Фабрика за Абсолют

Глава XVIIIНощно дежурство в редакцията

Редколегията на най-големия католически, сиреч народен ежедневник „Другар на народа“ не беше многобройна; ето защо към девет и половина вечерта в редакционното помещение се намираха само нощният дежурен редактор Коштял (бог знае защо лулите на дежурните редактори издават такава особена смрад) и отец Йошт, който, подсвирквайки някаква мелодия между зъбите си, пишеше уводната статия за следващия ден.

В този момент влезе метранпажът Новотни и донесе мокрите коректури.

— Уводната, господа, уводната — замърмори той. — Кога да я набираме!

Отец Йошт престана да свирука.

— Ей сегичка, господин Новотни — каза той бързо. — Не ми идва една дума. Имахме ли вече „дяволски машинации“?

— Завчера.

— Аха. А „злодейски заговор“ имаше ли?

— Също го имаше.

— „Недостойна шарлатания“?

— Това го имаше днес.

— „Безбожно изобретение“?

— Поне шест пъти досега — рече редакторът Коштял.

— Много жалко — въздъхна отец Йошт. — Това вече е истинско разточителство с идеи. Хареса ли ви днешната уводна статия, господин Новотни?

— Силна — отвърна метранпажът. — Но дайте по-добре да набираме.

— Ей сегичка — отговори отец Йошт. — Мисля, че горе са останали доволни от сутрешния брой. Ще видите, че ще дойде негово епископско преосвещенство. Йошт, ще рече, добре си ги наругал. Имахме ли вече „бесни изстъпления“?

— Имахме.

— Жалко. Трябва да изнесем нови батареи на огневата линия и да бием по тях! Йошт, каза ми оня ден негово преосвещенство, бийте със всички сили по тях! Всичко е до време, но ние сме вечни. Господин Новотни, не ви ли идва наум някоя свястна дума?

— Ами, да речем, „престъпна ограниченост“. Или „перверзна злоба“.

— Виж, това може. — въздъхна с облекчение отец Йошт. — Господин Новотни, откъде ги вземате тия бисери?

— От старите годишнини на „Другар на народа“. Но уводната статия, отче, уводната.

— Ей сегичка. Чакайте: Престъпната ограниченост и перверзната злоба на известни кръгове, които мътят чистата вода на Петровата скала с идолите на Ваал, точно така, ей сегичка ще стане: на Петровата скала, мътят чистата вода, така, и издигат върху нея Златния телец, който се зове Авел, сиреч Абсолют…

— Готова ли е уводната статия? — чу се глас откъм вратата на редакционното помещение.

— Laudetur Jesus Christus13, ваше епископско светейшество — откликна отец Йошт.

— Готова ли е уводната статия? — повтори епископ Линда, като влезе стремително. — Кой писа сутрешната уводна статия? Исусе Христе, хубаво сте я наредили! Кой глупак можа да го напише така?

— Аз — запелтечи отец Йошт, отстъпвайки назад. — Еписк… Милост… аз мислех…

— Нямаш право да мислиш — изрева епископ Линда и очилата му мятаха страхотни светкавици. — На — и като смачка сутрешния брой на „Приятел на народа“, той го хвърли в краката на Йошт. — Мислех! Виждате ли, той мислел! Защо не телефонира? Защо не попита какво да пишеш? А вие, Коштял, как можахте да го пуснете? И вие сте мислил, нали? Новотни!

— Моля — плахо се обади метранпажът разтреперан.

— Как сте могли да наберете такива неща? Вие също ли сте мислил?

— Не, не, моля ви се — запротестира метранпажът. — Аз, нали знаете, съм задължен да набирам всичко, което ми пратят…

— Никой не бива да прави нищо друго освен това, което искам аз — заяви решително епископ Линда. — Йошт, седни и чети какви си ги надрънкал тая сутрин. Чети ти казвам!

— Вече дълго време — зачете отец Йошт с разтреперан глас собствената си уводна статия от тази сутрин, — вече дълго време… нашата общественост е обезпокоена… от недостойната шарлатания…

— Какво?

— Недостойната шарлатания, ваша епископска милост — изохка отец Йошт, — аз мислех… аз… аз виждам сега…

— Какво?

— Че е малко силно казано, това за недостойната шарлатания.

— Има си хас да не е. Чети по-нататък!

— …недостойната шарлатания с така наречения Абсолют… с който масоните, евреите и други прогресисти… баламосват света. Доказано е научно…

— Вижте го нашия Йошт! — извика епископ Линда. — Той го бил доказал научно! Чети по-нататък!

— …научно доказано е — пелтечеше бедният Йошт, — че така нареченият Абсолют… е същото безбожно мошеничество… както и номерата на спиритистите…

— Чакай — каза епископът с внезапна ласкавост в гласа. — Напиши я така новата си уводна статия: Научно доказано е… пишеш ли?… доказано е, че аз, отец Йошт, съм магаре, глупак, некадърник… написа ли го?

— Моля — прошепна съсипан Йошт. — Продължавайте нататък, ваша еписк… милост.

— Хвърли го в коша, синко — каза епископът, — и си отвори глупавите уши. Чел ли си днешните вестници?

— Четох ги, ваша еписк…

— Хм, кой знае. Тая сутрин, попенце, преди всичко „становището“ на монистичния съюз е: че Абсолютът е онова единство, което монистите открай време са обявявали за бог, и че култът към Абсолюта следователно отговаря напълно на монистичната наука. Това чете ли го?

— Четох го.

— Освен това съобщението, че масонските ложи препоръчват на членовете си да се занимават с Абсолюта. Чете ли го?

— Четох го.

— По-нататък, че на синодалния събор на лютераните суперинтендентът Маартенс е изнесъл петчасова лекция, в която доказвал сходството на Абсолюта с Господа. Чете ли го?

— Четох го.

— По-нататък, че на конгреса на Седмия интернационал руският делегат Парускин-Ребенфелд направил предложение да се почита Другаря Бог, който е проявил симпатиите си към хората на труда, влизайки във фабриките. С благодарност е била изслушана вестта, че Върховният Другар е решил да се труди вместо експлоататорите. Изказано било предложение, в знак на солидарност като следваща стъпка, той да обяви генерална стачка във всички свой заводи. След тайно съвещание на президиума предложението е било отхвърлено като „преждевременно“. Чете ли го?

— Четох го.

— На края е била приета резолюция, съгласно която Абсолютът е собственост изключително на пролетарските народни маси и че буржоазията няма право да го почита или да приема от него чудеса. Наредено е било да се разработи работнически култ на Абсолюта и да се проведе тайно въоръжаване, в случай че капиталът се опита да експлоатира или да присвои Абсолюта за свои користни цели. Чете ли го?

— Четох го.

— Следват декларация на Свободна мисъл, становище на Армията на спасението, комюнике на теософския център Адиар, открито писмо до Абсолюта, подписано от Помощната община на дребните собственици, декларация на Съюза на собствениците на въртележки, подписана от председателя Й Биндер, по-нататък Констанцкия съюз, специалните броеве на „Гласове от оня свят“, „Анабаптистки читател“, „Въздържател“ — всичко това чете ли го бе, човек?

— Четох го.

— Виждаш ли, мили ми синко: там навсякъде рекламират с голям шум и церемонии Абсолюта за себе си. Оказват му почести, правят му предложения, обявяват го за почетен член, меценат, протектор, бог и не знам какво още, а през това време у нас някакъв си там налудничав отец Йошт, забележете, Йошт, някакво си незначително Йоштенце се е развикало, че всичко това било недостойна шарлатания и научно доказано мошеничество! Исусе Христе и Пресвета Дева Марийо, ама хубаво ни нареди ти!

— Но, ваша епископска милост, нали ми беше наредено… да пиша против… тези феномени…

— Беше — прекъсна го строго епископът. — Но нима не виждаш, че положението се измени, Йошт — извика епископът ставайки, — нашите храмове опустяха и овчиците се втурнаха подир Абсолюта; Йошт, глупави човече, ако искаме да си върнем овчиците, трябва да спечелим на своя страна Абсолюта. Във всички църкви ще монтираме атомни Карбуратори — ама тия работи ти, попе, не ги разбираш. Запомни само едно: Абсолютът трябва да работи за нас; трябва да бъде наш, idest14, трябва да бъде само наш. Capiscis, mi fili?15

— Capiscol16 — прошепна отец Йошт.

— Deo gracias17! А сега, Йоштенце, ще се завъртиш кръгом, както е направил Савел. Ще напишеш една хубава уводна статийка, в която ще съобщиш, че Светата конгрегация се е съобразила с молбите на вярващите и е приела Абсолюта в лоното на църквата. Ето ви и Апостолическото послание за това, господин Новотни; наберете го с получер троен цицер на първа страница. Коштял, отбележете в обявленията, че в неделя президентът Г. Х. БОНДИ ще приеме светото кръщение от ръката на архиепастира и добавете радостни поздравления, разбрахте ли? А ти, Йошт — пиши… Чакай, някаква по-силна дума за в началото.

— Предлагам: Престъпната ограниченост и перверзната злоба на известни кръгове… ваша епископска милост.

— Добре. Пиши тогава: Престъпната ограниченост и перверзната злоба на известни кръгове вече в продължение на месеци се мъчи да отклони нашия народ от правилната посока и да го поведе по блудни пътища. Публично проповядват еретическата заблуда, че Абсолютът не е оня бог, към когото още от люлката си протягаме ръце… записа ли го? …сме протегнали ръце с детска вяра… и любов… Написа ли го? Карай нататък…