Фабрика за Абсолют

Глава XIVЗемята на изобилието

Често се случваше летописецът (а сигурно и мнозина от вас), независимо от това какви са причините за това — да се загледа в нощния небосвод и звездичките и в нямо изумление да си даде сметка за смайващия им брой и за невъобразимите разстояния и пространства и да си каже, че всяка такава точка е гигантски пламтящ свят или цяла жива-живеничка планетна система, и че такива точки може би има, да кажем билиони; а когато гледаше от висока планина (това ми се случи в Татрите) към ширналия се надалеч хоризонт и виждаше под себе си поляни, гори, планини, а под носа си гъстата гора и тревата, всичко в изобилие, заплетено, жадно и страшно богато на живот, и когато виждаше в тревата огромните количества от цветя, бръмбарчета и пеперуди и умножа ваше наум това лудо изобилие на разстоянията, които се разгръщаха пред него чак до бог знае къде, и когато приближаваше към тези пространства милионите други пространства, еднакво запълнени и богати, съставящи повърхността на нашата земя; тогава летописецът често при такава гледка се сещаше за Твореца и си казваше:

Ако всичко това някой някога го е направил или сътворил, тогава, да си го кажем откровено, той е бил ужасен прахосник. Ако някой е искал да се легитимира като Творец, не е било нужно да сътвори такива количества от всичко това. Изобилието е хаос, а хаосът е нещо като невменяемост или пиянство. Да, човешкият интелект остава поразен от излишествата на този творчески акт. Просто всичко това е прекалено много. Луда безграничност. Който е Безкраен по рождение, естествено е свикнал с големите размери във всяко отношение и няма точна мярка (тъй като всяка мярка предполага някакъв край) или по-скоро няма никаква мярка изобщо. Моля ви, не взимайте тези думи за богохулство; аз просто се опитвам да изразя по някакъв начин несъответствието между човешкия разум и космическото изобилие. Това безцелно, буйно, направо трескаво излишество във всичко, което съществува, се представя за човешкото око по-скоро като разюзданост, отколкото като съзнателно и методично творчество. Само това исках да кажа, запазвайки благоприличие, преди да си дойда на думата.

Вече ви е известно, че съвършеният процес на изгаряне, открит от инж. Марек, почти доказва присъствието на Абсолюта във всяка материя. Бихме могли да си го представим приблизително ето как (това, разбира се, е само хипотеза): преди Сътворението на всичко Абсолютът е съществувал като безкрайна свободна енергия. Тази свободна енергия, поради някакви сериозни физически или нравствени причини се е заела с творчество: превърнала се е в работеща енергия и точно според закона за инверсията е преминала в състояние на безкрайна свързана енергия, загубила си един вид ефекта от своята работа, с други думи, в създадената материя, в която тя е останала прокълната в латентно състояние. И ако всичко това е трудно да се разбере, за това не съм виновен аз. И сега, благодарение на съвършеното изгаряне в атомния мотор на Марек, както изглежда, свързаната енергия се е освободила, лишена от материалните окови, които са я връзвали; превърнала се е в свободна енергия или в активен Абсолют, еднакво свободен, както и преди Сътворението. Това е внезапно освобождаване на неподлежащото на изследване работно могъщество, проявило се вече веднъж именно чрез Сътворението на света.

Ако изведнъж би изгорял окончателно и без остатък целият космос, сигурно би се повторил първичният творчески акт; това би било категоричният край на света, пълната му ликвидация, която би създала условия за основаването на нова световна фирма „Космос II“. Засега, както ви е известно, в Карбураторите на Марек материалният свят се изгаряше само по килограми. Абсолютът, освобождаван така малко по малко, или не се чувствуваше достатъчно силен, за да се залови отново за творчество, или може би не искаше да се повтаря; с една дума, той, изглежда, беше взел решение да се проявява по два начина, единият донякъде традиционен, а другият — определено модерен.

Традиционният начин, по който започна да се реализира, беше, както знаете вече, религиозният. Той се изразяваше в различни осенявания и преобразявания, нравствени въздействия, чудеса, левитации, екстаз и пророчества и главно в религиозната вяра. Тук Абсолютът се втурна в личния и културен живот на човека по вече утъпкани пътища, но в невиждани досега размери. В разстояние от няколко месеца, откакто започна неговата активност, в света вече почти нямаше човек, който — поне временно — да не бе почувствувал религиозният удар, с който Абсолютът предявяваше претенции за душата му. Към това психологическо действие на Абсолюта ще се върнем по-късно още веднъж, когато стане необходимо да опишем катастрофалните му последици.

Другата проява на съществуването на свободния Абсолют донесе нещо съвсем ново и невиждано досега. Безкрайната енергия, която някога се бе занимавала със сътворението на света — изглежда с оглед изменените условия — се залови за фабрично производство. Тя не твореше сега; но за сметка на това произвеждаше. Вместо да се занимава с чисто творчество, тя застана зад машините. Превърна се в Безкраен Работник.

Представете си, че в някоя, която и да било, фабрика, да речем за кабари, са монтирали вместо парна машина най-икономичния двигател — Карбуратора Перфект. Непрестанно извиращият от атомния мотор Абсолют, с вродената си интелигентност, така да се каже, е усвоил само за един ден начина на производство и се впуска с цялата си неукротима енергия или може би честолюбие в това производство: на своя глава и за своя сметка започва да прави кабърчета. Започнал веднъж да работи, нищо вече не може да го спре. Машината, неуправлявана от никого, бълва кабъри. Запасите от желязо, подготвено за производство на кабъри, се вдигат във въздуха, преместват се в пространството последователно, в определен ред и сами се пъхат в обработващите машини. На пръв поглед всичко изглежда фантастично, чак тръпки те побиват, Когато материалът свършва, желязото започва да никне от земята, пространството около фабриката се поти с желязна пот, като че ли извираща от земните недра; след което желязото се издига на един метър височина във въздуха и се плъзга към машините с отривисто движение, като че ли някой го подбутва. Обърнете внимание, моля ви: аз казвам „желязото се повдига“, „желязото се плъзга“, но от описанията на всички очевидци добиваме впечатление като че ли желязото е повдигано от ужасна, но невидима сила, насилствено, с толкова явно и съсредоточено усилие, че всичко това буди ужас; явна е страхотната мъка, с която става всичко това. Да, може би някой от вас си е играл на спиритизъм и е видял „повдигането на масичката“; той би потвърдил, че масичката съвсем не се вдига с дематериализирана лекота, но с някакви конвулсивни усилия: че тя изпуква по всичките си стави, разтърсва се, вдига се като кон на задните си крака и едва тогава изскача нагоре, като че ли повдигната от сила, която упорито се бори с него. Но как да се опише страшната, няма борба, която принуждава желязото да изскача от дълбините на земята, която го профилира в пръти, подава го в машините и го насича на кабъри! Профилираното желязо се извива като камшик, съпротивлява се на движението, което го премества, дрънчи и скърца в тишината, в нематериалната немота, която се бори с него. Всички съвременни описания свидетелствуват за ужаса, който предизвиква тази гледка; наистина, това е чудо, но не мислете, че чудото е нещо приказно лесно и просто; изглежда, че в основата на истинското чудо стои вълнуващото, изнервящо усилие. Но с каквото и усилие да работи Абсолютът, най-много ни поразява новата му професия, продуктивността на неговия труд; нека си останем в бранша за производство на кабъри; трябва да кажем, че единствената фабрика за кабъри, окупирана от Абсолюта, бълваше толкова кабъри в денонощие, че във фабричния двор се издигаха цели планини от тях, които по-късно събориха оградите и затрупаха улиците.

Да си останем при кабърите. Тук можете да видите цялата природа на Абсолюта, неизчерпаем и прахоснически, както по времето на сътворението на света. След като веднъж се е заловил за производството, той вече не се грижи за разпределението, за потреблението му, за пазара, за целесъобразността, изобщо за нищо; изразходва цялата си огромна енергия просто да бълва кабъри. Бидейки по същността си безкраен, той не знае мярка и ограничение в нищо, даже и в кабърите.

Можете да си представите колко смаяни бяха работниците във фабриката от ефективността на новия начин на производство. За тях това беше неочаквана и непочтена конкуренция, нещо, което направи работата им съвсем излишна; и сигурно с пълно право биха се борили срещу тази атака на манчестерския капитализъм, най-малкото с това, че биха сринали фабриката и биха обесили фабриканта, ако не бяха изненадани и засегнати от традиционното действие на Абсолюта: в тях се разрази религиозното просветление във всичките му форми и степени. На първо време въздействието на Абсолюта върху тях започна да се проявява с левитации, пророкувания, чудеса, ясновидства, чудотворни оздравявания, непорочност, любов към ближния и други подобни неестествени, дори чудотворни състояния.

От друга страна, можете да си представите как възприе божественото производство на едро собственикът на фабриката за кабъри. Сега той можеше, разбира се, да цъфне от радост, да изхвърли всички работници, които и без това едва ли не го бяха вкарали в гроба от ядове, и да потрива ръце пред лавината кабъри, които не му струваха нито халер производствени разноски. Но, от една страна, той самият без съмнение бе подложен на психическото въздействие на Абсолюта и веднага предаде фабриката като обществена собственост под разпореждането на работниците, неговите братя по вяра, от друга страна, той скоро разбра, че планините от кабъри не чинат пукната пара, тъй като няма да има кой да ги купува.

Вярно, работниците не бяха принудени да стоят до машините и непрекъснато да донасят железни пръти; освен това те бяха собственици на фабриката. Но след няколко дни се оказа, че е крайно необходимо по някакъв начин да разчистят стотонните планини от кабъри, които бяха престанали да бъдат стока. Отначало направиха опити да изпращат цели вагони кабъри на фиктивни адреси; по-късно не остана нищо друго освен да ги извозват извън града и да ги трупат на огромни купчини. Извозването на кабърите отнемаше на работниците по цели четиринайсет часа дневно; но просветлени от религиозен дух на любов и взаимно уважение, те не роптаеха.

Прощавайте, че се спрях за толкова дълго при кабърите. Абсолютът не познаваше промишлената специализация. Той нахлу с еднакво усърдие в предачниците, където стори чудо не само с плетене на въжета от пясък, но и с предене на конци от него; в тъкачниците, тепавиците и трикотажните фабрики — обхвана целия текстилен бранш, като бълваше безспир милиони километри от всичко, което можеше да се реже с ножица. Завладя металургични заводи, валцови цехове, леярни, фабрики за селскостопански машини, дъскорезници, дървообработващи заводи, заводи за гумена продукция, захарни фабрики, фабрики за химически торове, за азот, нефт, печатници, хартиени фабрики, бояджийски цехове, стъкларски фабрики, керамични, фабрики за обувки, ширити, тухларни, пивоварни, дестилационни заводи, керамични заводи, обувни заводи, парни млекоцентрали, мелници, монетни дворове, автомобилни заводи и точиларни заводи. Абсолютът тъчеше, плетеше, предеше, ковеше, правеше отливки, монтираше, шиеше, рендосваше, режеше, копаеше, изгаряше, буташе, избелваше, рафинираше, готвеше, филтрираше, пресоваше по двадесет и четири, че и по двадесет и шест часа дневно. Впрегнат в селскостопански машини на мястото на локомобилите, той ореше, сееше, брануваше, плевеше, косеше, жънеше, вършееше. Във всеки бранш той сам размножаваше суровините и стократно увеличаваше продукцията. Беше неизчерпаем. Преливаше от продуктивност. Намери калкулационен израз за собствената си безкрайност: изобилието.

Чудотворното размножаване на рибките и хляба в пустинята дочака монументалното си повторение: чудотворното размножаване на кабъри, дъски, азотни торове, автомобилни гуми, вестникарска хартия и всички останали видове промишлени стоки.

В света настана неограничено изобилие от всичко, което е нужно на хората. На хората обаче е необходимо всичко, но не и в неограниченото изобилие.