Жената на разбойника

6.

Коул влезе в колибата и видя Дона застанала до леглото. Стоеше вцепенена в кръга златиста светлина, хвърлян от лампата, с изплашено и несигурно изражение. Сърцето му почти спря да бие, когато тя пристъпи към него с такава решителност, от която дъхът му замря.

Дона знаеше какво предлага на Коул. За няколкото минути, достатъчни, за да стигне от реката дотук, тя бе взела стряскащо решение. Искаше той да й покаже какво е страстта. Искаше да разбере какво е любовта с мъж, различен от Били Коб колкото денят от нощта. Нямаше представа какво й готви животът, след като Коул си отиде, затова искаше да отдаде девствеността си на онзи, когото сама е избрала. На мъж, който ще я вземе нежно, а няма да я изтръгне насила от нея.

Тя застана пред него, плахо хвана ръката му и я вдигна към гърдите си. Мъчителна въздишка се изтръгна от гърлото на Коул.

— Какво става, Дона?

Тя облиза пресъхналите си устни. И в най-разюзданите си мечти не си бе представяла, че доброволно ще се отдаде на някой мъж.

— Аз… искам всичко, което ми обеща, Коул. Поне веднъж в живота си искам да почувствам наслада.

Коул остана като гръмнат. Думите й така го възбудиха, че трябваше с усилие на волята да се сдържи да не я хвърли на леглото и да я прониже яростно. За щастие, здравият разум надделя. Ако се съди по думите на Дона, тя никога не бе изпитвала наслада; искаше му се именно той да й покаже върховното удоволствие, да я доведе до него бавно, с нежни ласки и милувки. Молеше се да издържи, да успее да забави собственото си удовлетворение, докато тя не постигне своето.

— Сигурна ли си, скъпа? Няма да те насилвам.

Дона погледна в дълбините на зелените му очи, така сигурна, както никога дотогава.

— Да.

Коул изпусна остро дъх.

— Дай да махнем нощницата.

И той я издърпа и я захвърли настрана. Остана да я съзерцава няколко безкрайно дълги мига.

Дона усещаше горещия му поглед да се плъзга по нея и искаше да се скрие. Знаеше, че не е красива, а Коул така дълго стоя притихнал, че тя се побоя, да не би да я намира грозна. Притисна ръце до гърдите си и погледна към нощницата. Това беше грешка. Как можа да помисли да се сравнява с другите жени, които е познавал Коул?

— Не, не се крий от мене — прошепна той, сваляйки ръцете й от гърдите. — Говорех напълно сериозно, когато ти казах, че си хубава.

Тя стоеше, без да откъсва очи от неговите.

— Благодаря ти, че ме излъга. Караш ме да се чувствам красива.

— Искам да те накарам да се чувстваш нещо много повече — отрони Коул, напълно искрен, грабна я на ръце и я отнесе към леглото. Вгледа се в лицето й под слабата светлина и докосна леко бузата й. — Лицето ти вече е оздравяло, а ти си толкова хубава, колкото винаги съм подозирал.

— Но аз не съм хубава.

— За мене си. Гърбът още ли те боли? Ще се опитам да не ти причинявам болка. Ако направя нещо, което не ти харесва, само ми кажи и ще престана. Искам тази нощ да чувстваш само наслада.

— Гърбът ми е почти оздравял — каза Дона, озадачена от думите му.

Трудно й бе да повярва, че някой мъж може наистина да се интересува от удоволствието и нуждите на жената, с която спи. Просто не й се вярваше, след всичко, което бе преживяла с Били.

— Сега ще те целуна, Дона — прошепна Коул и й се усмихна. — Отвори устните си за мене.

Той я прегърна и доближи лице до нейното. Дона открехна устни и забеляза като през мъгла, че по брадичката и бузите му е набола червеникава брада. Изглеждаше мека, не като твърдата четина на Били, и тя прокара предизвикателно пръсти по бузата му. Допирът я накара да потръпне. Беше като магия.

Устата на Коул завладя нейната. Пламъци плъзнаха по плътта й, когато целувката му стана още по-дълбока. Чувстваше ръцете му по цялото си тяло, как обхващат гърдите й, как пръстите му дразнят зърната й и ги карат да се втвърдят. Изстена разочаровано, когато той я пусна, но ахна, като усети ръцете му да се спускат надолу, танцувайки предизвикателно по кожата й, как спират, за да изследват пъпа й, изпращайки огнени езици по чувствителната кожа на корема й.

За първи път в живота си Дона искаше да достави удоволствие на някой мъж, но не знаеше как. Искаше да го накара да усети същите вълшебни неща, които усещаше и тя. Започна плахо да гали Коул с малките си ръце, прокара пръсти по плоските му зърна, после ги заплете в меките червеникави косми по гърдите му. Тялото му бе толкова различно от нейното. Коремът му бе целият в стегнати мускули, търсещите й пръсти откриваха изпъкналите сухожилия по гладкия му гръб.

Дона съзнаваше, че прави нещо хубаво, защото Коул отдели устата си от нейната и изстена. Когато се наведе, за да целуне гърдите й, от гърлото му се изтръгна дрезгав вопъл.

— О, господи, любов моя, докосването ти ме подлудява.

Когато устните му обхванаха плътно зърното й, в нея избухнаха хиляди ослепителни искри. Тя затвори очи, наслаждавайки се на мига, докато Коул изтръгваше неописуеми усещания от тялото й. Дона се изви под него, когато устата му се премести от едната гърда на другата, за да оближе и нея с възбуждащо влажния си и грапав език.

— Харесва ли ти? — запита Коул, докато тя се гърчеше под него.

Гореща вълна я обля от глава до пети.

— О, да, чувствам се… великолепно.

— Това не е всичко, любов моя, далеч не е всичко.

Сякаш за да потвърди думите му, ръката му се спусна надолу, сред гъстите тъмни косми над мястото, където се съединяваха бедрата й. Тя замръзна, но после се отпусна, когато той я целуна и топлината на устата му пропъди страховете й. Едва се бе съвзела от целувката му, когато почувства как пръстът му се вмъква в нея, разпалвайки желанието й. То я прониза така дълбоко, че тя цялата се разтрепери. Устните му, които смучеха властно гърдите й, и пръстите му, които влизаха и излизаха от нея, я накараха да полудее от желание.

Твърдите, топли устни обсипваха тялото й с неспокойни целувки и всяваха паника във всички места, до които се докосваха. Дъхът й излизаше на къси, неравни тласъци. Не можеше да мисли за нищо друго, само за Коул и за прекрасните, възбуждащи неща, които той правеше с нея.

— Ти си гореща и влажна за мене, скъпа — прошепна Коул до устните й, докато ръцете му изследваха горещия й център. Той намери едно място, чието съществувание тя не бе и подозирала, където само едно докосване пораждаше несравнима наслада. Тя извика и потръпна цялата. — Готова си за мене, любов моя.

— Не знаех, че може да бъде така — изхленчи Дона, дишайки едва-едва.

— И става още по-хубаво.

Коул пъхна още един пръст в нея, но тя изстена толкова силно, че той замря.

— Нараних ли те? Ти си страшно стегната.

Неясно подозрение се мярна в главата му, но той го пропъди.

Дона поклати глава.

— Не чувствам болка, а нещо… нещо, което не мога да изразя с думи.

Облиза устни, питайки се дали да му каже, че е девствена. Беше напълно невежа в областта на секса. Той дали щеше да разбере? Дали това щеше да го интересува? Не можеше да мисли, когато ласките и целувките на Коул подклаждаха огъня на страстта в нея.

Милувките му ставаха все по-трескави. Дона се извиваше и пъшкаше. Ръцете му минаваха отново и отново между бедрата й, пръстите му я пронизваха, целите влажни от сладката й мъзга, извисявайки я до върховете на едно велико откритие.

Ослепителна експлозия разтърси Дона. Тя се изви на дъга и застена високо.

Изпаднала в омаята на първия оргазъм в живота си, тя едва разбра как Коул свали панталоните си, разтвори бедрата й с коляно и легна върху нея, заливайки я с вълната на желанието си. Тя стисна зъби, когато го усети между краката си, пробивайки си път в тесния й отвор. Той обхвана седалището й с ръце, вдигна я от леглото и навлезе с мощен тласък в нея. Дона прехапа устни, за да не извика, когато почувства силно разпъване. Уплаши се да не я разцепи на две.

Коул усети съпротива и сви вежди. Нещо не беше наред. Дона като че ли… но не, това не можеше да бъде. Тя е била омъжена цели пет години. Със следващия си тласък той проникна дълбоко в нея. Тя впи в него сините си очи, побеляла от потрес и болка.

Коул замря. Но сега Дона не му позволи да спре, преди да е открила отговорите на всички свои въпроси. Болката нямаше значение. Коул я бе накарал да се почувства на седмото небе и тя искаше още. Искаше го толкова много, че пренебрегна кратката болка от навлизането му. Сграбчи седалището му и го подтикна да продължи, не му позволи да излезе от нея.

Той изглеждаше смутен.

— Нищо не разбирам, Дона.

Но топлината на търсещите й ръце и стягането на утробата й, възбуждаха в него чувства, на който не можеше да се противи. Само внезапна смърт би го възпряла да не влезе още по-навътре в сладката й топлина и да не я отведе заедно със себе си към върха на насладата.

Още един тласък. Тялото му бе страшно възбудено, по челото му светлееха ситни капчици пот. Стигна до бариерата на нейната девственост и застина, взрян в нея; очите му бяха напрегнати, тъмни и решителни. Лицето й бе изкривено от болка, но Дона отмести очи, без да даде никакво обяснение.

— Боже господи! Ти си девствена! Но сега е много късно да спра, любов моя.

Едва изговаряше думите, сякаш това му струваше страшно усилие.

После навлезе дълбоко в нея, разкъсвайки девствената й ципа, разтягайки я с ерекцията си, и я изпълни с един мощен тласък. Когато болката я завладя, Дона изскимтя, стиснала раменете му. Коул й заговори нежно и тя се успокои. След това започна бавно да се движи в нея. Тя почувства как се разтяга, за да го приеме, а болката намалява с всеки следващ тласък. Скоро тялото й свикна с неговата големина и с твърдостта му и тя опита да раздвижи хълбоците си. Коул чакаше само тази подкана.

Направи един тласък, после още един, след това тласъците последваха един след друг, докато Дона усети, че им отговаря, надигайки се към него, докато той навлизаше в нея силно и дълбоко. Освобождението дойде внезапно и тя се потопи в море от заслепяващо удоволствие. Беше по-интензивно и по-разтърсващо от всичко, което бе преживяла само преди няколко минути, когато ръцете му я хвърлиха в бездната на насладата. Коул не спираше да влиза и да излиза, мощните му тласъци следваха един след друг и удоволствието я заливаше с неспирните си вълни. Дори в най-дивите си мечти тя не бе очаквала, че любенето с мъж би могло да представлява такова нещо. После го усети, как се стяга целият, чу го да вика и почувства как семето му се излива като горещ поток в нея, докато той продължава да се движи.

Накрая трескавите му тласъци престанаха и той се отпусна върху нея, прегръщайки я здраво, сякаш не искаше да я изпусне. След няколко сладки минути той се отмести и легна по гръб. Когато сърцето му престана да бие силно, се обърна към Дона и се надигна на лакът с напрегнат поглед, впит в нея.

— Трябва да ми обясниш.

Дона се направи, че не разбира.

— Аз… нямам представа за какво говориш.

— Мисля, че имаш. — Изправи се рязко, запали лампата и я поднесе към леглото. Разтвори краката й и се вгледа в кървавите петна по бедрата й, после в своя член, още мокър от девствената й кръв. — Ти беше девствена, момиче. Не си спала с мъж. Изобщо. Защо, по дяволите, не ми каза?

Дона се сви.

— Не мислех, че има значение. Каза, че ще ми покажеш какво е наслада и го направи. Забрави девствеността.

— Страшно ми се иска да можех. — Остави лампата до леглото и седна при нея. — Чакам.

Дона въздъхна, не й се искаше да разкрива срама си пред Коул, но не можеше да направи нищо. Били я бе обвинявал, че е ненормална, но Коул току-що бе доказал обратното. Тя бе реагирала експлозивно на ласките му, бе получила наслада и бе дала наслада. Поне мислеше, че на Коул му е харесало онова, което двамата бяха направили.

— Били никога не ми е бил истински съпруг — избъбри Дона. — Обвиняваше мене за това, че не може да бъде мъж. Казваше, че не съм достатъчно жена, за да го удовлетворя. Но вината беше изцяло негова. Веднъж, когато беше много пиян, ми каза, че са го ранили при един банков обир. Много отдавна. Ранили го на такова място, че не му било възможно да…

Коул слушаше смаян.

— Става ми ясно. Значи, Коб не е бил наред като мъж.

Дона почервеня и отмести очи.

— Курвите му правели някои неща, но аз отказах.

— И той те биеше, когато не е можел да спи с тебе както трябва — предположи Коул.

— Изливаше гнева и огорчението си върху мене. Биеше ме, когато искаше секс и не можеше да го направи. Биеше ме дори ако погледна някой от неговите хора. Лъжеше, че правим в леглото всякакви неща, за да изглежда, че редовно спи с мене. Единствената причина, поради която не ме делеше със своите хора, беше страхът, че ще разберат, че съм девствена. Не искаше репутацията му на мъжкар да пострада.

— Защо, по дяволите, се е оженил за тебе, след като не е можел да те използва така, както е искал?

— Бях много млада — изрече бавно Дона. Очите й се замъглиха от спомена за времето, когато беше наивно момиченце. — Били се надяваше, че младостта ми ще му даде сили, но не стана така. Хората му не подозираха, че е половин мъж. Държеше ме като доказателство за мъжествеността си. Разправяше лъжи за това, какво правел в леглото с мене, но бях благодарна, че не ме дава на своите приятелчета.

Колкото повече чуваше Коул, толкова повече му се искаше да съживи Били Коб и да го нареди така, както никога досега. Искаше да го смачка като насекомо, да го къса парче по парче и да му причинява невъобразима болка.

— Защо не избяга, когато Коб го е нямало? Можеше да се обърнеш към закона.

Дона се изсмя подигравателно.

— Бях на петнайсет години. Ужасно се страхувах от Били. Страх ме беше от това, което може да ми направи, ако избягам и ме хване. Освен това, нямаше къде да отида. Страхувах се да не попадна в затвора само защото съм жена на Били. Ако идех при баща си, той щеше или да ме върне при Били, или да ме продаде на някой друг, също толкова жесток. Като станах по-голяма и по-умна, разбрах, че трябва да избягам или да рискувам Били да ме пребие до смърт. Няколко пъти се опитвах да бягам. Не стигах далече. Били винаги ме намираше и ме биеше толкова жестоко, че дни наред не можех да помръдна.

Коул не можеше да понася да слуша повече как Дона е страдала в ръцете на Били Коб. Когато тя захлипа, той я прегърна и я залюля нежно.

— Не плачи, любов моя. Забрави Коб. Той вече никога няма да те нарани. Заровен е в Буут Хил, точно където му е мястото.

— Но има други като него — изхълца Дона.

Замислила се бе за бъдещето си. Щом Коул си замине, ще я нападнат такива негодници като Били. Сам и Спайдър все още се навъртаха наоколо. Къде да се скрие от тях?

— Те няма и с пръст да те докоснат — обеща Коул.

Вече бе решил, че няма да я остави сама и незащитена. Не беше обмислил още подробностите, но в главата му се зараждаше идея; идея, която щеше да я отдалечи от пътя на злото. Само трябваше да я накара да се съгласи. А дори да не се съгласи, ще направи каквото е нужно, за да осигури безопасността й.

Дона искаше да вярва на Коул, но знаеше как постъпват мъжете, а по света подобните на Били Коб бяха повече от тези като Коул Уебстър. Освен това, какво можеше да направи Коул, за да я защити, когато се заеме с друга задача? Нищо. Абсолютно нищо.

— Повярвай ми — настоя той, забелязвайки скептичното й настроение.

— Не е лесно да повярвам, след като съм се убедила от личен опит колко долни могат да бъдат мъжете.

Тя се отдръпна и усети лека болка между краката си. Изстена тихо. Коул я чу и почувства вина.

— Боли ли те? Трябваше да ми кажеш, че никога преди не си била с мъж. Щях да бъда по-нежен.

— На практика не е точно така — каза Дона, спомняйки си допира на ръцете на Били и какво правеше, за да накара мъжествеността си да се помръдне. Мразеше всяка секунда от тези спомени.

— Що се отнася до мене, е така — каза Коул и се изправи рязко. — Лежи мирно. Ще видя какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре.

Наля вода от каната в един леген, намери меко парче плат в шкафа и се върна при леглото.

— Разтвори си краката, любов моя.

Дона се поколеба доста дълго. На Коул това не му хареса, той коленичи между бедрата й, разтвори ги полека с колене и започна да я бърше с мокрия плат. Изтри я много внимателно. После изми и себе си, усещайки нейния поглед, долавяйки как червенина обагря бузите й. Когато свърши, остави легена настрана и й се усмихна.

— Сега по-добре ли си?

Тя кимна, премествайки поглед към онази част от него, която изведнъж и доста видимо се бе уголемила. Не само се чувстваше по-добре, но допирът му бе породил у нея желание. Сега, когато знаеше каква наслада може да й даде Коул, не можеше да не я пожелае още веднъж, преди той да си иде завинаги.

Коул се вмъкна в леглото и я привлече към себе си. Ръцете му обхванаха гърдите й с властен жест и ги повдигнаха към устата му, която ги обсипа с целувки. Дона почувства как зърната й набъбват, когато той ги захапа леко и ги засмука едно след друго. Тя изстена. Тялото й сякаш вече не й принадлежеше. Коул я бе събудил за страстта и тя искаше отново да изпита това великолепно усещане. Задържа главата му, докато той я смучеше, и слушаше дрезгавите му стонове, отговаряйки им с леки въздишки.

Коул изведнъж се отдели от нея, отдръпвайки се нерешително.

— Съжалявам, любов моя, не биваше да го правя. Разранена си. Това ти е първият път. Просто много… по дяволите, искам те пак.

Дона изпъшка разочаровано, когато усети топлината на Коул да се отдалечава от нея. Посегна към него.

— Не! Не ме оставяй. И аз те искам. Цял живот ми е било отказвано това удоволствие.

Коул й отправи усмивка, която стопли цялата й душа. После жадната му уста покри нейната. Ръцете му я обвиха, започнаха да галят шията, гърдите й корема й. Милваше хълбоците й, острите връхчета на гърдите й, набъбналите й, болезнени слабини.

Дона чувстваше как в нея се събира експлозивна сила. Заобленият връх на твърдия му член нежно се триеше в нея, показвайки колко силно я желае. Тя го докосна. Отначало бе плаха, но когато Коул обви ръката й около себе си, тя не можа да не погали кадифената твърдост, пулсираща в дланта й.

— О, господи.

Той потрепери и затвори очи, разтърсен от екстаз, докато тя го галеше; хълбоците му се извиха нагоре, притискайки се към дланта й. Позволи й да го гали още няколко мъчителни минути, после отмести ръката й. Дишаше тежко, стиснал зъби, борейки се с настоятелното желание да я обладае.

— Стига! Искам да свърша в тебе!

Застана на колене и бързо разтвори краката й. Проникна в нея и започна да се движи с мощни тласъци. Дона престана да разсъждава, тялото й реагираше спонтанно на неговото желание, а в същото време той влизаше и излизаше, докарвайки я все по-близо до ръба на лудостта. Изтънченото мъчение продължаваше още и още… докато тя извика дрезгаво, стигайки до върховното, разтърсващо удовлетворение. Горещи вълни се гонеха в нея, като в мъгла чу Коул да вика името й.

След миг той се стовари по гръб на леглото и я привлече върху себе си. Гърдите му се надигаха тежко, липсваше му въздух. След смъртта на любимата си Утринна мъгла никога не се бе чувствал така с никоя жена.

Дона се сгуши в него. Нямаше нужда от думи; тялото й бе живо свидетелство за щастието й. Бе събрала достатъчно спомени, за да траят цял живот. Утре Коул щеше да тръгне по своя път, а тя щеше да продължи да влачи безрадостното си съществувание, сякаш той никога не бе влизал в живота й. Нямаше да има пари, нямаше да има как да се издържа, но щеше да оцелее. Беше жилава. Бе оцеляла след жестокостите на Били през всичките тези години, нали? Затвори очи и се остави на съня.

Коул почувства как Дона се отпуска до него, чу равното й дишане и разбра, че е заспала. Добре, помисли той. Не знаеше как ще реагира на плана му за нея, щеше да чака до утре, за да подхване тази тема. Това би предизвикало огромно сътресение в живота й, но беше нещо, което трябваше да направи. Ако не поемеше отговорността за нея, бъдещето й бе обречено.

Какъв живот можеше да очаква Дона, след като той си тръгне? Всеки мъж наоколо щеше да поиска да я направи своя курва, а той не можеше да позволи това да се случи. Плановете му за нейното бъдеще бяха далеч по-хубави и много по-безопасни от всичко, което тя би могла сама да си уреди. И той заспа, доволен, че е осигурил така добре бъдещето на Дона, поне в собствените си намерения.

— Има ли някой тук?

Силно чукане по вратата разбуди Коул от дълбокия му сън. Надигна се уморено, усещайки ароматната топлина на жената, свита до него, и силното слънце, което нахлуваше в колибата.

— Коул! Обади се! Тук ли си?

Резето изтрака и след секунда вратата се отвори. Силните слънчеви лъчи очертаха фигурата на някакъв мъж. Беше едър, набит, с пистолети, препасани на хълбоците. Застана за миг на вратата, готов да изтегли оръжията, и огледа колибата. Видя Коул в леглото и се успокои.

— Е, проклет да съм. Не мислех, че ще те намеря да спиш толкова късно сутринта. Болен ли си, какво ти има?

Още не беше видял Дона, която лежеше мирно до него.

— Добро утро, Санди. Питах се кога ще дойдеш — каза Коул, търкайки сънено очи.

Преди да отметне одеялото, разбра, че Дона се е събудила и се взира ужасена към вратата, и го пусна обратно.

Санди влезе в колибата и се приближи към леглото. Широката му усмивка угасна, като видя дребната женска фигурка, която се опитваше да се скрие зад Коул. Смути се, почервеня и отстъпи.

— О, извинявай, Коул, не знаех, че не си сам. Ще те почакам отвън. Извинявайте, госпожо — и докосна шапката си, обръщайки се към Дона.

Извърна се рязко и изхвърча от колибата.

Дона придърпа одеялото над голите си гърди и бавно се надигна.

— Кой беше това?

Коул се протегна и се усмихна.

— Партньорът ми, Санди Джонсън. Чаках го да дойде. Преследваше остатъка от бандата на Коб. Сигурно ги е проследил чак до Додж. Може да е питал шерифа и да е разбрал къде съм. Ще се облека и ще поговоря с него. Викни ни, когато закуската бъде готова.

— Искаш да приготвям закуска за него? — изписка ужасено Дона. — След като ни видя така в леглото?

— Санди е възрастен човек, любов моя. Сигурен съм, че каквото и да види, няма да се учуди. Ще го харесаш. Обещавам ти.

Коул се облече бързо и излезе отвън. Дона се облече, само че по-бавно от него, питайки се как ще погледне партньора му в лицето. Но се успокои, като се сети, че може би от утре нататък никога повече няма да види нито Санди Джонсън, нито Коул Уебстър.

— Шерифът ми каза къде да търся колибата — каза Санди, когато Коул излезе отвън. — Не каза, че има жена при тебе.

— Дона е жената на Коб.

— Не знаех, че тоя мръсник имал жена. Шериф Тайлър каза, че Коб е погребан в Буут Хил, а Дюк Райли чака в затвора да го обесят. Проследих Райли, Пикънс и Луис чак до Додж. Виждал си ли Пикънс или Луис?

— Не исках да убивам Коб, но той не ми даде никакъв избор. Пикънс беше тук. Издебна ме и ме рани в рамото. Сигурен съм, че и аз го раних. Не съм виждал Луис, но се обзалагам, че се навърта наблизо.

— Искат плячката от влаковия обир. Намери ли парите?

— Вчера ги открих.

Коул не обясни защо намирането на откраднатите пари му е отнело толкова време, а Санди не попита.

— Ами жената? Замесена ли е в тая работа?

— Не забърквай Дона — изръмжа Коул. — Невинна е. Коб я е третирал като животно през всичкото време, откакто е омъжена за него. Тя няма участие в грабежите.

Санди изгледа изпитателно Коул.

— Не се горещи толкова. Не я обвинявам в нищо. Работата ни е да върнем парите — свършихме я. Сега работата на шерифа е да изправи бандата пред съда.

Дона провря глава през вратата и извести, че закуската е готова. Санди я огледа и подсвирна.

— Много приятна жена, Коул. Метиска, ако не се лъжа. — И поклати глава озадачен. — Изненадваш ме. Не е в твой стил да се забъркваш с жена, когато изпълняваш задача. Ако тя е жената на Коб, може би я е споделял с хората си. Обикновено си по-взискателен спрямо жените, с които лягаш.

Коул усети, че никога повече не му се е искало да удари някого. Но Санди му беше приятел и може би го познаваше по-добре от другите.

— Дона не е такава, каквато си мислиш — каза той, стиснал зъби. — Били са женени с Коб пет години, но фактически е била невинна, преди аз… Няма значение, подробностите не те интересуват. Ела вътре и се запознай лично с нея. Тя е добра готвачка, няма да останеш разочарован.

Дона поднесе питки, яйца и бекон на изгладнелите мъже и се обърна, за да донесе кафето.

— Дона, запознай се с партньора ми Санди Джонсън.

Тя кимна кратко. Страхуваше се да срещне погледа на Санди, боеше се, да не би да осъжда лекомисленото й държание с Коул. Забеляза, че е хубав мъж, може би една-две години по-възрастен от Коул, с пясъчно — златиста коса. Лицето и ръцете му бяха изгорели от слънцето и по цвят не се различаваха много от косата.

— Здравейте, госпожо — каза Санди, свали почтително шапката си и я окачи на облегалката на стола. — Тая кльопачка мирише адски вкусно.

— Седни, Дона — подкани я Коул, когато видя, че тя се колебае.

Тя кацна на ръба на трикраката табуретка, която Коул придърпа към масата, впила поглед в чинията си, и започна да яде на малки хапки. Ако се бе заслушала в разговора, щеше да разбере, че двамата мъже се интересуват повече от връщането на парите, откраднати от влака, отколкото от нейната личност.

— Франк Уилямс ще припадне, като види липсващите пари — каза Санди, натъпквайки устата си с пържени яйца.

— Сигурно и за нас ще остане някаква част от тях.

— Няма да ги откажа — ухили се Санди. — Чудя се къде ще ни пратят след това.

— Знам къде ще отида — каза Коул, за изненада на партньора си. — Ще си взема отпуска да посетя близначката си и семейството й в Орегон Сити. Когато закараш парите в Уичита, можеш да кажеш на шефа, че си вземам една година отпуск. Отдавна не съм почивал, а има една работа, която трябва да свърша.

Чувайки последните думи на Коул, Дона престана да яде и вилицата увисна на половината път към устата й. За първи път чуваше Коул да говори, че ще си вземе отпуск. Да не би сега да го е решил? Има ли нещо общо с нея?

Санди погледна първо към Коул, после към Дона и се досети за доста неща. Усещаше, че между тях става нещо, за което дори Коул не си дава сметка, и не беше сигурен, че го одобрява. Двамата бяха отдавнашни приятели и не можеше да не се тревожи за него и за тази разбойническа жена, която Коул, изглежда, покровителства. Какво има той предвид, което да е свързано с Дона?

— Значи, вземаш отпуска, за да се видиш със семейството си? — повтори бавно Санди. — А би ли ми казал истината?

Коул метна бърз поглед към Дона и поклати глава.

— Не сега. Наистина имам намерение да посетя сестра си… по-късно. Ако си свършил със закуската, предлагам да излезем навън. Не искам да отегчавам Дона с нашите работи.

Санди стана, нахлупи шапката си и се обърна към Дона.

— Закуската беше много хубава, госпожо, сърдечно благодаря. Ако не се видим, преди да тръгна, грижете се за себе си.

— Благодаря — отвърна Дона, все още разтърсена от думите на Коул. — Беше… беше ми много приятно да се запознаем.

— За какво е цялата тая работа, Коул? — запита Санди, когато се отдалечиха достатъчно от колибата. — Не ти е присъщо да решаваш нещата така импулсивно. Заминаването ти има ли нещо общо с тази жена?

— Повече или по-малко — призна Коул. — Не мога да я оставя тук беззащитна. Не и когато Пикънс и Луис се навъртат наоколо.

— Какво значи това, по дяволите? Да не смяташ да останеш тук с нея, а?

— Едва ли — възрази Коул. — Ще я заведа там, където се надявам да е в безопасност. После наистина искам да посетя сестра си. Но ми трябва една година, за да свърша всичко. Кажи на Франк, че когато уредя тая работа, ще ида, където ми каже, без да се пазаря.

Санди погледна към колибата.

— Къде ще я отведеш? Тя знае ли за плановете ти?

— Още не съм говорил с нея. Когато й кажа, ще разбере, че е за нейно добро. На най-сигурно място ще бъде при своите.

— При своите? Да не искаш да кажеш, при индианците?

— Точно това имам предвид — потвърди Коул. — И още по-точно, при Бягащия лос. Там ще бъде в безопасност. Някой млад боец може би с радост ще я вземе в колибата си.

— Слава богу — каза Санди и въздъхна облекчено. — За миг ми се стори, че искаш да се ожениш за момичето. Не знам някога да си действал безразсъдно.

— Няма да се женя повторно — каза Коул с такава убеденост, че Санди не видя причини да се усъмни. — Ще отведа Дона при Бягащия лос и толкова.