Фарс или никога вече самота

Глава четиридесет и девета

Оказа се, че младият крал бе подготвил един исторически документ и искаше да го подпиша. Беше кратък. В него се казваше, че аз, президентът на Съединените щати, потвърждавам, че повече няма да упражнявам контрол над онази част от Североамериканския континент, която е била продадена от Наполеон Бонапарт на моята родина през 1803 година. Събитието е известно като „Луизианската покупка“.

От документа ставаше ясно, че аз продавам тази територия на Стюарт Ореоул2 Мот, крал на Мичиган, за един долар.

Подписах се с възможно най-малки букви. Бяха толкова малки, че изглеждаха като невръстни мравчици.

— Бъдете здрав и й се радвайте — казах аз.

Територията, която му продадох, бе окупирана главно от херцога на Оклахома и без съмнение от други владетели и важни особи, за които не бях чувал.

След това си побъбрихме за покойния му дядо.

После заедно с капитан 0’Хеър отлетяхме за Урбана, Илиноис и за електронната среща с отдавна покойната ми сестра.

Але-хоп!

Продължавам да пиша, но ръката ми трепери и главата ме боли, защото пих прекалено много на рождения си ден снощи.

Вера Чипмънк5 Запа пристигна цялата обсипана с диаманти и придружавана от свита от 14 роби, които я носеха на столносилка. Тя донесе вино и бира и аз се напих. Но подаръците, които най-много ме развълнуваха, бяха хилядата свещи, които тя и робите й бяха направили в калъпите за свещи в колонията. Сложихме ги в гладните гърла на моите хиляда свещника и ги разпръснахме по пода на фоайето.

После ги запалихме всичките.

Застанал сред тези малки, полюляващи се пламъчета, аз се почувствувах като бог, нагазил до колене в Млечния път.