Жената на разбойника

19.

Коул не можеше да повярва, че Дона не изпитва никакви чувства към него. Не можеше да се откаже от нея. Не и сега, не и когато пукнатината в живота му изчезваше. Ако не беше Дона, той още щеше да живее в миналото, оплаквайки една мъртва жена, която не можеше да отвърне на любовта, упорито поддържана жива от него. Още от самото начало бе почувствал, че е отговорен за Дона, и сега знаеше защо. Толкова беше просто. Не можеше да се откаже от нея, защото я обичаше. Обичаше я с цялото си сърце и душа. И тя го обичаше. Би заложил живота си, че е така.

— Няма да се омъжиш за Санди — каза той остро. — Ти ме обичаш.

Дона предизвикателно издаде челюст.

— Не те обичам. Каквато и любов да съм изпитвала към тебе, тя умря, защото нямаше от какво да се храни. Не съм Утринна мъгла, нито някога ще бъда. Ти почувства привличане към мене само защото ти заприличах на покойната ти жена. Освободи ме от кошмара, в който Били беше превърнал живота ми, и винаги ще съм ти благодарна за това. Искам истински дом, деца, семейство. Но преди всичко искам мъж, който да ме обича.

Коул се загледа в тайнствените дълбини на сините й очи и разбра колко празен и безцелен е бил животът му през всичките тези години. Дона беше всичко, което искаше на този свят. Без нея животът нямаше нито аромат, нито цел, нито смисъл. Години наред бе тънал в тъгата си, изгубен, разкъсан и копнеещ, но беше прекалено упорит, за да разбере, че Създателят му е дал втори шанс. Дона бе неговото начало и край, и всичките години любов между тези два мига. Но само ако се съвземеше и разбереше, че двамата са родени един за друг.

— Обичам те, Дона. Искам винаги да бъдем заедно.

Дона го погледна втренчено, с безизразно лице.

— Не ти вярвам.

Тя искаше да му повярва, но се страхуваше, че ако остане с него, отново ще го загуби. Нямаше да може да понесе това за втори път. В нея растеше дете, което трябваше да пази и да възпитава. Не можеше да вярва на Коул, че ще започне нормален живот с нея и тяхното дете.

Отчаяно искайки да й докаже, че всичко казано от него е вярно, Коул силно я притисна към себе си. Очите му искряха, устата му се притисна свирепо към нейната. Студеният въздух в стаята само правеше устата му още по-гореща, докато жадните му целувки разклащаха самите устои на съществото й. Той нечестно се възползваше от уязвимостта й, крадеше волята й и се подиграваше на съпротивата й.

Целувките му станаха още по-дълбоки. Дона се съпротивляваше срещу подтика да се поддаде на страстта, която той се мъчеше да възпламени у нея. Но тази битка бе обречена. Устните й се разтвориха от само себе си, отстъпвайки пред нежното нападение на неговия език. Той трептеше в устата й, подпалвайки огньовете на желанието в цялото й тяло. Отдавна не бе лежала така в прегръдките на Коул и сега усещаше мощта на ръцете му и неподозираната наслада да поема тялото му в своето.

— Искаш ме, знам, че е така — прошепна той до устните й.

Отказът й прозвуча фалшиво дори в собствените й уши.

— Може би някога съм те искала, но сега не съм онази жена, която ти напусна. След като ме изостави, бях принудена да оцелявам в един свят, за който не знаех нищо.

Коул се почувства виновен за всичките й несгоди. След като я бе оставил, тя се бе задълбала в себе си, беше се свила в черупката си, скривайки чувствата си от света, в който сега живееше. Той отчаяно затърси начин да пробие защитната броня, с която се бе обградила.

Отчаяние бушуваше в гърдите му, докато я притискаше към себе си с всичка сила. Зацелува я отново и отново, опитвайки се да спечели тялото й, след като бе загубил душата й. Устата му се плъзна по нейната, поглъщайки мекотата й, но този път по-настоятелно. Целувката му можеше да се сравни единствено с горещината, която би накарала метал да се стопи. Обсипа с целувки устните й от край до край, мачкаше ги и ги разтваряше властно, за да проникне дълбоко навътре с езика си.

Ръцете му поглаждаха тялото й с дълги равномерни движения, от което в дъното на корема й се събираше топлина на талази. Тя почувства как устните му засмукват зърната й и изведнъж разбра, че той е разкопчал дрехата й отпред, разголвайки гърдите й, за да станат достъпни за лакомата му уста.

— Коул, не искам това! — Но трепетът в гласа й опровергаваше думите.

Без да обръща внимание на протестите й, той вдигна полите й и прокара ръка по триъгълника от меки къдрави косми на мястото, където се съединяваха бедрата й. Ръката му ставаше все по-дръзка, изследвайки нежната плът между бедрата й. Устните му се разтеглиха в бавна усмивка, когато тя извика, притискайки слабините си към ръката му.

— Кажи ми, че не ме искаш, любов моя. — И той пъхна един пръст в нея.

Протестът на Дона замря в сподавен стон, когато огнени езици близнаха краищата на нервите й. Тя чувстваше как мъзгата й потича и я подготвя да го приеме, в нея избухна огорчение.

— Не е често — изхлипа Дона. — Знаеш как да накараш тялото ми да те иска.

— Винаги си ме искала, любов моя. Не ми се отказвай сега. Обещавам да бъда най-добрият съпруг, за който би могла да си мечтае всяка жена.

Тя завъртя глава в яростно отрицание, неспособна да говори, тъй като пръстите му вършеха своята магия там долу, а устните му жадно засмукваха зърното й.

Изведнъж Коул сграбчи роклята й с две ръце и я издърпа. Така сръчно, че тя остана без дъх, той смъкна фустата, корсета и долната риза. Обувките и чорапите останаха последни. После и той бързо свали дрехите си, още мокри от дъжда. Когато се върна при нея, Дона се опита да му се откопчи, но той я хвана и я задържа, притисната плътно към бушуващата топлина в тялото му.

— Спокойно, любов моя. Няма да те нараня. Искам да те любя. Мечтаех си за този миг още от деня, когато напуснах Орегон Сити.

— Не трябваше да заминаваш — нападна го Дона.

— Ако не бях заминал, може би никога нямаше да разбера колко много те обичам.

Устата му заглуши сърдитото й възражение. Съблазнителните му целувки отнеха и последните остатъци от контрол над сетивата й. Устните му вкусваха нейната устава после гърдите й, засмукваха ги, след това се спускаха надолу към корема и гъстите къдрави абаносови косми там, където се съединяваха бедрата й. Дона затаи дъх, боейки се той да не забележи леката издутина, където бебето лежеше под сърцето й, но устата му я отмина, за да намери малкото съкровище, скрито във влажните листенца на женствеността й.

Тя чувстваше пулсиране в корема си, докато той я целуваше и облизваше, разтваряйки розовата й плът с език, за да може да я поеме по-навътре в устата си. Усети как от нея потича влага и се вбеси, защото не можеше да не реагира на сладкото мъчение.

Коул издаде нисък гърлен звук. Разтвори бедрата й с колене и легна между тях. Тя беше открита и уязвима. Опита се да се скрие от него с ръце, но той ги отстрани.

— Толкова си красива — каза той пресипнало. — Не се крий от мене. Ще прекарам остатъка от живота си да те гледам и да те любя.

Очите на Дона се спряха на ерекцията му, мъчително осъзнавайки каква умопомрачителна наслада можеше да й даде. Коул проследи погледа й и сърцето му заби още по-бързо.

— Докосни ме, любов моя.

Той притегли ръката й към ерекцията си и я накара да свие пръсти около нея. Затвори очи и изстена, когато го разтърсиха яростни тръпки.

Дона се опита да дръпне ръката си, но той я задържа и бавно я придвижи нагоре-надолу по члена си. Тя почувства изгарящата му топлина, докато той се уголемяваше и набъбваше в ръката й. Сладка агония го обхвана, той извика, отблъсна ръката й и се плъзна нагоре по тялото й.

— Не мога да чакам! Идвам в тебе, любов моя!

Тялото на Дона се напрегна. Тя искаше да отрече жаждата си за него, но не можеше. Той знаеше как точно да я докосва и да я накара да го пожелае. Винаги ставаше така между тях. Сякаш телата им бяха в идеална хармония едно с друго. Тя се надигна, за да поеме тласъка му, и извика, когато той я изпълни до краен предел. Така плътно прилепваха един в друг, помисли си тя, докато в тялото й нахлуваше топлина. Винаги бе обичала да усеща здравото му мускулесто тяло да лежи върху нейното, да чувства твърдостта му вътре в себе си. И сега не беше по-различно.

Гневът не позволи на Дона да каже думите, за които копнееше Коул. Той успяваше да завладее тялото й, но все още трябваше да направи доста, за да я убеди да му се доверява. В ума й се мярна неясната мисъл, че сега, след като Коул се е върнал, не би могла да се омъжи за Санди. Това само щеше да скара двамата мъже, които бяха приятели много преди тя да срещне Коул. За всички би било по-добре, ако тя чисто и просто изчезне. Но в следния миг всички свързани мисли се изпариха от главата й и тялото й взе връх, реагирайки с неподозирана сила на любовните ласки на Коул.

Той ускори ритъма, движенията му ставаха все по-бързи, мускулите му се напрегнаха. И нейните мускули започнаха да се стягат. Насладата бушуваше в нея, изпращайки вълни от жив огън по вените й. Той беше набъбнал и твърд; тя го усещаше как пулсира в нея. Коул я повдигна и продължи да влиза и да излиза, стиснал седалището й със здравите си ръце. Дишаше накъсано, поемаше си дълбоко дъх и чакаше Дона да достигне кулминацията си, преди самият той да си позволи да се отдаде на своята.

Тя потъваше в разтапящи я пламъци, чувстваше се така, сякаш душата й напуска тялото. Невъобразима наслада се разгаряше у нея, пронизвайки треперещата й плът. Тя изпищя, без да съзнава, че вика името на Коул, после избухна в конвулсии. В същия миг и той бе връхлетян от вълните на собствения си екстаз. Отметна глава и извика.

След миг Коул нерешително се отдели от нея и се отърколи по гръб. Дона обърна лице, за да не му позволи да види колко я бе разтърсило любенето с него. Коул беше единственият мъж, който можеше да събуди чувствата й, единственият, на когото би могла да реагира физически. Повдигаше й се от мисълта да бъде докосната от друг мъж. Въпреки че Коул можеше да отмества планини с любовното си умение, тя все още се страхуваше да повери в ръцете му своя живот и този на детето си. От баща си си спомняше само суровите му думи и тежката му ръка. По-късно я бе продал на Били Коб и животът й бе станал непоносим. Не че според нея Коул би могъл физически да я нарани. Но това, че й отказваше любовта си, би й причинило много по-големи страдания.

Може би не заслужава щастие, помисли си Дона. Трябваше да си отиде, още сега, преди да е започнала да копнее за неща, които не може да постигне.

— Не можеш да отречеш общото между нас — каза Коул, когато отново започна да диша по-равномерно.

— За страстта ли говориш?

— Не, по дяволите! Говоря за любовта. Утре ще те отведа у дома. Ще се оженим възможно най-скоро.

— И кога стигна до това велико откровение? — запита саркастично Дона. — Доколкото си спомням, не смяташе да обичаш друга жена, след като загуби Утринна мъгла.

— Заминах, защото трябваше да разбера дали мога да вярвам на чувствата си към тебе. Отричах любовта си към тебе, борех се със собствените си чувства, докато накрая така се обърках, че не можех да мисля ясно. Не ми трябваше много време, за да разбера колко много се нуждая от тебе. Ужасно ми липсваше. За да се вразумят, на някои мъже им трябва повече време, отколкото на други. При мене спомените за една любов, на която не позволявах да умре, ми пречеха да видя, че всъщност ти си моята съдба.

Дона не му повярва.

— Можеш ли честно да кажеш, че си превъзмогнал мъката по Утринна мъгла? Че споменът за нея няма да се намесва в живота ни, ако се оженим?

— Напълно уверено мога да кажа, че ти си жената, която искам.

Не това бяха думите, които Дона искаше да чуе. Имаше нужда да го чуе да казва, че е оставил Утринна мъгла да почива в мир, веднъж завинаги. Самоувереността й бе още много слаба, за да понесе втори съкрушителен удар. Били Коб почти бе унищожил чувството й за собствено достойнство и то имаше нужда от повече подкрепа от тази, която Коул като че ли бе склонен да й даде.

Мълчанието й го ядоса.

— Какво още искаш от мене? Утринна мъгла е моето минало, ти си бъдещето ми. — Видя, че тя трепери, и я зави с одеялото. — О, господи, Дона, какво съм ти направил, че толкова да те огорча? Какво трябва да сторя, за да ти докажа, че за мене ти си единствената жена? — Прегърна я силно, сякаш се страхуваше да не му изчезне. — Хайде, поспи. Утре сутрин тръгваме оттук.

Наслада, която тя не искаше да признае, обля Дона, когато Коул я взе в прегръдките си и я притегли към себе си. Когато беше с него, той можеше да я убеди, в каквото си поиска. Но сега тя беше по-силна от когато и да било. Докато не получеше пълна увереност, че ще има щастието, за което само си беше мечтала, нямаше да се омъжи за Коул Уебстър.

Дъждът спря някъде през нощта. На сутринта сивото, воднисто небе бе огряно от слаби слънчеви лъчи, които обаче не успяваха да прогонят надвисналите дъждовни облаци. Коул спеше дълбоко, беше по-спокоен от когато и да било досега, от месеци насам, защото Дона бе спала в прегръдките му — там, където й беше мястото. Свикнала да става късно сутрин, понеже работеше до късно през нощта, Дона също спеше, сгушена до него.

Силно чукане по вратата стресна и двамата от дълбокия им сън. Коул скочи от леглото, опитвайки се да навлече панталоните и ризата, когато вратата изведнъж се отвори с трясък. Защо не се сети да я заключи снощи?

Дона се изправи в леглото, придърпвайки одеялото до брадичката си, с широко отворени, изплашени очи. В следния миг позна Санди и страхът й се превърна в смущение.

— Добре ли си, скъпа? Мили ми каза за наддаването. Ще убия тоя проклетник Портър още щом го видя. — Отправи убийствен поглед към Коул, чието лице не се виждаше от ризата. — Колкото до тебе, господинчо, ще те разкъсам парче по парче.

Коул провря глава през отвора на ризата.

— Здравей, Санди.

Изражението му бе неразгадаемо, но очите му искряха със свиреп блясък.

— Боже господи! Коул!

Погледът му се премести върху Дона. Лицето й бе цялото порозовяло и без никой нищо да му казва, той се досети какво е ставало тази нощ в това легло. Ужасно се зарадва, че вижда Коул, макар че не можеше да не се запита какви са намеренията му спрямо Дона.

— Изненадан ли си, че ме виждаш? — Приятелската нотка почти не се долавяше в гласа на Коул. — Не ти беше нужно много време, за да тръгнеш подир жена ми.

Санди отвори учудено очи.

— Я почакай малко. Аз просто защитавах Дона в твое отсъствие.

— Тя ми каза, че си й предложил брак.

Санди я погледна въпросително. Тя поклати глава, предупреждавайки го да не казва нищо за състоянието й.

— А каза ли ти защо?

— Нямаше нужда. Всеки мъж би оценил жена като нея и ти си се възползвал от нейната беззащитност.

— Именно ти я остави сама и беззащитна — нападна го Санди. — Аз много се привързах към Дона. Женитбата с нея беше единственият начин да я предпазя от хищници като Къли Портър и подобните му. Тебе те нямаше толкова дълго, че дори сестра ти се отказа да те чака. Надявам се да поправиш грешките, които допусна, след като вече си се върнал у дома. Щом ти си тук, Дона вече няма нужда от моята защита.

— Разбира се, че няма нужда от нея — изсвистя свирепо Коул. Изведнъж той осъзна, че говори на най-добрия си приятел така, сякаш е най-лошият му враг, и гласът му омекна. — Прощавай, Санди. Благодаря ти за всичко, което си направил за Дона. Бъди ни свидетел на сватбата.

— Надявам се да е скоро — каза Санди многозначително.

— Веднага щом приготвим всичко.

— Не! — протестира Дона. Нямаше да седи и да гледа как Коул урежда живота й. Той влизаше и излизаше от живота й както си поиска и искаше от нея да го чака като куче. — Няма да се омъжа за Коул.

— Напротив — проточиха в един глас двамата мъже.

— Да не забравяш нещо, скъпа? — напомни й Санди.

Зеленият поглед на Коул я прониза.

— Какво забравяш, любов моя?

— Нищо! Нищо… Излезте и двамата, за да се облека.

— Ще те чакам долу — каза Коул. — Заминаваме заедно…

— Не, трябва да си стегна нещата и…

— Никакви извинения, любов моя. Отиваме си заедно у дома.

— Домът на Ашли не е мой дом.

— Ще трябва да се задоволиш с него, докато построя къща за нас. Хайде, Санди. Дона трябва да остане за малко сама.

— Може да чакаш дълго — предупреди го тя. — Искам да се изкъпя и трябва да си събера багажа.

— Един час. Ще се видим долу след един час. Междувременно, Санди, двамата с тебе трябва да си поговорим надълго и нашироко.

Погледът му подсказваше, че Санди има да му дава отчет.

— Много добре — въздъхна Дона, — един час.

Коул би трябвало да се усъмни, защото тя се съгласи твърде лесно.

Когато вратата се затвори зад двамата мъже, тя скочи, изми се бързо и облече най-здравите дрехи за езда. После нахвърля останалите си вещи в една калъфка за възглавница и полека отвори вратата. Коридорът беше пуст. Повечето момичета още си бяха в леглата или закусваха долу в кухнята. Дочу отдалече гласа на Коул и се поколеба с ръка на дръжката. Правилно ли постъпва, запита се тя. Докъде може да стигне, преди Коул да я намери? Ами ако реши, че не си струва труда да я догонва?

Ами бебето?

Дона решително отхвърли мисълта да каже на Коул, че ще става баща. Налагаше се да разчита, че Санди няма да издаде тайната й. Коул трябваше да я иска заради самата нея, а не защото носи дете от него. Нерешителност скова раменете й. Само преди няколко часа Коул й бе казал, че я обича, че иска скоро да се ожени за нея и да създаде дом. Беше се заклел, че Утринна мъгла вече не стои помежду им, че сърцето му е свободно да обича отново. Изведнъж Дона стигна до едно решение.

Ще вземе Уоли от конюшнята и ще тръгне на запад, към Портланд. Ако Коул я последва, ще знае, че наистина не му е безразлична. Ако я остави да си отиде от живота му, значи с право го е напуснала. Имаше чувството, че постъпва неразумно и глупаво. Може би това се дължеше на бременността. Но тя искаше да бъде сигурна, че е нещо повече от едно топло тяло за Коул.

Дона затвори внимателно вратата и се спусна по задната стълба. Конюшнята беше наблизо. След четвърт час вече беше излязла от града.

Коул се опита да се успокои, но не можа. Тревожеше се, че не е убедил Дона, че я обича. Какво трябваше да направи, за да я накара да осъзнае, че тя означава всичко за него? Погледна Санди и видя, че и приятелят му е неспокоен като него.

— Можем да поговорим, докато чакаме Дона — предложи Коул. — Какво точно има между вас двамата? Защо си й предложил брак и защо тя е приела? Когато аз й предложих, направо ме отряза.

Санди го изгледа намусено.

— Ти я изостави. Не й даде никаква надежда за бъдеще с тебе. За бога, Коул, та ти насила я накара да напусне Додж Сити! Защо? Заради твоите егоистични цели ли? — Той поклати глава. — Просто не те разбирам.

— Казах ти защо отведох Дона от Додж Сити. Смятах да я оставя при Бягащия лос, но обстоятелствата не ми позволиха. Не можех с чиста съвест да я оставя там, при тия събития, които се мътеха тогава. Индианците бяха тръгнали по бойната пътека. Дона винаги е пораждала у мене инстинкта да я пазя.

— Но не я предпази от забременяване.

Коул се изчерви.

— И това ли знаеш? Не биваше да става така. Дона не знае колко ми беше мъчно, когато тя загуби детето ни. Радвам се, че знаеш. Сега разбираш защо се чувствам отговорен за нея.

— Обичаш ли я?

— От дън душа. Разбрах, че не мога без нея, малко след като заминах от Орегон Сити. Мина много време, но аз все пак приех смъртта на Утринна мъгла. Тя е част от миналото ми, незабравена и обичана, но най-накрая я оставих да почива в мир. Тя никога няма да се намесва в бъдещето, което възнамерявам да споделям с Дона. Искам да се оженя за Дона, да си създам дом и да имам деца от нея. Но сега тя не ми вярва.

— Обвиняваш ли я?

— Обвинявам себе си. — Той погледна Санди с напиращи на устата му въпроси. — А ти какво правиш в Орегон Сити? Какво означава Дона за тебе и защо, по дяволите, си й предложил да се ожениш за нея?

— След като ми казаха, че си напуснал работа, се почувствах като изгубен. Без тебе като партньор не ми се работеше. Реших, че щом си харесал Орегон достатъчно, за да се установиш тук, и на мене ще ми хареса. Подадох си оставката и взех първия влак, който отиваше на запад.

— Отговори само на половината ми въпроси.

— Много се привързах към Дона. Достатъчно, че да поискам да я защитавам.

— Затова ли я помоли да се омъжи за тебе? Причината ми се вижда несъстоятелна.

Санди го погледна косо.

— Дона нищо ли не ти е казала?

— За какво?

Санди мълча толкова дълго, че Коул почувства как стомахът му се свива. Нещо не беше наред, нещо се беше объркало ужасно много. Чувстваше го с цялото си същество. И каквото и да беше, приятелят му май нямаше никакво намерение да му го разкрие.

— Изплюй камъчето, Санди. Какво криеш?

— Ако Дона искаше да го знаеш, щеше да ти го каже. Ти наистина прекара нощта в леглото й, нали?

Коул се учуди на обвинителната нотка в гласа на Санди.

— Не отричам. Нито пък отричам, че я помолих да се омъжи за мене. Тя отказа. Каза, че щяла да се омъжи за тебе. Какво става тук, по дяволите?

— Дона ти е отказала? — запита смаян Санди. — По дяволите, Коул, главата й явно е била размътена. Единствената причина, поради която я помолих да се омъжи за мене, беше…

Той замлъкна по средата на изречението и наведе очи, за да не срещне погледа на приятеля си.

— Продължавай — настоя Коул. — Можеш да ми кажеш. Помолил си Дона да се омъжи за тебе, защото…

— Тя сама трябва да ти го каже.

Оскърбена нотка се промъкна в гласа на Коул.

— Предполага се, че си най-добрият ми приятел. Какво криеш?

— Дона носи дете от тебе — избъбри Санди. — Помолих я да се ожени за мене, защото всички предполагаха, че няма да се върнеш, а детето й трябваше да има име.

Коул скочи на крака зашеметен.

— Защо не ми е казала? — Присви очи. — Освен ако детето не е от мене.

— Трябва да ти фрасна един по носа, задето дори се осмеляваш да си го помислиш — изгърмя Санди. — Не познаваш Дона, ако смяташ, че ще се съгласи да легне с друг мъж.

Някакво дяволче накара Коул да изрече с обвинителен тон:

— Но сигурно е била склонна да сподели леглото ти, щом е щяла да се омъжва за тебе.

— Нищичко не разбираш, Коул. Бракът ни щеше да бъде чиста формалност, за да мога да дам име на детето ти. Разбрахме се, че няма да спим заедно. Бих могъл да оставя Дона да износи детето ти в позор, но сърце не ми даваше.

Какъв ревнив глупак съм, да се усъмня в честността на Дона, изруга се мислено Коул. Сърцето му му казваше, че тя го обича, но вече беше преживяла твърде много удари, за да може отново да повярва.

— Прости ми, Санди, ревността прави странни неща с хората. Просто не мога да си представя защо Дона не ми каза за бебето. Особено след като я помолих да се омъжи за мене.

— Не си спечелил доверието й. Ако дори само половината от това, което си ми разказвал, е вярно, миналото й сигурно е било истински ад. Тя има нужда от някой, който да я обича без ограничения, някой, на когото да може да разчита. Досега не си й дал никаква надежда за съвместно бъдеще с тебе. Тя не иска да бъде на второ място в сърцето ти.

Проницателната забележка на Санди учуди Коул. Как е могъл приятелят му да разбере какво става в сърцето на Дона след толкова кратко познанство? Да не би той самият да е бил сляп за нейните преживявания? Да не би неговото упорство, отказът му да се вслуша в онова, което казва сърцето му, да му бе струвал единствената жена, която бе успяла да влезе в душата му и да го освободи от миналото му?

Изведнъж Коул усети, че е минало много време. Отдавна вече Дона трябваше да дойде при тях. Погледна към стълбището със загрижено изражение. Санди проследи погледа му и внезапно у него възникна подозрение.

— Да не би…? — не довърши въпроса си Санди.

— Дона е способна на всичко, науми ли си нещо.

Коул се втурна нагоре по стълбите, последван плътно от Санди.

Още преди да отвори вратата, знаеше, че няма да я намери в стаята.

Санди се огледа загрижен.

— Къде е отишла, според тебе?

— Проклет да съм, ако знам. Когато я намерих, не знаех какво да направя, дали да я целуна или да й извия вратлето. Има да защитава не само себе си, а и детето ми, което расте в нея. Вече загуби едно дете, ами ако… — той почти се задави при ужасната мисъл, която се появи неканена в главата му. — Ами ако загуби и това дете? Тя е крехка. Може този път да не оживее. О, Господи, какво направих с нея!

— Ще ти помогна да я намериш — каза Санди. — Тя има ли кон?

— Сигурно е дала Уоли в конюшнята. Да почнем оттам. Трябва да я намеря, преди да е замръзнала или да е хванала пневмония. Ама че глупачка! Какво, по дяволите, я е прихванало, да тръгне така?!

— Ще я питаш, когато я намериш — каза Санди, излизайки тичешком с него в суграшицата, която замръзваше още преди да падне на земята.

Съдържателят на конюшнята каза, че Дона е била там и, изглежда, много бързала. Спомена, че носела натъпкана калъфка за възглавница, която вързала на седлото, преди да тръгне. Не, не бил забелязал накъде е тръгнала, нито пък тя казала къде отива. Конярчето каза, че дамата заминала в западна посока, по пътя за Портланд. Според Коул това имаше смисъл. По-безопасно беше да се загубиш в голям град, отколкото сред пустошта.

— Отивам да я настигна — каза той на Санди.

— И аз идвам.

— Отивам сам. Ти се върни у дома и кажи на Ашли и Танър какво става. Дона няма голяма преднина. Ще ми бъде лесно да я настигна.

— Сигурен ли си? Дни наред си пътувал дотук. Изглеждаш преуморен. Нека аз тръгна на твое място.

Коул му хвърли изпепеляващ поглед.

— Не. Дона е моя отговорност. Аз ще я намеря. Кажи на Ашли, че може да подготвя сватба за след седмица. Кажи и на Танър, че приемам предложението за парцела. Искам веднага да почна да строя. Дона никога не е имала истински дом. Искам да й дам всичко, което заслужава.

— Върни я тук, Коул. А сега изчезвай. Ще говоря със семейството ти.