Фабрика за Абсолют

Глава XIIIИзвинението на летописеца

А сега позволете летописецът на Абсолюта да ви обърне внимание върху затруднението, в което се намира. Преди всичко той пристъпва към писането на глава XIII. Именно на тази глава, със съзнанието, че фаталното число ще окаже съдбоносно влияние върху яснотата и пълнотата на описанието. В тази злополучна глава нещо ще се обърка, в това можете да бъдете сигурни; разбира се, авторът би могъл (абсолютно нищо не му струва) да пише отгоре „ГЛАВА XIV“, но внимателният читател би се почувствувал ощетен с глава XIII, и то с пълно право; нали си е платил за целия разказ. Впрочем, ако се страхувате от числото 13, прескочете тази глава; уверявам ви, с това няма да загубите много светлина в тая тъмна история относно фабриката за Абсолют.

По-лоша е работата с другите съмнения на летописеца. Той ви описа, колкото можеше по-свързано, възникването и процъфтяването на фабриката; обърна ви внимание върху действието на няколкото карбураторни котли у господин Махат, в Занаятчийската банка, в текстилната фабрика в Упице, на Кузендовата дълбачка и на Биндеровата въртележка; чрез трагичния случай с Блахоуш той описа дистантната зараза, причинена от свободно носещия се Абсолют, който, както се вижда, започна опасно да се шири, макар и не по някакъв определен план.

Но сега си дайте сметка, че от началото на цялата тая история бяха произведени маса хиляди Карбуратори от най-различен тип. Влакове, самолети, автомобили и кораби, движени от тоя най-евтин мотор, изхвърляха по трасетата си цели облаци Абсолют, също както преди оставяха след себе си само прах, пушек и смрад. Дръжте сметка, че хиляди фабрики по целия свят са изхвърлили старите си котли и са монтирали Карбуратори, че стотици министерства и учреждения, стотици банки и борси, и търговски къщи, експортни компании, луксозни сладкарници, хотели и казарми, училища и театри и работнически домове, хиляди редакции и дружества, кабарета и домакинства се отопляват с най-новото карбураторно централно отопление, марка МЕАД. Имайте пред вид, че концернът МЕАД погълна изцяло заводите Стинес и че американският Форд организира серийно производство, което всеки ден бълва в света тридесет хиляди готови Карбуратора.

Да, моля ви, вземете под внимание всичко това и си припомнете какво беше действието на всеки един от досега по-отблизо представените ви Карбуратори. Умножете това им действие стотици хиляди пъти и веднага ще разберете положението, в което се намира летописецът. Ще можете да си представите с каква радост той би следвал с вас всеки новороден Карбуратор, как би наблюдавал товаренето му на кола, как би подавал стиска сено, парче хляб или бучка захар на тежкотоварните коне, задниците на които се отличават с царска широта и които мъкнат на подрънкващата талига новия меден цилиндър във фабриката; с какво удоволствие, скръстил ръце на гърба си, той би асистирал при инсталирането му и би давал съвет на монтьорите, а след това би изчакал, докато започне да работи; и как след това би се вгледал с любопитство в лицата на хората, за да открие кога ще започне да им действува, кога Абсолютът ще се настани в тях през носа, ушите и не знам по какви други пътища още и ще започне да разлага упоритата им естественост, да пречупва наклонностите им, да лекува моралните им рани; как ще ги преобърне със своя дълбок плуг, ще ги запали, раздроби, прероди; как ще разкрие пред тях изумителния и все пак човешки толкова естествен свят на чудесата, екстазите, осеняванията, просветляванията и вярата! Защото, разбирате ли, летописецът си признава, че нещо не му достига, за да бъде историк; там, където историкът с помощта на тепавицата или пресата на историческата си ерудиция, евристика, дипломатика, абстракция, синтез, статистика и други исторически изобретения успява да пресова хиляди и стотици хиляди дребни, живи, частни случаи в някаква гъста, пластична материя, която се нарича „исторически факт“, „социално явление“, „активност на масите“, „развой“, „културно течение“ или изобщо „историческа истина“, летописецът вижда само единични случаи, от които дори се увлича. В нашия случай, да речем, той би трябвало да даде синтетично описание в прагматично, развойно и идейно отношение на „религиозно течение“, обхванало целия свят преди 1950 година; и да му даде обяснение. Съзнавайки грандиозността на задачата, той започва да събира „религиозни прояви“ от онова време; но ето че, следвайки този си евристичен път, той попада например на Ян Биндер, пенсиониран вариететен артист, който, облякъл раирана фланелка, пътува с атомната си въртележка от населено място на населено място, Историческият синтез, разбира се, повелява летописецът да се абстрахира от раираната фланелка, от въртележката, че и от самия Ян Биндер и да запази като „историческа ядка“, като научен резултат само констатацията, че „религиозният феномен бе обхванал още от самото си начало най-различни обществени слоеве“. Е, и тук летописецът бива принуден да признае, че не може да се абстрахира от Ян Биндер, че е очарован от въртележката му и че даже раираната фланелка го интересува повече от някоя си там „синтетична черта“. В това, разбира се, прозира абсолютна научна некадърност, празно дилетантство, крайно ограничен исторически хоризонт и каквото щете още; но ако летописецът би могъл да се отдаде на личните си предпочитания, той би тръгнал с Ян Биндер по-нататък, чак до Будейовице, после към Клатови, Пилзен, Жлутице и т.н.; само с голямо съжаление той го остави в Штеховице и му махна с ръка: сбогом, сбогом, арабийо, сбогом, въртележко, вече няма да се видим.

Господи, та нали по същия начин напуснах Кузенда и Брих на вълтавската дълбачка; с удоволствие бих прекарал с тях още много и много вечери, тъй като обичам Вълтава, и изобщо течащата вода, и особено вечерите край реката, и защото обикнах извънредно много и Кузенда, и Брих; що се отнася до Худец, пекаря, раздавача, лесничея и влюбените от Штеховице, вярвам, че и тях също си струва човек по-отблизо да ги опознае, така както всеки друг заслужава това, всеки от вас, всеки жив човек. Но сега трябва да бързам по-нататък и едва ми остава време да им махна тъжно с шапка. Сбогом, Кузенда, лека нощ, Брих; благодаря ви за единствената вечер на дълбачката. И с вас, доктор Блахоуш, трябва да се разделим; с удоволствие бих прекарал с вас още много години и бих описал целия ви живот — нима животът на частния доцент не е по свой начин богат и пълен с напрежение? Поздравете поне от мое име хазайката си!

Всичко, което съществува, е забележително и достойно за внимание. И затова бих искал да съпровождам по пътя му всеки нов Карбуратор; бих опознал, а заедно с мене и вие, нови и нови хора, а това винаги си заслужава; поне само през ключалката да надникнеш в живота им, да разбереш сърцата им, да видиш раждането на личната им вяра и личното им спасение, да постоиш край новите чудеса на човешката святост, ето това е нещо за мен! Представете си един просяк, главен ръководител, управител на банка, машинист, келнер, равин, майор, редактор на стопански отдел, вариететен комик и изобщо всички видове човешки професии; представете си скъперника, развратника, бунака, скептика, шушумигата, кариериста и всички видове човешки характери; е, колко различни, безкрайно разнообразни, особени и изненадващи случаи и прояви на религиозната милост (или ако щете, на отровата на Абсолюта) биха могли да се срещнат и колко би си струвало да проявите интерес към всеки от тях! Колко различни степени на религиозност има, от обикновения вярващ до фанатика, от каещия се до чудотвореца, от новопостъпилия в лоното на вярата до пламенния апостол! Да обхванеш всичко това, на всички да подадеш ръка! Напразно: това никога няма да бъде направено и летописецът, който се е отказал от честта да дестилира научно целия този исторически материал, със съжаление се отвръща от случаите, които не му е съдено да разкаже.

Поне да можех още малко да се поспра при света Елен. Да можех да не изоставям така предателски Р. Марек, който лекува нервите си в Шпинделмюл. Да можех да развия докрай в процеса на работата му мозъка на промишления стратег господин Бонди! Няма как; сега вече Абсолютът е залял света и се е превърнал в в нов феномен; и летописецът, поглеждайки със съжаление назад, трябва да се реши да опише сумарно някои социални и политически събития, които последваха със силата на неизбежността. Е, да навлезем тогава в новия кръг на фактите.