Жената на разбойника

18.

Следващата вечер Санди Джонсън дойде в „Поилнята“. По-следващата — също. И всичките следващи вечери. Скоро стана ясно, че мъжът с пясъчна коса и опасен блясък в очите се интересува от Дона. Наблюдаваше я като сокол, хвърляйки остри погледи към мъжете, които посягаха да я опипват. Къли Портър видя какво става и предположи, че Дона най-накрая си е избрала мъж, когото да заведе в леглото си.

— Довечера е крайно време да заведеш тоя Джонсън горе — каза й той, когато Санди влезе в „Поилнята“ в обичайния час. — Няма да те чака вечно.

Санди видя Дона да говори с Портър и се запъти към тях. Знаеше какво се очаква от него, затова попита:

— Дона, може ли да те черпя едно питие?

Портър присви очи.

— Заемаш цялото време на това момиче, Джонсън. Има и други, които си мечтаят за нейната компания. Късметлия си, че тя е благосклонна към тебе. Ако можеш да отделиш пет долара, ще е твоя за няколко часа. Цената за цяла нощ е двайсет долара.

Бузите на Дона пламнаха и тя се замоли земята да се отвори и да я погълне. Това, разбира се, не стана. Но за нейно огромно смущение Санди бръкна в джоба си, извади една двадесет доларова златна монета и я пусна в деколтето на Дона. После я хвана за ръка и я притегли към една маса. Портър тръгна след тях.

— Ще е твоя чак след края на работното време — каза той. — И никакви грубости. Не обичам момичетата ми да идват на работа на другия ден със синини. Ще ви пратя обичайните питиета.

Дона не можа и дума да обели. Всякакви цветове се бяха оттеглили от лицето й, бе пребледняла като мъртвец. Санди забеляза това и запита:

— Добре ли си, Дона?

Стомахът й бе разбъркан, а главата замаяна. Тя преглътна конвулсивно. Напоследък често се чувстваше така.

— Сигурно си мислиш… тоест… аз не съм…

— Нищо не си мисля, Дона.

— Ти плати за моя… моята… Никога не водя мъже в стаята си. Къли ми каза, че трябва да го правя, ако искам да си запазя работата, но аз все отлагам.

Санди я погледна съчувствено.

— Никога не съм си мислил, че работиш като курва. Навъртах се наоколо достатъчно дълго, за да знам какво говорят мъжете.

Дона го погледна озадачено.

— И какво говорят?

Той се усмихна.

— Наричат те леденото момиче. Обзалагат се кой пръв ще те разтопи. Излиза, че ще съм аз. До кое време обикновено работиш?

Дона беше твърде стресната, за да отговори. Издаде някакъв задавен гърлен звук и едва след това успя да каже:

— Нали не очакваш аз да… Мислех, че си приятел на Коул.

— Спокойно, Дона. Май зле се изразих. Не съм платил, за да се възползвам от тялото ти, ако това си мислиш. Правя го заради Коул. Ако платя за тебе, Портър ще спре да те притеснява. Ще се кача в стаята ти и ще стоя достатъчно дълго. Ако тази работа е толкова важна за тебе, сигурно мога да ти помогна да я запазиш.

— Ти ще направиш това за мене? Когато се срещнахме, не останах с впечатление, че се интересуваш кой знае колко от мене.

— Страх ме беше да не се възползваш от доброто сърце на Коул. Но след като Танър ми обясни какво е положението, започнах да мисля другояче за тебе. Най-малкото, което мога да направя, е да се грижа за твоята безопасност, докато той си дойде.

— Вярваш в Коул повече от мене — каза Дона с горчивина, която стресна Санди. — Той няма да се върне.

— Ще видим. Хайде сега, върши си работата. Шефът ти трябва да остане доволен. Ще се върна към края на работното време.

Дона се почувства малко по-уверена тази вечер — за пръв път, откакто работеше като сервитьорка. Солидното присъствие на Санди я успокояваше. Мълчаливият страж възпираше мъжете да не й пускат ръце и да не подхвърлят двусмислени забележки по неин адрес. Дори Къли изглеждаше доволен, като знаеше, че най-накрая тя ще започне да му донася допълнителна печалба.

Дона едва дочака края на работното време. Беше по-уморена от обикновено и не можеше да си представи защо. Сега, когато Къли вече не й досаждаше с настоявания да продава тялото си, се чувстваше по-малко притеснена. Хвърли един поглед към Санди, който седеше в салона и чакаше търпеливо. Повечето момичета вече бяха изчезнали по стаите с клиенти и в салона останаха само Дона, Къли и Санди.

Санди навярно усети, че Портър го чака, за да си поиска дела, затова се надигна, изправи едрата си фигура и хвана Дона за ръката.

— Готова ли си?

— Готова е — обади се вместо нея Портър. — Можеш да излезеш от задната стълба, като свършиш. Помни какво ти казах — никакви синини?

— Аз не бия жените — каза Санди и го изгледа хладно. — Хайде, Дона, покажи ми стаята си.

Когато вратата се затвори зад тях, Дона се притесни. Не познаваше Санди достатъчно добре, за да му вярва. Единственият мъж, на когото някога бе вярвала, беше Коул.

— Успокой се, Дона, нищо лошо няма да ти направя. Ще стоя тук достатъчно дълго, за да остане Портър доволен. Седни, изглеждаш уморена, скъпа.

Дона се поуспокои и се отпусна предпазливо на ръба на леглото.

— Уморена съм. Напоследък не се чувствам добре.

Санди я погледна загрижено.

— Да намеря ли доктор?

— Не, може би съм яла нещо развалено. Сигурна съм, че ще ми мине.

Той я изгледа странно.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че какво друго може да е?

— Предполагам, имаш право.

Поговориха още малко за всякакви обикновени неща и накрая Санди каза:

— Е, аз вече мога да си тръгвам. Почини си, скъпа. Ще се видим утре.

— Санди… благодаря ти. Не трябваше да го правиш.

Той я погледна, а в сините му очи се четеше неясен смут.

— Трябваше да го направя. Сега повече от всеки друг път.

След тази тайнствена забележка той си тръгна. На другата вечер обаче отново дойде и я придружи горе, след като работното й време привърши. Така минаха цели две седмици. Дона се чувстваше виновна, че Санди се охарчва заради нея, и настоя да му върне поне известна сума от парите, които Къли не й искаше.

Здравето й обаче продължи да се влошава. Сутрин й се гадеше, имаше световъртежи, апетитът й като че ли съвсем я бе напуснал. Не можеше да си позволи да отслабне. Къли неведнъж се бе оплаквал, че е прекалено слаба.

Тази вечер Санди закъсня. Неколцина клиенти решиха, че се е наситил на Дона, и започнаха да спорят кой да иде с нея в стаята й. Размениха си няколко юмрука. След броени минути боят се превърна във всеобщо сбиване, присъединиха се и няколко от момичетата. Дона се добра до стълбището и загледа оттам уплашена как боят става все по-свиреп. Изведнъж ревът на тълпата я замая и тя се олюля зашеметена.

Санди пристигна запъхтян в „Поилнята“ — беше се забавил заради един проблем в дъскорезницата. Страхуваше се да не би клиентите на Портър да са изтълкували неправилно закъснението му. Напоследък бе станал редовен клиент на заведението и всички знаеха, че Дона предпочита неговата компания. Той бутна летящата врата и се озова насред една лудница. Потърси с очи Дона и я видя да си пробива път към стълбището. Вълна от облекчение пробяга по него, когато разбра, че й няма нищо. Изведнъж тя се олюля и той усети как сърцето му прескача. Разблъска тълпата с неподозирана сила, раздавайки юмруци наляво и надясно, и се добра до нея.

Стигна навреме. Дона тъкмо бе започнала да се свлича на пода, когато той я подхвана и се изкачи тичешком по стълбите. Когато стигна до стаята й, тя вече се свестяваше.

— Какво стана?

— Припадна. Добре че стигнах навреме. — Той я положи внимателно на леглото и отстъпи назад. — Не е ли време да ми кажеш истината?

— Истината? За кое?

— Всички признаци са налице. Носиш дете. От Коул ли е?

Очите на Дона блеснаха гневно. Той да не си мисли, че е способна да отдаде тялото си на друг, освен на Коул?

Санди разбра причината за гнева й, но се налагаше да й зададе този въпрос.

— Съжалявам, Дона. Трябваше да ти задам този въпрос — заради Коул.

— Той беше първият ми и единствен мъж — Никога не съм била наистина жена на Били Коб.

Санди отмести поглед, смутен от това толкова лично разкритие, макар да знаеше, че Коул е взел девствеността на Дона. Изведнъж се обърна рязко към нея.

— Обичаш ли Коул?

Дона въздъхна, спомняйки си момента на раздялата им.

— Някога го обичах.

— И още го обичаш.

— Вече не съм сигурна. Той не заслужава любовта ми.

— Какво ще правиш с бебето? В кой месец си?

Дона си спомни как Коул не се бе отдръпнал от нея, докато се любеха — поне няколко пъти. Последният път беше, когато замина. Но тя можеше да е заченала много преди това. Върна се назад, шокирана колко много време е минало от последния й цикъл. Ако и сега не й дойдеше, значи щеше да е за трети път, което означаваше, че е бременна в третия месец. Отдавна би трябвало, да си даде сметка, че е бременна, но бе преживяла толкова мъка и беше толкова нещастна, че не бе обърнала внимание на това, което се случваше в собственото й тяло.

— Не съм сигурна. Втори или трети месец. — Тя вирна брадичка. — Не се тревожи, мога да се погрижа за себе си.

— Не и ако работиш в „Поилнята“. Трябва да напуснеш незабавно, няма значение дали искаш или не. Ще направя всичко възможно, за да намеря Коул и да го доведа.

— Не! — извика Дона. — Да не си посмял. Той не ме иска. Никога не ме е искал. Сама ще се грижа за себе си и за бебето.

— Коул има право да знае! Ще се посъветвам с Ашли, тя ще…

— Да не си посмял! Ако кажеш на някого, ще напусна града. И това май ще е най-добре за всички. Ашли ще настоява да живея у тях, щом научи, че нося дете от Коул. Не искам милостиня от тях.

— Бъди разумна, скъпа. Коул скоро ще се върне. Не решавай нищо, без да се посъветваш с него.

— Защо си толкова сигурен, че той ще се върне? Може би е решил да остане при Бягащия лос. Свикнал е с индианския живот. Дори там има една жена, която го чака.

Санди се намръщи. Беше старомоден мъж със старомодни ценности. Една бременна жена имаше нужда от мъжка закрила. Тя не биваше да работи такава работа, където от нея ще се иска повече, отколкото е склонна да даде. А работата в „Поилнята“ почти бе съсипала репутацията на Дона, въпреки че в действителност тя не беше курва.

Когато Санди решеше нещо, нищо не беше в състояние да го накара да промени намеренията си. Беше непоклатим като скала, надежден и лоялен.

— Събери си нещата, идваш с мене у нас!

— Какво? Няма да направя такова нещо. Не мога да живея с тебе.

— Можеш и ще живееш. Аз самият ще се оженя за тебе, ако е необходимо.

Стресна се от това, което изрече, но знаеше, че ще го направи. Коул се бе възползвал от Дона и я бе изоставил. Би трябвало да е наясно, че тя може би носи дете от него. Ако не се върне скоро, за да потърси жена си, Санди щеше да се ожени за нея и да отгледа детето му.

— Дона, изслушай ме. Никога няма да ти направя нищо лошо. Не мога да те оставя тук беззащитна. Това е против убежденията ми. Отказваш да потърсиш закрила при семейство Мактавиш, затова ти предлагам друга възможност.

— Ще тръгнат приказки.

Санди изруга здравата.

— А няма ли да тръгнат, ако останеш тук и наедряваш с всеки изминал ден? Помисли малко, скъпа. Аз не представлявам заплаха за тебе. Можеш ли да кажеш същото за Къли Портър? По дяволите, ще се оженя за тебе.

Дона го загледа смаяна.

— Ще направиш това за мене?

— Не само за тебе, но и за Коул. Ще отгледам детето му така, сякаш е мое.

— Никога няма да ти бъда истинска жена, Санди. Съжалявам.

— Нима съм искал да бъдеш?

Дона сключи ръце в скута си, нервите й се изопнаха още повече.

— Не мога да живея с тебе. Ще остана тук още малко, докато не реша какво да правя по-нататък. Може и да не износя детето. Вече загубих едно дете от Коул. Оценявам всичко, което направи дотук за мене, но това би било твърде голямо изискване за всеки мъж. Ти си добър човек, Санди Джонсън.

— Вече си загубила едно дете? — запита Санди смаян. Чертите му се изопнаха. — Така, значи! Та ти си твърде крехка, за да можеш да живееш сама. Ще ти дам една или две седмици, за да се решиш да се омъжиш за мене, после ще обявя годежа ни.

— Санди, аз не…

— Не казвай нищо повече, Дона. Почини си. Ще се видим утре.

— Чакай! Обещай, че няма да казваш нищо на Ашли или на Танър за бебето. Първо трябва да ида на лекар, за да се уверя.

— Много добре, щом така искаш. Но те рано или късно ще разберат, че носиш дете от Коул.

След като Санди си тръгна, Дона легна и се загледа в тавана, а главата й бръмчеше от объркани мисли. Здравият разум казваше, че Коул няма да се върне. Как би могла да издържа себе си и детето с мизерните си спестявания? Би могла безпрепятствено да вземе парите, които Коул й предлагаше, но му беше твърде разсърдена, за да приеме милостиня от него. Знаеше, че семейство Мактавиш ще искат да я вземат при себе си, но не искаше да става бреме за роднините на Коул.

Сети се за Санди Джонсън. Защо лоялността му към Коул надхвърляше границите на приятелството? На Дона все още й беше трудно да вярва на мъжете. Не можеше да отпъди мисълта, че Санди може да има някакви скрити намерения. Не й се вярваше, че ще се откаже от свободата си, без да поиска някакво възнаграждение.

На другата седмица Дона тайно отиде на лекар. Той я прегледа и потвърди, че е бременна. Беше още тънка като върба, затова й се виждаше неправдоподобно, че е бременна в третия месец. С изключение на това, че гърдите й бяха станала извънредно чувствителни, тялото й никак не се бе променило. Дрехите още й ставаха и никой не подозираше за състоянието й.

Докато Дона се мъчеше да разреши дилемата си, Санди все повече се убеждаваше, че Коул не възнамерява да се връща. Затова взе нещата в свои ръце и съобщи на Ашли и Танър, че двамата с Дона ще се женят. Отначало семейство Мактавиш бяха шокирани, защото все още бяха убедени, че Коул ще се вразуми и ще се върне. Но Санди наруши обещанието, което беше дал на Дона, и им каза, че тя очаква дете от Коул. Тогава те се съгласиха, че Санди и Дона би трябвало да се оженят.

Ашли и Танър оценяваха добрите качества на Санди. Разбира се, биха искали самите те да отгледат детето на Коул, но тъй като на Дона й бе неудобно да отиде да живее у тях, значи бракът й със Санди щеше да бъде най-доброто разрешение. Ашли заяви, че много трудно ще се реши да прости на Коул.

Денят на сватбата бе определен за след една седмица. Когато Санди каза на Дона какво е направил, тя побесня. Но когато се успокои, разбра, че няма особено голям избор. Какъв живот би могла да осигури една метиска на своето незаконно дете?

Следващата седмица проливни дъждове наводниха долината Виламет. В първите един-два дни „Поилнята“ работеше както обикновено. Но тъй като дъждовете продължаваха, дървосекачите все по-трудно се добираха до града през придошлите потоци. Когато Санди не дойде две вечери подред, Дона предположи, че лошото време му е попречило.

Къли Портър сумтеше недоволно при вида на оредяващата клиентела. Проливните дъждове се отразяваха зле на бизнеса и той взе да търси начин да възстанови печалбите. По едно време пред очите му се мярна Дона. Бавна усмивка разтегна устните му. Напоследък покровителят й мистериозно отсъстваше. И ето че на Къли му хрумна един лесен начин да си докара малко пари и да създаде известно оживление в кръчмата.

— Хора, я да се поразмърдаме малко — извика кръчмарят. — Повечето от вас се надяват, че ще могат да разтопят леденото момиче и аз ще дам шанс на един щастливец. Предлагам наддаване. Високомерната метиска ще отиде при онзи, който даде най-висока цена. Победителят ще се забавлява с нея цялата нощ… ако му стигнат силите. Хайде, хора, кой ще направи първото предложение?

— Аз! — извика един мускулест дървосекач, чиито ръце наподобяваха млади дъбове.

Дона не слушаше какво говори Портър, докато не дочу, че я споменава. Насочи вниманието си към него. Когато разбра какво става, побягна. Но преди да бе успяла да стигне до стълбите, ръката на Портър я хвана здраво през кръста.

— Десет долара! — извика мускулестият дървосекач.

— Не можеш да направиш това! — протестира Дона. — Не съм твоя собственост, за да ме продаваш. Пусни ме!

Той се ухили и я обърна с лице към мъжете, които се бяха скупчили наоколо им.

— Хайде, хора. За десет долара няма да дам дори някой да види циците на това ледено момиче.

И той я сграбчи през гърдите. Дона изпищя и се задърпа, но усилията й останаха безрезултатни.

— Двайсет и пет долара — викна друг мъж.

Наддаването тръгна. Когато стигна седемдесет и пет долара, някои отпаднаха. Но все пак неколцина продължиха да наддават, твърдо решени да спечелят леденото момиче.

Коул, свит на гърба на коня си, бе измокрен до кости и замръзваше от студ. Пътуваше бавно и трудно поради проливния дъжд. Но когато си представи Дона, жадно очакваща неговото завръщане, се почувства по-добре. Подкара Боеца по калните улици на Орегон Сити. Кожените му дрехи, целите прогизнали, лепнеха по него като втора кожа, а шапката му бе така напоена с вода, че съвсем се бе обезформила. Пътуването от бреговете на Паудър Ривър беше дълго и изтощително, но Коул нямаше търпение час по-скоро да стигне в Орегон Сити при Дона.

Бе премръзнал до мозъка на костите си и трепереше неудържимо. Ярката светлина от прозорците на „Поилнята“ го привличаше, мамеше, подканваше. Той дръпна юздите на Боеца. Конят послушно спря и зачака следващите заповеди на господаря си. Някакво неясно предчувствие привлече Коул към тази кръчма, макар че здравият разум диктуваше да не спира тук. Но когато спря коня пред кръчмата, здравият разум отстъпи. Трябваше му една солидна глътка уиски, за да размрази вледенените му кости, реши той, слезе от седлото и преметна юздите на Боеца на коневръза.

Коул бутна летящата врата и застана на прага. Представилата се пред очите му гледка накара кръвта да се смръзне във вените му. Погледът му се спря на Дона, която един мъж в шарени дрехи държеше здраво през кръста. Всички мъже в кръчмата се бяха струпали покрай тях. Дори масите за покер бяха опустели. Вдигаше се оглушителен шум, мъжете наддаваха, крещейки, и залозите се вдигаха всяка секунда. Когато Коул осъзна какво става, кръвта забуча оглушително в ушите му. Последната цена, която чу, беше сто долара и той разбра, без никой да му казва, че наддават за Дона. Мисълта, че е подтикнал Дона да се продава, го прободе като остър нож право в сърцето.

Когато цената скочи до сто долара, доволна усмивка се показа на устните на Портър. Тази вечер нямаше да бъде така разорителна, както бе помислил при вида на оскъдната клиентела. Последната извикана цена накара тълпата да се смълчи. Портър отвори уста, за да обяви наддаването за приключило, когато един новодошъл си проправи път през тълпата.

— Двеста долара!

В гласа на Коул се долавяше желязна нотка, сякаш предизвикваше останалите да дадат повече от него. Никой не се обади. Този, който бе предложил стоте долара, изглеждаше така, сякаш на драго сърце би разкъсал Коул, но когато погледна в святкащите му зелени очи, това желание веднага го напусна. Оттегли се настрана при другите.

— Вярно ли чух, че току-що предложихте двеста долара, господине? — запита Портър, който не беше си представял, че ще има такъв късмет.

— Напълно вярно.

— Покажете ми какъв цвят имат парите ви.

Когато видя Коул да си пробива път през тълпата мъже, които наддаваха, за да спечелят благосклонността й, Дона загуби ума и дума. Бе сметнала, че го вижда за последен път тогава, преди няколко месеца. А ето го сега тук — наддава хладнокръвно за нея, сякаш е най-обикновена курва. Видя смутена как Коул брои парите и ги връчва на Портър.

— Твоя е, страннико. Дано ти се услади да я разтопяваш. Само за оня щастливец Джонсън се е прежалила досега.

Коул прострелваше Дона със святкащия си зелен поглед. Тъмни вихри бушуваха зад зениците му, докато я оглеждаше изпитателно. Не трябваше човек да умее да чете мисли, за да разбере какво се върти в главата му. Дона събра целия си кураж и дръзко отвърна на погледа му. Той за кого се мисли? Няма никакво прави да я съди и да я осъжда. Тя вдигна предизвикателно брадичка.

— Никъде няма да ходя с този мъж.

Коул се усмихна. Дълга, бавна усмивка, която опровергаваше думите й.

— О, не напротив, ще дойдеш.

Той я грабна на ръце и се запъти нагоре по стълбите.

— Коя е нейната стая? — извика през рамо.

— Втората врата вляво — отвърна Портър, броейки парите, които му бе подхвърлил Коул. — Твоя е до края на нощта. И никакви грубости, никакви синини — викна той след него. — Никакви белези на видими места.

— Пусни ме, дяволите да те вземат!

Коул я изгледа косо, без да каже нищо. Лицето му бе сурово, очите студени и гневни. Ритна вратата на стаята й, за да я отвори, и я затръшна след себе си. После безцеремонно я стовари на леглото.

Дона го изгледа непокорно.

— Загуби правото да командваш живота ми, когато ме напусна.

— А ти с кого от ония долу би предпочела да легнеш?

— С никого! Това наддаване не го измислих аз.

— Оня там долу, с шарените дрехи, каза, че работиш тук.

— Така е. И не ме гледай така осъдително. Трябва някак си да се издържам. Само тук се решиха да ме вземат на работа.

Той я изгледа яростно, със свирепо блеснали очи.

— Харесва ли ти всяка нощ да лягаш с различен мъж? Ако знаех, че искаш да си изкарваш хляба като курва, щях да те оставя в Додж Сити.

Обидните думи на Коул накараха чашата на търпението да прелее. Той се бе надвесил над нея, съвсем близо, и изригваше оскърбленията си. Тогава Дона сви юмрук и замахна към него, а когато юмрукът й срещна челюстта му, изкънтя силен удар. Той отстъпи назад и се разрази в проклятия, търкайки удареното място с длан. Ръката я заболя ужасно. Ударът може би бе наранил повече нея, отколкото него, но така или иначе укроти гневния изблик на Коул. Все още търкайки челюстта си, той приседна на леглото. Дона се дръпна възможно най-далече от него.

— Нищо няма да ти направя. Само искам да ми отговориш. Първо, кой е тоя Джонсън, дето бил спечелил благоволението ти?

Тя се изсмя.

Коул се намръщи.

— Какво толкова смешно има?

— Ти си смешният. Не позна ли името на най-добрия си приятел?

Коул замълча шокиран. Когато си възвърна дар слово, думите буквално избухнаха като вулкан от устата му.

— Ти се чукаш с най-добрия ми приятел? Какво, по дяволите, прави Санди в Орегон?

Дона подскочи оскърбено.

— Махай се оттук! Веднага изчезвай!

Коул я погледна с присвити очи.

— Платих двеста долара за тялото ти, нали не си забравила. Преди да си спечелиш тия пари, искам някои отговори. Повтарям, какво прави Санди в Орегон?

— Не съм сигурна. Каза, че иска да си опита късмета тук. Работи за Танър.

— Много добре. Да оставим тая тема за малко. Защо си напуснала дома на сестра ми? Можеше да живееш с моя дял от печалбите от дъскорезницата, докато ме няма.

— Това трябваше значи да бъде заплащането за услугите ми, така ли? — избухна Дона. — Използва ме и после ме захвърли. Сестра ти е твърде почтен човек, за да й се натресе на врата изхвърлената курва на брат й.

Тръпка разтърси цялото тяло на Коул. Така ли мисли Дона за себе си? Затова ли я намери тук да продава тялото си? Никога не я бе смятал за своя курва. Беше се върнал от бреговете на Паудър Ривър, за да се извини. Искаше да се ожени за нея.

— Какво има между тебе и Санди?

— Санди е мой приятел и защитник. Аз… аз ще се омъжа за него идната седмица.

Избъбри тези думи, без да помисли. На практика не беше дала официално съгласието си за брака със Санди, но вероятно щеше да го направи заради детето. Не искаше детето на Коул да израсне като копеле.

— Как ли пък не! — изригна Коул. — Спиш ли с твоя „приятел и защитник“?

— Това не ти влиза в работата.

— Напротив, влиза.

— Ти ме изостави, Коул. Не си ми обещавал нищо и аз не съм ти искала нищо. Не трябваше да ти вярвам. — Искаше всъщност да каже, че не би трябвало да се влюбва в него. — Живей в миналото, дръж живи спомените си. Не ме интересува какво ще правиш. Аз се омъжвам за Санди.

Нещо се пропука в Коул. Той стисна раменете на Дона и я разтърси силно.

— Спиш ли със Санди? Ще ми отговориш, Дона!

— Не, по дяволите! Не! Ти си единственият.

Коул целият потрепери. Отпусна ръце и наведе ниско глава. Когато я вдигна, непроницаемото му изражение не издаваше никакви чувства. Дона нямаше представа колко тежко му бе станало и колко разочарован се почувства, когато разбра, че тя спи с най-добрия му приятел. Отначало не бе поискал да повярва, но сега не знаеше какво да мисли.

Погледна към Дона, разбирайки изведнъж колко е крехка и уязвима. Гневът му изчезна, щом осъзна, че в миналото се е държал като мръсник. Бе третирал Дона като своя собственост, страхувайки се да признае любовта си, понеже беше виновен. За нещастие твърде късно бе разбрал, че мястото на Утринна мъгла е в онази отдалечена част от мозъка му, където се намираха неговите спомени. Дона беше неговото настояще и бъдеще. Сега, когато най-накрая бе готов да я обича с цялото си сърце и душа, я бе загубил.

Не, нямаше да допусне това. Познаваше я по-добре от себе си. Тя не можеше, нямаше начин да приема безразборно мъже в леглото си.

— А какво ще кажеш за това наддаване, на което попаднах тази вечер?

— Санди напоследък го нямаше заради наводненията. Къли Портър губеше пари от слабата клиентела и искаше да си навакса. Аз не съм се съгласявала. Никога не съм вършила такова нещо.

— Къли Портър ли е собственикът на „Поилнята“ — Дона кимна. — Насили ли те да участваш в това?

— Да, но щях да намеря как да се измъкна — каза тя леко неуверено.

— Ще го убия — изсъска Коул, свивайки юмруци.

— Нищо такова няма да правиш. Отговорих на въпросите ти, сега е време ти да отговориш на моите. Защо се върна? Намери ли Бягащия лос? Наред ли е всичко с него и с племето?

— Бягащият лос отвежда хората си в Канада. Правителството иска да вземе всички оръжия и коне на индианците и да ги накара да се заселят в територии, които не могат да ги изхранват.

— Добре ли са Пролетен дъжд и Слънчев лъч?

— Да. Индианците са понесли малки загуби при Литъл Биг Хорн.

Дона не можа да се сдържи да не зададе въпроса, който пареше на върха на езика й:

— А Смеещият се ручей? Зарадва ли се, като те видя?

Очите му бяха тъмни и загадъчни.

— Тя ми предложи да сподели постелята си с мене.

Дона сведе очи.

— Разбирам.

— Не, не разбираш. Не го направих. Не… не можах. Все си мислех за една синеока красавица, която ме чака в Орегон. И накрая се вразумих, скъпа. Закъснял ли съм?

Дона го загледа втренчено, с бледо, но решително лице.

— Много закъсня, Коул. Ще се омъжа за Санди.