Както разбирате вече, приемането на Абсолюта в лоното на църквата при съществуващите обстоятелства беше голяма изненада. Това беше резултат само на едно папско Бреве18. Съветът на кардиналите бе поставен пред свършен факт и не му остана нищо друго, освен да обсъди дали Абсолютът може да бъде удостоен с тайнството на кръщението. Решено бе да се откажат от това; кръщаването на бога всъщност е очевидна църковна традиция (вж. Йоан Кръстител), според която обаче във всички случаи кръщелникът трябва лично да присъствува; освен това твърде деликатен политически въпрос беше и кое владетелско лице ще стане кръстник на Абсолюта. Ето защо Светата конгрегация реши да препоръча при най-близката понтификационна19 литургия Светият отец да прочете молитва за новия член на църквата, което се осъществи при много тържествена форма. Освен това реши се в църковната наука да се включи положението, че покрай кръщението чрез тайнство и кръщението с кръв църквата признава и кръщението чрез святи, многозаслужили и добродетелни дела.
Впрочем, три дни преди да оповести своето Бреве, папата прие на продължителна аудиенция Г. Х. Бонди, който четиридесет часа преди това беше се съвещавал с папския секретар монсиньор Дебелати.
Почти едновременно с това се извърши и простата беатификация20 на Абсолюта под формата на „super cuitu immemorabili“21 с признаване на добродетелния, отсега нататък благословения живот на Абсолюта и бе наредено да се извърши редовния, но ускорен процес на канонизация с една многозначителна промяна, разбира се: не ставаше дума да се провъзгласи Абсолютът за светия, а за бог. Незабавно бе назначена комисията по деификацията22, състояща се от най-добрите църковни учени и пастири; за прокуратор Деи23 бе назначен венецианският архиепископ кардинал д-р Варези, във функциите на адвокатус Диаболи24 — монсиньор Дебелати.
Кардинал Варези представи седемнайсет хиляди свидетелски удостоверения за извършени чудеса, подписани от почти всички кардинали, патриарси, примаси, митрополити, църковни князе, архиепископи, началници на ордени и игумени; към всеки документ бяха приложени протоколи за медицински експертизи, подписани от известни капацитети медици, мнения на факултети, преценки, издадени от професори на природните науки, техници и специалисти по народно стопанство, а най-сетне приложени бяха и подписите на очевидци, легализирани по нотариален път. Тези седемнайсет хиляди документа, както заяви монсиньор Варези, бяха само една незначителна част от действително извършените от Абсолюта чудеса, броят на които, по предпазливи преценки, надминаваше трийсет милиона.
Освен това прокуратор Деи беше се погрижил да бъдат събрани обширни изложения от най-добрите световни специалисти в науката. Така например, след обстоен анализ, ректорът на Медицинския факултет в Париж, проф. Гардием, беше написал следното:
„… тъй като многобройните представени ни за проучване случаи от медицинска гледна точка бяха абсолютно безнадеждни и неизлечими (паралич, рак на гръкляна, слепота в резултат на изваждане по хирургически път и на двете очи, невъзможност за движение поради оперативно отстраняване на двата долни крайника, смърт в резултат на пълно отделяне на главата от трупа, странгулация25, наблюдавана при лице, което е висяло два дни обесено, и т.н.) Медицинският факултет на Сорбоната е на мнение, че т.н. излекуване на тези случаи може да се отдаде или на абсолютно непознаване на анатомичните и патологични условия, на абсолютна липса на клинически опит и пълна липса на медицинска практика, или — което не бихме искали да изключим — на намеса на висша сила, неограничена от природните закони, нито от тяхното познаване.“
Психологът проф. Медоу (Глазгоу) писа:
„… тъй като във всички тези деяния се проявява една явно мислеща, способна за асоциации личност, притежаваща памет, дори и възможност за логически съждения, личност, която изпълнява тези психически операции без посредничеството на мозъка и нервната система, всичко това е блестящо потвърждение на унищожителната ми критика на психофизическия паралелизъм, поддържан от проф. Майер. Потвърждавам, че т.н. Абсолют е психическа, съзнателна и интелигентна, макар и до този момент слабо проучена личност.“
Проф. Лупен от Техниката в Бърно писа следното:
„Абсолютът разполага с всички условия за съществувание и научно развитие, тъй като отговаря по един образцов начин на Айнщайновата теория на относителността.“
Летописецът няма повече да ви губи времето с привеждане на други мнения на световни научни авторитети; всичко това впрочем бе публикувано в Акта Санкте Седис26. Процесът на канонизация продължаваше с бързо темпо; през това време един съвет от изтъкнати догматици и екзегети съчиняваше документ, в който въз основа на писанието и съчиненията на църковните учители се доказваше тъждеството на Абсолюта с третото лице на бога.
Но преди да се стигне до тържествената деификация, Цариградският патриарх, като глава на Източната църква, обяви тъждеството на Абсолюта с първото лице на бога, с твореца. Към това, без съмнение еретическо схващане, се присъединиха старокатолиците, обрязаните християни от Абисиния, евангелистите с Хелветско вероизповедание, нонконформистите и няколко по-големи американски секти. Всичко това предизвика ожесточена геологическа борба. Колкото се отнася до евреите, между тях се разпространяваше тайното учение, че Абсолютът — това е старият Ваал; евреите либерали открито признаха, че в дадения случай те изповядват вярата във Ваал.
Свободната мишка27 се събра на конгрес в Базел; в присъствието на две хиляди делегати Абсолютът бе обявен за бог на свободните мислители, след което последваха невероятни атаки срещу напиращите от всички вероизповедания, които, както се казваше в резолюцията, „искат да се възползуват от случая и смъкнат единствения научен бог в нечистия кафез на църковните догми и попската шарлатания, за да закърни в него. Но бог, видим за погледа на всеки модерен прогресивен мислител, няма нищо общо със средновековните вехтории на тия фарисеи; само Свободната мисъл е неговата естествена среда, само Базелският конгрес има право да определи вероучението и ритуала на Свободната религия.“
По същото време приблизително, при голяма тържественост, немският Монистенбунд28 положи основния камък за бъдещия грандиозен храм на атомния бог в Лайпциг. По време на тържествата произлезе стълкновение, при което шестнадесет души бяха ранени и бяха счупени очилата на прочутия физик Лютген.
Нека споменем, между другото, че същата есен бяха наблюдавани няколко религиозни прояви в Белгийско Конго и Френска Сенегамбия. Чернокожите съвсем неочаквано избиха и изядоха мисионерите и започнаха да се кланят на някакви нови идоли, които наричаха Ато или Алолто; по-късно се установи, че това бяха атомни мотори и че пръст в цялата тая работа имаха немски офицери и агенти. Обратно, в ислямското въстание, избухнало в Мека през декември същата година, бе доказано присъствието на неколцина френски емисари, които бяха укрили в покрайнините на Каабе дванайсет атомни леки мотора Аеро. Последвалият бунт на мохамеданите в Египет и Триполи и кланетата в Арабия струваха живота на около 30000 европейци.
На 12 декември най-сетне в Рим се извърши деификацията на Абсолюта. Седем хиляди духовници, носещи свещи в ръце, придружиха Светия отец до Съборната църква „Св.Петър“, зад централния олтар бе монтиран най-големият — дванайсеттонен Карбуратор, — подарен на Светия престол от концерна МЕАД. Обредът продължи пет часа и през това време бяха стъпкани хиляда и двеста верующи и наблюдатели. Точно по обяд папата запя „In nomine Dei Deus29“ и в същия момент започнаха да бият камбаните във всички католически храмове по света, всички епископи и свещеници се обърнаха с гръб към олтарите и възвестиха на верующите:
Habemus Deum!30