момиче, чийто импресарио бил той, се интересува от лична полица срещу злополука. Само това да беше, Гудиър трябваше да се усъмни. Полиците срещу злополука, както знаеш, трябва да се продават, а не някой да дойде и да те моли за такава. И когато този някой отвори дума за застраховка срещу злополука за друг човек, предупредителният звънец трябва да се е обадил. Но това не важи за маломерния мозък на Гудиър, който си представял единствено как комисионният процент от сделката ще улесни изплащането на чудесната му нова кола. Той си уредил среща с момичето за същата вечер в хотел „Корт“. А това е друг повод да заподозре, че има нещо. — Медъкс продължи, като размахваше заплашително показалец срещу мен. — Дори аз зная, че хотел „Корт“ е един бардак, където стаите се наемат на час без излишни въпроси. През живота си съм бил само веднъж в Холивуд и тогава прекарах там четири часа.

Ухилих се цинично, за да изразя възхищението си.

— Е, от това, което чувам, излиза, че не си си губил времето — казах аз.

— Не се занасяй! — излая Медъкс и ме загледа свирепо. — Един застрахователен агент, който си знае работата, няма да си търси клиенти сред наемателите на хотел „Корт“. Проблемът на Гудиър е в това, че поставя комисионния процент на първо място, без да мисли, че аз ще трябва да оправям неговите бъркотии.

Издадох сумтящи звуци. Гудиър беше мой приятел.

— Той се срещнал с момичето. Името й е Сюзън Джелърт — продължи Медъкс. — Тя проявила интерес към лична застраховка срещу злополука за сто хиляди долара. Както изглежда, тя е от шоубизнеса, но засега все още пробива. Идеята й е да използва застраховката за реклама. Не виждам как пресата ще се впечатли от това, че една нищо и никаква актриса Се е застраховала срещу злополука за сто хиляди долара, а и Гудиър не си направил труда да попита. — Той яростно подръпна големия си нос и продължи. — Ако аз бях там, щях първо това да попитам. Според нея полицата ще бъде използвана само за реклама. Тя заявила, че двамата с Дени нямат никакви пари и щели да се съгласят за застраховката, само ако вноската е малка. Това е бил моментът, когато Гудиър е трябвало да се разкара, но той не го сторил. Той ги осведомил каква е вноската за пълна застраховка и те били на път да се откажат. — Той спря, за да попита: — Как ги се струва тази работа?

— На мен ми звучи съвсем убедително — казах аз. — Лично аз виждам как може да бъде използвана една застраховка за сто хиляди долара с рекламна цел. Местните вестници ще клъвнат, но от друга страна, може би аз нямам твоята проницателност.

— Да — каза Медъкс горчиво, — ти си като Гудиър. Никога не виждаш по-далече от носа си.

Оставих забележката без коментар и попитах:

— И какво е станало след това?

— Момичето и Дени направили предложение. Те подчертали, че застраховката не ги интересува заради изплащането на обезщетение, а само като средство името на момичето да се появи във вестниците. Техният план предвижда ние да не носим отговорност за определени рискове, които ще бъдат изброени в полицата. По този начин, според тях, застрахователната вноска може да се сведе до минимум и те пак ще притежават документ, който да могат да покажат на вестниците, ако някой се усъмни в съществуването на полицата.

Той млъкна, колкото да прелисти останалите документи върху бюрото си. Накрая намери каквото му трябваше.

— Това е полицата — каза той, почуквайки по документа. — Те тримата взели, че съставили списък на злополуките, които могат да предизвикат смърт и го вписали в полицата. — Той вдигна поглед и ме изгледа кръвнишки. — Следиш мисълта ми, нали? Ако това момиче вземе, та умре при някоя от изброените тук злополуки, ние не сме длъжни да плащаме, но ако умре при злополука, която не е отразена, няма да ни се размине. Загряваш ли?

— Да. Гудиър ли е съставил списъка?

— Тримата заедно. Ще ти го прочета. Слушай внимателно. Списъкът си го бива — той зачете от документа. — Застрахованото чрез тази полица лице не може да предявява претенции към компанията, ако загине при злополука, предизвикана от огнестрелно или хладно оръжие, отрова, огън или удавяне; при злополука, свързана с обществения транспорт; при самолетна или автомобилна катастрофа; при транспортно произшествие с велосипед, мотоциклет или каквото и да е превозно средство на колела; при самоубийство или вследствие на болест; при падане от голяма височина или от падащи предмети; от задушаване или удушаване; от попарване или каквато и да е рана на главата; при злополуки, свързани с домашни или диви животни, насекоми или влечуги; при неизправна електрическа инсталация или каквато и да е машина. — Той хвърли полицата на бюрото си и избърса зачервеното си, лъскаво лице с носна кърпа. — Как ти се струва сега?

— Нормално. Ти за какво се задръстваш?

Той бутна стола си назад, за да може по-свободно да размахва ръцете си.

— Като оставим настрана тези рискови ситуации, тя получава застраховка за сто хиляди долара при годишна вноска от петнадесет долара.

— В такъв случай ние я ограбваме — казах аз и се ухилих. — Гудиър е елиминирал всички рискове.

— Така ли мислиш? — Медъкс се наведе напред. — Ще се върнем на това по-късно. Чакай да свърша. Гудиър се допитал до шефа за предложението. Ако аз бях там, Гудиър щеше да изхвърчи с идеята си, преди да е разбрал какво става. За някакви петнадесет долара на година ние си просим да ни прекарат със сто хиляди. В тази работа няма смисъл. Когато казах това на шефа, той ми отговори, че наше задължение е да обслужваме клиентите и че не е възможно ние винаги да сме печелившата страна — той изсумтя яростно. — Чакай да видиш какво ще стане, ако това момиче умре и ни бъде предявен иск. Ще вдигне врява до небето и ще се опита мен да обвини — той вдигна полицата и я размаха срещу мен. — Тук пише черно на бяло, че ние ще платим сто хиляди долара, ако смъртта на това момиче бъде предизвикана от каквато и да е причина, извън отразените. КАКВАТО И ДА Е ДРУГА ПРИЧИНА! Не е ли това идеална възможност някой хитър мошеник да ни изиграе?

— Нима? — казах аз малко нетърпеливо. — Струва ми се, че Гудиър е изключил всички рискове. Освен това, не забравяш ли факта, че момичето само си е уредило застраховката? Как я виждаш тя да организира собствената си смърт по някакъв необикновен начин, за да увеличи състоянието си със сто хиляди долара? Не ми се вярва.

Медъкс се облегна назад. Доста време той не каза нищо, само ме фиксираше с поглед. Накрая каза:

— Зная. До вчера и аз мислех така. Но промених мнението си. Днес обядвах с участници в конгреса.

— Какво общо има това със случая?

— Много. Заприказвах се с Ендрюз от „Дженеръл лайъбилити“. Стана дума и за това момиче, Джелърт. Та той ми каза, че неговата компания е акцентирала застрахователна полица при точно същите условия и за същото момиче.

Той вдигна ръка, когато се опитах да кажа нещо.

— Почакай. Още не съм свършил. Пообиколих тук и там и разговарях с други хора от бранша. — Той започна да се рови в документите на бюрото си и накрая намери някаква хартийка. — Мис Джелърт е получила подобни полици на същата сума от други девет застрахователни компании, което й осигурява обща застраховка за един милион долара, при 150 долара годишна вноска. Е, сега как ти харесва?

II

Тиктакането на часовника върху бюрото изпълни тишината, която последва. Смачках цигарата си, запалих нова и бутнах кутията към Медъкс.

— Един милион! — казах аз и тихичко подсвирнах. — Това се казва пара. Но не доказва, че зад сделката се крие измама.

— За измамата няма съмнение — каза Медъкс мрачно. — Нещо повече: зад нея се крие убийство!

Погледнах глупаво.

— Чакай сега…

— Това е — каза Медъкс, като удари по бюрото. — Досега никога не съм бъркал за такова нещо; нито веднъж за двайсет години. Надушвам убийство!

— Дени ли имаш предвид?

— Възможно е. Не зная. Едно е ясно — тази история вони на убийство. Да огледаме Дени. Той е дребен театрален агент, вероятно без пукната пара. Измисля някакъв невероятен начин как да пречука момичето — съвсем нестандартно убийство. Изплита мрежата си. Първо, пробутва й идеята да се застрахова за един милион долара, като изтъква рекламната полза от това. После пробутва същата идея на нас и на още девет други компании. Изчаква няколко месеца, пречуква я и прибира парите. Как ти се струва?

— Звучи добре, но има една дреболия. Обясни ми как ще я убие и счел това ще предяви иск към нас Кажи де!

Медъкс сви рамене.

— Този, който е в дъното на цялата работа, е измъдрил нещо хитро, което ние няма да разгадаем за пет минути. Но не това ме тревожи. Искам тази полица да бъде анулирана, преди те да се задействат. А ето и твоята задача. Искам пълна информация за Сюзън Джелърт и за това приятелче Дени. Искам да зная какво ги свързва. Ако не откриеш нищо нередно и ако не успеем да развалим договора, не ни остава нищо друго освен да седим с вързани ръце и да чакаме, докато нещо се случи на момичето. — Той удари с юмрук по бюрото и лицето му почервеня. — И когато това наистина стане — нещо, в което съм съвсем сигурен — тогава ще ни се отвори истинска работа!

— Няма ли да е по-добре, ако се свържем с другите компании? — казах аз. — Ако на нея действително й се случи нещо и една-две от тях удовлетворят иска, ние няма да имаме никакви шансове в съда.

— Погрижил съм се за това — каза Медъкс. — Свиках среша за утре сутринта, на която ще се опитам да ги убедя да оставят на нас разследването. Не искам десет агенти да ни се мотаят в краката.

— Не съм напълно убеден, че е замислена измама — казах аз. — Ако момичето беше дошло при нас за застраховка за злополука за един милион долара, дори шефът щеше да й откаже. Навярно идеята й за реклама е да има полица за един милион и тя е била достатъчно умна да се обърне към десет компании, за да получи каквото иска.

Медъкс оголи зъбите си във вълча усмивка.

— Точно затова аз съм в този кабинет, а ти работиш за мен — каза той — Зад гърба ми има дълъг опит, от който развих инстинкт да подушвам неприятностите от цяла миля. — Той размаха полицата срещу мен. — Чуй ме какво ти приказвам, Хармъс. Зад това проклето късче хартия се крие убийство.

— О’кей. И какво ще правим?

— Освен списъка на евентуалните причини за смърт — продължи Медъкс, без да ми обръща внимание, — който би събудил подозрение у всеки с някакъв опит, има още една дреболия на дъното на страницата. Виж я!

Той ми хвърли полицата Под твърде детинския подпис, който Сюзън Джелърт беше драсната на докуметна, имаше едно мастилено петно и добре очертан отпечатък от пръст.

— Разбери от Гудиър — каза Медъкс — дали това е нейният отпечатък. Разбери и защо е на полицата. Струва ми се, че не е поставен там случайно. Вероятно целта е да не можем да избегнем плащане при съмнение в самоличността. Казвам ти, Хармъс, колкото повече гледам тази полица, толкова по-изпипана ми се вижда и този отпечатък само го потвърждава.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Не каза ли, че полицата изключва смърт, предизвикана от електричество?

Той взе отново документа.

— Така е. Точната формулировка е: смърт, предизвикана от неизправна електрическа инсталация или каквато и да е неизправна електрическа апаратура. То е същото.

— О, не, не е! Няма нищо неизправно в инсталацията или в механическата част на един електрически стол.

Медъкс се наежи и навъсеният му поглед стана свиреп.

— Какви ги дрънкаш?

— Я си представи, че това момиче е извършило убийство и знае, че рано или късно ще бъде разкрито? Няма ли да се чувства по-сигурна, ако знае, че стигне ли се до съд, зад гърба й ще застанат десет мощни застрахователни компании?

— Откъде накъде? Какво искаш да кажеш?

— Ако момичето отиде на електрическия стол и знаем, че това ще струва 100 хиляди, няма ли да организираме защитата й, да платим на най-добрите адвокати, да направим всичко, което е по силите ни, за да смекчим присъдата й или дори да я оправдаем.

Медъкс погледна стреснато.

— Може и да го направим.

— Искаш да кажеш — ще го направим. Така ще сторят и останалите девет компании. Чудеса ще направим, само и само да я спасим от електрическия стол. Обърни внимание на формулировката — неизправна електрическа инсталация. Защо не просто — смърт, предизвикана от електричество.

Медъкс се почеса по челюстта.

— Това е идея, но не ми харесва кой знае колко. Иди виж момичето. Порови се наоколо. Поразпитай. Не забравяй, че това може би е добре замислена измама и няма да се справиш, ако не проучиш всички възможности. И огце нещо — опитай се да откриеш кой ще има изгода от смъртта на момичето. Провери дали е направила завещание. Мота да се обзаложа, че в дъното стои този, който ще получи парите. Провери тези неща и можеш да смяташ, че работата е наполовина свършена.

— Къде да я намеря?

— Дала е адрес в Лос Анжелос.

Той погледна полицата:

— Четвърта улица, № 2567.

— Тук ли е Гудиър?

— Откъде да знам. Сигурно е в някой бар. Изчезвай сега и ме остави да работя. Но не забравяй — не искам шефът да разбере, че проучвам тази полица. Ако успея да докажа, че има измама, искам аз да съм този, който ще влезе при него и ще го цапардоса с нея по главата.

Когато тръгнах към вратата, той ме спря.

— Защо не вземеш с теб жена си? Тя има акъл в главата и винаги бих предпочел нейната преценка пред твоята. Вземи я. Разходката ще й хареса.

— И аз така смятам — казах, без да пропускам удобния случай — но не мога да си позволя да я взема. Ти какво си мислиш — че аз съм направен от чисто злато?

Медъкс подръпна носа си.

— Е, добре. Можеш да харчиш за нея до 30 долара седмично — каза той щедро. — Пиши ги в представителните разходи.

— 30 долара? — казах аз и се засмях. — Че те няма да й стигнат и за храна. Откакто престана да работи за теб, тя разви невероятен апетит. Направи ги 100 на седмица и ще я взема.

— 30 долара! — излая Медъкс. — Нито цент повече! А сега изчезвай!

III

Успях да открия Алън Гудиър едва към седем часа същата вечер и странното е, че го спипах в един бар.

Алън беше красив млад юначага, висок и дългокрак, чевръст като совалка. Общителният му характер отваряше пред него вратите, които често се затръшваха под носа на неговите колеги. Той беше с около шест години по-млад от мен, а вече печелеше три пъти повече. Работеше в застрахователния бизнес едва от три години и през това време си беше създал репутацията на най-ловкия и преуспяващ пласьор. Миналата година той получи мечтаната от всеки награда „Уилямс“, връчвана от президента на Застрахователната асоциация на най-добрия пласьор през годината и вече се, носеха слухове, че тази година пак ще я грабне.

Той ми махна с ръка, докато си проправях път към него праз бара.

— Здравей, Стив — каза той, като бутна един стол към мен. — Какво те води насам? Къде е Хелън?

Той даде знак на келнера да ми донесе една бира.

— Търся те из всички долни кръчми — казах, като сядах. — Хелън си е вкъщи и се чуди къде се губя — или поне се надявам да е така.

Келнерът дойде и сложи халба бира до лакътя ми. Алън плати.

— Наздраве — казах аз, отпих една дълга глътка, въздъхнах и оставих бирата. — Добре ми дойде. Става дума за онова момиче Джелърт, Алън.

Той ме погледна изненадано.

— Какво има? Да не би да се интересуваш от нея?

— И още как. Медъкс също.

— Защо? Полицата беше одобрена преди три месеца. Тя е платила три вноски. Договорът вече се изпълнява и не можеш да го развалиш. Какъв е проблемът?

— Медъкс ми нареди да го анулирам веднага.

Лицето на Алън пламна. Той мразеше Медъкс, колкото и Медъкс мразеше него.

— Не можеш — каза той разпалено. — Шефът сам одобри тази полица и аз няма да позволя Медъкс да се бърка.

— Успокой се. Почакай да ти кажа какво е станало.

Казах му какво е открил Медъкс на конгреса.

— Така тя получава обща застраховка за един милион долара, Алън. Не можеш да обвиняваш Медъкс, че иска да провери, когато става дума за толкова голяма сума.

— Да провери какво? — настоя той. — Какво нередно има? Виж, Стив, ти не си се срещал нито с мис Джелърт, нито с Дени, докато аз съм — той се наведе напред загрижено. — Мислиш ли, че бих продал тази застраховка, ако не бях убеден, че при тях всичко е наред? Откакто съм в този бизнес не съм имал нито един провал, а и не смятам да имам. Искам отново да докопам наградата, а ако с тази полица стане гаф, няма да я получа. Тези двамата са о’кей — на се съмнявай!

— Може и да са, но нищо не губим, ако направим обикновената проверка.

— О, проверявай, щом искаш — каза той сърдито. — На мен не ми пука. Но зная кой се крие зад това. Дали този тлъст тип Медъкс се е запитал колко ще получа аз от сделката? Добре, нека пресметне и може би тогава няма да бъде чак толкова сигурен, че мисля само за комисионния процент. Нищо не печеля от сделката. Тя беше само загуба на време, но исках да помогна на тези двамата. Те са почтени хора и се нуждаят от помощ. Така прецени и шефът.

— Представяш ли си как ще кажа това на Медъкс?

— По дяволите Медъкс! Тези двамата се нуждаят от реклама. Те са на дъното и се опитват да изплуват. Зле са с парите. Обикалят малките градчета, играят по разни мрачни дупки, спят всяка седмица в различно легло и така безкрай. Конкуренцията в техния бранш е убийствена. Представи си какво ще стане, ако успеят по някакъв начин да привлекат вниманието на пресата — за тях ще се заговори. Затова залагат толкова на идеята за застраховката. Добре, признавам, не знаех, че те са се застраховали и другаде, но какво от това. Защо тя да не се обърне и към други компании? Представяш ли си ние да я застраховаме за един милион долара?

— И аз така казах на Медъкс. Той твърди, че зад тази история се крие убийство.

— Убийство? — Алън зяпна от удивление. — Този тип е луд. Трябва да го пенсионират. Това е невероятно. Е, добре, иди поговори с тях. Не възразявам. Виж ги за собствено успокоение. Готов съм да се обзаложа, че ще се съгласиш с мен, че около тях няма нищо съмнително.

— Сигурен съм, че си прав — казах аз успокоително. — Във всеки случай това ми дава възможност да прескоча до Холивуд. Къде да я намеря? Нейния г постоянен адрес ли е написан на полицата?

Алън погледна злобно.

— Не, не е. Адресът е на кантората на Дени. В момента те са на турне. Обикалят от град на град. Нямам никаква представа къде може да са сега. Предстои ги едно малко преследване.

— Това ме урежда — казах аз, като довърших бирата си. — Имам нужда от почивка. Между другото, Алън, онази клауза за неизправната електрическа инсталация… Твоя ли беше идеята или тяхна?

— На Дени, струва ми се — каза Алън озадачен. — Какво не ти харесва?

— Просто ми хрумна, че формулировката е малко странна. Защо не — смърт, предизвикана от електричество?

— Не виждам какво значение има — каза той нетърпеливо. — Ако бъдеш убит случайно от електричество, уредът или инсталацията трябва да бъдат неизправни. Ако не са, и човек все пак иска да умре, това е самоубийство. И в двата случая ние сме осигурени, така че какво те тревожи?

— Както и да е — казах. — Просто ми хрумна една идея. И нещо друго, Алън. Какво търси онзи отпечатък на полицата?

Той се облегна назад и ме погледна с досада.

— Знаеш ли, започваш да приличаш на Медъкс. Отпечатъкът попадна на полицата по случайност. Писалката пускаше и тя неволно размаза с палец петното. И какво от това?

Но отпечатъкът ме тревожеше. Не изглеждаше да е попаднал на полицата случайно. Беше твърде добре очертан.

— Сигурен ли си, че е било по случайност? Не е ли поставила умишлено отпечатъка на полицата?

— За бога! — избухна Алън и ми стана ясно, че вече ще загуби контрол над себе си. — Сега пък какво се опитваш да докажеш? Разбира се, че стана случайно. Видях го с очите си. А дори и да не беше така, какво значение има?

— Може и да си прав — казах аз. — Недей да се палиш толкова. Възложено ми е разследване и ти си единственият, който може да ми помогне.

— Съжалявам, Стив, но това може да накара всеки да побеснее. Както Медъкс я е подкарал, човек може да си помисли, че не иска да продавам полици.

Запалих цигара и попитах рязко:

— Спомена ли мис Джелърт кой ще получи парите, ако нещо й се случи?

Той решително закопча куфарчето си и посегна за шапката.

— И дума не може да става за иск — каза той с подчертана сдържаност, — а следователно и за облагодетелстване. Бързо ще разбереш това, ако си направиш труда да проучиш полицата. Става дума за рекламен фокус и нищо повече.

Той се изправи.

— Е, аз трябва да изчезвам, за да си събера багажа.

Придружих го до тротоара, където бяхме паркирали колите си.

— Довиждане, Алън. Не се впрягай. Нещата ще се изяснят.

— Няма да е зле да се изяснят — каза той. — Ако Медъкс продължи да се пречка, отивам право при шефа. До гуша ми е дошло от него. Ако не престане, ще напусна. Не са малко тези, които искат да работя за тях. Довиждане, Стив.

Той се качи в колата си, запали и потегли, като грубо превключи скоростите.

IV

Медъкс беше съвсем прав като каза, че би предпочел мнението на Хелън пред моето. Тя беше негова лична секретарка в продължение на пет години и бе развила невероятна интуиция за съмнителни искове. Беше дяволски умна и ми вземаше акъла с начина, по който пресмяташе вноските без помощта на таблица.

Още не мога да си обясня защо тя се ожени за мен, но зная защо аз го направих — тя готви като богиня, върти къщата икономично, говори за работа, когато аз поискам, учи ме как да се справям с Медъкс, щом се наложи, а това става твърде често, изглежда като филмова звезда, сама си шие дрехите и ме предпазва от дългове — нещо, което сам никога не постигах.

Имахме четиристаен апартамент на двадесет минути с кола от службата и понеже парите малко не ни достигаха, минавахме без прислужница — Хелън се справяше сама. Това, което спестявахме по този начин, отиваше за пиене и някое и друго кино.

Закъснях с повече от час за вечеря, но имах добро извинение и история, която да разкажа, така че съвестта ми беше чиста като кладенчова вода.

Хелън става малко дребнава, когато закъснявам за ядене-почти единственото нещо, което я ядосва — това и моят навик да разпилявам пепел от цигари по килима, вместо в пепелниците, с които ме обгражда.

Отворих външната врата и влязох в малкото преддверие, като усилено се опитвах да подуша миризмата на някоя вкуснотия.

Никаква апетитна миризма не зарадва търсещите ми ноздри. Това беше тежък удар. По всичко личеше, че на масата щеше да има нещо студено, а моят стомах съвсем не се отнасяше гостоприемно към подобни ястия.

Влязох в хола.

— Ти ли си, скъпи? — изчурулика Хелън от спалнята.

— Не, не съм аз — изръмжах в отговор, — а сбирщина от хърватски емигранти, които не са имали свестно ядене от месеци и очакват да бъдат щедро нахранени.

Тя се появи на вратата. Погледнах я, защото винаги си струваше човек да я погледне. Тя е малко над средния ръст, тъмна, с добре очертани рамене. Косата й е разделена на път и пада, без да ги закрива. Кожата й е гладка, с цвят на слонова кост, има големи, но не прекалено червени устни, а очите й са сини като незабравки. Освен че прилича на интелигентна филмова звезда, ако въобще такова животно съществува, тя има фигура, която е удачно съчетание на Бети Грейбъл2 от кръста надолу и Джейн Ръсел3 нагоре.

— Закъсня — каза тя, като се приближи до мен. — Реших, че ще вечеряш навън. Гладен ли си?

— Гладен? Това е меко казано. Умирам от глад. А закъснях, защото бачках като петима негри в памучна плантация.

— Да, скъпи. Усеща се. Веднага ще ти приготвя нещо. Страхувам се, че няма да е нещо особено. Бях много заета и съвсем забравих за вечерята.

Тъй като такова нещо досега не се беше случвало през нашия тригодишен семеен живот, имах пълното право да се направя на обиден.

— Хайде да отидем в кухнята и докато приготвиш нещо по-съществено и колкото може по-бързо, ще ми обясниш какво толкова ти е попречило да се сетиш за моя стомах — казах аз, като я хванах здраво за ръката. — Осъзнаваш, разбира се, че това ми дава повод за развод?

— Съжалявам, скъпи — каза тя, като ме потупа по ръката, — но не мога винаги да мисля за твоя стомах. Събирах ти багажа.

— Събирала си ми багажа? Откъде знаеш, че заминавам?

— Имам си агенти — каза тя, чупейки шест яйца едно след друго в тигана със сръчност, която винаги ме е поразявала. — Не са много нещата, които пропускам.

— Пати Шоу ли ти се обади?

— Е, наистина, обади се.

— Така си и Помислих. Сигурно тя ти е казала, че отивам в Холивуд. Това може да е големият ми шанс. Току-виж ме забелязал някой кинорежисьор. Не би ли искала да стана втори Кларк Гейбъл4?

— Би било чудесно, скъпи.

Спрях да търся отварачката за консерви и я погледнах подозрително.

— Не помисли ли за жените, които ще се търкалят в краката ми?

— Ако само ще се търкалят, аз не възразявам.

— Може някои от тях да стигнат по-далеч, разбира се. Това е риск, който трябва да поеме всяка филмова звезда.

Спрях, за да напсувам отварачката.

— Все се чудя защо не си купим една свестна отварачка. Тази за нищо не става.

— Пати каза, че ще отсъстваш около седмица. Сложила съм ти и вечерни дрехи. Може да решиш до отидеш на нощен бар, когато нямаш работа — каза тя, като взе консервата от ръцете ми и ловко я отвори.

— Дарих я с лъчезарна усмивка.

— Е, това се казва наистина предвидлива съпруга. Да, не е лоша идеята да отида един-два пъти на нощен бар. Чудя се дали Хеди Ламар5 посещава нощни барове.

— Предполагам, че ги посещава, скъпи.

Внезапно се почувствах малко виновен.

— Няма ли да бъдеш самотна? — казах аз. — Ето какво ще направим. Ще наема едно куче да ти прави компания. Няма смисъл да харчим пари, за да си купим, тъй като ще бъда на твое разположение след една седмица. Познавам един тип от нашата улица, който ще ми отстъпи своя еридал териер за долар на ден. Не е лоша идея, нали?

— Не смятам, че можем да помъкнем един териер в Холивуд — каза Хелън, като се замисли по въпроса. Хотелите, ако са от висока класа, хич не си падат по кучета.

— Ние? Откъде го измисли това „ние“? Кой твърди, че и ти ще дойдеш?

— Първо шефът ти, а след това и аз. Това прави двама срещу един, скъпи.

— Почакай сега — казах аз неспокойно. — Нямаме достатъчно мангизи, знаеш това. Имаме да плащаме сметки. Дължим още петнадесет вноски за колата. А и този телевизор, за който ти настояваше, не е платен. Не можем да си го позволим. Разбери ме, би било прекрасно да дойдеш с мен, но нека бъдем разумни.

— Зная, няма да бъде лесно при моя ненаситен апетит — каза Хелън замечтано, — но може би ти ще се поограничиш и по този начин ще компенсираме.

— Тази змия Пати Шоу ли те информира? — попитах аз. — Не вярвай на нито една нейна дума. Всеки в службата знае каква лъжкиня е тя. Ето онзи ден…

— Вечерята е сервирана, мистър Хармъс — каза Хелън студено и отнесе яденето в столовата.

Едва когато погълнах половината от шунката и повечето от яйцата и възвърнах силите си, поднових атаката.

— Знам, че Медъкс настоява да дойдеш с мен — казах аз, като бутнах назад стола си и посегнах за една цигара. — Но тъй като предлага само 30 долара за твоите услуги и това е под тарифите на профсъюза, трябва да погледнем разумно на нещата. Ако имах някакви излишни мангизи…

— Не се тревожи — каза Хелън, като се усмихна. — Идвам с теб и това няма да ти струва и цент. Намерих си работодател.

— Искаш да кажеш, че ще спечелиш пари?

— Да, скъпи. За щастие все още имам някакво влияние в застрахователния бизнес. И въпреки че съм омъжена за теб, репутацията ми си остава неопетнена. Щом Пати ми каза каква каша се забърква, аз се обадих на Тим Андрюс и го попитах дали не иска да го представям в това разследване. Той беше очарован от идеята и до ми плаща хонорар от 100 долара, както и текущите разходи.

Опулих се.

— Но това е невероятно щедро! И Андрюс ли мисли, че зад застраховката на Джелърт се крие измама?

Отначало не мислеше, но аз го убедих — каза Хелън безсрамно.

— Сто долара! Та ние още сега можем да изплатим някои от сметките си. Но чакай малко. Аз познавам Андрюс. Той е вълк, който дори не си прави труда да си слага овча кожа. Надявам се, че не очаква освен бачкането и да му танцуваш гола върху бюрото?

— Ти имаш ли нещо против? — попита Хелън, повдигайки вежди.

Замислих се.

— Е, за сто долара човек трябва да бъде готов да направи и някои жертви. Зависи от това какъв танц ще поръча и какво аз ще получа.

Тя заобиколи масата, застана зад мен и обви ръце около врата ми.

— Наистина ли нямаш нищо против да дойда с теб, Стив?

— Все ще го понеса някак.

— Ако искаш, мога да те пусна до полудуваш.

— За лудуване ми стига и собствената ми територия-отвърнах аз, като я придърпах върху коленете си. — Позволете да ви направя практическа демонстрация, мисис Хармъс.