Фарс или никога вече самота

Глава четиринадесета

Пожелавам на Мелъди това, което желаеха на мен и Илайза родителите ни — кратък, но щастлив живот на някой астероид.

Але-хоп! Вече казах, че ние с нея можехме да живеем дъолго и щастливо на нашия астероид, ако един ден не се бяхме изфукали колко сме умни. Все още можехме да сме в онази къща, да горим дърветата, мебелите, перилата на стълбите и ламперията, за да се стоплим, и да се лигавим и бръщолевим, когато дойдат чужди хора.

Можехме да отглеждаме пилета. Да си имаме зеленчукова градина. Можехме да се забавляваме с новите знания и мъдрост, които трупахме всеки ден и нямаше да се замисляме колко са безполезни.

Слънцето залязва. Облаците от разтревожени прилепи излизат от входа на метрото, пищейки, и изчезват като дим. Потръпвам, както винаги.

За мен шумът, който вдигат, не е обикновен. Това се дължи на болестта, породена от тишината.

Продължавам да пиша на светлината на една горяща дрипа, натопена в съд с животинска мазнина.

Имам хиляда свещника, но нямам свещи.

Мелъди и Исадор играят на табла, която им

начертах на пода на фоайето.

Дублират се един друг и се смеят.

След един месец е сто и първият ми рожден ден и те смятат да организират тържество по

този случай.

Понякога подслушвам какво си говорят; човек

трудно скъсва със старите си навици. Вера Чипмънк-5 Запа подготвя нови костюми за себе си и за робите по този случай. Тя има купища плат в складовете си в Залива на костенурките. Чух Мелъди да казва, че слугите й ще са облечени в розови панталони, златни чехли и зелени копринени тюрбани, украсени с щраусови пера.

Вера щяла да пристигне тук на столносилка, заобиколена от роби, носещи подаръци, храна, напитки и факли и щели да плашат и отпъждат подивелите кучета със звънци.

Але-хоп!

Трябва да бъда много внимателен и въздържан с пиенето на рождения си ден. Защото ако Прекаля, сигурно ще се раздрънкам пред всички, че животът, който ни очаква на оня свят, е много по-отегчителен и неприятен от сегашния. Але-хоп!