Фабрика за Абсолют

Глава VIМЕАД

— Господа — говореше президентът Г. Х. Бонди на срещата на Управителния съвет на заводите МЕАД (Metallum A. D.), която се провеждаше на 20 февруари, — мога да споделя с вас, че единият блок от новия фабричен комплекс във Височани бе предаден вчера за експлоатация. В най-близки дни ще започне серийното производство на Карбуратори, на първо време по 18 броя на ден. Предвиждаме през април цифрата да бъде вече 65 броя дневно. В края на юли двеста броя дневно. Прокарали сме петнадесет километра собствени ж.п. линии — главно за транспорт на въглища. В момента се монтират дванайсет парни котли. Започна строежа на нов работнически квартал.

— Дванайсет парни котли? — попита небрежно д-р Хубка, водачът на опозицията.

— Да, засега дванайсет — потвърди президентът Бонди.

— Странно — изрази мнение д-р Хубка.

— Аз питам, господа, какво странно има в дванайсетте парни котли? За такъв голям фабричен комплекс!

— Наистина — се чуха гласове.

Д-р Хубка иронично се усмихваше.

— И защо са тези петнайсет километра ж.п. линии?

— За транспорт на въглища и суровини. Предвижда се, че дневната консумация на въглища, когато заработим с пълен капацитет, ще бъде осем вагона дневно. Не зная защо възразява против транспорта на въглища д-р Хубка.

— Ето защо възразявам — извика д-р Хубка и скочи, — цялата тази работа е крайно съмнителна. Да, господа, безкрайно съмнителна! Господин президентът Бонди ни принуди да построим фабрика за Карбуратори. Карбураторът, както ни увери той, е единственият производител на енергия на бъдещето. Карбураторът, както изрично твърдеше той, можел да развие хиляди конски сили от една кофа въглища. А сега ни разправя нещо за дванайсет парни котли и за цели вагони въглища за тях. Господа, моля ви, кажете ми, защо тогава една кофа въглища няма да е достатъчна като гориво за нашата фабрика? Защо строим парни котли, когато можем да имаме атомни мотори? Господа, ако целият този Карбуратор не е само празна шарлатания, то аз не разбирам защо господин президентът не е оборудвал нашата фабрика с карбураторна двигателна сила. Не го разбирам аз и няма да го разбере никой. Защо господин президентът няма доверие в тези свои Карбуратори, за да обзаведе с тях собствените ни заводи? Господа, това е много лоша реклама за нашите Карбуратори, когато самият им производител не иска или не може да ги използува! Моля ви, господа, попитайте президента Бонди, какви са съображенията му. Колкото се отнася до мене, моето заключение е готово. Това е, господа!

След което д-р Хубка енергично седна, като подсмърчаше победоносно.

Членовете на Управителния съвет смутени мълчаха; обвинението на д-р Хубка беше прекалено ясно. Президентът Бонди не вдигна поглед от папките си: нищо не трепна по лицето му.

— М-да — обади се примирително старият Розентал, — нашият президент ще ни го обясни… Ами да, работата ще се изясни, господа, струва ми се, ммм, ами да, в най-положителен смисъл. Доктор Хубка сигурно има, хм-хм… да-да, пред вид това, което ни съобщи.

Президентът Бонди на края вдигна поглед.

— Господа — каза той тихо, — аз ви запознах предварително с преценката на нашите инженери за Карбуратора. Всичко е точно така, както е посочено в преценката. Карбураторът не е шарлатания. Ние построихме десет броя от него за проба. И десетте работят безупречно. Ето документацията. Карбуратор номер едно движи водна помпа в Сазава, работи безотказно вече две седмици. Номер 2, багер на Горна Вълтава, работи превъзходно. Номер 3, в опитната лаборатория на Техниката в Бърно. Номер 4, повреден по време на транспорта. Номер 5, осветлява Храдец Кралове. Десеткилограмов модел. Петкилограмовият модел, номер 6, мелницата в Слани. Номер 7 е инсталиран за централно отопляване на комплекс от жилищни домове в Нове Место. Собственик на комплекса е тук присъствуващият фабрикант Махат. Моля, господин Махат!

Възрастният господин с посоченото име се сепна като че ли от сън.

— Моля?

— Питаме ви, как работи новото ви централно отопление?

— Как? Какво отопление?

— Във вашия нов комплекс — каза кротко президентът Бонди.

— В какъв комплекс?

— В новите ви жилищни блокове.

— В моите блокове? Че аз нямам никакви жилищни блокове.

— Е, хайде, хайде — обади се Розентал. — Нали ги строихте миналата година.

— Аз. — продължаваше да се чуди Махат. — Имате право, вярно, че строих; но аз, знаете ли, аз сега съм ги раздал тези къщи. Разбирате ли, раздадох ги.

Президентът Бонди внимателно го загледа:

— На кого, Махат?

Махат леко се изчерви:

— Ами, на бедните, разбирате ли. Настаних там бедни хора. Аз, аз да ви кажа ли, се убедих и с една дума, на бедните, разбирате ли?

Бонди като съдия следовател не сваляше очи от него.

— Защо, Махат?

— Аз… аз някак си не можех да постъпя иначе — объркваше се Махат. — Така ми хрумна. Трябва да бъдем святи, разбирате ли?

Президентът барабанеше нервно по масата.

— А семейството ви?

По лицето на Махат се появи чаровна усмивка:

— О, всички ние сме на едно мнение, разбирате ли? Бедните са толкова святи. Между тях има болни — дъщеря ми ги обслужва, знаете. Всички толкова се променихме!

Г. Х. Бонди сведе поглед. Дъщерята на Махат, Елен, русокосата Елен, Елен със седемдесетте милиона обслужва болните! Елен, която можеше, която щеше, която вече почти беше дала съгласието си да стане госпожа Бонди! Бонди си хапеше устните; хубаво се наредихме!

— Господин Махат — обади се той със свито гърло, — аз исках само да знам, как работи при вас новият Карбуратор, как е отоплението?

— А, отлично! Във всички жилищни домове е толкова приятно топло! Като че ли безкрайна любов ги отоплява! Знаете ли — говореше Махат възторжено, като бършеше очи, — влезе ли някой там, изведнъж става друг човек. Там е същински рай. Живеем си като на небето, ние всичките. Ах, елате между нас!

— Виждате, господа — рече Президентът Бонди, като полагаше усилия да запази спокойствие, — Карбураторите работят така, както съм ви обещавал. Моля ви, да прекратим въпросите.

— Ние искаме само да знаем — извика войнствено д-р Хубка, — защо в такъв случай не оборудвате новата фабрика с Карбуратори? Защо ние трябва да горим скъпите въглища, когато при други въвеждаме атомната енергия? Възнамерява ли Президентът Бонди, да ни съобщи съображенията си?

— Не възнамерявам — заяви Бонди. — Ние ще използуваме енергията на въглищата. По известни само на мен причини карбураторната енергия е неподходяща за нашето производство. Стига, господа! Считам това за въпрос на доверие към мен.

— Ако знаехте, господа — обади се Махат, — колко хубаво се чувствува човек в състоянието на святост! Господа, съветвам ви най-искрено: раздайте всичко, което имате! Бъдете бедни и святи; освободете се от силата на златото и изповядвайте Единствения бог!

— Е, е — зае се кротко да го вразумява Розентал. — Господин Махат, вие сте много мил и добър човек, ами да, много добър. Но знаете ли, господин Бонди, аз ви вярвам; знаете ли, изпратете ми един Карбуратор за централното ми отопление? Господа, да взема и аз да го изпробвам? Не ще и дума! Нали, господин Бонди!

— Всички сме братя пред бога — продължаваше сияещият Махат. — Господа, да предадем фабриката на бедните! Правя предложение: да превърнем МЕАД в религиозно „Общество на покорните сърца“! Ние ще бъдем ядката, от която ще израсне дървото божие, нали? Царството божие на земята.

— Искам думата — изкрещя д-р Хубка.

— Хайде, господин Бонди — пазареше се старият Розентал. — Нали виждате, че ви поддържам. Хайде, заемете ми един Карбуратор! Господин Бонди!

— Тъй като сам бог слиза на земята — говореше в екстаз Махат, — чуйте неговите думи: Бъдете святи и естествени; отворете сърцето си за безкрайността; бъдете абсолютни в любовта си. Разбирате ли докрай, господа…

— Искам думата — хриптеше д-р Хубка.

— Тишина — извика президентът Бонди, бледен и с пламтящи очи, и се изправи с цялата си крупна фигура на стокилограмов мъж. — Господа, ако фабриката за Карбуратори не ви е по вкуса, ще я поема изцяло аз на собствени разноски. Ще ви изплатя до последната стотинка направените досега разходи. Давам си оставката, господа. Сбогом.

Доктор Хубка подскочи:

— Но, господа, аз протестирам! Ние протестираме! Ние няма да продадем производството на Карбуратори! Господа, такъв отличен артикул! Моля, ние няма да позволим на когото и да било да ни будалка с разни врели-некипели, за да ни застави да се откажем от толкова изгодно нещо! Позволете, господа…

Президентът Бонди удари звънеца.

— Приятели — рече той мрачно, — да оставим това за друг път. Приятелят Махат ми се струва малко, хм, малко болнав. Що се отнася до Карбураторите, гарантирам ви, господа, сто и петдесет процентови дивиденти. Предлагам да приключим разискванията.

Д-р Хубка взе думата:

— Предлагам, господа, всеки член на Управителния съвет да получи по един Карбуратор, за да го, така да се каже, изпробва!

Президентът Бонди огледа всички присъствуващи; един мускул на лицето му конвулсивно трепна, той поиска да каже нещо, но само сви рамене и процеди през зъби:

— Добре.