Двойно разбъркване

I

Три дни по-късно аз влязох в Лос Анжелос, след като бях оставил Хелън в болницата в Сан Бернадино. Неприятно ми беше да тръгна без нея, но тя не биваше да се мести и тъй като докторът ме увери, че няма да има усложнения, аз трябваше да се върна към работата.

Полицията в Сан Бернадино ми беше задавала много въпроси, но аз не им разказах цялата история. Все още не бях готов да извадя наяве всичко около случая и не исках те да се втурнат презглава, преди да е дошло време. Казах им, че сме били нападнати от въоръжен престъпник и сме потърсили убежище в колибата. Уверих ги, че змията е била вътре, когато сме влезли. Кавалерийският полицай ми каза, че чул стрелбата и тръгнал по следите. Не бил видял престъпника, но го чул да потегля. Аз не се съмнявах, че беше Кон. Гърмящата змия потвърждаваше това, но си замълчах относно самоличността му. Щом свърших с отговарянето на въпросите и се разделих с Хелън, потеглих за Лос Анжелос.

Първо се отбих в хотела и си прибрах пощата. Шерифът Питърс беше удържал на думата си. Беше ми изпратил снимка 8,2×10,8 см на момичето, което аз вече смятах за Корин Кон. Снимката беше добра и ясно показваше белега. Разглеждах я няколко минути, като се опитвах да се убедя, че това беше Корин, но въпреки всичко момичето ми приличаше на Сюзън.

Трябваше да разбера дали вече има предявен иск. Прескочих до кантората на Фаншоу.

Там беше и Медъкс, който ме изгледа кръвнишки, когато влязох.

— Какво искаш? — сопна се той. — Нямаш работа тук. Ти напусна!

— Бях останал с впечатлението, че тази кантора е на Фаншоу — казах аз, като затворих вратата. — Ако той поиска, ще си тръгна.

Фаншоу се захили.

— Хайде влизай, Стив. Как върви при теб?

— Добре. Напредва ли онзи глупак Джексън?

— Засега не — отвърна Фаншоу, а Медъкс така изпръхтя, че листовете върху бюрото се разхвърчаха.

— Минах, за да ви предложа услугите си — казах аз. — Разбира се, ще ви излезе по-соленичко, но такава ми е офертата.

— Не бих те наел, дори ако беше последният останал жив детектив — изсумтя Медъкс. — А сега се махай!

Обърнах се към Фаншоу, който ме гледаше с очакване.

— Какви са последните новини? — попитах аз. — Предявиха ли иск?

— Да. Мисис Кон пристигна вчера сутринта. Искът беше предявен вчера следобед. Тя е наела Ед Райън, най-хитрия мошеник сред адвокатите в този бизнес и мисля, че ще ни хванат за гушата.

— Ще им позволите да ви съдят, така ли?

— Благодарение на теб — възкликна Медъкс, като стовари юмрук върху бюрото, — не можем да спечелим един съдебен процес. Каквито и шансове да имахме, вече изчезнаха, защото ти даде доказателство, че подлежим на иск.

— Много лошо — казах аз и поклатих глава. — Нищо, няма значение. Имам да ви направя едно предложение. Ако успея да изясня този случай, каква ще ми е ползата?

И двамата се вторачиха в мен.

— Какво искаш да кажеш? — сопна се Медъкс.

— Стори ми се, че го казах доста ясно. Ти не одобри начина, по който работя върху случая, затова аз напуснах. Това ме прави независим детектив. Все още съм готов да работя върху същия случай, ако реша, че ще си струва.

— Не ми трябваш! — изрева Медъкс. — Можеш да се махаш!

— О’кей, щом мислиш така — аз станах. — Да бъде както искаш.

— Чакай малко — каза бързо Фаншоу. — Можеш ли да разплетеш случая, Стив?

— Ще го приключа до 6 часа.

— Блъфираш — настоя Медъкс и се наведе над бюрото като бик, готов за нападение.

— Не. Мога да разплета този случай, ако ти и другите девет компании се погрижите да имам полза — казах аз и му се усмихнах. — В тази работа има замесен един милион. Вие току-що признахте, че са ви хванали за гушата. Аз мога да ви спестя този милион, ако сте готови да ми платите както на всеки независим детектив.

Медъкс направи бързо изчисление.

— Чакай сега — каза той, — да не бързаме. Добре, ако те наемем като независим детектив, ще изкараш малко пари. Признавам това, но за колко време ще ти стигнат? Аз съм готов да кажа: „било каквото било“. Върни се при нас, Хармъс, и аз ще бъда добър с теб. Трябва да помислиш за бъдещето си.

— Много мило от твоя страна. Напомни ми да се разчувствам и да поплача на рамото ти, когато си облечеш водолазния костюм. Малкото пари, за които спомена току-що, възлизат на десет хиляди. От доста време ми се иска да се установя самостоятелно. Уморих се да изпълнявам твоите заповеди, доста тъпи при това. Ти или ще се отнасяш към мен като към независим детектив, или си тръгвам оттук и те оставям с пръст в устата.

Медъкс се приготви да избухне, но Фаншоу не му даде.

— Ако изясниш този случай, Стив — каза той, — аз ще се погрижа да получиш 1% и да се върнеш на работа, ако искаш. Ако Медъкс не ще да плати, аз ще отида направо при стария.

Медъкс изведнъж ми изпрати една вълча усмивка.

— О’кей — каза той, — върви. Нает си. Не ти обещавам да те върна на работа, но ако докажеш, че има измама, ще ти платя.

— Един процент?

— Да, по дяволите! Един процент.

— Добре — казах аз. — Блокирайте Райън за днес, а утре, ако имаме късмет, ще съм приключил случая. Ако успея да докажа, че мъртвото момиче е Корин Кон, а не Сюзън Джелърт, работата е опечена.

Медъкс изпуфтя.

— Още ли работиш по тази писта? Ако това е всичко, което имаш, няма да изясниш случая.

— Така си мислиш ти — казах аз, намигнах на Фаншоу и се изнизах от кантората.

На излизане се отбих при мис Фейвършъм, секретарката на Фаншоу.

— Имате ли тук личните досиета? — попитах. — Искам да проверя някои подробности за персонала.

Тя извади папката.

— Не знам дали трябва да ви ги давам, мистър Хармъс-каза колебливо. — Поверително е.

— За да успокоите съвестта си — казах аз, — извадете собствената си папка. Не сте вие тази, от която се интересувам и това е само защото съм почтен съпруг.

Тя извади своята папка, като се изчерви.

— Ами, не бих искала всеки да знае личния ми живот — каза тя дяволито. — He че имам от какво да се срамувам.

— Ако мислите, че не знам за петимата ви съпрузи — казах аз, като взимах останалите папки от нея, — правите голяма тактическа грешка.

— Но, мистър Хармъс! — възкликна тя. — Трябва да ви кажа, че никога през живота си не съм била омъжена.

— Имате много време — казах аз тайнствено. — Аз съм ясновидец.

II

След половин час спрях пред фотографското студио на Моси Филипс. Часът беше малко след 10 и видях, че желязната решетка на входа на магазина още не беше вдигната.

От другата страна на улицата се размотаваше едно ченге, което ме зяпаше без никакъв интерес. Зад боклукчийската кофа пред студиото се появи лъскава черна котка и започна да се мие под яркото слънце.

Слязох от колата, прекосих тротоара и застанах пред магазина, вторачен в желязната решетка. Имах неприятно предчувствие, че нещо не е в ред. Въпреки хлабавата търговия, Моси Филипс не ми беше направил впечатление на човек, който би се успал или излязъл в отпуск, без да остави бележка на вратата.

Вдясно имаше алея, която вероятно водеше зад магазина. Погледнах през рамо към полицая, който вече проявяваше малко интерес към мен. Кимнах му.

Той се приближи неохотно, разклащайки палката си.

— Не можете да оставите тази кола тук цял ден — каза той, като се закова пред мен.

— Нямам такова намерение — казах аз, извадих една визитка и я бутнах под дебелия му червен нос.

Той я прочете внимателно, като мърдаше беззвучно с устни, погледна ме косо и каза:

— Е и какво? Да направя реверанс или да падна и да умра?

— Заявявам намерението си да вляза с взлом в този магазин казах аз меко. — Бих искал вие да ме арестувате.

— Да направя какво…? — Дебелият му врат стана още по-дебел, а червеното му лице почервеня още повече.

— Отпусни се, братле — казах му — Искам ние с теб да отидем отзад в магазина и да видим какво се е случило с Филипс.

— Какво трябва да му се е случило?

— Не е отварял тази сутрин. Имам делова среща с него. Искам да се уверя, че не се е успал.

Без да дочакам отговора му, аз тръгнах по алеята. Той ме последва бавно, като не беше сигурен дали не се будалкам с него.

Една врата в задната част на магазина беше открехната. Дървото около ключалката беше разбито.

— Хвърли поглед тук — казах аз, когато ченгето ме настигна.

Той погледна счупената ключалка, замени палката си с пистолет, издаде челюст напред агресивно и бутна вратата.

Последвах го по краткия коридор към студиото. Мястото изглеждаше сякаш беше пометено от циклон. Хиляди фотографии и всички внимателно подреждани папки на Моси Филипс бяха разхвърляни по пода. Чекмеджетата зееха отворени и висяха от металните шкафове. В камината имаше голяма купчина пепел. Приближих се и погледнах пепелта: някой беше горил много фотографии.

Ченгето каза:

— Какво, по дяволите, са очаквали да намерят тук? Нещастникът никога не е имал мангизи.

— Дай да го потърсим — казах аз и влязох от студиото в магазина.

Намерихме го да лежи до тезгяха, ударен в гръб, с разбита отзад глава.

— Боже мой! — каза полицаят и пое дълбоко дъх. — И това ми дойде до главата.

Наведох се и докоснах ръката на стария негър. Беше още топла.

— Умрял е преди не повече от четвърт час.

— Това значи, че аз съм бил точно пред магазина, когато е станало — каза ченгето и изду бузи. — Вие стойте тук — и той отиде към телефона.

След 20 минути групата от отдел „Убийства“ пристигна. С тях беше и полицейски капитан Хакет.

Докато момчетата се залавяха за работа, Хакет ме дръпна настрана.

— Какво те води насам? — попита той. — Знаеш ли нещо за това?

Казах му, че съм се надявал Филипс да може да установи, че мъртвото момиче е Кориц Кон, а не Сюзън. Казах му за белега от рождение.

— Обзалагам се, че Кон е отгатнал, че ще идвам тук и е дошъл пръв — заключих аз.

Хакет се съмняваше.

— Може да е бил някой обикновен дребен крадец. Да видим какво ще установят момчетата.

Запалихме цигари и постояхме наоколо, наблюдавайки. Момчетата май не напредваха много!

— Има ли някаква следа от Джойс Шърмън? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Продължаваме да търсим, но тя може да е навсякъде. Имам чувството, че няма да я намерим.

— Чух, че Кон има досие. Сигурно ще искаш да го провериш. Преди 5–6 години бил арестуван в Сан Бернадино и излежал 4 години. Обзалагам се, че той е убил Филипс.

— Ще направя справка за него — каза Хакет. — Ще го намерим и ще видим какво е правил по времето, когато Филипс е бил убит.

— Непременно — казах аз, изгасих цигарата си и продължих. — Ако не ти трябвам, ще вървя. Имам да свърша доста неща.

— О’кей — каза Хакет. — Не отивай много далеч. Може да ми потрябваш.

Оставих момчетата да търсят улики, без да ги откриват и излязох на улицата. Качих се на Буика. Вече имаше голяма тълпа пред магазина на Филипс. Новината, че е убит, беше плъзнала из улицата като горски пожар.

Отидох в една дрогерия в края на улицата и се обадих в болницата в Сан Бернадино. Казаха ми, че Хелън е прекарала добре нощта и няма никакви усложнения. Оставих съобщение, че се надявам да я видя утре вечерта.

Излязох от дрогерията и седнах в колата. Запалих цигара и се втренчих замислено в улицата, без да виждам нищо, като мозъкът ми беше зает с друго. Убеден бях, че Моси Филипс е бил убит, за да не може да говори. Това означаваше почти със сигурност, че мъртвото момиче беше Корин. Целият им план да получат един милион щеше да се провали, ако успеех да докажа, че Сюзън Джелърт е още жива. Убиецът на Филипс знаеше това. От изгорените фотографии излизаше, че Филипс беше имал снимки на Корин, показващи белега. Е, аз ги нямах, значи трябваше да опитам нещо друго.

Изведнъж ми хрумна, а не знам защо не ми беше хрумнало по-рано, че щом Корин е тъмнокоса, а Сюзън руса, ако мъртвото момиче е Корин, значи косата й е боядисана.

Бях вбесен от себе си, че не се бях сетил по-рано, когато оглеждах тялото в Спрингвил. Скочих от колата, върнах се в дрогерията и се обадих на шерифа Питърс.

Той звучеше доволен, че ме чува.

— Шерифе — казах аз, — имам причини да смятам, че мъртвото момиче е Корин Кон. Може да се докаже много просто. Би ли погледнал да видиш дали корените на косата й са тъмни?

— Нима мислиш, че тялото е още при мен, синко? — попита той с изненада — Джак Кон го изиска. Кремацията се извърши два дни след следствието.

— Кремираха ли я? — изкрещях аз. — Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Не можех да направя нищо, щом като съдебният следовател се произнесе за смърт при нещастен случай. Кон имаше пълно право да изиска тялото. Но аз имам отпечатъци от пръстите й. Той ме помоли да ги взема и да ги регистрирам, защото каза, че ще има иск срещу застрахователните компании и той не искал да има някакви проблеми относно самоличността.

— Отпечатъците не ми трябват — казах с отвращение. — И аз ги имам. Е, благодаря, шерифе. Ще се видим някой път — и аз затворих.

Отворих вратата на кабината и вдишах дълбоко от въздуха на дрогерията, докато обмислях следващия си ход. Щом не можех да докажа, че Сюзън е Корин, тогава трябваше да се опитам да докажа, че Корин е Сюзън.

Затворих се отново в кабината и се обадих на Фаншоу.

— Тук е Хармъс — казах аз, когато той вдиша. — Знаеш ли случайно къде е отседнала мисис Кон?

— Не, но бих могъл да попитам Райън. Той ще ми каже-рече Фаншоу, — но ще иска да знае защо се интересувам.

— Сигурно ще иска. Не. Няма да стане по този начин. Мислиш ли, че е отседнала в хотел?

— Нямам представа и виж какво, Стив. Надявам се, че си стигнал донякъде. Райън беше при нас преди половин час и ни притискаше да действаме. Едва ли ще ни остави на мира за цяло едно денонощие.

— Стигнал съм донякъде — излъгах аз. — До довечера ще приключа всичко или ще се откажа.

Когато той затвори, аз телефонирах в полицията и помолих да ме свържат с Хакет.

— Нещо ново за убиеца на Филипс? — попитах аз.

— Може и да е Кон — каза ми той. — Има свидетел, който е видял един мъж да излиза от задния вход на магазина около 10 часа. Описанието пасва на Кон. Сега го издирваме.

— Какво ще кажеш за Мъртвото езеро? Може да е отишъл там.

— Говорих с шерифа Питърс. Той ще отиде там веднага с няколко души.

— Искам бързо да открия мисис Кон. Имаш ли някаква идея?

— За какво ти трябва?

— Твърде сложно е за обяснение по телефона, но ако имам успех, ще мога да изясня отвличането на Шърмън.

— Будалкаш ли се?

— Ако мога да намеря мисис Кон, обзалагам се, че ще разплета цялата тази работа, а това се отнася и за отвличането на Шърмън.

— Какво искаш да направя?

— Намери ми мисис Кон. Можеш да го свършиш по-бързо от мен, а няма време за губене. Защо не сложиш трима души на три телефона и да се обадят на всеки хотел и пансион в града? Тя сигурно е отседнала някъде наблизо, в случай че Райън пожелае да се консултира с нея за иска. Ще го направиш ли?

Той каза, че ще го направи.

— Ще ти се обадя пак след един час. И слушай, капитане, не я пипайте, преди да съм говорил с нея.

— Кон може да е при нея.

— Няма такъв шанс — и аз затворих, преди да започне да спори.

Отворих вратата на кабинката, пуснах вътре малко свеж въздух, изтрих лицето си и отново затворих. Набрах номера на Алън Гудиър.

Той вдигна почти веднага.

— Тук е Стив — казах. — Аз съм на около три минути от жилището ти. Искаш ли да се кача да си поприказваме?

— Много бих се радвал — отвърна Гудиър. — Ти разбра ли, че напуснах?

— Разбрах — отвърнах. — И аз също.

— Така ли? Кога?

— Веднага след теб. Ще ти разкажа. Сега ще дойда.

— Добре.

Гудиър имаше апартамент на булевард Сънсет. Намираше се на последния етаж, а входът беше достатъчно внушителен, за да задоволи и милионер.

Издигнах се десет етажа в един елегантен автоматичен асансьор.

Гудиър ме чакаше точно пред вратата си.

— Добро местенце си имаш — казах аз, като затварях вратата на асансьора.

— Не е лошо — каза той. — Сега е твърде скъпо за мен. Ще се изнасям в края на седмицата. Къде беше, Стив? Опитвах се да те открия през последните три дни.

— Съжалявам. Спречках се с Медъкс и напуснах. Хелън беше в Сан Бернадино и отидох да я видя. Допреди малко изобщо бях забравил, че искаше да говориш с мен.

Той ме въведе в обширен хол.

— О, това се казва добро жилище — казах аз, като се огледах. — Майчице! Май ще ти липсва.

Гудиър затвори вратата.

— Сигурно ще ми липсва. Значи си напуснал, Стив?

Избрах си един фотьойл, подходящ и за спане, и седнах.

— Медъкс искаше да възложи случая на Оли Джексън, затова го зарязах — отвърнах аз.

— Хм, кой ли можеше да си представи? — Гудиър изглеждаше шокиран. — И какво ще правиш сега, Стив? Ще постъпиш в друга компания ли?

Поклатих глава.

— Смятам да изкарам малко пари. Ако изясня този случай, Алън, ще ми се полага обичайния 1%, а 1% от един милион наистина са бая мангизи.

Той се разхождаше из стаята с ръце в джобовете и с пребледняло, намръщено лице.

— Но можеш ли да го изясниш?

— Разбира се — казах аз и извадих една цигара. Залепих я внимателно на долната си устна. — Вече съм го изяснил.

— Но как? — Той се закова неподвижен и се вторачи в мен. — Искаш да кажеш, че можеш да докажеш, че има измама? Че момичето е било убито?

— Така мисля. Изясних и отвличането на Шърмън.

Той се приближи и седна до мен.

— Е, хайде. Разкажи ми.

— Още след смъртта на Хофман започнах да си задавам въпроси за теб, Алън — казах аз сериозно. — Ти и аз бяхме единствените, които знаеха, че отивам да го видя. След като се разделихме, ти си телефонирал на Кон и си му казал да запуши устата на Хофман, нали?

Той се втренчи в мен безизразно.

— Какво говориш, Стив?

— Е, хайде! Тия няма да минат. Ти си в дъното и на отвличането, и на убийството на Корин. Това се набива в очите като неонов надпис. И друго — казал си на Медъкс, че си срещнал Дени случайно, но не си. Сюзън Джелърт е уредила срещата ви. Това е подробност, но тя ми помогна да си изясня нещата за теб. Ти винаги се появяваше неочаквано и търсеше информация. Аз ти казах за късовълновото радио и едва не бях убит, защото ти си предал информацията. Именно ти каза, че Сюзън е сложила случайно отпечатъка си върху полицата. Но отпечатъкът не е неин, а на сестра й.

— Надявам се, че се шегуваш, Стив — каза Гудиър, като ме гледаше сърдито. — Или се шегуваш, или си луд.

— Ясно ми е също и как е било убито момичето на острова. Знаеш ли, Алън, може би щеше да мине, ако беше скроил само една измама, но две е малко прекалено. Сигурно щеше да се отървеш, ако беше само отвличането на Шърмън, но с другото си се увлякъл твърде много.

— Мисля, че не искам да слушам повече — каза тихо Гудиър.

— Както искаш — казах аз и станах. Смятах, че ще оцениш идването ми тук. Не съм казал на никой друг. Е, аз ще вървя. Не мисли, че ще се отървеш, Алън. Няма да може. Пука се по шевовете.

Той не отговори и аз тръгнах към вратата. Когато я отворих, той каза:

— Почакай.

Обърнах се и го погледнах.

— О’кей, положението излезе малко извън контрол каза той равно, — но все още има шанс да се оправи. В това има милион и половина. Много пари da. Ти спомена 1% Аз ще ти дам една трета.

— А защо не половината? — казах аз и се върнах към стола си.

— Една трета. Трябва да стигнат и за трима ни за теб, за момичето и за мен.

— Ами Кон?

— Ще трябва да се отървем от него. Прекалено опасен е. Имам чувството, че щом получим парите, той ще се опита да ме очисти. Много си пада по убийствата.

— Забравяш за Райс — казах аз. — С него няма ли да се разплащаш?

— Не мисля да се занимавам с него. Полицаите така са му вързали ръцете, че не може да мръдне. Не смее да направи нищо. Щом искът бъде удовлетворен, момичето, аз и ти, ако дойдеш с нас, планираме бягство. Райс не би могъл да ни издаде, без да издаде и себе си.

— У теб ли е онзи половин милион от отвличането на Шърмън?

Той кимна.

— У мен е. Райън ще приключи с другия иск най-много след една седмица. Предлагам ти една трета от цялата сума, за да си държиш езика зад зъбите, Стив.

— Само това ли ще искаш от мен?

Той се поколеба.

— И да ми помогнеш да се отърва от Кон. Никой от нас не е в безопасност, докато той е жив.

— Видели са го да излиза от магазина на Филипс. Полицията го търси.

— Няма да го намерят. И друг път се е крил.

— Знаеш ли къде е?

Гудиър кимна.

Протегнах ръка и смачках цигарата си.

— Трябва да си луд, Алън — казах аз. — Откъде ти дойде тази идея в главата? Ти печелеше добре като агент. Кое те накара да го удариш през просото?

— Кой ти каза, че съм печелел добре? — отвърна той. — Харчех два пъти повече, отколкото изкарвах. Затънал съм до уши в дългове. Трябваше да направя нещо. Милион и половина ми се струваше прекалено хубаво, за да е истина, но тогава още не знаех за Кон. Не си падам по убийствата.

Погледнах го сериозно.

— Така ли? Именно ти си убил Корин Кон.

Лицето му пребледня.

— Това е мръсна лъжа! Кон я уби каза той и се наведе напред, като ме гледаше свирепо.

— Кон е бил в Спрингвил да си прибира пощата, когато тя е умряла. Ти си я убил, Алън.

Той се овладя с усилие.

— Оукли е наблюдавал острова през цялото време — каза той — и не ме е видял да отивам или да се връщам. Бих искал да знам как ще докажеш, че аз съм я убил.

— Нямах никаква идея, докато не погледнах личното ти досие тази сутрин — казах аз, — но щом разбрах, че през войната си служил в специалните подводни служби, се сетих как си го направил. Обзалагам се, че ще намеря водолазен костюм, скрит някъде около езерото. За теб е било лесно да преплуваш до острова под вода, да убиеш момичето и да се върнеш, без да те видят. Добра идея, Алън, но си забравил за личното си досие.

Той стана, а лицето му сега беше твърдо като гранит.

— Идваш ли с мен? — попита той. — Ще ти дам една трета от всичко, когато искът успее.

— Няма да успее — казах аз. — С теб е свършено, Алън. Ако не беше убил момичето, щях да ти дам време да се отървеш, но сега ще трябва да приемеш това, което те чака. Съжалявам. Сигурно си бил луд да направиш такова нещо, но ти си го направил и сега ще трябва да си платиш.

Той отиде до бюрото в нишата на прозореца, дръпна едно чекмедже и извади пистолет. Обърна се и го насочи към мен.

— Ще доведа всичко докрай — каза той с дрезгав и треперещ глас. — Имам половин милион. Ако не мога да получа останалите, ще мина и без тях. Нито ти, нито някой друг може да ме спре!

— Не ставай глупак — казах аз. — Ако ме убиеш, няма да постигнеш нищо. Не можеш да стреляш в място като това, без да си навлечеш неприятности. Никога няма да се измъкнеш. — Аз станах. — Отивам в полицията, Алън. Имаш 20 минути. Постъпи, както смяташ за най-добре. Каквото и да направиш, ти си загубен.

Обърнах му гръб и тръгнах към вратата.

— Спри! — каза той и чух щракването на предпазителя.

Погледнах към него през рамо.

— Довиждане, Алън. Желая ти късмет — казах аз, отворих вратата и излязох в коридора.

Той просто стоеше там, докато лицето му се разпадаше на парчета, а пистолетът увисна в ръката му.

— Довиждане, Стив — отвърна той.

Затворих вратата и отидох до асансьора. Поддържах приятелски отношения с него, откакто беше постъпил в компанията. Харесваше ми. Стана ми доста зле, когато отворих вратата на асансьора.

От шума на внезапния изстрел се почувствах, сякаш някой ме ритна под сърцето.

III

Последните камъчета от мозайката се нагласиха чак към 17 часа същата вечер. Може би щеше да стане и по-късно, ако не ме беше осенило вдъхновението да отида и да говоря с Мира Лантис, приятелката на Пери Райс.

Щом й разкрих как стоят нещата, тя загуби самообладание и се разприказва.

Успя да ме убеди, че не е имала нищо общо нито с отвличането на Джойс Шърмън, нито със заговора за издоява-нето на застрахователните компании с милион и половина долара.

Когато разбра, че Райс ще бъде съден по обвинение за убийство, тя стана много отзивчива, отговори на въпросите ми и ми позволи отново да огледам спалнята на Джойс Шърмън.

С информацията, която получих от нея, аз вече бях готов да завърша случая. Отидох до полицията и прекарах там половин час, обяснявайки положението на Хакет. След като го убедих, телефонирах на Медъкс и го помолих да дойде.

Той пристигна след по-малко от десет минути и се втурна в кабинета на Хакет, където ние го чакахме. Докато аз бях говорил с Гудиър, хората на Хакет бяха открили Корин Кон. Тя беше отседнала в пансион на Каньон Драйв.

— Дължиш ми 15 хилядарки — казах аз, когато Медъкс се настани пред мен. — Разреших случая и вече сме готови да започнем окошарванията.

— Вярно ли е това? — попита Медъкс. — Ако е вярно, нямам нищо против да накарам оръдията да заговорят. Райън ме побъркваше цял ден.

— Ще вървим ли? — попита нетърпеливо Хакет.

— Добре — казах аз. — Отиваме при мисис Кон — съобщих на Медъкс. — Ние тримата и още две ченгета, в случай че тя стане груба.

— Кажи ми какво става — каза Медъкс, като ни последва навън от кантората. — Как се справи със случая?

— Чрез неизпълнение на заповеди — казах аз и му се ухилих. — Ако бях стоял далеч от Спрингвил, както ми беше казал, този случай никога нямаше да бъде изяснен. Затова и ще ти струва 15 хиляди.

— Не бъди толкова дяволски самодоволен — озъби се Медъкс. — Кой стои зад тази работа?

Отместих се настрана, за да го пусна да влезе в колата пръв. Седнах отпред с едно от ченгетата.

— Гудиър — отвърнах аз.

Останахме безмълвни чак докато стигнахме до пансиона на Каньон Драив.

Спряхме на няколко ярда от къщата, слязохме и се изкачихме бързо по стълбите. Хазяйката, предварително предупредена, вече ни беше отворила вратата.

— Втория етаж. Вратата срещу стълбите — прошепна тя, а очите й щяха да изхвръкнат от възбуда. — Цял ден не е излизала.

Хакет каза на едното от ченгетата да остане във фоайето, а на другото да заобиколи и да наблюдава гърба на сградата.

Той ме погледна.

— Ти се разправяй — каза той. — Аз ще поема, щом станеш готов.

— Дявол да го вземе, щеше ми се да знам за какво е всичко това — изсумтя Медъкс. — Не можеше ли да ми кажеш, преди да излезем от полицейското управление?

— Нямаше време, а освен това ми се щеше да е добре режисирано. Искаш нещо, което си струва парите, нали?

Качих се по стълбите пръв, спрях пред вратата, почуках и зачаках.

След миг вратата се отвори и една жена, която приличаше на Корин Кон застана пред мен и ме погледна със стреснати сини очи.

— О, мистър Хармъс…

— Здравейте — казах аз, — може ли да влезем?

— Ами, аз… не мисля. Не е почистено. Кои са тези хора?

— От ляво на дясно: мистър Медъкс, шеф на Юридическия отдел на „Нашънъл Фиделити“, и полицейски капитан Хакет-казах аз. — Искаме да говорим с вас за иска, който предявявате.

Тя поклати глава.

— Съжалявам, но трябва Да говорите с мистър Райън. Той е моят адвокат.

— Вече говорихме с него. Той се оттегли от вашия случай, мисис Кон, или трябва да ви наричам мис Джелърт? — казах аз и тръгнах напред, като я избутах назад в един голям, добре обзаведен хол.

Хакет и Медъкс ме последваха и Медъкс затвори вратата.

Тя отстъпваше, а лицето й пребледняваше.

Всички седнахме.

— Ще бъда кратък казах аз. — Ще бъде честно пред вас да ви кажа какво знам. Мистър Медъкс още не е посветен, така че ще ме изтърпите, ако навляза в подробности.

— Не искам да слушам — каза тя. — Искам адвоката си.

— Не мисля, че вашият адвокат би могъл да ви помогне, дори и да искаше да се забърква в това, а той не иска — казах аз. — Гудиър е мъртъв. Преди да умре, той се разприказва.

Тя замръзна неподвижна, пребледняла и безмълвна.

— Историята започва преди пет години в Сан Бернардино — казах аз, като запалих цигара и се настаних удобно. — Вие и сестра ви Корин сте работили в нощен бар. Корин била омъжена за Джак Кон, един дребен престъпник. Случайно Корин среща Пери Райс, който отчаяно търсел момиче, от което да излезе звезда. Корин била получила известна театрална подготовка, преди да стане стриптизьорка. Убедила Райс, че тя е момичето, което той търсел. Имала талант, външен вид и подходяща фигура, но миналото й пречело. Била омъжена за мошеник, който вече бил лежал в затвора десет години. Била стриптизьорка в евтин нощен бар. Тя самата била лежала в затвора за неприлични представления. Не съвсем добро минало за една прочута филмова звезда, минало, което пресата със сигурност щяла да изрови. Но Райс търсел звезда. Ако се върнел във филмовите студиа без такава, с него било свършено. Затънал бил до ушите в дългове, а и знаел, че ще го изхвърлят, ако не доведе момиче, което да оправдае заплатата му. Решил да снабди Корин с ново име, нов външен вид и ново минало. Първата стъпка била да се отърве от Кон. На Корин и без това й било писнало от него и лесно я убедил да подшушне на полицията къде могат да намерят Кон. Но тя не знаела, че вие с Кон имате връзка и непредпазливо ви казала какво е направила. — Спрях и попитах: — Как ви харесва историята? Нататък става още по-интересна.

Тя не каза нищо, но седеше, неподвижно втренчена в мен, а лицето й беше твърдо като камък.

— Вие сте се опитали да предупредите Кон — продължих аз, — но е било твърде късно. Кон бил арестуван, а Корин изчезнала, когато сте заплашили, че ще я убиете. Тя пуснала слуха, че е заминала за Буенос Айрес. Вместо това се оставила в ръцете на Райс, а той се заел да смени самоличността и външния й вид. Добре си свършил работата. Боядисал косата й червена. Завел я на пластичен хирург, който я снабдил с чифт бадемовидни очи. Две много прости операции, които обаче много ефектно изменили външността й. После я завел в Холивуд с историята, че я е намерил да работи като администраторка в хотел в Сан Бернадино. И ето как била родена Джойс Шърмън.

— Искаш да кажеш, че Джойс Шърмън е Корин Кон? — рече Медъкс, а очите му щяха да изхвръкнат.

— Да, въпреки че би трябвало да използваш минало време. Джойс Шърмън или Корин Кон е мъртва. Това е сестра й Сюзън — продължих аз, като кимнах към пребледнялото момиче, което ме гледаше свирепо. — В началото на тази история Хелън ме предупреди да внимавам за някой фокуснически трик. Тя беше права и след малко ще видите защо. Райс не очаквал, че Корин ще стане такава сензация и когато тя се превърнала в една от най-високо платените звезди едва ли не за една нощ, той решил да си подсигури откритието. Убедил я, че Кон никога няма да я намери и че тя може да забрави за съществуването му.

Посочил изгодите от един брак и се оженил за нея. През следващите две години всичко вървяло добре и за двамата. Но Корин не била човек, който можел да съжителства успешно с богатството. Тя започнала да пие. Райс направил всичко възможно да я спре, но не успял. Скоро съвсем се пропила и това вече пречело на работата й. И тогава Кон, освободен от затвора, се появил на сцената. — Посочих с пръст Сюзън Джелърт. — Вие сте се свързали с него. И двамата сте били решени да си го върнете на Корин, задето била издала Кон на полицията. Вие сте имали някакво подозрение, че Джойс Шърмън е сестра ви, и Кон отишъл в Холивуд да проучи. Той разпознал Корин. Открил, че се е омъжила за Райс: прекрасни условия за изнудване. Отишъл при Райс и му поискал пари, за да мълчи. По това време Райс вече имал други идеи относно Корин. Той усещал какво го чака. Знаел, че тя ще бъде изхвърлена от киното до няколко месеца. Все по-често била безнадеждно пияна. Не можела да учи ролите си. Понякога отивала в студиото, като едва ходела. Хауърд Лойд само чакал да й изтече договорът, за да се отърве от нея.

По това време един застрахователен агент се опитвал да убеди Райс да си извади полица срещу злополука. На Райс му дошло наум, че този агент може да бъде купен: агентът бил Алън Гудиър.

Райс казал на Кон какво смята да прави. Попитал Кон дали ще му помогне. Кон харесал идеята на Райс. Щом планът успеел, щяло да бъде просто да отстрани Райс и да заграби всичко за себе си. Съгласил се да се откаже от изнудването и да работи с Райс.

Райс имал късмет. Гудиър бил задлъжнял и живеел над възможностите си. Той изслушал предложението на Райс, оценил шансовете и се съгласил да се обвърже с тях.

Планът бил амбициозен. Но бил също и удобен. В случай на успех щял да осигури милион и половина долара за вас четиримата. Щял да отстрани Корин. Щял да освободи Райс, за да се ожени за Мира Лантис. Щял да уреди сметките, които вие с Кон сте имали за уреждане с Корин.

Идеята била такава: вие трябвало да извадите десет полици срещу злополука при възможно най-ниски вноски за сумата от един милион. Гудиър трябвало да продаде на Корин полица срещу отвличане за сумата половин милион. Щом се уредят полиците, Корин трябвало да бъде отвлечена от Кон и отведена на острова. Косата й да бъде изрусена, а тя да бъде убита по такъв начин, че да може да се предяви иск срещу застрахователните компании. Тогава вие трябвало да си боядисате косата тъмна и да се появите като Корин, за да приберете парите.

Гудиър сложил началото, като продал на Корин полицата срещу отвличане. Той е първокласен агент и нямал никакви трудности да убеди Корин за полицата, а след това и шефа на моята компания да приеме полицата срещу злополука на ваше име, като изчакал Медъкс да го няма, за да я пробута.

Тъй като на ваше място щяла да умре Корин, необходимо било да се подсигурите в случай, че някоя компания постави под съмнение самоличността на убитата. Най-сигурен начин за това било да се сложат отпечатъците на Корин върху всички полици. С тази задача се нагърбил Райс. Той изчакал Корин да се напие и сложил отпечатъка й върху полиците. Но Корин не била толкова пияна, колкото си мислел Райс. Тя зърнала полиците. Започнала да се чуди какво става. Наела Хофман да следи Райс. Хофман го видял с вас и Кон. Корин разбрала, че вие тримата кроите нещо. Тя накарала Хофман да потърси полиците, които той намерил в кантората на Дени. Корин и Хофман отишли в кантората и тя открила, че вие сте извадили полици срещу злополука за един милион.

Когато напускала сградата, Мейсън, портиерът, я изненадал и я разпознал като известната филмова звезда Джойс Шърмън. Трябвало да му затвори устата. Била пияна и уплашена. Наръгала го с нож.

Междувременно Гудиър следял моите действия. Разбрал, че имам намерение да ви видя, и ви предупредил да сте готова. Вие сте взели от Райс огледалце с отпечатъците на Корин и ми го пробутахте. Вие сте знаели, че ще искам да видя и вашата сестра-близначка и сте се подготвили.

Кон бил наел остров, малко преди да се извадят полиците. Вие — с перука и имитация на слънчев загар, сте ходили на острова от време на време, за да потвърдите факта, че Корин живее там.

Докато аз и жена ми сме прекарвали нощта в Уилингтън, вие сте отишли до Мъртвото езеро, сложили сте си перуката и тъмния тен и сте се приготвили да ни посрещнете като Корин, когато пристигнахме на следващия ден. — Аз спрях, за да си запаля друга цигара, и я попитах: — Как се справям?

— Не можете да докажете нищо — каза тя злобно. Вие лъжете!

— Мога да го докажа — уверих я аз. — Но да се върнем на Корин. След като убила Мейсън, тя решила да изчезне. Била сигурна, че Райс смята да се отърве от нея и единствената й мисъл била да избяга. Тогава Хофман започнал да я изнудва. Нощта, когато тя имала среща с него, за да му плати, се оказала същата нощ, когато Райс и вие сте били уредили отвличането. Хофман видял отвличането, което било извършено от Кон. Той решил да си държи езика, докато разбере дали не може и той самият да изкяри нещо от отвличането.

Вие с Кон сте завели Корин на острова и сте я държали там, докато сте получили откупа. Всъщност тя беше на острова, когато ние отидохме там Именно тя извика, а не папагалът, както вие казахте. Проверих, че никога не сте имали папагал. По-късно вие се дегизирахте като Корин и си дадохте труд да ме срещнете и да ми кажете, че заминавате за Буенос Айрес. За вас беше необходимо да бъдете достатъчно далеч, когато предполагаемото тяло на Сюзън бъде открито.

На Гудиър било оставено да убие Корин. Той е служил като водолаз по време на войната и трябвало само да си сложи водолазния апарат и да преплува до острова под вода, там да убие Корин и да се върне, без да бъде забелязан от Оукли.

Планът бил перфектен, но имало една непредвидена спънка. Корин била родена с ясно забележим белег. Двама души знаели за него: мисис Пейсли, за която вие не сте се безпокоели, тъй като Тя не би имала значение като свидетел в съда, и Моси Филипс, който бил снимал Корин за стриптизьорския номер. Когато аз отидох в Спрингвил да проверя самоличността на сестра ви, бях видян от Кон, който се опита да ми извие врата, но за мой късмет беше възпрян. Следващия път той се опита да очисти и мен, и жена ми, след като бяхме говорили с мисис Пейсли, но отново беше възпрепятстван. Той убил Филипс, и унищожил комплекта от снимки, които показвали белега на Корин. Гудиър се опита да ме подкупи да мина на негова страна, а когато му отказах, той се самоуби.

Има обаче и още един човек, който знае за белега: Мира Лантис. Тя е готова да отиде в съда и да се закълне в това. Аз бях в стаята на Джойс Шърмън и събрах отпечатъци от пръстите й: същите отпечатъци, които са върху полицата. Сега остава да се докаже, че вашата коса е боядисана, за да се довърши случая, а това няма да бъде трудно. — Аз хвърлих поглед към Хакет. — Мисля, че тук трябва да се намесиш, капитане. Действай и да свършваме.

Преди Хакет да успее да се изправи на крака, една врата зад Сюзън се отвори и в стаята се вмъкна Кон с 38-калибров пистолет в ръка.

— Ако мръднете, ще ви пречукам всички — каза той злобно.

Сюзън стана. Очите й блестяха, когато ме погледна Никой от нас не помръдна.

— Прибери им пистолетите — каза й Кон.

Тя отиде до Медъкс.

— Ставай — каза тя.

Медъкс стана, като изглеждаше слисан и потресен Тя плъзна ръцете си по него и после доволна, че няма оръжие, се обърна към мен.

— И ти!

Оставих я да ме претърси, като наблюдавах Кон с ъгълчето на очите си. Неговият пистолет сочеше между Хакет и мен. Сюзън намери моя пистолет в кобура на рамото ми. Измъкна го, като стоеше зад мен.

После отиде до Хакет. Той я наблюдаваше как се приближава. Шапката му лежеше в скута, а ръката му беше под шапката. Лицето му беше безизразно.

Той стана, когато тя му каза. После, когато тя посегна да разтвори сакото му, той изби моя пистолет от ръката й, направи бързо крачка встрани, като остави нея между себе си и Кон и пусна шапката си, при което показа 45-калибровия пистолет в ръката си.

Двата пистолета изгърмяха едновременно.

Тежкият куршум на Хакет се удари в челото на Кон и го отхвърли през стаята. Той се сгромоляса срещу стената и се смъкна на пода.

Ударена от куршума на Кон, Сюзън се наведе напред, сякаш имаше панта на гърба, и се хвана с ръце за стомаха. Тя издаде дълга, хълцаща въздишка и се смъкна на колене, а после се просна в краката на Хакет.

IV

След един час ние с Медъкс влязохме в кантората на Фаншоу, където той ни чакаше нетърпеливо. Един поглед върху светналото лице на Медъкс му показа, че случаят е приключен.

— Да-а — каза Медъкс, като Потриваше ръце — разбихме ги на пух и прах! Колко бях доволен да видя как оная кучка си получи своето. Тя ми докара толкова безсънни нощи седмици наред. От самото начало си знаех, че това е измама, знаех и че Гудиър не струва. — Той седна на бюрото и се ухили широко. — Това е най-добрата работа, която сме свършили досега, Хармъс.

Погледнах към Фаншоу, който се подхилваше зад ръката си.

— Но аз не работя за тази компания. Напуснах — не си ли спомняш? — казах аз. — И да пукна, ако не си получа заслуженото. Ти ми дължиш 15 хиляди и ако не удържиш на думата си, отивам при стария.

Медъкс си избра една пура, запали я и издуха дима към мен.

— Ще си получиш парите, щом държиш на това — каза той, — но ако искаш да знаеш кое ще е най-добро за теб, забрави оставката си и продължавай да работиш с мен. Тук има голямо бъдеще за теб, Стив. Ще ти дам 100 долара повишение на заплатата. Как ти се струва?

Седнах.

— Искам си 15-те хилядарки!

— Наистина ли искаш да кажеш, че не щеш повече да работиш с мен? — попита Медъкс и се опули.

— Може и да си помисля след едномесечна ваканция — казах аз, като омекнах. — Смятам да си дам великолепна едномесечна ваканция, пръскайки пари наоколо като пиян моряк. Хелън, аз и шепа пари. Какво по-хубаво от това? Дай ми чека и то по-скоро. Искам да отида в Сан Бернадино тази вечер и да съобщя новината на Хелън.

— Чуй какво ще направя. Ще ти дам 5 хиляди, шестседмична платена отпуска, старата ти служба и 100 долара повишение на заплатата — каза Медъкс примамващо. — Не би могло да е по-честно.

— Ти си мошеник — казах аз разгорещен, но ако ми дадеш бележка за касиера за 5 хиляди още сега и ми обещаеш образователни полици за децата ми на стойност 5 хиляди, ще се съглася.

— Готово! — каза той и се наведе през бюрото да ми подаде ръка.

Гледах го как пише бележката за касиера. После ми я подаде и каза:

— Хей, почакай малко! Какво е пък това за образователните полици? Ти нямаш деца.

— Но ще имам — казах аз, като се измъкнах от стола. — Досега не можех да си позволя деца. Сега е времето да продължа рода на Хармъс. Ще възпитам едно умно момче, което да ме гледа на старини.

Когато стигнах до вратата, Фаншоу каза с широка усмивка:

— И внимавай да не ти се родят близнаци.