Животът, Вселената и всичко останало

Глава XIX

Както вече беше споменато, единствено на Земята в цялата Галактика Криккит (или крикет) се смята подходяща за игра и по тази причина Земята е била отбягвана. Но това не се отнася за нашата Галактика, и по-специално за нашето измерение. В някои от по-големите измерения се счита, че в една или друга степен имаш право да се позабавляваш. Там играят една интересна игра, наречена Брокиански Ултра-Крикет, която трае толкова, колкото е трансдименсионалният еквивалент на трилион години.

— Откровено казано, това е гадна игра — (казва Пътеводителят на Галактическия Стопаджия) — и всеки, който е посетил някое от по-големите измерения, трябва да е наясно, че ония там горе са гадни езичници, което би трябвало да бъдат смазани и прецакани, които би било възможно, ако някой можеше да измисли начин за изстрелване на ракети под прав ъгъл на реалността.

Това е друг пример в подкрепа на факта, че Пътеводителят на Галактическия Стопаджия би наел всеки, който е готов да излезе направо на улицата и да бъде оскубан, особено ако това се случи следобеда, когато твърде малко от обичайната работна ръка е там.

Ето една характерна особеност:

Историята на Пътеводителя на Галактическия Стопаджия е история на идеализма, борбата, отчаянието, страстта, успеха, провала и страшно грамадните обедни почивки.

Най-ранните корени на Пътеводителя, както и повечето от финансовите му отчети, са понастоящем изгубени в мъглите на времето.

За други, по-любопитни теории относно мястото, където са изгубени, виж по-долу.

В повечето от съхранените варианти на историята, обаче, се споменава един основоположник, редактор на име Хърлинг Фруутмиг.

Казват, че Хърлинг Фруутмиг положил основите на Пътеводителя, въвел фундаменталните му принципи на честност и идеализъм и се разорил.

Последвали дълги години на нищета и търсене, през които той се консултирал с приятели, седял в затъмнени стаи в нелегално състояние на ума си, мислел за това-онова, бъзикал се с вдигане на тежести, докато, след една случайна среща със Светите Обядващи Монаси от Вуун-дуун (които твърдят, че както обедът е в центъра на човешкия преходен ден, а човешкият преходен ден би могъл да се разглежда като аналог на духовния му живот, така Обедът би трябвало:

(а) да се разглежда като център на човешкия духовен живот, и;

(б) да се провежда в оживени хубави ресторанти), той основал повторно Пътеводителя, заложил фундаменталните му принципи на честност и идеализъм, посочил, къде би могло да се срещнат и двете заедно и извел Пътеводителя към първия му значителен търговски успех.

Хърлинг Фруутмиг започнал, освен това, да развива и изследва ролята на редакторската обедна почивка. Впоследствие това изиграло съкрушителна роля в историята на Пътеводителя, тъй като голяма част от работата на практика се извършвала от който и да е случаен минувач, който, разхождайки се, попада в празните следобеда кантори и вижда нещо, което си заслужава да се свърши.

Малко по-късно Пътеводителят бил превзет от Мегадодо Публикейшънс от Малка Мечка Бета, с което нещата се поставили на много здрава финансова основа. Това дало възможност на четвъртия редактор, Лиг Лъри Джр, да се посвети на обедните почивки с такъв размах, в сравнение с който усилията на днешните редактори, даващи спонсорирани благотворителни обедни почивки, изглеждат просто като едни обикновени сандвичи.

Формално Лиг никога не е подавал оставка от редакторския си пост — той чисто и просто напуснал офиса си късно една сутрин и така и никога не се завърнал. Въпреки, че оттогава е изминало вече повече от едно столетие, много членове от екипа на Пътеводителя все още таят романтични илюзии, че Лиг просто е излязъл за един кроасан с шунка и ще се върне всеки момент за солидна следобедна работа.

Ето защо, всички редактори след него били назначавани като Изпълняващи Длъжността Редактор, а бюрото на Лиг се пази непокътнато, във вида, в който той го е оставил. Добавен е бил само един малък надпис „Лиг Лъри Джр, Редактор, Изчезнал, смята се за Нахранен“.

Някои твърде оскърбителни и подривни източници намекват, че Лиг всъщност е изчезнал по време на първите изключителни опити на Пътеводителя в алтернативно счетоводство, за което се знае много малко, а още по-малко се говори. Всяка планета, на която някога е откриван счетоводен отдел на Пътеводителя, малко след това е погубвана във война или природно бедствие. Който дори само забележи, да не говорим, ако си позволи да привлече вниманието на обществеността върху този интересен, но абсолютно без никакво значение и случаен факт, бива разкъсан на парчета.

Любопитен, макар и без никаква връзка е фактът, че два или три дена преди разрушаването на Земята с цел да се очисти пътя за една нова хиперпространствена магистрала, се е наблюдавал драматичен скок в броя на НЛО над планетата, не само над Лордс Крикет Граунд в Сейнт Джоунс Ууд, Лондон, но и над Гластънбъри в Съмърсет.

Гластънбъри винаги е бил свързван с митове за древни крале, магьосници и изцеляване на брадавици, а тогава бил избран и за построяването на новата финансово-отчетна кантора на Пътеводителя на Стопаджията. Действително, десет годишно богатство от финансови отчети било прехвърлено в един магически хълм в непосредствена близост с града, някакви си часове преди Вогоните да пристигнат.

Нито един от тези факти, колкото и да са странни или необясними, не е толкова странен и необясним, колкото правилата на Брокианския Ултра-Крикет, когато се играе в по-големите измерения. Пълният набор от правила е толкова сложен, че когато бил направен опит да се съберат в един единствен том, те претърпели гравитационен колапс и се превърнали в Черна Дупка.

Едно кратко резюме, все пак, гласи следното:

ПРАВИЛО НОМЕР ЕДНО: Отгледайте си поне още три крака. Няма да ви трябват, но ще забавляват тълпата.

ПРАВИЛО НОМЕР ДВЕ: Намерете си един добър играч на Брокиански Ултра-Крикет. Клонирайте10 го няколко пъти. Това спестява огромно количество изтощителна работа по селекцията и тренирането.

ПРАВИЛО НОМЕР ТРИ: Срещнете вашия отбор с противниковия на едно широко поле, около което сте издигнали висока стена.

Така, въпреки, че играта е предимно зрелищен спорт, публиката ще се обърка от това, че на практика не може да види какво става, което пък ще я накара да си въобрази, че то е далеч по-вълнуващо, отколкото е в действителност. Тълпата, която наблюдава една скучна игра, изпитва далеч по-малко жизнеутвърждаващи емоции, отколкото тълпата, която е убедена, че току-що е изтървала най-драматичното спортно събитие в цялата история.

ПРАВИЛО НОМЕР ЧЕТИРИ: Хвърлете на играчите през стената множество атрибути на разнообразна спортна екипировка. Всичко би било подходящо за целта — бухалки за крикет, бейзкубни бухалки, пищови за тенис, ски, изобщо всичко, с което може добре да се замахне.

ПРАВИЛО НОМЕР ПЕТ: Сега играчите трябва с всички сили да размахат, каквото докопат и да започнат да раздават удари около себе си. Щом играчът направи точка от „попадението“ в друг играч, трябва моментално да избяга и да се извини от безопасно разстояние.

Извиненията трябва да са кратки, искрени и за максимална яснота, поднесени с мегафон.

ПРАВИЛО НОМЕР ШЕСТ: Печелившият отбор е този, който пръв спечели.

Любопитно е, че колкото повече играта печели популярност в по-големите измерения, толкова по-малко се играе на практика, тъй като преобладаващата част от състезаващите се отбори изпадат в състояние на непрекъсната война помежду си по повод интерпретацията на правилата. Всичко това е за добро, защото в дългосрочна перспектива една хубава солидна война е психологически по-малко разрушителна от една проточила се игра на Брокиански Ултра-Крикет.