Дъщерята на огъня

Двадесет и шеста глава

Аларик реши, че времето е твърде бурно и непостоянно и затова през януари Фалън не прекоси Канала, а остана в Босъм.

Едит не знаеше за необикновената среща на дъщеря си с Ерик Улфсон, пък и Фалън предпочете да не й разказва нищо. Както всички бъдещи баби, така и Едит се радваше на внучето си и започна усърдно да шие дрешки. Един ден Фалън не се стърпя и напомни на майка си, че детето, което предстои да се роди, е извънбрачно.

— Може пък Аларик да се ожени за теб — отвърна благо Едит. — Но дори и това да не стане, има ли някакво значение? Уилям е незаконороден, Аларик също. Значи не е голяма трагедия, ако и твоето дете е извънбрачно. Не забравяй, то ще бъде първото внуче на баща ти.

— Но аз съм щастлива, че ще го родя, мамо…

— И освен това си влюбена в баща му — добави Едит и я погали по косата.

— Откъде знаете, мамо?

— Не съм сляпа, детето ми. Баща ти също бе убеден, че един ден ще се съберете. Това бе най-съкровеното му желание.

— За съжаление желанията му днес нямат никаква стойност, мамо. И освен това… Аларик никога няма да се ожени за мен. Има нещо, което му пречи да изпита истинска привързаност към някоя жена, още по-малко пък към мен.

— Да, но той е готов да признае детето.

— Така е — каза Фалън с горчивина в гласа. — Цялото кралство вече ми се надсмива — та нали аз, дъщерята на Харалд, съм живото доказателство, че новите господари имат думата във всичко.

— Не си справедлива, дете мое. Забравяш хилядите саксонски девойки, които така и не знаят кой е баща на детето им.

Фалън копнееше да се довери на майка си и да й признае, че обича Аларик, че той въпреки това я отпраща, че му е омръзнала… но някой сякаш бе запечатал устата й.

— Аз бездруго не бих могла да се омъжа за него — добави вместо това Фалън. — Би било предателство?

— Предателство? Спрямо кого?

— Не искам да петня паметта на татко, на чичовците ми.

— Не говори глупости, Фалън — отвърна ядосано Едит. — Баща ти искаше да те даде за жена на Аларик, но това все пак не зависеше от него. Идат трудни времена, не забравяй. Аларик е благороден рицар и винаги се е държал достойно и почтено. Беше приятел на баща ти, макар и верен сподвижник на Уилям. А и ще имаш дете от него. Не обръщай внимание какво говорят другите или какво мислят братята ти. Ако Аларик поиска да се ожени за теб, съгласи се! Дължиш го на паметта на баща си.

— Та той изобщо не е споменал за женитба. И се съмнявам, че ще го стори някога. Но когато настъпи моментът, може би трябва да дойда в Босъм. Искам тук да родя бебето.

— Ако по някаква причина това не стане, аз ще дойда при теб — обеща Едит.

Във втората седмица на февруари Фалън и Фалстаф заминаха за Нормандия. В Руан ги посрещнаха много радушно и Матилда прояви съчувствие за смъртта на баща й и живота, който водеше в момента.

— Бързо влизайте на топло — покани я тя. — Не можете да си представите колко ще ви се зарадват децата. Дори подозирам, че малкият Робер е тайно влюбен във вас. Улфнот също ви очаква с голямо нетърпение.

— О, чудесно е, че ще видя отново чичо си.

Когато се срещнаха и той я взе в прегръдките си, тя се разплака. Над десет години вече чичо й живееше в Нормандия като заложник на Уилям.

— Но не се чувствам нещастен — увери я. — Живея в двореца, а не в някоя тъмница. Мога да се движа свободно и прекарвам много време със семейството на Уилям. Внушавам си, че съм гост и понякога дори си вярвам. Вече почти не си спомням родния език — толкова отдавна не съм го говорил. Но ние двамата с теб преживяхме ужаса, Фалън, и трябва да благодарим на бога.

— Кажете ми нещо за Делън, чичо. Откакто е тук, нямам никакви вести за него. Страда ли по мен?

— Да страда ли? — разсмя се Улфнот. — О, не. Влюби се в хубавата сестра на сицилианския посланик и в момента е на служба при сицилианския крал.

Новината изненада Фалън, но тя и бездруго рядко си спомняше за младия човек. Зарадва се, че най-сетне е щастлив и свободен.

Както винаги в двора на норманския владетел цареше суетня. Фалън се възхищаваше от Матилда, която в отсъствието на съпруга си се занимаваше с управленските дела и същевременно успяваше да бъде и грижовна, самопожертвувателна майка.

Един ден я заговори някаква червенокоса жена, която бе виждала вече неведнъж.

— Състоянието ви е видно и с просто око, милейди. Но, убедена съм, не се надявате сериозно да станете жена на Аларик, нали? Въвлякохте го в капан и какво спечелихте? Едно нежелано дете, което ще съсипе младостта и хубостта ви.

— Забравяте, че съм саксонка, мадам. Не сме канили норманите в нашата страна. Но те все пак дойдоха и си взеха, каквото поискат. Но да оставим това настрана — важното в случая е, че изобщо не ви влиза в работа ще се омъжвам ли или не!

При тези думи досадницата остана със зяпнали уста и Фалън си тръгна. Вътрешно обаче се гневеше на своята орис. От ден на ден тялото й ставаше все по-безформено и я измъчваше подозрението, че Аларик ще престане да я желае и ще се отвърне от нея. Такива като червенокосата само това и чакаха. В нощните й кошмари той попадаше в прегръдките на онази жена и дори по-лошо — след раждането на бебето я хвърляха в тъмница, а Аларик напуска двореца заедно с бебето и червенокосата вещица.

Матилда забеляза една сутрин, че цялата е в пот и със загрижен глас поиска да узнае причината.

— Как може да сте толкова мила и доброжелателна… А сте съпруга на Уилям?

— В началото и аз си мислех, че Уилям е чудовище. Заклех се никога да не се омъжвам за него. После той нахлу в дома на баща ми и ме удари.

— И въпреки всичко вие се омъжихте за него?

— Да, вероятно от страх. Известно ми беше, че иска да ме вземе на всяка цена. Но знаех също, че винаги ще го обичам заради силната му воля. Имаме добър брак и възхитителни деца. Той ме обича все още както в началото. Страстните мъже са си такива. Могат да бъдат и брутални, но обичат ли, обичат докрай. В това отношение Аларик и Уилям си приличат.

Погледът на Матилда се спря за по-дълго върху нея.

— А, сега ми става ясно, с вас е говорила Маргарет, онази, червенокосата, с огромния бюст.

Фалън не можа да сдържи смеха си.

— Тази жена си мисли, че Аларик е нейна собственост.

— Само си въобразява, дете, нищо повече.

— Освен това твърди, че той никога няма да се жени.

— Аларик никога ли не ви е казвал нищо за миналото си?

Фалън поклати глава и Матилда й разказа трагичните събития около брака му.

— Струва ми се, че се страхува да не се влюби отново.

— А детето? Мислите ли, че го очаква с радост?

— Повече от сигурна съм! Защото ме помоли специално да ви пазя и да внимавам за вас. И не се страхувайте от тези, които ви ревнуват, Фалън. А що се отнася до Уилям… опитайте се да не го мразите толкова много. Той е искрено убеден, че има право на английския престол. Баща ви и Уилям… и двамата бяха орисани да действат по този начин.

— Той нареди да ме бичуват, унизи ме пред бароните си и моя народ. Няма да ми е много лесно да го харесам.

— Уилям се възхищаваше от Харалд. Затова и искаше да управляват заедно. За съжаление Харалд загина на бойното поле. Дайте му възможност да покаже истинската си същност, Фалън. Сигурна съм, че баща ви не би искал да сте враг на Уилям.

Фалън дълго време размишляваше над думите на Матилда. Като младеж Аларик е бил весел, открит и буен рицар, твърдо решен да изкорени всяко зло по земята. След смъртта на жена му обаче в него настанала промяна. Сега той бе хладен, жесток и резервиран. Кой ли бе ключът към сърцето му?

В Лондон Аларик се зае с нелеката задача да разпредели обещаните титли и имоти на войните, участвали в битката при Хейстингс. Недоволни бяха, разбира се, английските селяни, които до този момент бяха управлявани от местните сюзерени, а сега се сблъскваха с чужденци със странни обичаи, чиито език не разбираха.

— Учудвам се — започна Роже, когато бяха седнали една вечер заедно. — Завоювахме Англия, а сега сме седнали тук и изпитваме носталгия. Упрекваме англичаните, че се борят срещу нас, а пък самите ние цял живот не сме правили друго, освен да воюваме.

— И при мен е така — потвърди Роло.

— Не знам… аз лично копнея за мир — промълви Роже. — Искам да имам истински дом, красива жена, която да ме посреща с добре дошъл, жена с дълги копринени коси, с искрящи сини очи, с…

Ричард се прокашля и Роже спря смутен насред дума. Аларик се умълча, а след това захвърли чашата си в огъня.

— Не тъжи, приятелю. И жена със сини очи може да те предаде.

— Тя е дъщеря на Харалд — напомни му Роже.

— Да, зная — отвърна тихо Аларик и смръщи замислено чело. Трябваше ли цял живот да се бори с нея? Струваше ли си усилията?

Чувствата му от много време насам бяха раздвоени и това го измъчваше. Изпрати я в Нормандия, а сега седеше тук и сърцето му копнееше по нея.

Твърдо решена да унищожи Уилям, тя успя да се измъкне и се хвърли на врата на проклетия датчанин, с устни, все още топли от неговата целувка, с неговото дете в утробата си… Дали наистина тя се радва на детето? Искаше му се да й прости. Искаше му се Дамиън да е прав и да се роди здрав син…

Внезапно забеляза, че са останали само той и Ричард — Роже и Роло бяха отишли да спят. Оръженосецът му поднесе пълна чаша и Аларик го изгледа изпитателно.

— Изплюй камъчето, Ричард, казвай, каквото има да казваш. Допускам, че и ти не би я изпратил на далечен път, нали?

— О, милорд. Лейди Фалън е по-красива и от зората, тя е…

— … тя е изменница — добави сухо Аларик. — Още от самото начало предчувствах, че с нея ще си имам само трудности. Защо ли не се освободих от тази жена, когато му беше времето? Да не би устните й да са по-червени от устните на другите? Или може би косата по-мека, очите по-красиви или тялото по-чувствено? Какво има толкова в нея, че сърцето ми се топи, душата ми е в плен, а мислите се замъгляват?

— Мисля… мисля, че на това му казват любов — рече Ричард.

— Нали се заклех никога вече да не се влюбвам. Ще бъда последният глупак, ако престъпя клетвата си… заради нея!

— Не знам, милорд, но ми се струва, че и тя ви обича.

— Говориш глупости, Ричард. Затова ли избяга при викинга? Затова ли се хвърли да го целува?

— Случайно знам колко противно й е било да го целува. А ако искате да чуете искреното ми мнение… нахлуването и завоюването на страната бе доста… брутално. Жестоко е, безбожно е човешкото съществуване да се разрушава по този начин.

Аларик се изправи на крака и политна. От много, много отдавна не се бе напивал така.

Сърцето му копнееше за Фалън, но разумът му го възпираше. Тя бе опасна и щеше винаги да си остане такава.

— Кралят възнамерява да прекара Великденските празници в Нормандия. Искаш ли да дойдеш в родината ми, Ричард?

— О, с радост, милорд.

— Добре, в такъв случай ще придружим краля в Нормандия.

— Къде е тя? — попита Аларик и се огледа в залата.

— Съобщих й, че идвате — отговори Матилда. — Сигурна съм, че ще дойде всеки миг.

— Милорд — долетя радостното възклицание на Фалстаф. Той дотича при Аларик и двамата се затупаха усмихнати по раменете.

Най-накрая се появи и Фалън с безизразно лице. В бялата рокля, по която на вълни се спускаше черната й коса, тя изглеждаше горда и непристъпна.

Аларик се ядоса на себе си. Та нали заради нея той изстиска и последните сили на коня, за да я вземе по-бързо в обятията си!

Огледа се и начаса притисна към себе си услужливото тяло на Маргарет. Разцелува я толкова бурно, че наоколо всички до един избухнаха в гръмогласен смях. Пусна я и се огледа отново. Но от Фалън нямаше нито следа. Помоли Матилда за разрешение да се оттегли и тя кимна утвърдително с глава. Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, се понесе към първия етаж и достигна вратата на стаята й тъкмо в мига, в който тя се канеше да я хлопне под носа му. Той успя да се вмъкна вътре и тя отстъпи назад. Изгледа я от глава до пети.

— Оставете ме на мира, Аларик.

Но той не обърна и капка внимание на отчаяните й усилия да го отблъсне с юмруци, а взе лицето й в своите ръце и я целуна.

— Вървете си там при вашата норманска курва — нападна го тя хапливо. — Защото, бог ми е свидетел, няма да позволя да се забавлявате и с нея, и с мен.

— Какво означава това? — попита той и бързо я привлече в обятията си. — Нима вече сте забравила, че съм опустошил и изпонаизнасилил цялата ви страна? Простихте ми всичко това, но че целунах друга, това не можете да ми простите, така ли? А как мислите, че се чувствах аз, когато се целувахте с викинга?

— А вие пък очевидно сте забравили, какво ми сторихте?

— Моля?

— Разигравахте ме… измамихте ме…

— Според мен нощта преди вашето заминаване бе възхитителна, не мислите ли? Мога да се закълна, че… Любих ви! Толкова страшно ли беше? Наказах ли ви?

Словата му звучаха тъй нежно, че сърцето й се разтуптя. Той впи устни в нейните и тя не го отблъсна. През тялото й премина тръпка и привидната омраза за миг се превърна в нежна страст.

— Оставете ме! — успя едва да продума.

Аларик се разсмя и притисна лице в косата й, за да поеме отново нейното ухание.

— Заради вас щях да съсипя Сатана от езда. А сега да ме изгоните ли искате?

— Не съм виновна аз, че се намирам в Нормандия.

— Ужасно ми липсвахте, принцесо.

При тези думи той отново започна да я целува и езикът му проникна зад разтворените й устни. Тя просто не разбра кога я занесе до леглото и я разсъблече. Необузданите тласъци на тялото му върху нейното бяха съпроводени с въздишки, стонове и викове, предизвикани сякаш от болка и отчаяние. После внезапно изстена дълбоко, а тя се остави свободно на залялата я гигантска вълна, която я отнесе някъде далеч, далеч…

Когато опиянението отшумя, той се облегна на лакът и погали корема й и набъбналите гърди.

— Как се чувствахте през цялото това време?

— Добре, милорд. Матилда е възхитителна жена. А вие?

— Страдах ужасно — призна той и ръката му отново се плъзна по корема й. — Какво стана?

— О, Аларик, то мръдна! — разсмя се Фалън.

— За пръв път ли?

— Да, за пръв път, откакто го чувствам в себе си. Но може и да е момиче, разбира се.

— Дамиън твърди, че ще бъде момче. На мен ми е съвършено непонятно откъде може да знае, но факт е, че знае.

Той целуна предпазливо корема й и се изправи.

— За съжаление трябва да сляза долу, имам да предам някои съобщения на Матилда. След това трябва да говоря и с някои мъже.

— Мъже ли? — подкачи го тя.

— Откакто ви познавам, Фалън, за мен друга жена не съществува.

— Тя ми каза направо в лицето, че е била ваша любовница, а аз съм станала дебела и непривлекателна — последствията от нашата връзка се виждат с просто око. Благодарение на Уилям целият свят знае за това. Бях ви много сърдита, че ме изпратихте тук. Исках да остана в Англия, защото тя е моята родина. Но е вярно също така, че никога не съм искала да ви изоставям. Да, срещнах се с Ерик, но не трябва да ви моля за прошка, тъй като не беше насочено против вас. Срещнах се с братовчед си заради своето отечество, заради баща си. Не съм възнамерявала да ви изменям, Аларик, кълна се. А сега…

— А сега какво?

— А сега се надявам вие да ми кажете истината. Ще ме заболи много, ако ми се подигравате. Защото в утробата ми расте вашето дете…

— И какво ви каза тя?

— Че дори не спим заедно в една и съща стая.

— Матилда ви е подслонила тук, понеже това е най-топлата стая в двореца. Разбира се, че ще спя при вас. Та нали вие сте моят живот! Ще отпразнуваме тук Великден заедно с Уилям, но веднага след това си заминаваме обратно за дома.

— Това означава ли, че ще мога да родя детето в Босъм?

— Не, скъпа, не в Босъм.

— А къде тогава? — попита тя с насълзени очи.

— В Англия, както ви обещах. В Хейзълфорд, където хората ще ни посрещнат радушно. Защото не сме завладявали селото със сила, а с мир. Там ще се роди синът ми, в новия ни дом. Съгласна ли сте?

— О, да… — прошепна тя щастлива.