Жената на разбойника

5.

Дона се дръпна назад разярена.

— Няма да ме накараш със съблазън да ти дам това, което искаш. Върви си и ме остави.

— Това ли си мислиш? Смяташ, че те прелъстявам, за да ти изтръгна тайната? Ужасно грешиш, момиче. Искам те за себе си. Напълно осъзнавам в какъв ад си живяла с Коб. Искам да ти дам нежност, каквато никога не си познала. Любенето може да носи наслада. И за мъжете, и за жените. Това, което Коб и неговите хора са правили, е било само животинско съвкупление. А аз искам да се любя с тебе.

Думите му звучаха толкова искрено, че на Дона й се искаше да им повярва. Тя наистина не бе познала нито мило отношение, нито наслада. Нямаше представа, че жените могат да харесват отвратителния акт, който Били се опитваше да направи с нея. Не се и съмняваше, че ако се люби с Коул, ще бъде точно така, както той го описваше, и може би дори още по-хубаво. Но тя не беше дете, което си мечтае за любов и щастие. На собствен гръб бе научила, че фантазиите не съществуват. Съществуваше само действителността, а с нея идваха болката, разочарованието и самотата.

Тя се дръпна доста далече от Коул, по-скоро от предпазливост, отколкото от страх. Не мислеше, че той ще й направи нещо, но от опит знаеше, че мъжете променят настроението си, когато не получат онова, което искат. Откъде да знае дали и Коул не прилича на Били в това отношение?

— Не. Няма да ти позволя да направиш това.

— Плашиш се, че ще ти причиня зло ли? Казах ти, че никога не насилвам жена, която не ме иска.

Коул усети как напрежението се оттича от нея и се запита какво ли й е направил Били, за да породи у нея такъв ужас от физическия контакт. Знаеше, че я е биел. Но сигурно имаше и други неща, прекалено ужасни, за да се говори за тях. Дръпна се от нея, докато тя отстъпваше към ръба на леглото.

— Съжалявам, Дона. Не искам и аз да превръщам живота ти в ад. Спи сега. Няма да те притеснявам.

Дона се успокои, усещайки твърдото тяло на Коул, изтегнато до нея. Макар че думите му забележимо намалиха страховете й, все пак остана разочарована. Дълбоко в себе си знаеше, че пропуска нещо чудесно, като отказва на Коул, но не се решаваше да му се поддаде. Интуицията й подсказваше, че той ще бъде добър с нея, но след като бе понасяла грубиянското отношение на Били, не можеше да допусне дори мисълта за интимност. С радост би прекарала остатъка от живота си неомъжена, ако това означаваше да не се подчинява на господството на някой мъж.

— И аз съжалявам, Коул, но така трябва да бъде. Не мога да понеса да бъда докосвана по… този начин.

Коул не смяташе така, но си замълча. Когато бе докоснал Дона, тялото й бе откликнало с жажда. Бе узряла за любовта. Той искаше да й покаже колко хубаво може да бъде отношението между мъж и жена, когато мъжът дава наслада на своята жена. Но нямаше да насилва нещата. Тялото му още бе твърдо и пулсиращо; искаше Дона повече от която и да било друга жена след Утринна мъгла. Затвори очи и леко изстена.

Дона чу стона му и усети лека вина. Но чувството не трая дълго. Знаеше, че Коул я смята за курва. Доста често бе намеквал за предполагаемите й интимни отношения с приятелчетата на Били. Господи, само да знаеше, помисли тя с горчивина. Лъжите на Били за сексуалния й апетит и ненаситността й бяха отвратителни. Той беше прекалено горд, за да признае, че не може да се изявява като мъж. Държеше хората си настрани от нея само защото се страхуваше, че те ще разберат, че е още девствена, и това ще срине представата за мъжествеността му.

Миг преди сънят да я грабне, Дона усети леко любопитство. Част от съществото й искаше да изпита онези неща, за които бе говорил Коул. Но останалата част се страхуваше от чувствата. След като Коул си тръгнеше, тя щеше да остане съвсем сама, щеше да разчита единствено на себе си. Не искаше да зависи от него или да свикне да се нуждае от него. Здравият разум й казваше, че ако позволи на Коул да се люби с нея, това завинаги ще промени живота й.

Нима искаш цял живот да не познаеш радостта да се любиш с внимателен и мил мъж, запита един глас вътре в нея.

Заспа, преди да успее да си отговори.

Когато се събуди на другата сутрин, Коул още беше слаб, но бе твърдо решил да възобнови търсенето на откраднатите пари. Вече бе посветил на този случай повече време от обикновеното и искаше да продължи нататък. Колкото повече останеше с Дона, толкова по-трудно щеше да му бъде да си отиде, когато дойде моментът.

— Сигурно нямаш намерение пак да копаеш — запита тя, когато Коул стана от масата и нахлупи шапката си. — Още не си достатъчно силен. Раната ще започне да кърви.

— Ще опитам — каза сурово Коул. Срещна погледа й и го задържа. — Останах тук повече, отколкото трябваше. Разбрах го снощи. Ако скоро не си тръгна, нещата между нас може да станат… неуправляеми.

Дона не намери какво да отговори. Коул бе казал самата истина. Ако останеше още, решителността й щеше да се стопи. Никога преди не се бе чувствала толкова безпомощна. Дори когато Били я биеше, тя успяваше да опази контрола над сетивата си. Но близостта на Коул я караше да загуби всякакво чувство за действителността. Страхуваше се, че когато той си тръгне, ще отнесе част от нея със себе си.

Коул въртеше лопатата с мрачна решителност. Слънцето се издигна високо в безоблачното небе, а той не преставаше да копае. Пот оросяваше челото му и се стичаше на ручейчета по гърба му. Спря само веднъж, колкото да свали ризата и шапката и да изтрие потта от челото с кърпата си.

Някъде преди обяд Дона му донесе студена вода. Чувстваше се донякъде виновна, че го оставя да копае, макар да знаеше, че от това няма да има полза, а само болки в гърба. Парите не бяха в земята, изобщо не бяха заравяни.

Коул копаеше като побеснял. Бе разровил всяко възможно скривалище, за което можеше да се сети, но усетът му подсказваше, че парите са някъде наблизо. Трябваше да бъдат. Коб не беше имал време да ги отнесе надалече. Логиката сочеше, че ги е скрил в колибата или някъде наоколо. Той стисна зъби, за да преодолее тъпата болка в рамото, и продължи да копае.

Когато стана непоносимо горещо, Коул усети, че отпада. След като Дона му донесе обяд и още една чаша вода, той изпи водата, но остави храната. Раната го болеше ужасно, а в корема му сякаш препускаха бизони. Знаеше, че трябва да спре, но някакъв извратен демон го подтикваше да продължава. Демон, чието име бе желание.

Беше гладен и разстроен от чувствата си към вдовицата на Коб. Не биваше да желае Дона по този начин. Не биваше да остави друга жена да се вмъква между него и спомена за Утринна мъгла. Нещо повече, трябваше да накара Дона да му каже къде са скрити парите. Друг мъж в неговото положение нямаше да бъде така великодушен с вдовицата на един разбойник, помисли той, а щеше да я принуди да му покаже скривалището или да си понесе последиците.

Дона не можеше да понесе да гледа как Коул копае до припадък. Когато видя кръвта да избива по новата превръзка, която му бе сложила сутринта, тя разбра, че е време да се откаже от мечтите си да използва откраднатите пари, за да започне нов живот. Такива твърдоглави хора като Коул заслужаваха почтено отношение.

Когато го видя да се влачи към колибата, тя изтича да му помогне.

— Защо се инатиш така? Парите не са твои.

— Моята работа е да ги намеря. Мразя провалите — каза той със стиснати зъби. — Като си почина малко, ще продължа да копая. Тия пари трябва да са някъде тук, надушвам ги.

— Тук са — каза Дона, когато Коул се стовари на стола.

Отначало той помисли, че не е чул добре.

— Какво каза?

— Казах, че парите са тук.

Ястребовият му профил стана още по-суров.

— Защо, по дяволите, чака толкова време, за да ми кажеш? За бога, момиче, можех да съм прибрал парите и отдавна да съм се махнал оттук!

Дона вдигна брадичка.

— От Били не съм получила нищо, освен болка и унижения. Длъжник ми е. А сега е мъртъв — защо да не получа и аз нещо заради всичките нещастия, които ми е причинил?

— Първо, парите не принадлежаха на Коб и не са и твои.

В сините очи на Дона се разгоря застрашителен пламък.

— Кой ти е дал правото да се правиш на съдия? Не разбираш, нали? Не можеш да си представиш какво трябваше да изтърпя през тези пет години. Бях на петнайсет, когато Били ме купи; дете, никога не познало любов и внимание. С тези пари можех да си осигуря много по-добър живот от този, който познавам. Без тях съм нищо.

Тя закрачи из колибата с все по-нарастващо вълнение.

— Сега можеш да си вървиш. Ще ти покажа къде са парите и можеш да се махаш.

— А ти какво ще правиш? — запита Коул помрачнял, независимо че мисията му щеше да приключи успешно.

Та това му е работата, по дяволите, какво не разбира?

— Знам, че има някакви публични домове в Додж. Май ще мога да си намеря място там. Или — изстреля тя — мога да почакам тук Сам и Спайдър да дойдат, да си търсят дела и да се помъча да им обясня, че парите ги няма. Ако имам късмет, може да ме оставят жива и да стана тяхна курва.

Коул скочи от стола. Не можеше да слуша Дона да говори за себе си по такъв унизителен начин. Стигна до нея с две крачки, сграбчи раменете й и я разтърси грубо.

— По дяволите, Дона, не говори така! Ще получиш наградата за Коб и Райли. Може би ще успея да ти издействам награда от железниците, задето си върнала парите. Няма нужда да се продаваш.

— По-скоро ще се продавам, отколкото да приема милостиня от тебе.

Втренченият му поглед я прикова на място.

— Какво съм ти направил, по дяволите?

Накара ме да искам неща, за които само съм мечтала. Накара ме да копнея за внимание, загриженост… любов. Но не изрече това на глас.

— Ти дойде тук — отрони тя.

И нищо вече не е като преди.

Коул не можеше да не се възхити на смелостта на Дона. Беше толкова храбра. Толкова преливаща от живот и страст. Дори жестокото отношение на Коб не бе пречупило духа й.

— Имам да върша работа, Дона. Препитавам се, като намирам откраднатите неща.

Тя го изгледа право в очите, с войнствено изражение и предизвикателно святкащи очи.

— Ами аз от какво ще се препитавам?

Предизвикателството бодна Коул. Защото упрекът й му причиняваше угризения, макар че подобно нещо не би трябвало да прави впечатление на закоравял мъж като него? И вместо да търси какво да отговори, той повдигна лицето на Дона, вгледа се в разкошната мекота на устните й и само след миг притисна устни в нейните. Когато се докоснаха, между тях сякаш избухна пламък. Той я зацелува дръзко, жадно, вкусваше я, без да може да й се насити.

Дона потръпна, когато сетивата й се разбудиха и разпалиха спящата страст. Тя изстена ниско и гърлено, но не можа да си наложи да го спре. Тялото й пламтеше под ръцете му, той обхвана гърдата й и я накара да набъбне и да натежи. Пръстите му напипаха зърното и то щръкна. Дона издаде нисък звук, когато ръцете му се плъзнаха по-надолу, обхващайки закръгленото й задниче, и я притиснаха, зачервена от възбуда, към неговата ерекция. Тя усети това, изпадна в паника и откъсна устата си от опияняващите му целувки.

— Не, моля те! Не искам това!

— Не можеш да ме заблудиш — каза Коул с пресекващ от жажда глас. — Знаеш ли как наричат такива жени като тебе? Драки.

Тя си пое остро дъх.

— Не е честно. Не съм такава.

Желанието му се бе поуталожило, а заедно с това се връщаше и здравият му разум. Топлината на тялото й, избликът на страстта й, нежното й ухание го бяха накарали да забрави, че не е негова и не може да я вземе.

— Знам, че не си — съгласи се Коул. Пусна я нерешително и се дръпна назад. — Сега вече съм добре. Кажи ми къде си скрила парите. Колкото по-скоро си тръгна, толкова по-добре и за двама ни. — Погледна я в лицето с мрачно изражение. — Ти си изкушение, на което май няма да мога да устоя. Знаеш, че те искам. Това не ми харесва, но нищо не мога да направя.

Дона потръпна, усещайки как топлината му се отдръпва заедно с него. Какво й става? Мразеше да я докосва, който и да било мъж, но бе позволила на Коул да я целува и да я гали, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Още повече се уплаши, като осъзна, че иска всичко, което Коул бе обещал да направи с нея.

Той искаше да се любят.

Дона дори не знаеше какво е това, да се люби с някого. Коул бе казал, че няма нищо общо със съвкуплението. Каза, че щяло да й хареса. Ами ако?…

— Готова ли си сега да ми покажеш къде са парите?

Тя мина покрай него с изправен гръб и излезе навън. Коул я последва. Заобикаляйки многото дупки, които бе изровил в двора, тя го поведе по пътеката към реката.

— Коб е скрил парите толкова далече? — учуди се Коул.

— Да. Тръгнах след него и видях къде ги скри. Имах намерение да ги взема и да изчезна, след като той се махне или когато се напие като кютук. Но за нещастие той така ме преби, че не можах да тръгна веднага. Ужасно се зарадвах, когато излезе от колибата. Тогава ти се появи и съсипа всичко.

Коул не видя нищо, по което да познае къде са скрити парите.

— Добре, къде са? — запита той с нарастващо любопитство и се отпусна на едно кухо дърво.

Рамото го болеше доста. Беше се преуморил с копаенето.

— Седиш на тях.

Той скочи на крака.

— Какво?

Дона коленичи, бръкна в единия край на кухината и измъкна оттам чувал от зебло. Бутна го към Коул, сякаш беше пълен с нещо опасно.

— Ето, вземи ги! Получи каквото търсеше, сега си тръгвай.

Обърна се рязко и се затича към колибата, оставяйки Коул сам с парите, загледан след нея със слисано изражение. Бе дошъл тук само заради тях. Въпреки това се чувстваше объркан. Все едно беше малко дете и някой му бе взел бонбона от ръцете.

Въздъхна и тръгна бавно подир Дона. Когато влезе в колибата, тя беше заета да готви вечеря.

— Сега ли ще тръгваш, или ще чакаш до утре сутрин? — запита тя с безизразен глас.

Коул трябваше да размисли. Налагаше се да се съобрази с обстоятелствата, да вземе някакви решения. Не беше толкова просто, колкото звучеше от устата на Дона. Как така просто да си отиде и да я остави, като знае какво може да стане с нея, щом той замине? Ако не умре от глад, ще стане плячка на зверове в човешки облик. Всякаква паплач ще започне да се навърта около колибата й. Мисълта, че Дона може да потърси препитание в публичен дом, го накара да изскърца със зъби. Тя не беше курва. Просто беше правила това, което е трябвало, за да оцелее.

— Ако всичко при тебе е наред, ще остана за през нощта. Това копане доста ме умори.

Тя го погледна загрижено. Лицето му бе станало пепеляво. Видя петно от кръв на ризата му и разбра, че раната се е отворила. Какъв инат.

— Ти кървиш. Я седни. Ще ти сменя превръзката и ще видя колко си си навредил.

Коул седна послушно на единия от двата разклатени стола, а Дона се върна при печката, за да налее в една чаша гореща вода от чайника. Сложи водата на масата и намери чисто парче плат.

— Може да боли — предупреди го тя, докато махаше превръзката, залепнала за раната. Когато я свали, изохка. Краищата бяха подпухнали и кървави.

— Инфектирано ли е? — запита Коул, мръщейки се от болка, докато тя махаше остатъците от превръзката.

Дона прехапа устни, разглеждайки раната.

— Раздразнил си я, но не мисля, че е инфектирана. Това копаене…

— Можеше да го предотвратиш, само с една дума.

Срещна погледа му, без да трепне.

— Да, можех. Сега стой мирно, докато ти сложа нова превръзка.

Започна да действа мълчаливо. Прецени, че Коул е изтощен, затова не искаше да го изморява с разговори. Не че той щеше много да се заинтересува от това, което тя би казала… сега, щом вече имаше това, за което бе дошъл. Здравият разум й подсказваше, че вниманието и загрижеността му са били само уловка, за да намери парите. Мъжете бяха еднакви. Всичките им намерения бяха нечисти. Зад всичките им постъпки се криеха задни мисли.

— Готово — каза тя и отстъпи назад, оглеждайки постижението си с критично око. — Не се движи. Вечерята скоро ще бъде готова.

— Благодаря.

Коул искаше да каже още нещо, но нямаше право. Искаше да й каже, че ще я защитава, но не беше вярно. Искаше да каже, че след като си замине, всичко с нея ще е наред, но не беше свикнал да лъже. Искаше… О, господи, като помислеше за това, което наистина искаше от Дона, му ставаше едновременно горещо и студено.

Вечеряха и Коул стана да помогне на Дона да отнесе чиниите в умивалника. Беше се стъмнило и газената лампа пъдеше сенките към най-далечните ъгли.

— Недей — изрече рязко Дона. — Уморен си. Върви да легнеш. Аз ще спя на постелките тази вечер.

— Дона — каза Коул и я обърна към себе си, — не искам това и ти го знаеш. Искам да легнеш в леглото при мене. Искам да се любя с тебе.

Усещаше горещите му ръце на раменете си, пламъци плъзваха по цялото й тяло. Тя вдигна очи към него. Острите очертания на скулите му се виждаха ясно под изпънатата кожа, премигващата светлина правеше лицето му още по-сурово, а очите му искряха със смарагдов блясък. Дона съзря жаждата му и в гърдите й нахлу страх.

— Боиш ли се от мене, Дона? Не трябва. Разбирам, че мъжете са ти причинявали само болка, но искам да променя това. Ела в леглото с мене. Нека ти покажа, че не всички мъже са животни. Знаеш ли какво искам да направя с тебе?

Дона се ококори смаяна. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Само успя да поклати отрицателно глава.

— Ще ти кажа — и Коул я привлече към бедрата си, за да й докаже колко я желае. — Няма да боли, ще има само наслада. — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Знаеш ли, че имаш хубави гърди? Видях те веднъж гола. — Тя ахна, но той продължи. — Последвах те до брега на реката и те гледах как се къпеш. Искам да те галя цялата, с ръце и с устни. Искам да вкуся всеки инч от тебе. Искам да взема гърдите ти в устата си и да смуча зърната ти. Искам да те чуя как стенеш и викаш името ми с радост, а не с болка.

… Искам да те доведа до кулминация с уста и с ръце. Знаеш ли колко хубаво може да бъде това? Не, по изражението ти виждам, че не знаеш за какво говоря. Но ще разбереш, ако ми позволиш да ти покажа. Най-хубавото ще дойде, когато бъда вътре в тебе. — Той затвори очи и стисна силно раменете й. — Когато бъда в тебе, ще те доведа бавно до върха и това ще бъде много по-красиво от всичко, което някога си познала.

— Не! Спри! — викна Дона и запуши уши. — Лъжеш! Получи каквото искаше. Защо ме измъчваш?

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Коул, копнеейки да вкуси устните й. — Може би защото съм близо до тебе и също се измъчвам.

— Аз съм грозна и слаба, и… и съм метиска.

Коул поклати отрицателно глава.

— Ти си красива. — Взе кичур от дългата й коса, поднесе го към устните си и го остави да се плъзне между пръстите му. — Косата ти е като коприна. Черна като нощта и уханна като нея. — Целуна я по устните. — Устата ти е сочна и мека, мога да я целувам до безкрай. — Взря се в очите й. — Очите ти са толкова сини, че съперничат на небето. — Докосна бузата й, после бавно плъзна ръце надолу и обгърна гърдите й. — Кожата ти е гладка и златиста. Вярно е, че си малко слабичка, но имаш съвършени гърди. Не искаш ли да разбереш какво е да легнеш с човек, който ти се възхищава?

Дона поклати глава, за да изгони от нея греховните картини, които Коул бе изградил в представите й. От тях цяла пламваше отвътре. Почувства как тялото й омеква и се опита да не обръща внимание на туптящото усещане между бедрата си. Удоволствие с мъж? Има ли изобщо такова нещо? Тя се съмняваше, въпреки че тялото й го желаеше. Явно Коул дълго време не бил с жена и тъй като тя сега е наблизо…

— Не вярвам на нищо от това, което каза — възрази тя, изтръгвайки се от ръцете му.

Опасно беше да стои толкова близо до него. Разсейваше се, не можеше да мисли ясно.

— А би трябвало — каза Коул с искрено съжаление в гласа.

— Не мога — протестира Дона, връщайки се към чиниите. — Утре си заминаваш. Дори да е вярно това, което ми наговори, не мога да направя това, което искаш. Аз не съм курва. Били не…

— Какво Били?

Тя вдигна рамене. Какъв смисъл имаше да казва на Коул, че всъщност е девствена?

— Няма значение, не е важно.

— Да не би Коб и хората му да са ти направили нещо?

Тя го погледна с крайчеца на окото.

— Какво те интересува?

Въпросът й го стресна. Наистина… Не я познаваше толкова отдавна, та това да го засяга. Но за своя изненада установи, че Дона не му е безразлична.

— Аз не съм някой безсърдечен мръсник. Имах да свърша една работа и я свърших.

Дона го загледа с неразгадаемо изражение.

— Щом искаш да тръгнеш утре, трябва малко да си починеш. Не си толкова силен, колкото смяташ. Загуби много кръв.

— Може би си права — каза Коул и се обърна. Не можеше да убеди тялото си, че не я желае. — Тази вечер ще спя на постелките. Това е твоята къща, твоето легло — нямам право да ти ги отнемам. Лека нощ, Дона.

Тя не посмя да отвори уста. Думите му я объркваха. Само като си помислеше за тези неща, долу ниско в корема й почваха да пърхат пеперуди. Докато той й говореше какво иска да направи с нея, тя осъзна, че копнее да изпита тези неща поне веднъж в живота си.

Докато Коул се събличаше и се пъхваше под завивките, Дона гледаше настрани. Доизми чиниите, изгаси лампата, навлече нощницата и си легна. Нощта бе много топла, тя не можеше да заспи и само се въртеше. Почака Коул да заспи и когато чу равномерното му дишане, стана от леглото. Напипа парче сапун и една кърпа и излезе от колибата.

Коул моментално се събуди от тихите й стъпки. Отвори очи точно навреме, за да види бялото петно, изчезващо през вратата. Премести поглед към торбата с парите, която лежеше до него. Беше си на мястото. Дона не се бе опитала да я открадне. Той стана, бързо обу панталоните и ботушите и я последва. След миг разбра, че тя се е запътила към реката.

Дона спря на брега да се порадва на играта на лунните лъчи върху къдрещата се водна повърхност. Гледката бе омагьосваща. Тя вдигна лице към свежия ветрец, усещайки с наслада как прохлажда кожата й. Нощницата лепнеше по нея, очертавайки всяка извивка на тялото й.

Коул стигна до реката и застина на място; разбра, че Дона е дошла просто да се изкъпе. Заповяда си да се отдалечи. Но после тя съблече нощницата и добрите му намерения се изпариха. Тя изглеждаше като златна богиня, с отметната назад глава и лице, окъпано в лунни лъчи. Развълнуван от гледката, Коул въздъхна, когато тя влезе в реката.

Дона потопи глава в спокойно течащата река и я насапуниса. Бе затворила очи, затова не видя Коул, който се приближи и седна на пъна, в който доскоро бе стояло скрито нечестно спечеленото съкровище на Били Коб.

Грациозна е като газела, помисли Коул, когато Дона изви гръб и потопи коса във водата, за да я изплакне. Затаи дъх, като я видя да загребва вода с шепи и да плиска гърдите си. Подтикван от бушуващото си желание, той свали ботушите и панталоните и влезе във водата.

Дона чу шум зад себе си, обърна се и отмахна дългата коса от очите си. Видя, че е Коул, и отначало почувства облекчение. Против волята си плъзна поглед към слабините му и облекчението се превърна в шок. Той беше се втвърдил, ужасно възбуден. Очите й проследиха ивицата къдрави косми, които слизаха от широките му гърди към стегнатия корем, и накрая спряха върху члена му, който се издаваше, втвърден и набъбнал, насред гнездо от по-тъмни косми.

— Мога ли да дойда при тебе? — запита Коул и нагази във водата, приближавайки се към нея. — Една баня много ще ме освежи.

— Мислех, че спиш.

— Спях, докато не те чух да излизаш от колибата. Искаш ли да ти измия гърба?

— Разбира се, че не! Оставям ти цялата река. Аз свърших.

И тръгна към брега, държейки се далече от него. Изведнъж кракът й пропадна в някаква дупка и тя потъна. Изплува, плюейки вода.

Коул я подхвана и я притегли към себе си.

— Добре ли си?

— Ще бъда, когато ме пуснеш. — Погледът й попадна на превръзката, закриваща раната му. — На твое място нямаше да я мокря. Откритите рани винаги могат да се инфектират.

Вместо да отговори, Коул я взе на ръце и я понесе към брега.

— Какво правиш?

— Избягвам инфекцията.

— Пусни ме.

Когато се докосна до Коул, Дона почувства, че кожата й пламва. Разтревожи се. Никога преди не бе изпитвала желание и не знаеше какво да прави.

Той се засмя.

— Много добре.

Впи напрегнат поглед в нея, докато голото й тяло се плъзваше надолу, плътно притиснато до неговото, за да й позволи да усети твърдостта на слабините му.

После вдигна лицето й към себе си и я целуна, впил устни в нейните. Целува я дълго и страстно, хапейки нежно устните й, докато Дона най-накрая ги открехна, за да поеме езика му. Целувката сякаш нямаше край, езикът му се вмъкваше и измъкваше в същия ритъм, в който слабините му се притискаха към нейните. Досега тя не бе знаела, че може да има и такива целувки, че може да съществува такова божествено усещане.

Когато той се откъсна от нея, Дона трепереше така силно, че не можеше да направи и крачка. Погледна към нощницата си, която лежеше на тревата, само на няколко крачки от нея. Коул разбра затруднението й, грабна дрехата и й я подаде.

— Май не съм ти толкова безинтересен, колкото си мислиш, момиче. Защо трепериш?

Треперя, защото ме караш да мечтая за неща, които не разбирам.

— Студено ми е — изрече Дона със задавен глас, докато обличаше нощницата през главата си и я спускаше по голото си тяло.

— Лъжеш — предизвика я Коул. — Искаш ме, но те е страх да си го признаеш.

Тя го погледна, съвършено объркана, после се обърна и побягна.