Фабрика за Абсолют

Глава XXVIБитката при Храдец Кралове

Тук летописецът се позовава на Аугуст Седлачек, Йозеф Пекарж и други авторитетни историографи, според които важен извор за опознаване на историята са и местните събития, в които световните се отразяват като в капка вода.

И така, Капката вода, наречена Храдец Кралове, е забележителна за летописеца с това, че в нея на времето той е извършвал рейдовете си като мъничка инфузория и като амеба в тамошната гимназия и тогава, естествено, я е смятал за целия свят; но стига по този въпрос.

Храдец Кралове навлезе в Най-голямата Война въоръжен с един-единствен Карбуратор, и то монтиран в бирената фабрика, която и до днес се намира зад храма на „Св. Дух“, непосредствено до къщите на епархийските свещеници. Може би това свято съседство беше подействувало на Абсолюта в смисъл, че в бирената фабрика започнаха да произвеждат усилено и усърдно бира, което доведе местното население до едно състояние, от което еретикът епископът Бриних изпита неописуема радост.

Но Храдец Кралове се намира, така да се каже, на няколко крачки от границата и затова много скоро се озова под властта на прусаците, които в лютеранската си ярост разрушиха пивоварския Карбуратор. Независимо от това Храдец Кралове, верен на историческата приемственост, запази задоволителна религиозна температура, особено пък когато епархията премина в ръцете на епископ Линда. Даже и когато дойдоха бобинистите турците и китайците, Храдец си запази гордото съзнание, че: 1) има най-добрия самодеен театър в източна Чехия. 2) най-високата камбанария в източна Чехия, и 3) на страниците на своята локална история — най-голямата битка в източна Чехия. Поддържан от това убеждение, Храдец Кралове преживя най-тежките изпитания на Най-голямата Война.

След рухването на мандаринската империя начело на града застана разсъдливия и предпазлив кмет Скочдополе. Сред общата анархия неговото управление бе белязано със сравнително спокойствие, благодарение на мъдрите съвети на епископ Линда и на уважаемите господа старейшини. Но ето че един ден в града пристигна някакъв шивач, Хампъл се казваше, иначе за съжаление местен кореняк, но от малък се скитал по света и служил даже в Чуждестранния легион в Алжир, с една дума, авантюрист. Участвувал в походите на Бобине, взел участие в превземането на Индия, но дезертирал някъде около Багдад и като игла се промъкнал между башибозуци, французи, шведи и китайци, за да се върне обратно в родното си място.

Та този най-обикновен шивач, този Хампъл беше се напъхал с бобинистки дух и завърнал се в Храдец, веднага взе да мисли не за друго, ами как да вземе властта. Да шие дрехи никак не му се искаше, не беше работа за него; ето защо той започна да рови и критикува, това ми ти, онова ми ти, цялото кметство било взето от папищашите, ами тия пари, кай, защо ги държали в банката, господин Скочдополе бил некадърен стар мухльо и не знам какво още. Общоизвестно е, за съжаление, че войните носят със себе си загрубяване на нравите и разколебаване на доверието във всеки авторитет, ето защо и Хампъл намери неколцина привърженици и основа с тях партия на социалреволюционерите.

Веднъж, през юли, споменатият Хампъл свика митинг на Малкия площад и изправен на чешмата, заяви между другото, че народът настоявал мръсникът, реакционерът и епископското мекере Скочдополе да се откаже от кметството.

В отговор на това господин Скочдополе разлепи из града обръщение към гражданите, според което на него, редовно избрания кмет, никой нямал право да му нарежда какво да прави и най-малко някакъв си дезертирал пришълец; в днешното смутно време не можело да се обявяват нови избори; съзнателните жители на града разбирали много добре и т. н.

Точно това чакаше обаче Хампъл, за да осъществи бобинистката си идея. Излезе от дома си на Малкия площад и размаха червено знаме, а след него тръгнаха две момчета и с всички сили заудряха един барабан. Така те обиколиха Големия площад, постояха известно време пред резиденцията на епископа, след което под барабанен бой се оттеглиха към полето край река Орлице, наричано още „При воденичката“. Там Хампъл заби знамето в земята и седнал на барабана, написа прокламация за обявяване на война. След това изпрати двете момчета в града да бият барабана навсякъде и да четат прокламацията му, която имаше следното съдържание:

Тази прокламация беше прочетена и предизвика известно объркване, особено след като клисарят при църквата „Св. Дух“ започна да бие камбаната на Бялата кула за тревога. Господин Скочдополе посети епископа Линда, който обаче му се изсмя в очите; след това Скочдополе свика градския съвет на извънредно заседание, където предложи да се предадат ключовете от градските порти на генерал Хампъл. Установи се, че такива ключове не съществуват; няколкото исторически катинара и ключове, които се намирали в градския музей, били задигнати още на времето от шведите. При такива грижи настъпи нощта.

Цял следобед и особено вечерта хората се точеха по пътеките към Воденичката; „Нали знаете — казваха си те при среща, — отивам и аз да видя лагера на смахнатия Хампъл.“ Когато стигаха до Воденичката, виждаха поляните вече изпълнени с хора, а край двата барабана адютантът на Хампъл приемаше клетви за вярност към императора Бобине. Тук-там горяха огньове, край тях се мяркаха човешки сенки, с една дума, беше извънредно живописно. Някои се връщаха към Храдец явно обезкуражени.

През нощта гледката беше още по-грандиозна. Тази нощ кметът Скочдополе се качи на Бялата кула; и ето на изток по течението на Орлица горяха стотици огньове, хиляди сенки щъкаха около огньовете, които хвърляха надлъж и нашир кървави отблясъци. Там очевидно се копаеха окопи. Кметът слезе от кулата видимо угрижен. Явно беше, че генерал Хампъл не лъжеше за армията си.

На разсъмване генерал Хампъл излезе от дървената воденичка, в която беше прекарал цяла нощ, наведен над плана на града. Няколко хиляди мъже, повечето цивилни наистина, но поне една четвърт от тях въоръжени, се бяха строили в колони по четири; множество жени, старци и деца се тълпяха отстрани.

— Напред! — изкомандува Хампъл и в този миг тръбачите от музикалния взвод надуха тръбите си, производство на световноизвестната фабрика за духови инструменти Червени и под звуците на жизнерадостен марш „Вървяха момите по пътя“59 силите на Хампъл поеха към града.

Пред града генерал Хампъл спря колоните и изпрати напред тръбачи и вестоносци с призив: невъоръженото население да излезе от къщите си. Но не излезе никой. Къщите бяха опразнени.

Малкият площад пуст.

Големият площад опразнен.

Целият град опразнен.

Генерал Хампъл засука мустаци и се насочи към кметството. Беше отворено. Влезе в заседателната зала. Седна на мястото на кмета. Пред него, върху зеленото сукно, бяха приготвени бланкови листа, на всеки от които предварително беше написано с краснописни букви: „В името на негово величество император Бобине.“

Генерал Хампъл се приближи до прозореца и извика:

— Войници, битката е свършена. С оръжие в ръка вие турихте край на клерикалната власт на кметската клика. За любимия ни град сега настъпва ера на прогрес и свобода. Държахте се великолепно. Поздравявам ви!

— Здраве желаем! — отговори войската и се разпръсна. В къщата на кмета също се завърна един боец от армията на Хампъл (по-късно ги нарекоха Хамплмени), който носеше на рамо пушка, останала от някой китайски войник.

Така шивачът Хампъл стана кмет; трябва да признаем, че и неговото разсъдливо и предпазливо управление бе белязано със сравнително спокойствие всред всеобщата анархия благодарение на мъдрите съвети на епископ Линда и почитаемите господа старейшини.